ТЕМА ШЕСТА ФОРМИРАНЕ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА И ЗАЕТОСТТА В УСЛОВИЯ НА НЕСЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ

Съвършено конкурентния пазарна труда е по-скоро изключение, отколкото правило. Реалният свят на пазара на труда се характеризира с редица несъвършенства, които предотвратяват действието на конкурентните сили. Неизбежните ограничения, които налагат промените и формират неговото несъвършенство се предизвикват от фактори като:

• 
  концентрация на производството и предлагането в по-малко или няколко фирми, които започват да налагат условията на наемането на труд;
  
• 
  обединяване на работниците в синдикати и на работодателите в съюзи, които диктуват условията на договарянето;
  
• 
  действията на държавата по отношение на наемането на работниците и заплащането на труда;
  
• 
  липса на гъвкавост на работните заплати;
  
• 
  ограничена мобилност на работната сила ;
  
• 
  диференциацията на заплатите, в резултат на несъвършена информация;
  
• 
  наличие на хетерогенни работници и работи на трудовия пазар и др.
  

В темата се разглеждат следните по-важни въпроси:

Пазарна структура, при която са нарушени някои от предпоставките^[1] на съвършената конкуренция, в резултат на което фирмата е в състояние да въздейства върху цената се дефинира като несъвършена конкуренция. Промените в структурата и конюнктурата на продуктовия пазар, вследствие на обективните ограничения на конкурентните сили се отразяват върху равнището на работната заплата и заетостта. Както е известно, търсенето и предлагането на пазара на труда са производни от търсенето и предлагането на продуктовия пазар.

При несъвършената конкуренция са нарушени условията на съвършената конкуренция на продуктовия пазар. Фирмата владее значителна част от производството и предлагането на съответния продукт, което й дава възможност да влияе върху състоянието на пазара. Най-съществената й разлика от съвършената конкуренция, е че тя сама определя пазарната цена на своята продукция. При определяне на работната заплата фирмата обаче се съобразява с равнището, което се определя от пазара на труда.

При съвършената конкуренция търсеното на продуктовия пазар е съвършено еластично, поради което в състояние на равновесие фирмата може да произвежда толкова продукция, колкото тя счита за оптимално. За фирмата цената е външен, екзогенен фактор, така че независимо какви количества произвежда, всяка единица продукция тя ще реализира по пазарна цена. Кривата на търсенето на фирмата D (6.1.) е съвършено еластична и графично е представена с хоризонтална права на равнището на пазарната цена. Когато цената на продукта е фиксирана, тогава средният и пределният приход не се променят с изменение на обема на продукцията и са винаги равни на цената: AR=MR=P. Представени графично кривата на средните разходи AR и кривата на пределните разходи MR са на равнището на пазарната цена и съвпадат с фирмената крива на търсене - D.

 В стремежа си да максимизира печалбата фирмата се ръководи от правилото за равенство на пределните приходи и пределните разходи:

MR=MC. Оптималното равнище на производството, което максимизира печалбата се определя от пресечната точка (точка Е) на кривите на търсенето и предлагането, където пределните разходи се изравняват с пределните приходи (фигура 6.1.).

В условията на несъвършената конкуренция на продуктовия пазар, за разлика от съвършената конкуренция, фирмата сама определя цената на своята продукция. Кривата на търсенето на фирмата D има отрицателен наклон, който се обяснява с обратната зависимост между цената и търсеното количество на продукта. Кривата на пределния приход MR също има отрицателен наклон и лежи под кривата на търсенето, докато при съвършената конкуренция тя съвпада с кривата на търсенето и кривата на средния приход.

 В условията на несъвършената конкуренция оптималното равнище на производството (Q_нcк), което се определя в точката (точка Е₁) където се пресичат кривите пределния приход и пределните разходи (MR и MC) намалява (фиг. 6.2.).

След като максимизирането на печалбата в условията на продуктовия пазар при несъвършената конкуренция фирмата ще постига като произвежда по-малък обем продукция, това ще даде отражение и предизвика промяна в заетостта. Ако фирмата свива оптималното равнище на производство, логично е да наема по-малко работници и да намали търсенето на труд. Ситуацията на трудовия пазар е показана графично на фигура 6.3.

От графиката се вижда, че кривата на стойността на пределния продукт на труда VMP_L е разположена над кривата на пределния приход от продукта на труда MRP_L. В условията на съвършената конкуренция на пазара на труда кривата на предлагането е хоризонтална линия на равнището на работната заплата W. На това равнище на заплащане W фирмата може да наема желаното от нея количество труд като се ръководи от правилото за максимизиране на печалбата. Тя ще наема работници до изравняване на пределният приход от продукта на труда MRP_L с пределните разходи MC, в пресечната точка Е₁ на кривите на търсенето и предлагането, означено с L_нск. Ако допуснем, че фирмата наеме над равновесното равнище, пределните разходи ще превишат пределния приход от продукта на труда и това ще намали печалбата. При наемане на труд под равновесното равнище, фирмата не максимизира печалбата, защото до изравняването с МС всеки един допълнително нает работник носи MRP_L, който е по-голям от пределните разходи.

• 
  в условията на несъвършената конкуренция оптималното равнище на производството и заетостта е по-ниско от това при съвършената конкуренция;
  
• 
  фирмата е в състояние да влияе върху цените;
  
• 
  равнището на печалбата е по-високо;
  
• 
  работната заплата не се променя.
  

 Монопсонистичен пазар може да има и в случаи, когато много работодатели се конкурират в местния трудов пазар, но само един търси хора с определени способности. Например, пожарникарите или миньорите в малък град имат малко възможности за избор. Ситуации, подобни на монопсон могат да възникнат също и заради изисквания за трудов стаж и право на пенсия, лоялност към компанията, семейни задължения и др.. Всички те могат да попречат на мобилността на работната сила и често правят работниците прикрепени пожизнено към фирмата или града.

На продуктовия пазар монопсонистичната фирма е съвършено конкурентна, като за своя продукт приема пазарната цена, т.е. цената е външна за нея. На пазара на труда фирмата е несъвършен конкурент, доколкото тя сама определя работната заплата. Като единствен купувач на местния пазар на труда, фирмата монопсонист има възможност да влияе върху равнището на работните заплати и заетостта. Така, както монополистът на продуктовия пазар може да поиска по-висока цена, отколкото ако е съвършено конкурентна фирма, така монопсонистът може да плати по-ниска надница, отколкото ако е съвършен конкурент на трудовия пазар.                

 Процесът на определянето на работната заплата (надница) от монопсониста е показана на фигура 6.4.

 Кривата на предлагане в монопсонистичния пазар на труда е насочена нагоре и надясно и е отбелязана на графиката с S_L. Как се обяснява положителният наклон на кривата? Ако конкурентната фирма може да назначи цялата работна ръка, която иска по пазарното равнище на заплащане, монопсонистът не може. За да привлече и наеме повече работници, монопсонистът ще трябва да увеличава заплащането за всяка допълнителна единица труд. Ако намали заплатите, тъй като е единствената фирма, която осигурява заетост и работниците нямат друга алтернатива, очевидно няма опасност тя да изгуби цялата си работна сила.

Колко работници би следвало да наеме монопсонистът и каква заплата да им плаща? Максимизиращото печалбата равнище на заетост за монопсониста е обозначено във фигура 6.4 с L_М. То се определя от правилото: MRP_L=MC_L ( точка В). Ако фирмата наеме L_M, в съответствие с кривата на предлагането S_L тя ще трябва да плати на работниците работна заплата от W_м (точка А). При положение, че на трудовия пазар е конкурентна фирма равнището на работна заплата и заетост щеше да бъде W_C, - L_C  (точка С).

Равнището на заплатата W_м и заетостта L_м на фирмата-монопсонист  е по-ниско в сравнение с тези на конкурентния пазар ( W_c, L_с). По такъв начин монопсонът намалява ефективността на икономиката, тъй като работниците незаети в производството няма да произведат продукция в обем, измерена с площта L_с L_м СB. Размерът на по-ниското заплащане от монопсона е разликата между стойността на положения труд (точка В) и това, което монопсонистът е платил за него^[2]. Фирмата монопсонист съкращава работниците от L_c до L_м и намалява работната заплата от W_c до W_м като едновременно с това увеличава монопсонистичната печалба.

Класически пример за монопсон е ситуацията в професионалния спорт. Най-често в учебниците по икономикс на труда се дава пример с бейзбола (вж. приложението).

2.2. Държавата като монопсонист на пазара на труда

В ролята на монопсонист на трудовия пазар, който притежава неограничена власт се явява държавата. Тя например, в много случаи е единствения купувач на работници със специфична професионална подготовка и квалификация като военни и полицаи, съдии и прокурори. За други държавни учреждения и институции като болници, училища, университети и т. и. тя доминира в наемането на лекари и медицински сестри, учители и преподаватели, икономисти, програмисти, инженери и др.

Какво е поведението на държавата като монопсонист на пазара на труда?

Най-общо наподобава на поведението на абстрактния монопсонист което току що разгледахме. Ето защо за илюстрация се използва същата графика във фигура 6.2, с която представихме хипотитичната “фирма-монопсонист” на пазара на труда.



Фигура 6.5. Държавата  като монопсонист на пазара на труда

  На графиката, държавата като монопсонист постига равновесие на трудовия пазар в точка A, работна заплата W_м и заетост L_м. Но ако действа като работодател в условия на съвършена конкуренция пазарното равновесие ще се установи при Lc наети (точка C) и Wc работна заплата. На практика като изхожда от редица икономически, социални и други съображения насочени към увеличаване на заетостта и ограничаване на безработицата държавата наема LF по фиксираната заплата Wм, която се изравнява с пределните разходи за труд (МСL).

По-високото възнаграждение в частния сектор, където фирмите действат като съвършен конкурент може да се очаква, че ще въздейства привлекателно на бюджетните работници и ги насочи към него. Ако това не става, причината би следвало да се търси преди всичко в сигурността на работното място, която държавата гарантира, въпреки по-ниското възнаграждение. Работната заплата Wм, която се установява в точка F при LF означава изравняване на MRPL с пределните разходи на труд MCL,,  т.е. MRPL = MCL. Това означава, че работниците получават възнаграждение, което те заработват. То обаче е по-ниско от това в конкуриращия се сектор, както и от работната заплата Wм, ако тя се изплащаше на Lм наети. Следователно по-ниското възнаграждение в бюджетния сектор се дължи на по-голямата заетост.

За да задържи добрите специалисти държавата периодически повишава работната заплата на бюджетните работници. По такъв начин, в дългосрочен период се очертава тенденция към сближаване на работната заплата, която определя държавата- монопсонист с работната заплата в частния сектор - резултат на договарянето между работодатели и работници на конкурентния пазар на труда.

 Анализът на монопсонистичния пазар на труда дава основание да се направят няколко извода:

1. Монопсонистичната власт на трудовия пазар снижава, както равнището на заплащане, така и на заетостта;

2. По-високата монопсонистична печалба се дължи на по-ниското възнаграждение на работниците;

3. При липса на друга алтернатива за наемане се налага на работниците да приемат условията на монопсониста - единственият купувач на техния труд;

4. При определени условия, съвършената конкуренция на трудовия пазар осигурява по-високо равнище на заплащане и заетост от монопсонистичния пазар.

2.3. Минималната работна заплата в монопсонистичния пазар на труда

В контекста на монопсонистичния пазар заслужава да се анализира влиянието на минималната работна заплата. Фигура 10.4 илюстрира такава ситуация.

 

Фигура 6.6. Влияние на минималната заплата в монопсонистичния пазар

Графиката изобразява монопсонистичен пазар на труда, който се характеризира с един единствен работодател и крива на пределните разходи MC_L - наклонена нагоре. Монопсонистът наема работници на равнище на заетост L₁, където пределните разходи на труда - MC_L се изравняват с пределните приходи от продукта на труда - MRP_L (точка В). Работната заплата, която монопсонистът плаща е W₁. Да допуснем, че правителството приема закон за минималната заплата, с който го задължава да плаща минимална заплата W_2. Както е показано на графиката, работниците ще получат по-голяма заплата, а заетостта ще се увеличи до L₂. Работодателят може да наема допълнително работници до L₂ при постоянно равнище на възнаграждение W₂ (точка С). Отвъд точка С той ще трябва да плаща последователно все по-висока заплата, както е продиктувано от кривата на предлагането на труд - S_L.

Когато минималната заплата, която правителството установява над преобладаващата такава, тогава заплатата и заетостта се увеличават от W_{1 -} L₁ до W₂ - L₂. Всички първоначално ниско платени работници печелят. В случая губещите са потребителите, които биха платили по-голяма цена за произведения продукт и работодателите, които претърпяват някаква загуба от техните монопсонни печалби. Ако правителството повиши работната заплата до W₃, заетостта ще спадне под първоначалното си равнище - L₁.

И в двата случая, при съвършено конкурентния пазар на труда и моноспонистичния пазар увеличаването на минималната заплата над определено равнище почти със сигурност ще редуцира заетостта на ниско платените работници. Има обаче обсег, в който минималната заплата може да бъде повишена в монопсонистична среда в резултат на което заетостта да се увеличи.

Друг тип несъвършена конкуренция, възникнал като резултат от нарушаване “правилата на играта” на съвършената конкуренция е олгополът. Олигополът е такъв тип пазарна структура, при която съществуват малко на брой, но големи фирми-производители, така че всяка промяна на предлаганото на един от тях количество продукция е в състояние да окаже съществена промяна на пазарните параметри в отрасъла.

Характерно за олигополите (независимо от техните разновидности) е високата степен на концентрация на производството и продажбите като процентен дял от предлагането на продукта (услугите). Типичен пример е олигополът на автомобилния пазар на САЩ. Фирмите ”Дж. Мотърз”, “Форд”, “Крайслер” са осигурявали над 95% през 80-те години от продажбите на автомобили. Измененията в производството на една от тях оказва значително влияние върху общото равнище на предлагането и цените. На първите три фирми във Великобритания се падат 65% от пазара на хладилници, 94% на цигари, 79% на нефта. В България олигополистичен пазар на телекомуникационните услуги форимират три фирми: Vivatel, M-tel, Globul.

Ако такава пазарна структура се формира от страна на купувачите се нарича “олигопсон”.

Голямото разнообразие в олигополния пазар се свежда традиционно до анализа на три основни форми: олигопол с “пречупена” крива на търсенето; олигопол във формата на сговор; олигопол с една доминираща фирма.

Ще съсредоточим вниманието си върху модела на олигопол с пречупена” крива на търсенето. (Моделът е разработен през тридесетте години на ХХ век от американския икономист Пол Суизи - Paul Sweezy). В какво се състои неговата същност? Да предположим, че на олигополистичния пазар се намират няколко големи фирми, които предлагат хомогенен продукт. Целта на всяка от фирмите е максимизиране на печалбата при определено равнище на цените. Въпросът е, как ще реагират другите фирми, ако една от тях реши да увеличи цената на своята продукция. Най-вероятно нейните конкуренти няма да я последват. Като съхранят цената на предходното равнище те ще използват възможността да заграбят и нейния пазарен дял. При тази ситуация, фирмата предприела увеличаването на цената ще бъде принудена да възстанови предишната цена.

Ако фирмата реши да понижи цената, това също няма да увеличи обема на продажбите и печалбата, тъй като в този случай конкурентите ще я последват, т.е. те също ще понижат цената за да съхранят квотата си на пазара. Следователно фирмата-лидер не може да увеличи числото на купувачите за сметка на другите фирми.

Моделът на олигополната конкуренция добре обяснява, че при този тип пазарна структура цените не са гъвкави, дори и когато пределните разходи се увеличават.

 Описаните ситуации на олигополистичния пазар са отразени графично във фигура 6.7.



Фигура 6.7. Олигопол с “пречупена” крива на търсенето

 Приемаме, че първоначално равнището на пазарната цена e P*. В случай при който фирмата повишава цената над Р*, нейното търсене изразява кривата D над точка А. Конкурентните фирми няма да я последват и техните цени ще останат непроменени или ще се променят в много малка степен, както показва кривата d над точка А. При понижаване на цената под Р*, останалите фирми ще я последват, което показва кривата D, под точка А. В резултат възниква “пресечена” олигополна крива на търсенето MAF, високо еластична при повишаване на цената и по-малко еластична при нейното намаляване.

На пазарната крива на търсенето D съотвества пазарната крива на пределните приходи - MR, а на фирмената крива на търсенето - d, фирмената крива на пределните приходи MR. Като следстнвие от “пречупването” на кривата на олигополното търсене MAF, кривата на МR също се пречупва в точка В и се състои от два сегмента: МВ и СН. Сегментът МВ отразява измененията в цената и количеството на сегмента МА от кривата на търсенето; сегментът СН отговаря на сегмента АF от кривата на търсенето.

Като цяло кривата на пределните приходи МR - МВСН е по-силно пречупена от олигополната крива на търсене MAF. Ако кривата на пределните разходи МС пресича кривата на пределните приходи MR, в коя да е точка между В и С и количество q* фирмата максимизира печалбата си, тъй като пределните приходи се изравняват с пределните разходи (MR = MC). Наляво от q* MR > MC. За да максимизира печалбата фирмата трябва да увеличи обема на производството. Надясно от q* MC > MR и фирмата не трябва да увеличава обема, тъй като това ще доведе до намаляване на печалбата.

Моделът на олигопол с “пречупена” крива на търсенето помага да си изясним защо фирмите при олигопол не променят цените всеки път, когато настъпят изменения в пределните разходи. Причината е в наличието на “вертикален” сегмент на кривата на пределния приход -МR.

Как олигополистичната конкуренция на стоковия пазар се отразява върху търсенето на пазара на труда?

Да  припомним  отново, че на трудовия пазар съществува свободна конкуренция. Стратегията на заплащането и заетостта в условия на ситуация, показана по-горе може да се илюстрира чрез следната графика (фигура 6.4).



Фигура 6.8. Пазар на труда в условията на олигопол с пречупена крива на търсенето.

На графиката са представени кривата на пределния приход от продукта на труда MRP_L и кривата на пределните разходи на труд MC_L, т.е. равнището на заплащане - W. Тъй като фирмата действа при съвършено конкурентен пазар на труда, работната заплата се взема като дадена. Ако равнището на заплащане е W₂ фирмата ще наеме E_L работници. При намаляване на работната заплата до W₁, тя ще наеме същото количество работници. С други думи, равнището на заетост ще остане постоянно за всички възможни варианти на възнаграждения между W₁ и W₂. Това се обяснява със ситуацията на олигополистичния стоков пазар, където в посочените граници на промяната на пределните разходи МС, равнището на производството и цените остават непроменени.

1. При олигополистичната конкуренция намаляването на работната заплата, ако другите фактори остават непроменени не води до нарастване на заетостта;

2. За да увеличаване на печалбата за фирмите е много по-изгодно да маневрират със заплащането, отколкото със заетостта.

3. МОНОПОЛИСТИЧЕН НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Дотук разгледахме две форми на несъвършена конкуренция, в които се проявява трудовия пазар - монопсонистичната и олигополистичната. Монопсонът представлява един краен вариант, в който фирмата притежава неограничена власт на трудовия пазар, от позициите на търсенето на труд. Други две крайни ситуации на пазара на труда са монополът, при който има само един от страна на предлагането и двустранният (билатералният) монопол.

Ефектът от функционирането на такъв тип пазарна структура зависи преди всичко и изцяло от избора на предлагащия труд и “ще лежи върху тази точка на функцията на търсенето на труд, която той избере”. А самият избор ще се определя от целта, която предлагащият труд преследва.

Най-често профсъюзите се разглеждат като монополисти в предлагането на труд. Ако синдикатът на пазара на труда притежава монополна власт, това означава, че той ще се стреми да ограничи предлагането на труд за да постигне по-високо равнище на работна заплата. Един краен вариант, когато синдикатът е чист монопол демонстрира фигура 6.

 В условия на съвършена конкуренция равновесието би се установило в точка Е, заетите ще бъдат L_c, а работната заплата W_c. Монополът на синдиката би позволил да намалят заетите от L_c до L_м и увеличи работната заплата от W_c до W_м. Алтернативната печалба, която получават работниците е равна на защрихованата част - АВСW_м.

Това, което определя монополът в индивидуалното предлагане и заплащане на труда, както посочихме са изключителните качества - способности, умения, които техният собственик притежава. Ето как легендарната група “Ролинг стоус” ( Мин, Кийт, Бил и Рон) е най-печелившата в историята на рок музиката (освен “Бийтълс”). Как се формират цената на труда и доходите на групата? Източниците на парите на “Ролинг стоунс” са различни: на първо място това са доходите от участие в концерти на турнетата, които тя предприема; продажбите на дискове, ауди и видеокасети; правата за радио и телевизионно разпространение. От турнето “Мостове към Вавилон” през 1997 година групата е спечелила 390 млн. $. Цената на един билет от 120 евро за билети на “Стандарт дьо Франс” (непосредствено под сцената, макар и за правостоящи) е висока оценка за качествата на предлагания от тях продукт - тяхното изпълнение^[3].

В много страни високите цени на билетите бяха критикувани. В отговор на критиката Джагър отговаря, че следи отблизо цените и се съобразява с тях. Ако билетите за концертите на Мадона и Ю Ту струват 100 $, той счита че остава в рамките на разумната цена. Щом почитателите са готови да платят тази цена на билета това означава, че нейният размер е образуван пазарно. В случая, високата цена е израз на пазарната оценка на индивидите с монополно предлагане на своя специфичен продукт на трудовия пазар. Доколкото купувачите на техния продукт нямат по-добра алтернатива в дадения момент, те са готови да платят високата цена за него.

Това, което превръща Бил Гейтс (Уйлям, Х. Гейтс) на MICROSOFT в глобален софтуерен диктатор е монополът върху пазара на операционните системи за съвместими компютри. 90% от компютрите по света работят с операционната система MICROSOFT WINDWS. Компанията Microsoft, най-голямата софтуерна фирма в света има тотално надмощие и в областта на програмните продукти за офиса (Word Excel), обединени в общия пакет Microsoft Office заемат пазарен дял около 90%. Президентът на Microsoft Бил Гейтс се счита за най-богатият човек на земята със състояние над 50 млрд долара. Според Гейтс, “който доминира в глобалната електронна мрежа Интернет, той ще контролира и целия свят”.

 Фигура 6.10. Двустранен (билатерален ) монопол на пазара на труда

В условията на съвършената конкуренция равновесието е в точка Е₀, където кривата на търсенето D_L и кривата на предлагането S_L се пресичат. Заетите работници ще бъдат L₀, а работната заплата W₀. Монопсонистът се стреми да постигне равновесие като намали заплатата до равнище W₁ и съкрати заетите от L₀ до L₁. От своя страна монополистът също ще се стреми да постигне по-изгодни позиции за себе си като повиши заплатата до W₂ и съкрати предлагането на труд от L₁ до L₂. Равновесието към което се стреми е в точка Е₂, където броят на заетите ще бъде по-малък, а работната заплата рязко ще се повиши (от W₁ до W₂). Но дали именно това равнище на заплащане ще се установи, трудно може да се даде еднозначен отговор.

Безспорно, желанията на монополиста - предлагащият труд и монопсониста - търсещият труд си противостоят и не могат да се реализират едновременно, което налага договарянето между тях. Какъв ще бъде изходът ( равнището на заплащане) зависи от силите на противостоящите страни, от умението им в процеса на договаряне всяка една от тях да извлече определена изгода за себе си. Процесът на договаряне ще бъде обект на анализ в една от следващите теми.

На трудовия пазар като единствен купувач на труда в ролята на монопсон може да действа съюз на работодателите, а от страна на предлагането като монопол - съюз на работниците или синдикатът

Анализът на двустранния модел по-горе е абстрактен. Предстои да се разгледа процесът на  образуване на  работна заплата в ситуация като тази. Това  ще въведе изследването  в територията на колективното трудово договаряне между работодатели и синдикати.

 
 ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

Несъвършен пазар на труда

Монопсонистичен пазар на труда

Олигополистичен пазар на труда

Олигопол с “пречупена” крива на търсенето на труд

Монополистически пазар на труда

Билатерален монопол на пазара на труда

 ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА

1. 
   Посочете причините за възникването на монопсонистичния пазар на труда. Дайте примери от практиката и ги обяснете.
   
2. 
   При монопсона, както ни известно фирмата е съвършено конкурентна на продуктовия пазар, а на трудовия - несъвършен конкурент.
   

б)  Илюстрирайте графично и обяснете, кое дава основание да се говори за  експлоатация на труда.

b)       Сравнете резултатите в условията на монопсон със съвършената конкуренция, когато на трудовия пазар има много купувачи и продавачи на труд.

3. 
   Като пример за олигополистичен пазар дадохме автомобилния пазар в САЩ на трите най-големи компании - Дж. Мотърз, Форд и Крайслер. Как ще коментирате неговото състояние днес, от гледна точка на интернационализацията на производството и пазара на труда?
   
4. 
   В условията на олигопол с “пречупена” крива на търсенето за фирмите е по-изгодно за да увеличат печалбата да маневрират със заетостта или с работната заплата. Подкрепете обясненията си с графика.
   
5. 
   На какви причини се дължи монополът на трудовия пазар и как бихте го определили?
   
6. 
   Членовете на синдикатите в развитите страни получават по-високи заплати. Как ще коментирате и докажете това твърдение?
   
7. 
   Как ще се определи равнището на работната заплата, ако на трудовия пазар си противостоят монополист и монопсонист? Изразете графично пазарната ситуация при билатерален монопол на трудовия пазар и обяснете защо не може да се твърди, че именно това равнище на заплащане ще се установи?
   
8. 
   Кой от представените модели би могъл да представи трудовия пазар на висококвалифицирани специалисти. Анализирайте пазарната структура на този пазар и посочете особеностите на неговото равновесие.
   

1. 
   Дулевски, Л., Заетост и пазар на труда, С., 1992 г.
   
2. 
   Зазовская, Н. М., http/www.ilo.ru/ LIBRARY/ilo - conf/ilo. htm.
   
3. 
   Канев, Д., Икономика на труда, ДФ”Бряг-Принт”В., 1993 г.
   
4. 
   Капиталът, бр.20, година І., 16-22 август, 2003 г.
   
5. 
   Франц, В., Пазарът на труда, ИА “Форум 2000”, С., 1996 г.
   
6. 
   Kaufman, B. E., J. Hotchkiss, The economics of Labor Markets, Sixth Edition.
   
7. 
   Робинсон, Дж., Экономическая теория несовершенной конкуренции, „Прогресс”, М., 1986.
   
8. 
   Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, В.Т., 2007.
   

^[1] Теорията за несъвършената конкуренция се свързва с името на Дж. Робинсън (Joan Robinson – 1903-1983). Нейните идеи се съдържат в книгата й „Икономикс. на несъвършената конкуренция” (The Economics of imperfect competition, London, Macmilan and Co, 1969), излязла през 1993 година. По същото време Едуард Чембърлин публикува „Теория на монополистическата конкуренция” (Chamberrlin, E., The theory of Monopolistic Competition, Cambridge: Harvard University Press, 1933. Като анализира конкуренцията на пазарите, Чембърлин стига до заключението, че представите за „съвършена конкуренция” и „чист монопол” са твърде крайни. Между тези две състояния на пазара е налице „монополистическа конкуренция”, с което полага основите на ново теоретични интерпретиране на определени пазарни структури.

^[2] Това дава основание да се дискутира проблема за експлоатацията. С монопсона (монопола) свързва експлоатацията, известната последователка на кейнсианското направление в икономическата теория Джоан Робинсон. В условията на монопсон, счита тя работната заплата не може да превишава пределните разходи. Тя ще бъде равна на цената на предлагането, а последната във всеки даден момент ще бъде по-ниска от стойността на пределния физически продукт на труда. Когато работната заплата е по-малка от пределния продукт на труда, изразен в неговата продdжна цена се наблюдава експлоатация. Робинсон определя експлоатацията като изклячително пазарно явление, свързано с несъвършената конкуренция, както на пазара на стоките, така и на пазара на труда. Монопсонистическа експлоатация на труда от такъв род, според Робинсон може да бъде отстранена по пътя на въвеждането на минимална работна заплата. Вж. Робинсон, Дж., Экономическая теория несовершенной конкуренции, Изд. „Прогресс”, М., 1986, стр. 370-399 (Robinson, Joan, The economics of imperfect competition, Macmillan and Co, London 1969).

^[3] Вж. Парите на “Ролинг Стоунс”, Превод от френски А. Арнаудов по сп. Capital, списание “Капитал light”, бр. 20, 2003 г., с. 20-21.