Тема: стратегическо управление на фирма „дерони” оод-хасково разработил: научен ръководител
Изтегляне 286.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Класификация на стратегиите
| Стратегията най-общо се дефинира като рамка, описваща пътищата за постигането на целите, при отчитане на състоянието и измененията във външната и вътрешната среда на организацията.1 В това определение се съдържат две важни характеристики на стратегията.
Първо, стратегията е свързана с избора на пътища за постигане на целите. „Определянето на целите и изборът на стратегии е единен процес. На практика това са две взаимно проникнати и органически свързани дейности, между които не може да има граници. Принципът е: за реализирането на всяка цел се разработва стратегия, която дава отговор на въпроса-как, по какъв начин ще се реализира съответната цел”2. Второ, разработването на стратегии и обвързването им с целите във всички случаи трябва да бъде съобразено със състоянието и тенденциите във външната и вътрешната среда, и особено-с ресурсите на организацията. На тази основа стратегията се превръща в база за разработването на плановете на организацията. В процеса на планиране разработването на системата от стратегии е разположено между анализа на състоянието и плана за действие. От това разположение могат да се извлекат и някои от основните изисквания предявявани към системата от стратегии: да се основава на добро разбиране за съвременното състояние и за факторите на развитието, да бъде формулирана на база на анализа, респективно да отразява основните проблеми и нужди, т.е. да бъде подходяща или уместна и да може да окаже реално въздействие върху процесите на развитие във фирмата; да очертава цялостно и последователно посоката на развитие, т.е. да бъде цялостна, последователна, логична и вътрешно непротиворечива и добре обяснена; да служи като основа за разработване на плана за действие и за вземането на конкретни решения по отношение на действията, т.е. да бъде ясно дефинирана, ориентирана към действие, реалистична и осъществима; да бъде споделена, да се приема от всички включени в процеса на планиране и още по-широко от всички заинтересовани (критичен фактор за изготвянето на плана за действие и последващото му изпълнение). След определяне на мисията на фирмата, набелязване на целите и извършените анализи на външната и вътрешната среда, следва да се формулира стратегията на фирмата. Преди всичко това зависи от размера на фирмата. При процеса на формулирането могат да се използват различни подходи3: С изменението на целта на управление на компанията в посока необходимост от по-активно взаимодействие с външната среда и разработка на планове за реакция при промяна в предпочитанията на потребителите стратегията се превръща в план за развитие на компанията, основаващ се на показателите за ефективност на дейността,стратегическите цели и разработването на конкретни мероприятия за тяхното постигане. Тя може да се определи и като „установяване на основните дългосрочни цели изадачи пред компанията, изработка на съответните програми за действие иразпределение на ресурсите, необходими за постигането на тези цели”. Според Портър4 стратегията е „създаване на уникални и изгодни позиции, ..отказ от някои видове дейности и съгласуване на избраните направления на дейността”. Променливостта на външната среда води със себе си потребност от внедряване напринципа на бюджетирането или нормиране на разходната и приходната част отдейността на компанията и контрол върху тяхното изпълнение. По–нататъшноторазвитие на този етап е създаването на инструмент за управление на компанията,позволяващ осъществяването на дългосрочно планиране на основата не само наекстраполация на миналото и това до каква степен то съответства на съвременнитеусловия, но и предвиждане на бъдещето чрез използване на съвременните методи за програмно прогнозиране. На съвременния етап стратегията на предприятието представлява неговата перспектива за развитие и принцип на поведение. Стратегията престава да бъде екстраполация на миналото, тя вече е виждане за далечното бъдеще, понякога слабосвързано с реалната действителност. Отказът от традиционната трактовка застратегията се основава на извода, че традиционните методи за стратегическо планиране се оказват неприемливи в ситуация на бързо изменение на заобикалящатасреда. Освен това важен момент при разработването на стратегията се явява установяването на вътрешнофирмени или корпоративни принципи за дейността на компанията, като използване на екологично чисти материали, опазване на околната среда, зачитане интересите на всички заинтересовани страни и др. Процесът на формулиране на стратегията преминава през обща формулировка на следните стратегически въпроси, независимо от спецификата и размера на фирмата5: 1)областите на бизнеса, в който ще се развива в бъдеще фирмата; 2)начините на действие, с които ще се постигнат поставените стратегически цели; 3) отличителната компетентност, която се основава на притежаваните умения и ресурси; 4) конкурентните предимства, които разграничават фирмата от нейните основни конкуренти; 5) синергичните ефекти, които се очакват да бъдат реализирани в избрания времеви хоризонт. Формулирането на стратегията може да се извършва въз основа на формални и неформални процедури. На практика големите фирми, корпорациите използват повече формални процедури, докато едноличните търговци използват своя опит и интуиция и действат повече неформално. Формулирането на цялостната стратегия е свързано с определянето на стратегическите ориентири, оценяването на стратегическите позиции и търсенето на стратегически алтернативи, които ще бъдат разгледани в следващите точки на тази глава. Класификация на стратегиите„Изхождайки от теорията за вземане на решения, стратегиите са алтернативите на действие, чието осъществяване определя често по-нататъшния избор на конкурентни средства за постигане на целите на организацията. От тази позиция, за да бъде формулирана стратегията на едно предприятие, е необходимода се познават видовете стратегии”6. От гледна точка на стратегическото управление могат да се очертаят три основни равнища на стратегията:7 Корпоративната стратегия представлява модел на поведение на цялата фирма, включително отделните бизнес единици. Тя трябва да отговаря на следните изисквания: Да отразява в дълбочина фирмата, потребителите, настоящите и потенциални конкуренти; Да представя ясно взаимовръзката между отделните съставни звена на фирмата, като формулира общи споделяни цели; Ясно да посочва източниците на ефективност и неефективност във фирмата; Да определя базисни конкурентни предимства, които трябва да се използват общо от всички бизнес единици във фирмата; Да посочи ясни правила за добиване и управление на ресурси; В процеса на разработване на корпоративна стратегия, изключително важно е мениджърите на фирмата да отчетат влиянието на типа бизнес среда, в която се работи. Бизнес стратегията изразява модела на поведение, който следва отделната бизнес единица в рамките на фирмата. Тя трябва да произтича от корпоративната стратегия и да се съобразява с основните й изисквания, но същевременно трябва да има и достатъчно свобода при определянето на този тип стратегия. Най-общо корпоративните стратегии се обособяват в три вида: стратегия на растеж; стратегия на консолидация; стратегия на напускане на бизнеса. В тази връзка, съответните бизнес стратегии трябва да отчитат общо избраните пътища като цяло. Основният въпрос, чийто отговор трябва да се търси е как най–добре да бъдат задоволени потребностите на целевата група, която обслужва фирмата, така че да се реализира общата корпоративна стратегия. Функционални стратегии. Те играят поддържаща роля и са насочени към определяне на най-важните проблеми, които трябва да се решават на функционално равнище, но изискват стратегическо решение. Същите обхващат отделните, значими аспекти на бизнеса и следователно са по-конкретни и специфични. Те спомагат за реализирането на корпоративната цел и подцелите. Най-често те са свързани с области, като финанси, маркетинг, операционна дейност, контрол на качеството, информационни системи, управление на човешките ресурси. Обикновено се разработват по-конкретно и детайлно две до три функционални стратегии, които са с най-важна роля за постигане на стратегиите от по-високо равнище – бизнес и корпоративно. Всяка система от стратегии трябва да бъде адекватна на организацията, за която ще работи. При големи фирми определено ще се търси система, която включва и трите равнища – обща корпоративна стратегия + бизнес стратегии за всички бизнес единици+функционални стратегии за приоритетните области. Изтегляне 286.55 Kb. Сподели с приятели:
|