Тема: строителство, строителен контрол

2011 г., съобщи Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението.

Целта е общините да увеличат собствените си приходи, без да търсят финансова подкрепа от републиканския бюджет.

Сдружението иска и приходите от данък "лукс". Набелязани са и промени в Закона за подземните богатства, с които половината от концесионните плащания да отивате касите на общините. Сега местните власти получават 30% от тези приходи, а останалите 70% взема държавата.

До 35% да са авансовите плащания за общините, които кандидатстват за финансиране по оперативните програми "Регионално развитие" и "Околнасреда". Тази идея обсъдиха вчера новият министър по еврофондовете Томислав Дончев и сдружението на общините.

Сега те получават предварително 20% от средствата. Освен по-голямата авансова сума ще падне и предварителният контрол на тръжните процедури по обществените поръчки. Така според Дончев ще се съкрати с поне няколко месеца изпълнението на даден проект.

Заради кризата собствените приходи на общините са намалели с над 260 млн. лв. през 2009 г. Около 50 общини от общо 264 са в особено тежко състояние. Просрочените им задължения са се увеличили драстично - 2,6 пъти.


31.03.2010 г., с. 7
Врати на общежития излезли златни
МИЛЕНА ДИМИТРОВА

700 лв. струва една вра­та на баня в студентско об­щежитие според догово­рите, сключени от Минис­терството на образовани­ето по време на предишно­то правителство.

Това заяви просветният министър Сергей Игнатов вчера. "Такава врата няма в министерския кабинет", въз­мути се той. В понеделник прокуратурата обяви, че за-

почва разследване на 148 договора, сключени от 13 министерства по времето на тройната коалиция, като фи­нансирането им не е осигу­рено. В резултат от такива сделки в момента просвет­ното ведомство има 20 млн. лв. завещани дългове от

предишното правителство Договорите са предимно за строителство и ремонти. Въпросът с тези договори е тежък проблем за държава­та, защото благодарение на него се образува голяма дупка в бюджета, коментира още Игнатов.


31.03.2010 г., с. 8
Машина смаза работник в „Алкомет”
КРАСИМИР КРУМОВ

Механик от алуминие­вия комбинат "Алкомет" в Шумен е бил затиснат от машина и е загинал на място, съобщи вчера следобед шуменската полиция.

Загинал е 43-годишният Кенан Рахим. Според гово­рителя на ОДП Шумен Де­сислав Райчинов обажда­нето за инцидент в завода край Шумен е постъпило на 112, а в 14.26 ч е прехвър­лено на оперативната де­журна част на областната дирекция на МВР.

В "Алкомет" са били изп­ратени полицейски екип и линейка на Центъра за спешна медицинска по­мощ, но на място била кон­статирана смъртта на ра­ботника механик, който де­монтирал една от машини­те. Към четири следобед в цеха вече бяха съдебен ле­кар и оперативна група, ко­ито да направят оглед на мястото.

Заем от Международната банка за развитие за 81 млн. евро ще предложи Минис­терският съвет на парла­мента за ратифициране.

Парите са част от сумата от 101 млн. евро, предвидени за инфраструктурни проекти във водния сектор. Разлика­та е за сметка на бюджета.

Със средствата ще бъдат завършени язовирите „Нейковци", „Пловдивци" и „Луда Яна", както и пречиствател­ните станции към тях. Съоръ­женията ще осигурят качес­твеното водоснабдяване на Трявна, Мадан, Рудозем и Панагюрище. Ще се извър­ши и рехабилитация на язо­вир „Студена", който е осно­вен водоизточник за Перник и е експлоатация повече от 60 години. Ще се подготвят и близо 90 проекти за канали­зации на населени места. Проектът ще се изпълнява в периода 2010-2015 г., а пога­сяването на заема ще става между 2017 г. и 2028 г.

Министерството на per и останалото развитие и благо­устройството ще подгот­ви пътностроителни про­екти в размер на 4 млрд. евро, които да бъдат из­пълнени в периода 2014-2020 г.

Парите ще дойдат от европрограмите, а за да се по­виши ефективността при пи­сането на проекти, благоуст­ройственият министър Ро­сен Плевнелиев предложи да се създаде нова държав­на структура, която да се за­нимава само с тази дейност.

Бъдеще

отговарят на съществуващо­то натоварване с пътници. Според Плевнелиев напри­мер проектът за магистрала "Хемус" в частта Велико Тър­ново - Шумен не е рациона­лен, тъй като в тази отсечка няма чак такова голямо дви­жение, че да се строи цяла магистрала, а може да мине само с първокласен път, кой­то е обаче доста по-евтин. Проектите ще бъдат така разработени, че да има оси­гурено предварително фи­нансиране и да започнат на 1 януари 2014 г. Като цяло прогнозата на министъра бе­ше, че до 2020 г. България със сигурност ще има рабо­теща пътна инфраструктура. В момента обаче пътищата са толкова зле, че поставят България в изолация, тъй ка­то нямаме връзка с пътните коридори 8 и 10. Първият свързва Албания и България през Македония, а вторият Австрия и Гърция и Турция.

Настояще

До края на 2013 г. по европрограмите България раз­полага с 2 млрд. евро, които трябва да спечели с адек­ватни проекти, припомни Плевнелиев. Както е извест­но, от МРРБ настояват око­ло 1 млрд. евро от европрограмите, по които няма осо­бена активност, да бъдат прехвърлени към пътната инфраструктура. Сред ос­новните приоритети на ми­нистерството ще са рехабилитиране на повече от 60 моста, както и обезопасява­не на 100-те най-опасни кръстовища в страната. В

момента само 2% - 418 км, от националната пътна мрежа е магистрала Около 3000 км са първокласните пътища, малко над 4000 км - второк­ласните и най-много - близо 12 000 км - са третокласните пътища.

Минимум

е била ощетена при замените и виновните за това да бъдат подведени под отговорност. Обсъжда се и предложение за налагане на мораториум върху разпоредителни сделки със за­менените земеделски имоти, съобщи министърът. „Едино­душни сме, че това е най-голя­мата кражба, която се е случи­ла по време на прехода, и наис­тина не искаме да се стигне до­там всички ние да платим соли­дарно за това, че някои са се

облагодетелствали, защото тройната коалиция са управля­вали този процес и избирателно са подбирали хората, които да получават тези замени", доба­ви д-р Найденов. Той информи­ра още, че от проверките досе­га е констатирано, че при част от сделките са заменяни нерав­ностойни гори и при тези слу­чаи може да се стигне до раз­валяне на сделката. Според не­го обаче всяка замяна трябва да бъде гледана поотделно.



31.03.2010 г., с.15
Борсата пак на червено
Родната фондова борса отново приключи на червено, въпреки че в дневната търговия се завъртяха 5,8 млн. лв. Основният показател Софикс се понижи с 0,1 % и заста­на на 419 пункта. В сесията се тър­гуваха акции на общо 70 фирми, като 23 от тях приключиха с пони­жение, а останалите - с повише­ние на стойността си. Най-много пари се дадоха за книжата на Ин­вестиционна Компания Галата -общо над 60% от всички пари, завъртяни на борсата. След това ид­ва Параходство "Българско речно плаване" с 14% от дневния обо­рот. При по- неглижираните ин­декси все пак обаче имаше пови­шение - имотният показател

Бгрейт се повиши почти с 3%, до­като БГ40 с по-малко от 0,05%, а равнопретегленият показател BGTR30c0,77%.

България е усвоила едва 1.6% от 5 млрд. евро, предвидени от еврофондовете само за инфраструктура. Това съобщи Карстен Расмусен, който отговаря за страната ни в Главна дирекция "Регионална политика" на ЕК. Според него това е "отчайваща статистика", а напредъкът е "изключително скромен". "Бих искал да мога да кажа, че нещата са много по-добри от миналата година, но за съжаление не мога", допълни той по време на конференция за инфраструктурата.

Само за водния сектор България трябва да усвоява по 1 млн. евро на ден, за да се справи успешно. Расмусен подчерта, че трябва да има по-добри проекти в сектора. "Те не са разработени в необходимия обем и просто са недостатъчни", коментира той. Според него именно това е довело до изоставане.

Министърът на екологията Нона Караджова помоли Расмусен да сподели наблюденията си за публично-частното партньорство във ВиК сектора, за което настояват различни бизнес кръгове. Наскоро например Росен Плевнелиев съобщи, че се разглежда възможността всички ВиК дружества в страната да се дадат на концесия, каквато в България има само в столицата. Отговорът на еврочиновника обаче разочарова присъстващите, защото Расмусен категорично заяви, че България има да усвоява 1.3 млрд. евро за водния сектор и при това положение няма защо да кани частници.

В пътния сектор също са предвидени около 1.6 млрд. евро, но и тук процесът с усвояването върви бавно. "Имаме само един търг за магистрала "Тракия", т.е. пътната агенция не е успяла да направи нищо друго освен един търг", обрисува положението Расмусен. Ситуацията в жп сектора е същата - там са предвидени близо 30 млн. евро, а е обявен само един търг за отсечката от София до Пловдив и все още няма сключен договор с изпълнител.
Снимка на три колони- Строителният министър Росен Плевнелиев обеща пред Карстен Расмусен да се постарае през следващия програмен период да подготви проекти за 5 млрд.евро


31.03.2010 г., с. 3
Плевнелиев е скептик за разследването на необезпечените договори
Дарина Кахраманова

Регионалният министър Росен Плевнелиев изрази съмнение, че министри от предишния кабинет реално могат да бъдат подведени под отговорност заради сключването на необезпечени финансово договори. В понеделник премиерът Бойко Борисов и прокуратурата съобщиха, че държавното обвинение вече разследва виновни длъжностни лица от 13 министерства, които са подписали договори без финансово покритие за над 2.16 млрд. лв.

"Не виждам голям шанс в цялата тази акция, защото това е било масова практика през последните 20 г.", коментира министърът. Според него договорите в строителството са поне за няколко години и предишните шефове на ведомства винаги могат да се оправдаят, че са се надявали на финансиране през следващите години. "На прокуратурата ще й бъде много трудно да подведе под отговорност такива хора", коментира Плевнелиев.

"Няма никаква методика, която да ни каже какво точно означава финансово необезпечен договор, за какъв период и как да го смятаме, къде го проверяваме и на базата на какъв документ считаме, че е финансово необезпечен", обясни той. В строителното министерство бюджетното планиране винаги се е правело в рамките на поне 3 г.

Плевнелиев припомни, че при идването си на власт е заварил близо 300 договора без финансово покритие. Много от тях са били за малки суми - между 10 хил. лв. и 100 хил. лв. Той се похвали, че още в началото е развалил някои от тях за близо 300 млн. лв. Според него в прокуратурата са изпратени около 60-70 необезпечени контракта за по-големи суми. Плевнелиев обясни още, че и в момента договорите се преразглеждат и някои от тях могат да бъдат развалени.

"Тепърва трябва да се правят анализи на тези договори", призна и просветният министър Сергей Игнатов. В МОНМ прокуратурата разследва контракти за 20 млн. лв. в областта на строителството.

Държавата е поискала 390 млн. лв. дивидент от електроразпределителните дружества и в момента чака те да бъдат изплатени. Това съобщи вчера премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на "Сега". От приватизацията на ЧЕЗ, EVN и E.ON през 2004 г. досега държавата не е получавала дивидент, въпреки че държи 33%. Начислената сума до края на 2008 г. обаче бе 190 млн. лв. "Поискали сме всичко, чакаме, това ви казвам", отсече Борисов, след като огледа на място рехабилитиран багер на "Мини Марица-изток" ЕАД.

Миналата седмица протестиращите пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) синдикати поискаха с тези пари да се компенсира замразяването на цената на тока от 1 юли.

Борисов съобщи, че доклад на ДАНС за злоупотреби на предишното ръководство на мините е предаден в прокуратурата. Премиерът вчера специално поиска да се види с работниците и ги попита: "Какво става, знаете ли колко струва ремонтът на тоя багер тук? Стар е, нали? Но като не знаете, ще слушате за какви проверки става въпрос". И се обърна към шефа на ДАНС Цветелин Йовчев: "Слушам, Йовчев!"

"С парите, които са отишли за рехабилитацията на три багера, биха могли да се купят два нови, а освен това има и други разходи, и разбиване на поръчки на по-малки с цел заобикаляне на Закона за обществените поръчки", отчете се Йовчев. Цената на един нов багер е между 28 и 45 млн. лв., при положение че рехабилитацията на стари е между 26 и 30 млн.лв. Отхвърлени са предложенията на германска фирма за доставката на ново оборудване. Има сигнали, че предишното ръководство на мините разбило на по-малки над 60 поръчки за повече от 1.7 млн. лв. След подобни нарушения била завишена цената на въглищата с около 16.7% без никакво обяснение.

"Ще се проверят всички дружества в рамките на Българския енергиен холдинг", коментира придружаващият премиера шеф на НЕК Красимир Първанов.

трябва да проведе Агенция "Пътна инфраструктура" през тази година, съобщи вчера регионалният министър Росен Плевнелиев. В тях влизат търгове за строителство и надзор на 9 отсечки от магистрали, 26 участъка за рехабилитация по ОП "Регионално развитие" и т.н. Тази година ще бъдат обявени и близо 72 процедури, които са за текущ ремонт и зимно почистване, тъй като сключените в края на 2009 г. договори са за срок от 1 година.

Докато държавата иска от българските строителни фирми да намалят с по 10% всички договори, по които очакват пари от нея, същата държава е готова да плати с близо една трета повече пари на турския консорциум "МАПА-Ченгиз" за строителството на магистрала "Люлин". Което е безнадеждно закъсняло и заради това България е под заплахата да върне обратно към 110 млн. евро на Брюксел.

Абсурдът с магистрала "Люлин", чиито 19 километра се правят вече десет години, обаче не е само с днешна дата. Проектът така си и започва - с гигантско забавяне. Разработването на тръжните книжа почва през 2001 г., но окончателно те са готови през 2003 г. Пак толкова време е необходимо, за да се стигне до провеждане на тръжната процедура през 2005 г. Изпълнителят е избран чак през август 2006 г.

При това положение в повечето европейски държави започва строителство, но у нас се оказва, че след почти шест години подготовка пак не може да започне строителството.

В сайта на агенция "Пътна инфраструктура" е записано, че началото на строителните работи е 29 декември 2006 г. От консултанта на обекта обаче припомнят, че строителството реално започва през 2008 г. 6 месеца забавяне се получават само от издаденото по-късно строително разрешително. Следват месеци наред бавене заради закъсняло отчуждаване на имоти, проблеми с инженерните мрежи и т.н.

От строителния бранш твърдят, че

основна причина за забавянето е препроектирането

на повечето съоръжения. По-точно е да се каже, че изготвянето на проекта за магистрала "Люлин" е пример за лошото взаимодействие между държавата, проектантите и строителя.

След търг през 2003 г. за проектант е избрана италианската компания СПЕА. Тя подготвя идеен проект за трасето и определя основните съоръжения в него - 26 виадукта, 3 тунела, 3 пътни възела и др. Фирмата избира за подизпълнител българската "Пътпроект", която превръща идейния проект в технически. Така окончателният му вариант е одобрен от Национален експертен съвет и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в началото на 2004 г.

Щом започва строителството, се оказва, че проектът не е пълен, а строителят дори иска да се проектират наново повечето съоръжения. Например в проекта на СПЕА не са застъпени комуникационните мрежи, т.е. няма проект за преместването на електропроводи и водопроводи, за пускане на ток в тунелите и др.

"От италианската компания ни обясниха, че в договора не е предвидено да се занимаваме с това", разказва управителят на "Пътпроект" инж. Дена Паланкова. Въпреки това при работата по трасето проектантите направили предварителни проучвания и предложили на тогавашния шеф на пътния фонд Веселин Георгиев да се заемат и с инженерните мрежи. Той обаче избрал за тази дейност друга фирма, от чиято работа и до момента няма видим резултат. И сега предстои да бъде преместен огромен 110-киловолтов далекопровод. "За да бъде отчуждена земята под съоръжението, трябва да се направи парцеларен план. Явно така "добре" си е свършила работата тази фирма, че наскоро от пътната агенция ни възложиха ние да го направим", възмущава се инженер Паланкова.

Ситуацията допълнително се усложнява и след решението на "МАПА-Ченгиз" да направи нови проекти за съоръженията. Всъщност още с избирането си

турският консорциум иска да се промени проектът

"Обясниха ни, че имат готов кофраж в Турция, който е бил използван за други обекти, и искаха да променим проекта така, че да могат да го използват и тук", спомня си инженер Паланкова. Според нея единствената цел на строителя е била просто да икономиса от средствата, като използва материали, с които вече разполага. Паланкова е категорична, че проектът отговаря на всички изисквания и няма технически причини да се променя.

"Въпреки това изпълнителят може да направи това, но в рамките на определената цена и срок", припомня управителката на "Пътпроект".

В момента друга българска фирма заедно с турски експерти е изготвила нови проекти за повечето съоръжения. От "МАПА-Ченгиз" са убедени, че промяната е била наложителна. "Причините за препроектирането са технически", обяснява лаконично представителят на консорциума за България Рюштю Динчер. "Готови сме да се аргументираме и да го обсъдим със специалисти. Пътната агенция също е възложила на техни консултанти да направят доклад по въпроса", допълва той.

От "Пътпроект" обаче недоволстват, че никой не ги информира за промените, въпреки че имат договор за авторски надзор до завършването на магистралата. Инж. Паланкова разказва, че отдавна е поискала да се запознае с оценката за съответствие на новия проект. Тогава обаче служители от пътния фонд й обяснили, че вече бившият шеф Веселин Георгиев отказал да ги покаже. Затова Паланкова се съмнява, че и досега липсва цялостен проект и всичко по него се утвърждава на парче.

От консултанта на обекта разказват, че тунелите и виадуктите

действително са препроектирани по желание на строителя

Оттам посочват още, че това не е забавило изграждането на магистралата, а точно обратното. Според тях новите проекти позволявали съоръженията да се построят по-бързо. "Например губят се два месеца за проектиране, но се печели година при самото строителство", разказват служители от консултантските компании.

Само че това чисто административно забавя строителството. Според Закона за устройство на територията това се определя като "съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект". Т.е. промяната на проекта на всеки виадукт или тунел трябва да стане по искане на възложителя, но трябва да има и нотариално заверено съгласие на всички заинтересовани лица. След това различните отклонения трябва да се отразят като забележка в строителното разрешение и едва тогава промените могат да се изпълнят. Самата процедура в най-добрия вариант отнема 2-3 седмици.

А досега през всичко това е преминало изменението само на един от виадуктите. Отклоненията при другите съоръжения са в различен етап на съгласуване. Т.е. ако се спазва стриктно законът, строителството би трябвало да спре, докато промените не се оформят административно.

Въпреки това от консултанта смятат, че е съвсем нормално цели четири фирми да проектират 19-километрова магистрала. Инженер Паланкова пък мисли, че това не е добра практика, защото не е ясно чия е отговорността. В същото време фактите показват, че към края на 2009 г. са готови едва 42% от пътя. И всички са единодушни само по един въпрос - магистрала "Люлин" няма как да е готова до края на 2010 г.
Снимка на три колони -Експерти не харесват проекта на магистрала "Люлин". Това е и заради недообмислената връзка на магистралата със западните квартали на София. Новият аутобан ще улесни само влизането в София, но ще увеличи задръстванията в района на жк "Люлин", защото довежда трафика до тунела, който остава със сегашните си габарити.

Снимка на две колони- За да могат да ползват готови свои форми за кофраж, строителите на магистрала "Люлин" от "МАПА Ченгиз" поискаха да се промени проектът.