Тема Теоретични измерения на международните финанси

Видове акции

Акциите се делят на различни видове:

1. Според начина на легитимация на титуляра акциите се делят на: а) Поименни – името на единия собственик е изписано върху лицевата страна на акцията

б) на Приносител – върху акцията няма име. Разликата между тези два вида акции се състои основно в начина на разпореждане. Поименните акции са заповедни ценни книги, като разпореждането с тях става чрез джиро. Ако не е платена изцяло стойността на акцията, то върху нея се отбелязва каква част е изпълнена. Акциите на приносител се прехвърлят с простото им предаване и съгласие.

2. Акциите също така се делят на: а) Обикновени (прости)

б) Привилегировани. При привилегированите акции се получава по-висок дивидент. По-голям ликвидационен дял. Гарантиран дивидент, съответно ликвидационен дял. Като тази гаранция е относителна, т.к. ако дружеството не е реализирало печалба, то този акционер няма да получи дивидент. Привилегията може да се състои в това, акцията да е многогласна, като последното е отклонение от принципа, че една акция е равна на един глас. Дадена акция може да бъде и безгласна, като такава може да бъде само привилегирована акция. Когато обаче такава акция в продължение на две години не получи своята привилегия, то тя става гласна. Най-много ½ от акциите в едно АД могат да бъдат безгласни.

3. Третото деление на акциите е:

а) Налични, които акции са на материален носител (хартия)

б) Безналични, които съществуват във виртуалната действителност, вписват се в нарочна книга, срещу което се получава удостоверение. Последното не е ценна книга.

Тема 12 . Фондови борси.

Фондовите борси са “организирани пазари за целите на централизираното търгуване с капиталови ценни книжа”. Елементите на организацията на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове (правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията, които се поставят на фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.

Различават се два вида борсови организации - свободни борси и борси на свободни борсови корпорации, които от своя страна могат да се намират под контрола на държавата.

Борсата се организира и управлява от борсова корпорация, която е юридическо лице.

Страни по борсовите сделки са две категории участници - джобери и брокери:

Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти единствено с членовете на борсата. Функцията на джобера е да осигурява пазара на ценни книжа, чрез такава промяна на цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.

Брокерите са посредници на инвеститорите - приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения към фондовата борса и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката. Това задължение съпровожда задължението на брокера да не разкрива самоличността на своя клиент, на джобера. В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) - не му е известно дали са платежоспособни или не. Като посредник на своя клиент, брокерът е задължен да изпъни неговите нареждания. Той няма изрично задължение да съветва своя клиент, но ако неговият съвет бъде потърсен, той трябва да изрази своето мнение, което да бъде добросъвестно и компетентно.

Най-важният принцип в борсовата търговия е принципът за максимално гарантиране на интересите на инвеститорите. Осигуряването на неговото действие се извършва по два основни начина:

Чрез създаването на нужните правила в закона и борсовия правилник.

Чрез въвеждането на специални изисквания за приемане на ценни книги за търгуване на съответната борса.

Сделки на борсата могат да се сключват само с приети за търгуване от страна на съвета на директорите на тази борса ценни книжа, при условията и по реда на борсовия правилник. След като съветът на директорите приеме за търговия, съобразно правилата на борсовия правилник, заявените ценни книжа, е необходимо да се извърши въвеждане на приетите ценни книги на борсата. Редът за това също се определя от самата борса в нейния правилник като е нужно датата на въвеждането, видът, броят, номиналната и обща стойност на ценните книжа да бъдат публично оповестени по съответния начин. Едва от този момент те вече могат да станат обект на правни сделки.

Тема 13 . Двойно данъчно облагане и избягването му.

В случаите, когато възникне потенциална възможност две или повече държави да начислят данък върху един и същ доход или печалба, те могат да сключат спогодба, с която да разпределят данъчно-правната компетентност помежду си. Тези спогодби са известни в международното публично право като спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). В международен аспект значението и ролята им са от изключителна важност. Без нормативно регулиране, което да разпределя данъчната тежест, едно мултинационално дружество, извършващо търговска дейност на територията на различни държави, вероятно би могло да се окаже данъчно задължено лице и съответно подложено на данъчно облагане върху един и същ доход или печалба в повече от една от тези държави. Тази възможност произтича от суверенитета на всяка държава и свързаното с него право да определя

- Местно лице - Печалбите, реализирани от местно лице на определена държава, като цяло са предмет на данъчно облагане в нея независимо къде са реализирани на практика - в същата или в друга юрисдикция.

- Място на стопанска дейност - Печалби, придобити в дадена държава в резултат на търговска дейност, извършвана в нея чрез място на стопанска дейност (чрез клон или друг постоянен обект) в общия случай са предмет на данъчно облагане в тази държава.

- Източник - Доходи, придобити в определена държава (например доход от наем на имот, намиращ се в тази държава, или доход от лихви, произтичащи от заеми, предоставени на лице, което има качеството на местно лице по отношение на същата държава) по принцип се облагат в същата държава.

Дружество, което извършва реална търговска дейност, учредено е съгласно българското законодателство и има седалище в България, би могло да учреди клон в друга държава. При липсата на регулация, създадена от СИДДО, би могло да се стигне до ситуация, при която печалбата, възникнала в резултат от дейността на този клон, следва да се обложи с корпоративен данък в България като част от общия данъчен финансов резултат на българското дружеството - местно лице съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Освен това върху тази печалба отделно би могъл да се начисли данък в другата юрисдикция, в която клонът е учреден. В този случай това дружество ще претърпи така нежеланото двойно данъчно облагане.

Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане представлява споразумение между две самостоятелни юрисдикции, чрез което се създават права и задължения по отношение на тези субекти на международното право. Самото сключване на спогодбата не създава непосредствено права за гражданите и съответните местни юридически лица на договарящата се страна, на които те могат да се позовават, освен ако съответната компетентна юрисдикция не имплементира такава спогодба в част от своето приложимо национално право (често и с приоритет пред вътрешното законодателство). В България например всяка СИДДО подлежи на ратификация със закон от Народното събрание. След това се обнародва в Държавен вестник, като с изпълнението на това изискване възникват и предпоставките за приоритета на разпоредбите на спогодбата пред разпоредбите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Самата спогодба може да съдържа допълнителни условия или срок, след чиято реализация спогодбата да влиза в сила.

Тема 14. Митническа политика на ЕС.

Митническият съюз е една от най-старите политики на ЕС. В момента митническият контрол по вътрешните граници на Съюза е премахнат и заменен от единна система за вносни и износни мита.

Целта на политиката се свежда до: осигуряване на безопасността и сигурността на гражданите на ЕС; подпомагане и облекчаване на търговията в рамките на Съюза; запазване интересите на ЕС и неговите граждани; предпазване на ЕС от несправедлива или незаконна търговия, като в същото време се насърчава законната търговска активност; повишаване конкурентноспособността на европейския бизнес чрез модерни методи на работа и въвеждане на лесно достъпна електронна среда.

На ниво Европейски съюз основната отговорна институция е Главна дирекция "Данъци и митнически съюз" на Европейската комисия. На национално ниво целите на политиката на ЕС в областта на митниците се изпълняват от агенция "Митници", която е централизирана административна структура към министъра на финансите, както и от нейните регионални митнически дирекции.

Изграден е Комуникационен център за връзка и обмен на информация с ЕС в агенция "Митници". Той обслужва митническата и данъчната администрация. Системата и защитена и надеждна инфраструктура за всички митнически и данъчни администрации в Европейския съюз, която позволява обмен на различна информация между различни типове платформи.

С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по- голяма измеримост на контролното въздействие.

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:

• 
  вътрешен;
  
• 
  външен;
  
• 
  ведомствен.
  

Според вида на транспортното средство МК се дели на:

• 
  контрол на автомобили;
  
• 
  контрол на самолети;
  
• 
  контрол на кораби;
  
• 
  контрол на железопътни превози.
  

• 
  физически и юридически лица;
  
• 
  местни и чуждестранни лица;
  
• 
  частни и държавни.
  

Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира, както от вътрешни, така и от външни интереси, споразумения и договорености.

Според степента на обобщеност митническият контрол се дели на общ и специализиран Общ е митническият контрол, които се осъществява чрез митническия надзор, а специализиран е митническият контрол, които се осъществява в рамките на законовото определение на митническия контрол.

Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която те могат да бъдат извършвани. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:

• 
  Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море, изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската изключителна икономическа зона или които тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство като платформи за добив на нефт и газ, летища на изкуствени острови и т. н.
  
• 
  Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.
  
• 
  Въздушна митническа територия е пространството над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.
  

Митническият контрол е част от граничния контрол и се осъществява съвместно със следните държавни органи:

• 
  правоохранителните органи на границата от системата на МВР - граничната полиция и паспортната служба;
  
• 
  за ветеринарно-санитарен контрол и за фитосанитарен контрол;
  
• 
  за здравен контрол на преминаващите пътници;
  
• 
  за контрол върху превозните средства от Управление „Пътни разрешителни и такси" при Министерството на благоустройството и регионалното развитие и др.
  

Съприкосновението на чуждестранния турист или бизнесмен с контролната дейност на държавните органи и в частност с митническите органи на ГКПП е първото негово впечатление от нашата страна и много често то се явява определящо за бъдещото му отношение към нея и към нашия народ. Ето защо от качеството на упражнявания митнически контрол и от граничния контрол като цяло зависят по косвен начин в редица случаи бъдещите инвеститорски планове на потенциални чуждестранни инвеститори или планове за традиционен рекреационен туризъм на цели семейства от водещи в икономическо отношение страни. В качествено отношение за подобряването на ефективността на митническия контрол относно ускоряването на процедурите по обмитяването и проверката на стоките и багажите на физическите лица по начин, сходен с този от страните от ЕС и другите развити държави, има още какво да се желае от митническите органи.

Тема 15 . Бюджет на ЕС.

В страните-членки се финансират широк кръг от дейности, сред които като примери могат да бъдат посочени областите на земеделието, риболова, инфраструктурата (изграждането на пътища, мостове и железопътни линии), образованието и обучението, културата, заетостта и социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите, както и изследователската дейност. Изпълняват се и инициативи, предлагащи на европейските граждани област на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници. Част от бюджета на ЕС също така се разходва и за финансиране на икономическото развитие в света, както и за предоставяне на хуманитарна помощ, целяща подпомагане на нечленуващи в ЕС държави, засегнати от природни бедствия и други кризисни ситуации.

Годишните планове за разходване на средствата се договарят между Европейския парламент и Съвета на министрите въз основа на предложение на Комисията.

Бюджетът покрива всички разходи на европейските институции. Той определя размера на приходите и разходите за годината, съдържа списък на всички финансирани дейности, както и конкретните парични суми и наличния персонал за изпълнението на всяка от тях. В него също така се посочват и необходимите за всяка дейност разрешителни актове. Изпълнението на почти всички дейности почива върху нормите на европейското законодателство - разрешителен акт или разпоредби на нормативната база, предложени от Комисията и одобрени от законодателната власт – самостоятелно от Съвета или в редица случай по реда на съвместна процедура с Парламента.

Размерът на разходите е ограничен съгласно предвиденото по реда на Учредителните договори. Бюджетът на Съюза не може да се намира в състояние на дефицит, което означава, че приходите е необходимо да покриват разходите за финансиране на различните дейности в пълен размер. Тези приходи, или доход, се генерират от три основни източника: митнически налози, дял от хармонизираната основа на данък добавена стойност (ДДС) на всяка страна-членка, както и финансов принос на всяка от страните-членки, въз основа на размера на брутния национален приход (БНП).

Размерът на средствата, които могат да бъдат предоставени на Съюза, е ограничен съгласно договореност между страните-членки и съответните им парламенти. Към момента таванът се равнява на 1.24% от брутния национален приход на Съюза по отношение на плащанията от бюджета на Европейския съюз. За сравнение, приблизително 45% от брутния национален приход на Съюза се ползва за финансиране на национални, регионални и местни публични разходи в страните-членки.

Разходването на средства на ЕС е допълнително ограничено от многогодишното споразумение между членовете на Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия. Това споразумение съдържа „многогодишната финансова рамка”. Последните рамки са изготвени за седемгодишните периоди 2000-2006 г. и, съответно, 2007-2013 г.

Комисията изпълнява бюджета на своя отговорност, при споделяне на управлението със страните-членки. Правилата за достъп до бюджетно финансиране, изготвянето на бюджета и ползването на средствата от фондовете на ЕС са регламентирани в нормативен акт на Общността – Финансов регламент – съгласуван и приет от всички страни-членки. Всички приходи и разходи подлежат на осчетоводяване. Финансовите извлечения се съставят по начин, който отразява активите и пасивите на Съюза, като се водят общи и бюджетни счетоводни сметки.

Значителна част от служителите на Комисията работят за отдели, отговарящи за съответните изпълнявани политики, известни като Генерални дирекции - за краткост ГД – които се оглавяват от генерален директор. Служителите на ГД управляват програмите и дейностите в областта на съответната провеждана политика съвместно със функционално еквивалентните партньорски институции на страните-членки, ако това бъде счетено за необходимо.

Осъществяват се редовни одити, както от страна на вътрешни така и на външни одитори (Европейска сметна палата). Всяка година генералните директори изготвят доклади, съдържащи преглед на работата на отделите и коментари, свързани с разходването на предоставените ресурси. Тези годишни доклади за дейността се предоставят на членовете на Комисията, като не по-късно от 15 юни след края на всяка бюджетна година до бюджетната институция, т.е. до Европейския парламент и Съвета на министрите, се изпраща обобщен доклад относно изготвените от съответните отдели индивидуални доклади.

Годишните доклади относно управлението на средствата от ЕС на вътрешните и, съответно, на външните одитори се представят пред Европейския парламент и пред Съвета на министрите. Всяка година, съгласно процедурата известна като „освобождаване от отговорност”, Европейската комисия и останалите институции на ЕС докладват пред Европейския парламент относно ползването на предоставените им ресурси. Комисията е задължена да предприеме последващи действия съгласно заключенията, съставляващи елемент на процедурата за освобождаване от отговорност на Европейския парламент и на Съвета на министрите. Изпълнението на тези последващи действия се следи от Парламента, Съвета и Сметната палата.
Тема 16 . Международен финансов мениджмънт.
Като сравнително ново понятие за нашата теория и практика често неоснователно се отъждествява със счетоводната отчетност. Всъщност това са различни характеристики, въпреки наличието на общи черти в тяхното проявление. Известно е, че същността на счетоводството се изразява в констатирането на финансова информация, т.е. счетоводството отразява това, което е било, което е постигнато като крайни финансови резултати. Финансовият мениджмънт има по-широк периметър на действие и е насочен към управление на финансови ресурси и резултати, с които започва и приключва всеки бизнес. При това тези проблеми трябва да бъдат разгледани не само от позицията на текущата дейност, а преди всичко с поглед насочен напред в бъдещето. Финансовият мениджмънт се свързва и се основава върху поредица от фирмени обекти, като капиталът, оборотът, печалбата, инвестиции, рентабилност, данъци и т.н. В дисциплината се прилага набор от правила за функционирането на тези обекти не само през призмата на фирмените интереси, но и чрез икономиката за държавно регулиране на бизнеса. Във всеки бизнес основен проблем са парите и за какво да се вложат и каква ще бъде тяхната възвращаемост. Поддържането на равновесие между тези два процеса - набиране и изразходване се постига чрез финансов мениджмънт. Навременното осигуряване на достатъчно пари и тяхното резултатно използване е една от най-сложните и трудно постижими цели на финансовия мениджмънт, без която не може да просъществува нито една фирма.

. Функциониране на финансовия модел на фирмата. Той функционира в бизнеса. Промените в него се подготвят и извършват от мениджъри, собственици, държавата и банките. В най-синтезиран вид те могат да се представят в 4^-ри групи:

а) промени водещи до преструктуриране на активите на фирмата. Правят се от мениджъри. Чрез тях се подготвят и реализират определени ефекти в бизнеса. Например: чуждестранна валута се продава и трансформира в левове и чрез тази финансова операция може да се реализира печалба;

б) реципрочни промени - отнасят се до преструктуриране капитала на фирмата. Като правило те се правят от собствениците. Например: част от печалбата се насочва към резервите. Ефектите тук са по посока на рационализирането на капиталовата структура;

в) най-голямо внимание се отдава на третата група промени, защото те са носители на реалните печалби от бизнеса. В резултат фирмените активи и капиталът на фирмата се увеличават. Постига се чрез многообразието и разнообразието на сделките;

г) при тази група промени става дума за намаляването на активите и на капитала на фирмата. От една страна идва като следствие на губещи сделки, осъществявани от мениджърите. От друга страна тази промяна може да е положителна и да се свързва с насочване на фирмените капитали от собствения капитал към съучастия, задгранични инвестиции, закупуване на нови фирми и други.

1. 
   Теория на финансите, Велчо Стоянов, Величко Адамов, ИК „Галактика” Варна 1998 г.
   
2. 
   Финансови пазари, Марк Левинсън, „Класика и стил” ООД гр. София 2004 г.