Тема Теоретични измерения на международните финанси

Стойности на облигацията

Номинална стойност

Емисионна стойност

Пазарна стойност

Въпреки че се счита за нискорискова инвестиция, облигацията все пак носи риск, който не е токова висок колкото при други класове финансови инструменти, но все пак съществува. Емитентът дължи плащане по облигационния заем независимо от това дали е формирал печалба. Но в случай на икономически сътресения възможността длъжникът (емитентът) да покрива задълженията си към кредиторите си, включително облигационерите намалява и е напълно да не може да плати при настъпил падеж по облигациите. Ако съответната емисия облигации не е обезпечена надлежно, облигационерът трябва да търси дължимото по принудителен ред, като се конкурира с всички кредитори на дружеството, някои от които е напълно възможно да имат привилегии върху вземанията си. Именно поради това пазарната стойност се определя от цялостното положение на икономиката. Ако основният лихвен процент (ОЛП) в страната расте, това се отразява неблагоприятно върху търсенето на облигации и пазарната им стойност намалява, защото по този начин печалбата на облигационера се „изяжда“. И обратното, колкото повече ОЛП намалява, толкова по-активно е търсенето на облигации и тяхната пазарна стойност расте.

Облигацията не формира балансовата стойност, защото тя представлява част от предоставен заем, а не от имуществото на дружеството.

Тема 7. Видове облигации.

Могат да се посочат различни видове в зависимост от използваните класификационни критерии:

• 
  в зависимост от начина на обективиране облигациите се делят налични и безналични;
  
• 
  според легитимацията на титуляра им биват поименни облигации и на приносител;
  
• 
  според вида и обема на правата по тях биват обикновени и привилегировани;
  
• 
  според емитента биват дружествени облигации и държавни ценни книжа;
  
• 
  според начина им на прехвърляне биват свободно прехвърлими и винкулирани;
  
• 
  според формирането на дохода биват лихвоносни и нелихвоносни и други.
  

Налични и безналични облигации

В случай че дружество емитира безналични облигации, те се регистрират по сметка на Централния депозитар. Това е направено от съображения за сигурност и при промяна на титуляра на ценните права депозитарят извършва необходимите вписвания в регистрите и издава депозитарна разписка на правоприемника. Поради тази причина няма реално преместване на ценни книги. Депозитарят води книги, в които се съдържат данни за всички емисии безналични облигации. В тях се посочват емисията, броя, вида, емисионната стойност и серийните номера на безналичните облигации и данните на техните титуляри - имена, адрес и друга необходима информация. Издаването и разпореждането с безналични облигации се удостоверява с акт на регистрация, който се предоставя от инвестиционен посредник - акционер в Централния депозитар или клиент на акционер. Членовете на Централния депозитар са длъжни да изпълнят всички операции във връзка с притежаването и разпореждането с безналични облигации. Фактът на притежание на безналични облигации се доказва чрез депозитарна разписка, в която се посочват броят, емисията, номиналната стойност, серийните номера на притежаваните облигации и данни на титуляра. Депозитарната разписка не е ценна книга и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. При смяна на титуляра Централният депозитар издава нова на базата на отразените промени в регистрите.

При придобиване на безналични облигации от страна на добросъвестен купувач от несобственик собствеността се счита за прехвърлена и е необходимо да се направят необходимите корекции в регистъра на Централния депозитар. За разлика от режима, уреден в Закона за собствеността, в тази хипотеза не е необходимо правоприемникът да има фактическа власт върху ценните книги, нито сделката да е възмездна. При търговията на капиталовите пазари няма безвъзмездни сделки. Наличните са тези облигации, които са материализирани върху хартиен носител. Това е класическият вид на облигацията, който в последното десетилетие губи позициите си и все повече отстъпва на безналичния формат.

В зависимост дали облигацията е на носител или поименна се определя и начинът на прехвърляне - чрез предаване или джиро. Упражняването на правата по облигацията изисква нейното предаване.

Поименни облигации и облигации на приносител

Облигацията на приносител не съдържа името на своя титуляр, поради което той се легитимира чрез нейното владение. Това улеснява и нейния оборот, защото прехвърлянето на правата по нея става с простото предаване. Този способ за прехвърляне на правата е изключително прост, но поради това и рисков, защото именно ценните книги на приносител стават лесни жертва на кражби, поради отсъствието на каквито и да е титули, указващи кой е собственикът им.

Обикновени и привилегировани облигации

Съществува ограничение по отношение на емитирането на привилегировани облигации, а именно емитентът не може да емитира нова емисия привилегировани облигации, без за това да има надлежно разрешение от страна на облигационерите. Това се дължи на факта, че тези облигации поставят своите титуляри в по-благоприятно отношение от собствениците на обикновени облигации, което би могло да накърни правата им.

Привилегиите могат да бъдат най-различни:

• 
  лотарийни облигации - при тях чрез жребии се избират облигации, чиито титуляри получават специален бонус, като по този начин носят една допълнителна привилегия за собственика си. За да бъдат емитирани облигации с подобна привилегия, е необходимо разрешение и от органите контролиращи хазарта.
  
• 
  облигации със селективно изплащане - плащането по тях става не на определен фиксиран падеж, а чрез жребий.
  
• 
  облигация с премия - титулярът им получава не само посочената в тях лихва, но и допълнителна фиксирана сума над главницата.
  
• 
  индексирани облигации - при тях лихвата и главницата се менят според развитието на инфлационните процеси в страната, като целта е да компенсира намаляването на реалната стойност на доходите на облигационерите.
  
• 
  облигации с променлив доход - титулярите на тези привилегировани облигации имат правото да получат заедно или вместо лихва процент от печалбата на дружеството, което приближава тези облигации до акцията.
  
• 
  конвертируеми облигации - особен вид облигации, чието емитиране е изрично посочено в ТЗ, чл. 215. Те дават правото на титуляра си при определени условия да ги трансформира в акции. За да се осъществи конвертирането е необходимо да се спазят някои условия, а именно решение на общото събрание на дружеството-емитент за превръщане на облигациите в акции, решение на общото събрание за увеличаване на капитала на дружеството и съгласие на притежателите на облигации, т.е. трансформирането има в акционери не може да се извърши против тяхната воля.
  

Свободно прехвърлими и винкулирани облигации

Тема 8 . Секюритизация.

Секюритизацията е процес, при който финансова институция инициатор на секюритизационната сделка обособява портфейл от неликвидни финансови или материални активи (най-често с помощта на дружество със специална инвестиционна цел), които служат като обезпечение на издадените срещу тях ликвидни ценни книги (акции или облигации), които на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност.

С помощта на секюритизацията се постига двоен ефект:

1. 
   Финансовата институция — инициатор на сделката „продава“ неликвидни активи постъпленията, от които може отново да инвестира в доходоносен портфейл.
   
2. 
   На инвеститорите, които биха били заинтересовани от инвестиция в печеливш сектор, напр. недвижими имоти, но които се въздържат от подобна инвестиция поради проблематичната ѝ ликвидност, се осигурява високоликвидна алтернатива — ценни книги, които същевременно запазват и високия потенциал за печалба, свързан конкретния сектор на икономиката, от който произтичат (напр. ипотечните облигации).