Тема: строителство, строителен контрол

Завършилите наскоро зимни олимпийски игри във Ванкувър потвърдиха отстъплението на България на ниво елитен спорт. Това повдигна въпросите какъв модел на развитие на спорта ще избере спортното министерство при все по-ограничени възможности за финансиране и лошо състояние на базите. МФВС наскоро получи и възможността да управлява част от базите, които бяха на подчинение на други ведомства, но остана открит въпроса какво ще прави с тях.

Резултатите на министерството ще се оценяват по медалите

Ще финансираме всяко домакинство на голямо състезание

Какъв точно спорт иска да прави държавата и как ще го прави?

- Спортът ще продължава да се развива в две направления - елитен спорт и масов спорт.

Има ли вече конкретни параметри за схемата на финансиране и отчетността на федерациите и ще има ли приоритетни спортове?

- Приоритетни са всичките 31олимпийски спортове пред неолимпийските. Бюджетните рамки на федерациите също се определят в зависимост от успехите. Оптимизирахме системата за олимпийска подготовка, като намалихме дните за лагери. Състезателите също са разделени в три групи според постиженията.

Олимпийски шампион ще получава 2500 лв. месечно възнаграждение, сребърен медалист 2000 лв. и така надолу. Намалихме и парите на храноден по време на лагерите, които бяха раздути - от 70 на 50 лв. на първа група, на втора беше 50, сега е 45 лв. Увеличихме сумите за премии за олимпийска титла от 140 на 200 хиляди лева, за да има стимул за постигнати резултати.

Отпусканите суми за олимпийска подготовка ще се коригират на тримесечие след контрол за изразходваните средства и резултатите. Ако има добри резултати, финансирането продължава. Дните за лагери ще се увеличават, колкото повече наближава олимпиадата.

Решихме да добавим и 500 хиляди лева за дейност на клубовете. Ще подхождаме индивидуално към личности, които могат да донесат слава на България през следващите две-три години. Защото съм наясно, че резултатите на министерството са свързани с медали от големи първенства и олимпиади и на второ - от състоянието на спортната база.

Преди няколко месеца обещахте два милиона лева на неолимпийската федерация по мотоциклетизъм, която обяви фалит. Защо?

- На федерацията по мотоциклетизъм им дадохме приблизително 3 млн. лв. преди два месеца, с които ще покрият такси и разходи за провеждане на определени състезания. Ако не платим, няма да ни дадат домакинството на тези първенства.

След като в миналото си казал "да", сега не може да кажеш "не". Когато България е домакин, трябва да се отнася много отговорно, защото трябва да пазим имиджа на българския спортист и държавата. Или трябва много преди това да се отказваме и да заявим, че нямаме възможност. Ако си поел ангажимента, че ще се финансира и не го направиш, следва глоба.

Не мислите ли, че с тази сума можеше да се финансират други спортни събития, които биха могли да донесат много по-голяма полза за по-популярни спортове?

- Не мога да кажа кое е от по-голяма полза. Когато светът ни е одобрил за домакин на голям международен форум, ние нямаме право да откажем, защото никога повече няма да ни се даде такава възможност и България ще бъде забравена.

България има полза, а не само загуба от тези домакинства. Ще спечелим от туристите, които ще дойдат да гледат тези състезания, а изградените спортни обекти ще останат след това за ползване. Говоря като цяло, а не само за шампионатите по мотоциклетизъм.
Тава значи ли, че всяка федерация може спокойно да кандидатства за световни и европейски първенства и ако спечели, министерството ще покрива разходите?

- Да. Когато ни дадат събитие, ще търсим начин за финансиране. Сега са ни дали за мотоциклетизма, дадохме пари и за световното по шорттрек, за европейското по скокове на батут, за боксов турнир "Странджа", за кръга от световния рали шампионат през юли и т.н.

За мача на Веселин Топалов с Вишванатан Ананд за световната титла по шахмат отново ли министерството ще плати двата милиона награден фонд?

- Министерството ще участва, но не с пълната сума. Не е ясно колко, защото там ще има спонсорски средства.

Защо министерството взе двете търговски дружества "Академика 2000" и "Академика спорт", като няма пари да оправи спортните бази в тях?

- Защото досега там са предлагали лоши обекти, а са искали да получим дивиденти от таксите на обикновените хора, т.е. на студентите и учещите. Това е недопустимо в съвременния тренировъчен процес и управление на базите. Трябва да предлагаш добра услуга, за да бъде тя добре платена.

Как ще го направите?

- С финансов план и обосновка. Ръководствата трябва да ми представят бизнес план в рамките на два месеца. След което ще търсим средства чрез кредит или пък финансирането ще стане поетапно. Защото, ако ги оставим така, тези бази ще се разрушат.

Поставили сме камери на различните обекти, продаваме карти и контролът е завишен. Вече имаме голям приход от 100 000 лв. в "Академика 2000" от доброто менажиране. Направихме козметичен ремонт в Зимния дворец за световното първенство по шорттрек. Имаме обаче стадиони, на които трябва да им поправим козирките.

За кои стадиони става въпрос?

- Комисията на Столичната община, която мина на проверки на стадионите, ни представи протоколи за състоянието им, което не е никак добро. Това са "Локомотив", "Българска армия", след това "Славия". Най-добре е стадионът на "Левски". Има нужда от спешни ремонти, които трябва да се извършат. Не се е стигнало до затваряне, тъй като това е само предложение на комисията, но документите се разглеждат в дирекция "Държавни имоти" на МФВС и още в регионалното министерство и МВР с искане за становища.

Някъде клубовете са пуснали жалби с какво не са съгласни, като "Левски" например. От ЦСКА са съгласни. В този случай и ние се чудим какво да правим, тъй като пари няма. Празно е всичко. Тепърва трябва да се предложат модели за финансиране, да се съберат някакви инвестиции и започваме да влагаме постепенно и приоритетно.

Какъв е интересът на федерации и клубове да наемат бази за управление?

- Има интерес от федерациите, но повечето от тях осъзнават, че не могат да се справят с менажирането на обектите и искат да ползват съоръженията, без да поемат отговорност за тях. Апетитите са към печелившите бази. Има молба от федерацията по тенис да вземат тенис комплекс "Академик".

Уговорката с президента на "Тенис Европа" и вицепрезидент на Международната федерация по тенис Жак Дюпре е да помогнат тези кортове да станат европейски център за подготовка на тенисисти. И оттук нататък, след като федерацията го вземе, те ще помогнат с преки инвестиции и ще подобрят условията. Дори сега чакаме да ни кажат оценителите какъв наем да поискаме.

Ще дадем базата за управление с клаузи нещата вътре да се направят в срок. Целта е да може да налеем европейски средства. От друга страна, търговските дружества искат да запазят печелившите обекти, защото, ако се извадят, няма откъде да идват пари за останалите.

Ще спре ли прехвърлянето на суми от бюджета в сметките на федерациите за наем в търговските дружества? Става така, че плащате на федерациите, които "забравят"да си внесат наема.

- Абсолютно така се получава. Само че сега, който не си плати наема навреме, няма да получи пари следващия месец.

Каква е концепцията за базата на военното министерство на 4-ти километър, която вече сте договорили да получите?

- Концепцията е да свържем целия комплекс с новата многофункционална зала, която се строи. Искаме да го кръстим "Олимпийски надежди".

Има ли за там пари за ремонт?

- Пари казахме, че няма.

Докъде стигна планът за модернизиране на тотализатора? Бяхте обявили, че водите разговори с финансовия министър за 18-20 млн. лв.?

- Още търсим начин за намиране на пари. Пътищата са два - или кредит, или заем от държавата.

Толкова ли е важно сега да се прави допинг лаборатория?

- Без допинг лаборатория няма да може да продължи нашата дейност в спорта като цяло. Антидопинговият център също е от изключителна важност в две посоки. На първо място, моралните устои на хората, които се занимават със спорт.

Трябва да изчистим дрогата. Не сме сигурни, че децата, които тренират, не употребяват допинг, и трябва да изчистим първо спортните училища. Едно от изискванията тази лаборатория да бъде лицензирана от WADA е да прави 3000 проби годишно, защото WADA иска да закрие малките допинг лаборатории. Наскоро в Кьолн се срещнах с д-р Ханс Гайер от местната лаборатория, който даде своята подкрепа, и начертахме стъпките. На първо място, и от най-голямо значение е концепцията на България за антидопинга.

Ние трябва да създадем съответните центрове по региони по подбие на бившите спортни диспансери. Те да водят образователна политика сред младежта. На второ място - да се минава по училища по съответната програма, за да се вземат проби от различни спортисти. Спортните диспансери ще вземат пробите, които ще се обработват в допинг лаборатория. В момента изграждаме тази концепция и ще я изпратим до WADA. След като направим сградата и закупим машините, тогава ще дойдат специалисти от Кьолн да ни обучават екипа.

Осигурено ли е финансирането?

- Парите са предвидени и ще ги получим в края на годината, защото не сме готови с конкурсите за оборудване. В процедура сме и до юни ще имаме яснота. В момента узаконяваме земята, защото там ("Дианабад") нямахме дори акт 16.

Какви са възможностите на спорта да използва финансиране от оперативните фондове?

- Имаме отпуснати 620 000 лв. по две програми от ОПАК - за електронно обслужване на едно гише и за популяризиране на тази добра практика. Това е засега.

Какво работят 154-те служители в министерството, при положение че няма спорт. По времето на Цвятко Барчовски бяха 54 човека и имаше спорт.

• 
  Тогава българският спорт имаше успехи и вървяха по инерция. Сега сме оптимизирали бройките във всички дирекции.
  

Тези възможности бяха премахнати преди 2 години

Правителството обмисля да върне концесиите без търг или конкурс с цел да се ускори отдаването на пристанища болници и магистрали. Това стана ясно по време на годишната конференция "Управление и развитие на стратегическата инфраструктура", организирана от вестниците "Капитал" и "Строителство Градът".

Подготвят се промени в Закона за концесиите, които ще бъдат обсъдени на днешното оперативно заседание на кабинета, като част от антикризисните мерки, съобщи Цвета Каменова, директор на дирекция "Икономическа и социална политика". По думите й промените в закона ще бъдат в няколко насоки.

Едната промяна в закона предвижда връщането на възможността концесии да се дават чрез състезателен диалог или по обявление с договаряне. Двете процедури съществуваха в закона допреди близо две години, но бяха премахнати по настояване на лидера на СДС Мартин Димитров и тогавашния председател на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев от ДПС.

Мотивите за премахването им тогава бяха възможностите за корупция и вратичките за непрозрачност, които отваряха те. Така в момента единствената възможна процедура за концесия е откритата процедура чрез конкурсното начало.

"Български фирми могат да участват в публично-частни партньорства с държавата при изграждането на пътища, ВиК системи, пречиствателни станции, жп линии, училища и болници при ясни правила и условия", каза Симеон Пешов, председател на управителния съвет на камарата на строителите и президент на "Главболгарстрой".

Въвеждането на специален режим на концесиите за услуга е другата промяна, която се предвижда в закона, посочи Каменова. Все още не е ясно какъв точно ще е режимът, но със сигурност ще има промяна в критериите и условията в процедурите, както и в концесионните договори.

Предвижда се още отдаването на концесия на големите инфраструктурни обекти да става след съгласие на парламента. Така ще се гарантира, че концесиите са изгодни, за да не се стига до случая като със злополучната магистрала "Тракия". Освен това правителството няма да носи отговорност за концесията, а Народното събрание.

"От влизането в сила на закона за концесиите през 2006 г. досега няма реализирана нито една строителна концесия", каза Каменова. Опити са били направени с концесионирането на летището в Русе и дом в Истанбул, но са се провалили. Основната причина за това е липсата на нагласа за споделяне на търговския риск между концесионера и концедента, каза Каменова.

Според нея в България има нагласата концесионерът да плаща за всичко, което е сериозен проблем за сключването на успешна концесия. В страните от ЕС търговският риск обикновено е споделен от двете страни, каза Каменова и даде пример как във Франция и Португалия за някои видове дейности държавата доплаща на концесионера. "Необходима е промяна в мисленето, иначе строителните концесии ще останат само виртуални", каза Каменова.

Предвижда се още експертен съвет към Съвета за икономическа политика към правителството да отговаря на инициативи на бизнеса за концесии. Каменова даде пример с предложението на "Главболгарстрой" за изграждане на магистрала "Рила". Идеята е да се построи далечен южен обход на София, който да свърже трите магистрали - "Тракия", "Струма" и "Хемус", край София.

По предварителни проучвания изграждането му ще струва около 420 млн. евро. Всички проучвания до момента са направени от "Главболгарстрой" заедно с Дойче банк. Искаме да имаме ясен отговор от правителството какво става с този проект, каза Симеон Пешов. По думите му вариантите са два.

Единият е строителното министерство благодари на компанията и им обяснява, че продължава реализацията с евросредства. Другият е да се обяви търг и да се избере концесионер на трасето, каза Пешов. Засега отсечката е в плана на правителството за изграждане в периода 2014 - 2020 г. с пари от Брюксел, съобщи строителният министър Росен Плевнелиев.

Решение може да се търси в публично-частни партньорства и промени в законите

Липсата на приоритети, общи устройствени планове и качествени проекти са основните пречки пред развитието на инфраструктурата в България. Около това становище се обединиха представители на държавата и бизнеса на започналата във вторник годишна конференция "Управление и развитие на стратегическата инфраструктура" организирано от в. "Капитал" и в. "Строителство Градът".

Други слабости са липсата на какъвто и да е било напредък по реализирането на проектите, финансиране с евросредства и неадекватната нормативна уредба в областта на инфраструктурата и незаинересуваност на местната власт от нейното подобряване.

Един от сериозните проблеми пред планирането е липсата на общи устройствени планове на общините - има 78 плана, от които с изтекъл прогнозен период са 57, показват данните на регионалното министерство.

Липсва и позицията на общините какво точно смятат да правят на собствената си територия, обясни Екатерина Захариева, зам.-министър на регионалното развитие. С мнението й се съгласи и Илияна Цанова, старши банкер в ЕБВР.

"Миналата година направих доста отрицателен анализ на етапа на изпълнението на инфраструктурните проекти. Бих искал да кажа, че нещата са напреднали, но за съжаление това не е така. Имаме 9 млрд. евро, които трябва да бъдат изхарчени преди 2015 г., като 5 млрд. от тях са за пътища", каза Карстен Расмунсен, отговорник за България от генерална дирекция "Регионална политика" към ЕК. По думите му България е успяла да усвои 1.6% от тези 5 млрд. евро, защото няколко правителства подред не са правили нищо.

Решение на проблемите със закъсалата инфраструктура бизнесът вижда в създаването на публично частни партньорства (ПЧП) и промени в нормативната уредба. "Един от големите проблеми пред формирането на ПЧП са рисковете, свързани с привличане на инвеститори.

"Трябва да се взема предвид срокът на проекта, който обикновено е 25 и 30 години", каза Федерико Сути, регионален управляващ партньор в консултантската DLA Piper. Той подчерта, че невинаги намирането на финансиране е толкова лесно. Банките са готови да платят между 70 и 80% от съответния проект, но само когато става въпрос за срок на изпълнение от 15 години.

От строителната камара иска да бъдат направени промени в Закона за обществените поръчки, които да ограничат корупцията, съобщи председателят на управителния й съвет Симеон Пешов. Той посочи като пример за корупция предложението за премахване на експертите от тръжните комисии.

Друго предложение на камарата, което според него не е взето предвид, е в тръжните условия да има равнопоставеност между българските и чуждите фирми. Това може да стане, като се разделят поръчките за изграждане на пътища на по-къси участъци, а мостовете се обособят в отделни процедури.

Положителна новина, която беше обявена от министъра на околната среда и водите Нона Караджова, е повишаването на административния капацитет на ведомството. Така вече компаниите, които искат да инвестират в стратегическа инфраструктура, могат да се допитат до служителите на ведомството и да потърсят тяхното съдействие. Без необходимите разрешителни бизнесът просто няма да може да реализира планираните вложения.

- Изключително добре е организирано и има силна координация. Диалогът се води лесно, защото хората в управлението идват или от общините, или от бизнеса. Това означава, че са наясно с трудностите при изпълнението на проектите, с които ние искаме да се справим.

Това е добре, но има ли реален напредък по усвояването на европарите?

- Да, на практика няма резултати, но обяснявам – когато няма готови проекти за пътища или пък не са достатъчно, не можем да виним това правителство, нито дори предишното. Трябва да се върнем в периода 2001-2002 г., защото това е бил точният момент за подготовка на проекти.

Проблемите на сегашното правителство са в миналото на страната. Но ние ще продължим да оказваме натиск, за да си върши работата.Усвояването на еврофондовете се бави - 1.6%. Правителството го знае и признава. Каква част от европейското финансиране можем да спасим, зависи от идеите и смелостта на управляващите. Ще бъдем строги към министрите.

Важно е да се знае, че цялата работа няма да може да се свърши от няколко души, имаме нужда от стотици квалифицирани служители в администрацията. Искаме повече пари да се насочат в онези части от системата, които работят добре, и искаме те да имат пари за подготовка на проекти.

Как ще коментирате желанието на правителството да пренасочи 1 млрд. евро от оперативните програми за ремонт на пътища?

- Както разбрахте, програма "Транспорт" е с най-лошо изпълнение. След като не сте усвоили парите, които вече са ви предоставени, не мисля, че е удачно да питате за още. Това не означава, че пътният сектор няма голям потенциал. Споделям предпочитанията на това правителство към инвестиции в магистрали и пътища.

Но държа да уточня, ако има такова недоразумение – не можем да вземем европейски пари и с тях да запълваме дупки по пътищата в Бургас или Варна. Това не е възможно, не е законно. Европейските инвестиции са за европейските коридори. Освен това има поети ангажименти за конкретни магистрали. Защо правителството не се фокусира сега върху тяхното изпълнение? Искаме да видим "Марица", "Струма", "Тракия".
Обмисля се увеличаване на авансовите плащания по европроектите
Възможно е авансовите плащания по европейските проекти да бъдат увеличени като мярка за ускоряване на усвояването на средствата по оперативните програми. Това каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев след среща с ръководството на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). "Предложението на сдружението е тези плащания да са до 35% от сумата по проектите. Тук не числото е важно - дали ще е 20, 30 или 40%. Въпросът е как ще се отрази това на ускоряването на процедурите по усвояване на парите по оперативните програми", каза Дончев. Той уточни, че става въпрос за увеличаване на първите плащания по проекти по програмите "Околна среда" и "Регионално развитие". "В момента за инвестиционни разходи авансът е 20%, а за останалите - 30 на сто", обясни министърът.
Снимка на две колони - Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев и Карстен Расмунсен, който ръководи отдела за България в дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия, обсъждат въпроса с прелокацията на евросредства за пътища


31.03.2010 г., с. III
Ще се проектират пътища за 4 млрд. евро
Каарстен Расмунсен, зам.-ръководител на отдела за България в дирекция "Регионална политика" към Европейската комисия: Ще продължим да оказваме натиск и на това правителство да си върши работата - 30 мар

Започваме подготовката за строителството на пътища за 4 млрд. евро, съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Предстои обявяването на търговете и проектирането на отсечките. Целта е проектите да са изцяло готови и да започне строителството им през 2014 г. Финансирането ще е по оперативна програма "Транспорт" със средства от ЕС.

Магистрала "Тракия, Бургас - Варна 350

Магистрала "Тракия", София - Калотина 150

скоростен път София - Гюешево 200

скоростен път Русе - Шумен 150

тунел под Шипка 350

магистрала "Хемус" 1000

два моста над Дунав 400

магистрала "Рила" 200

северната тангента на София 500

Източник: МРРБ


31.03.2010 г., с. III
Частният капитал във водния сектор противопостави експерти
Еврокомисията е скептична за партньорство между бизнеса и държавата, банкери го подкрепят
Цветелина Катанска

Еврокомисията е скептична за партньорство между бизнеса и държавата, банкери го подкрепят

Водният сектор в България има добра рамка, но трудно може да се премине към приватизиране на активи и правителството трябва да бъде много внимателно, предупреди Карстен Расмусен от дирекция "Регионална политика" към Европейската комисия по време на конференцията "Управление и развитие на стратегическата инфраструктура", организирана от "Капитал" и "Строителство. Градът".

С този коментар той отговори на въпрос на министъра на околната среда и водите Нона Караджова, която го попита дали ще има конфликт, ако бъдат създавани публично-частни партньорства при проекти, финансирани с европари.

"Трябва да сме наясно със ситуацията – имаме да похарчим 1.3 млрд. евро, така че не се налага да се обръщаме към частни инвеститори, когато имаме публични пари", категоричен беше Расмусен. Той посъветва източниците на питейна вода да се управляват от ресорното министерство, а канализацията - от общините.

Като лош пример за публично-частно партньорство във водния сектор евроекспертът определи "Софийска вода". "Рамковите условия, в които работи дружеството, не са оптимални и моделът показва, че системата не е готова да осъществи подобни дейности", аргументира се той.

"Софийска вода" е успешен пример, Европейската комисия е много нервна, когато става въпрос за усвояване на грантови схеми от частни оператори", контрира Илияна Цанова, старши банкер в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

По думите й моделът на столичното дружество не е панацея, но е стъпка в правилната посока. Банката е акционер в компанията. "Общините трябва да привличат повече частния сектор, но е важно точно да се изберат областите на сътрудничество", допълни банкерът.

"Инициативите, свързани с водните проекти, се сключват на местно ниво и всяка общност трябва да се погрижи за водните си проекти сама, при вас управлението е централизирано", каза още Расмусен. Той подчерта, че съществува разбирането, че ВиК дружествата в България не са достатъчно добре финансирани и една от причините е, че държавният регулатор определя максимални цени за водата.

"Проведохме разговори с двете министерства - еко- и строителното, трябва да се погрижат парите за ВиК сектора да бъдат използвани прозрачно", допълни евроекспертът. Той все пак разгледа възможността да се премине от обществени към частни оператори. "Опасявам се, че ако не се справим с процеса на приватизация, може да се стигне до сериозни последствия, както стана в Чехия", предупреди Расмусен.

"Инфраструктурата в момента е в плачевно състояние, инвестициите не са достатъчно, а общините нямат визия за бъдещето си", потвърди и Цанова. "Когато с колегите обикаляме из България и се срещаме с представители на общини, те нямат планирани инвестиции, нито заложени приоритети." Една от причините за това е, че досега не са били подготвяни качествени проекти за модернизация на ВиК системата.