Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Основни положения на неокласическия подход
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Основни положения на неокласическия подход. Неокласическа парадигма. Новият подход често започва с нов възглед върху същността на изследвания проблем. Според Блоуг, когато Джевънс публикува своята „Теория на политическата икономия", 1871 г., той не се опитва да замени теорията на Рикардо, а по-скоро променя същността на главния проблем? Разсъждава от позициите на: даден е размерът на населението, характерът на потребностите, производствените мощности, земята и различните видове суровини. Трябва да се определи: какъв ще бъде начинът на тяхното използване, който обезпечава максимализацията на полезния резултат. Неокласическата теория не се интересува от въпросите на социалната трансформация и не обръща внимание на проблемите, свързани с промените в народонаселението; качеството на природните ресурси; рентабилността на капитала; въпросите на техническия прогрес (разглеждат се като външни по отношение на икономиката). В центъра на неокласическата теория стои концепция за „икономическия човек". Въпросът е в това как икономическият човек ще действа при неизменност на социалните и дългосрочни икономически условия. Развивайки този въпрос, неокласиците изграждат в рамките на посочените ограничения и теорията за цените, конкуренцията, капитала, разпределението на ресурсите, разпределението на доходите. Такъв подход често се критикува от две позиции: че е свързан със социално ограничена задача и че канонизира производството при съвършената конкуренция. Може ли да се оцени този подход само от такива позиции? Нали той се прилага и в редица други области на научното познание? Например в теоретичната физика идеалният обект се свързва с т.нар. „свят без триене", което доведе до откритието на редица фундаментални закономерности и теории. Затова въпросът е какво е свят без триене в икономиката. Пръв употребява това понятие американският икономист Чемберлин в своята книга „Теория за монополистическата конкуренция". Там той пише, че светът на съвършената конкуренция, свойствен на неокласическата школа, съдържа в неявна форма постулата за съвършените знания, присъщ на икономическите агенти. От тук следва и познаването на вкусовете на потребителите, а също и технологията на производството, която е годна да задоволява тези потребности. Такова съвършено знание води до бързото, почти мигновено приспособяване на производството по отношение на обем, цени и разходи. С времето светът без триене на неокласическия анализ започва да се тълкува като икономическа абстракция, в която няма никакви организационни и юридически реалности - свят, основан на абсолютното доверие на контрагентите по сделката (това е по същество критика, особено характерна за американския институционализъм). Друг род критика на този постулат е свързана с развитието на паричните теории. Твърди се, че в реалната икономика и това не може да не се признае, съществуват не идеални, а реални пари. Следователно цените не се установяват автоматично, а със значителни задръжки и отклонения. Това се дължи на обстоятелството, че реалните пари имат свойството не само да подпомагат обръщението, а и да му пречат. Особено Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука 4 остро се критикува постулата на Л. Валрас, според който цените се установяват до сключването на реалните сделки. Могат да бъдат посочени и други аспекти на този проблем, но тук е важно да се разбере, че критиката засяга ограничената задача, поставена от неокласическия анализ - изследване на приспособяването, адаптирането, а не на динамичното развитие, което променя изходните условия. От друга страна, сериозно трябва да се замислим върху критиките по отношение абстрактността на модела. По нататъшното развитие на въпроса, коя страна от икономическата реалност отделя и изследва неокласическото направление, е свързана с понятието „алокационна ефективност". С това понятие се отразява теоретично предполагаема способност на икономиката в условията на гъвкави цени на факторите за производство и на предметите за потребление (т.е. в условията на конкуренция) да използва наличният производствен потенциал по такъв начин, че да си осигури максимализация на чистата продукция (НД). Съвсем скоро върху тази постановка се правят различни уговорки в няколко насоки: Свързани с монопола и с нововъведенията или с т.нар. „конкуренция по Шумпетер". В какво се състои научната стойност на тази концепция? Значението й е в достатъчно пълното и научно доказано определяне на системата на гъвкавите цени и свободната конкуренция. Такава система никога не е съществувала, но теоретичният й модел позволява да се обяснят напълно реални резултати и страни на пазарната икономика. Изключително важна роля за цялостните позиции на неокласическата теория изиграва Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|