Тема Теоретични измерения на международните финанси

Видове секюритизация

• 
  Традиционна секюритизация — осъществявана с помощта на дружество със специална инвестиционна цел, което се явява самостоятелно юридическо лице, което изкупува активите (и свързаните с тях вземания) от оригиналния им собственик чрез постъпления, получени от емитирането на ценни книги — акции и/или облигации (напр. облигации, еимитирани от АДСИЦ). В този случай секюритизираните експозиции се отписват от баланса на финансовата институция — инициатор на сделката и емитираните ценни книжа не пораждат юридическо задължение за плащане на инициатора (а на новоучреденото АДСИЦ).
  
• 
  Синтетична секюритизация — при която финансовите активи предмет на секюритизационната сделка остават в портфейла на финансовата институция — инициатор на сделката и само служат като законово обезпечение на емисия ценни книги, издадена от същата (напр. ипотечни облигации, емитирани от банка). В този случай прехвърлянето на кредитния риск се осъществява с помощта на деривативни финансови инструменти и/или гаранции.
  

Тема 9. Пазари на опциите и дериватите.

Сделките на финансовите пазари могат да бъдат класифицирани според множество критерии. Прилагането на дедуктивния подход поставя като приоритетно определянето им според срока за изпълнение на сделките. Според този критерий се формират две основни групи:

- сделки с незабавна доставка и разплащане;

- срочни сделки.

В зависимост от спецификата на инструментите и организацията на търговията им в първата група - сделките с незабавно изпълнение - се формират две подгрупи: касови и спот сделки, респективно пазари. Необходимо е подчертаването, че касовите сделки се сключват на извънборсовите пазари, а спот сделките изискват борсова организация, което е следствие от следните главни особености в технологията на тяхното сключване и изпълнение:

а) Самото понятие касова сделка изразява сделка "на гише", която буквално се изпълнява непосредствено със или след нейното сключване. Заплащането се извършва едновременно с прехвърлянето на активите. Тази форма на касовите сделки предполага наличност на активите и форма на плащането в брой. Договарянето или отсъства напълно, или в голяма степен е ограничено до офертата, обявена от посредниците.

б) Спот сделките се сключват единствено на борсовия под, а изпълнението им е регламентирано от борсовия правилник (най-често до третия бизнесден). Тоест изключено е буквално едновременно сключване и изпълнение, като последното се извършва извън пода на борсата чрез отдела за клиринг и сетълмънт; плащането обичайно е по банков път и не съвпада с доставката.

В този смисъл определянето на борсовите сделки с незабавна доставка като касови, вместо с понятието "спот", е изключително неточно. Респективно понятието "касови" сделки отговаря единствено на извънборсовата търговия.

Втората група - срочните сделки, които са в центъра на тези разсъждения, могат да бъдат определени общо като сделки, при които сделката се сключва в определен момент, а изпълнението є се извършва на (или до) определена бъдеща дата. Регламентацията на изпълнението зависи от характера на самия срочен контракт и приетата организация на търговия. Обобщаващото понятие "срочни сделки" е непопулярно в англо-американската практика, където се използват оригиналните наименования на двете негови разновидности - фючърсните (futures) и форуърдните (forward) сделки. Внимание тук заслужават конкретните разлики между фючърсните и форуърдните сделки, фактор за които представляват мотивите за тяхното сключване. Накратко последните могат да бъдат синтезирани като: спекулативни мотиви - при фючърсните, и желание за действителна доставка - при форуърдните. Като следствие от тези мотиви са се формирали следните главни различия:

а) По отношение на стандартността на контракта, която е задължителна за фючърсните сделки, респективно при форуърдните е нормално нарушаване на стандартните клаузи, най-често по отношение на количеството.

б) Изпълнението при фючърсните сделки често е регл. независимо от категоричните различия в инвестиционната активност при фючърсните и форуърдните сделки и двете групи се сключват на един и същи пазар - срочният борсов кръг.

в)Определянето на деривативните сделки изисква отчитане на иманентните характеристики на деривативните инструменти, които се съдържат в следните главни аспекти:

- Дериватите представляват финансови инструменти, носещи права и задължения, отнасящи се до други активи, или инструменти, определени като базови, което се съдържа и в самото им наименование;

- Представляваните от дериватите права се отнасят до покупката или продажбата на базовия инструмент;

- Ограничаването до тези две популярни характеристики при дефинирането на дериватите би оставило определението изключително непълно. Разликата между срочната сделка и отделното съществуване на инструмент - носител на правата по нея, представлява необходимата качествена характеристика, определяща дериватите.

На тази основа дериватите представляват самостоятелен инвестиционен инструмент със собствена стойност и рискови показатели, който от своя страна е обект на отделни сделки;

- Последната част от определението обаче води и до белега за формата на съществуване на деривативните инструменти. За разлика от традиционните финансови активи, представяни с материален носител (ценни книжа), най-активно търгуваните представители на дериватите (опциите и фючърсите) съществуват изключително под формата на електронни записвания в борсовите и клирингови системи.

И докато изтъкнатите дотук белези на деривативните сделки ги определят на фона на останалите инструменти и сделки, като ги позиционират в общото инвестиционно пространство, то тяхната пълна определеност изисква и поглед към съдържанието в групата на дериватите с паралел между самите деривативни инструменти. В това отношение вниманието се концентрира върху зависимостите между сделките с опции, варанти, права, фючърси и суапи.

Опционните сделки се характеризират с различния статут на страните по сделката, при което инвеститорът, откриващ дълга опционна позиция, придобива правото на избор за упражняване на опцията срещу заплащането на опционната премия, респективно инвеститорът с къса позиция - издателят на опцията - поема задължението за изпълнение на сделката срещу получената опционна премия. В това отношение аналогична е ситуацията и при вариантите и правата, с което тези три инструмента се определят като условни активи и съответно сделките с тях - като условни.

В паралел с групата на условните сделки се определят и безусловни инструменти, респективно безусловни сделки, задължението за изпълнение на които е валидно еднакво и за двете страни, какъвто характер имат другите два деривативни инструмента - фючърси и суапи.

Тема 10. Международни финансови институции.

-постигане на по-голяма либерализация в свет.търговия чрез премахване на митните ограничения;ако отпаднат митата всяка стока би поевтиняла с 5%

-въвежда правила по ограничаването и контрола на стоки,свързани с живата природа и продукти от тях,ограничаване графика на опасни за окол.среда отпадъци;нуждае се от развиване на дейности,които да поощряват търговията с ноу-хау,машини,съоражения и технологии, които допринасят за решаването на екол.проблеми;едно от последните споразумения-да се осигури облекчен режим с ноу-хау и т.н.;към нея е създаден Комитет по екол. и търговия,в които се решават спорни проблеми свързани с наложеното ембарго или някаква възбрана по екол.причини;принцип на превантивноста: когато няма достатъчно доказателства за влияние в/у чов.здраве на опр. продукти, могат да наложат възбрана на ползването докато се получат резултатите.

Тема 11 . Акции – същност, видове.

Първата истинска акция е емитирана на 20 март 1620 г. в Амстердам от холандската компания "VOC" .Първите дивиденти получени от акционерите са били под формата на подправки- черен пипер , кимион , джинджифил и др.За времето си те се оценявали във злато и акционерите получили прякора "амстердамските чували с черен пипер" .След 100 години цената на акциите на VOC се повишила със 1260 %. Акцията е ценна книга, която е носител на право на собственост върху капитала на едно дружество.

Притежателите на акции имат следните права:

1. 
   право на глас в акционерното дружество — всеки притежава толкова гласа, колкото акции има,но някои акции материализират повече от 1 глас.Това са т. нар. "златни акции"(още се наричат и привилегировани),които могат да дадат 50 ,100 или повече гласа.Изключение са т.нар. безгласни акции,които не дават право на глас на титуляра си.
   
2. 
   право на дивидент - участие в разпределението на печалбатана дружеството.
   
3. 
   право на ликвидационна квота - когато дружеството бъде обявено в ликвидация или несъстоятелност , първо изплаща дълговете си и ако остане нещо, се разделя между акционерите според броя на акциите им.
   
4. 
   право да купуват, продават и залагат акции
   

1. Номинална стойност – тя е отразена върху лицевата страна на акцията е следва да бъде цяло число. Важно е да се прави разграничение между акция и копюра.

2. Емисионна – по която учредителите при учредяването поемат акциите. Тази стойност задължително е по-голяма от номиналната стойност. Разликата между двете се нарича “ажио” и отива в свободното имущество, а не в капитала.

3. Балансова стойност, тя също е наричана счетоводна, вътрешна, реална и действителна. Тази стойност отговаря на дружествения дял в едно ООД. Това е съответната част от имуществото, която отговаря на емисионната стойност на акциите.

4. Пазарна стойност – акцията се котира на вторичния капиталов пазар. Тази стойност е около балансовата, но може да се отклонява от нея. Тази стойност се отразява също като курсова. АД задължително формира т.нар. фонд Резервен, който се образува от разликата между номиналната и емисионната стойност на акциите. Към всяка акция има т.нар. купони, които обикновено се издават за 20г. Срещу тези купони всеки може да получи своя дивидент за изтеклата финансова година. Временните удостоверения, издадени от АД се прехвърлят като поименните акции.