Фиг.1.3.SWOT матрица на взаимодействието
Източник:Доралийски, А., Стратегически мениджмънт, Изд.НБУ, София, 2008г.
на Модела на М.Портър
Според Портър основният критерии за успех, това е извличането на конкурентно предимство в сравнение с останалите участници на пазара. За да могат да постигнат това предимство, фирмите трябва да отговорят на два основни въпроса: с какъв пазарен дял разполагат; какво предимство имат в сравнение с останалите участници на пазара.
Фиг.1.4. Матрица на Модела на М.Портър
Източник: Портър, М., Конкурентна стратегия: Техники за анализ на индустрии и конкуренти, Изд. „Класика и стил”, София, 2007г. Според Портър в зависимост от това в кой квадрант попада фирмата, съществуват три основни бизнес стратегии:27 Лидерство в разходите– както показва и самото й наименование е тази, при която организацията се стреми да достигне най-ниските разходи в отрасъла. Това е стратегия за фирма с голям пазарен дял и с разходи по-ниски от тези на конкурентите. Подобна ситуация може да е налице, когато имаме следните характеристики:
работи се при пълно натоварване на производствените мощности;
При стратегията на диверсификация организацията се стреми да бъде уникална в сравнение с конкурентите по отношение на отделни характеристики на продуктите и услугите си, начините на тяхното предлагане и нещо друго. „Тя избира един или няколко атрибута, които купувачите считат за важни и се поставят в уникалната позиция да могат да удоволетворят тези потребности. Наградата й за уникалността ще бъде премия в цената. Организацията трябва да е наистина уникална в нещо или да бъде възприемана като уникална.”28
Стратегията за диверсификация може да се поддържа само ако допълнителните разходи за постигане на уникалността се покриват от разликата в цената. Обикновено диверсификацията може да бъде реализирана по пет основни начина: