Австрийската школа: теория за пределната полезност

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
9
Маргиналистката революция се състои главно в това, че тази школа приема като отправна точка за икономическия анализ нуждите на хората, както и закони за тяхното задоволяване.
Тя констатира наличието у човека на градации от предпочитания, които произтичат от изключително разнообразни мотиви и движещи фактори; тя реконструира цялата икономическа дейност върху изучаването на подреждането на индивидуалните предпочитания по отношение на множеството стоки, върху сблъсъка на тези субективни приоритети с ограниченията, които природата налага на човешките потребности, както и върху противоречията между самите икономически субекти с техните различни стълбици на предпочитания. Маргинализмът по своята същност елементарен анализ на всички стопански дейности, като се изхожда от индивидуалните градации на предпочитанията.
5
Така маргиналисткият анализ отива по-далеч от теориите на английските класици, които се ограничават с изучаването на ценовите явления в едно пазарно стопанство. Той разработва своя
теория за стойността, изградена върху оценъчните съждения на индивидите спрямо конкретните стоки. Обективната концепция за стойността на стоките, която според класиците се определя от вложеното в тях количество труд, е заменена от австрийските школи с една субективна концепция, базираща стойността върху степента на полезност на една стока, която съществуват в ограничени количества (понятието за маржа, за пределните величини) и върху способността на тази стока да задоволява конкретни нужди на икономическите субекти. Те вече не поставят акцента само върху търсенето, но и върху цената дадена стока, разглеждана или като
„непотребност", или като отрицание на някакво друго приложение, което включва определена нейна употреба.
Накратко маргиналисткият анализ ни представя една теория на фундаменталното стопанство, която е валидна за цялата икономика, независимо дали тя практикува размяна или не и дали функционира чрез решения на икономическите субекти, които се ръководят единствено от собствения си интерес или пък се съобразяват с нормите на икономическите власти, управляващи движението на различните стоки и услуги.
Според австрийската школа важно място в икономическия анализ заемат субективните категории нужда, благо, полезност, пределна полезност и ценност. Всички тези категории са представени като субективни понятия и са свързани със заложените по природа у човека склонности, качества и нагласи. Ще представим тези понятия по подробно.
НУЖДА. ЗАКОНИ ЗА НУЖДИТЕ.
Според анализаторите на въпроса що е нужда, основополагащо значение има учението на
Фридрих Херман 1794 - 1868. Той анализира онова, което човек намира в съзнанието си, когато говори за нужда. Твърди, че всяка една нужда се явява най-напред като едно неприятно преживяване, което нарича чувството на липса, т.е. в основата на всяка една нужда лежи известно чувство за неудовлетворение, което е породено от липса на нещо. Нуждата се дефинира като предизвикан от чувството на неудоволствие поради липсата на нещо стремеж да премахнем тази липса. В тази дефиниция акцентът се поставя върху волевия елемент. Ако искаме да акцентираме върху премахването на чувството на неудовлетвореност, ще се получи по-друго определение, а именно че нуждата е стремежът за премахване на породено от липсата на нещо чувството на неудоволствие, чрез премахване на самата липса. Всяка нужда е индивидуална, субективна, защото всички нужди се отнасят към нашата субективна сфера. За нуждите ние съдим или по

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
10 аналогия с нашите нужди, или по поведението на хората. От такава постановка австрийската школа прави опит да формулира някои закони за нуждите. Изведени са три закона, известни като закони на Госен иКларк. Първият закон на Госен гласи: „всяка една отделно взета нужда при нейното постепенно задоволяване губи своята интензивност докато настъпи насищане." Това означава, че нуждата от всяка следваща единица благо, с която се задоволява потребност, е винаги по-малка, отколкото нуждата от всяка предшестваща единица. Това всъщност означава, че нуждите всяка по свой образец са способни да се скалират, да се степенуват.
Вторият закон за нуждите е формулиран от Джон Кларк (в действителност Кларк формулира закон за полезността, но според С. С. Демостенов той е приложим и за нуждите).
6
Законът на Кларк се формулира така: всяка една нужда от предмет от по-високо качество представлява от себе си сбор от нуждите от всяко едно качество на предмета, взето поотделно. Да си послужим с един пример (по С.С. Демосгенов). Има три лица, които искат да преминат известно разстояние с някакво превозно средство. Едното лице няма нужда нито от удобство, нито от бързина - то ще избере проста кола; другото лице няма нужда от бързина, но предпочита да пътува в удобство - то ще избере файтон, който освен качеството на кола има още допълнително качество
- удобство; и трето, нуждата от файтона следователно е сложна нужда, понеже съдържа в себе си, както нуждата от превозно средство, така и нуждата от удобство. Третото лице има нужда не само от удобство, но и от бързина: то няма да се задоволи нито с проста кола, нито с файтон, а ще избере автомобил. Нуждата от автомобила е още по-сложна нужда, отколкото нуждата от файтон, защото тя обединява не само нуждите, които посочихме при файтона, но съдържа и една допълнителна нужда - бързина. Като се вземе предвид, че автомобилът е предмет с по-високо качество в срав- нение с файтона, който пък е такъв в сравнение с колата, то може да се каже, че всяка една нужда от предмет от по-високо качество представлява сама по себе си сбор от нуждите от всяко едно качество на предмета, взето поотделно.
Третият закон за нуждите е известен в литературата като вторият закон на Госен. Той се отнася не до индивидуалните, а до съвкупните нужди на всеки субект, като се опитва да обясни по какъв начин хората преценяват, за да задоволяват целия комплекс от нуждите си при положение, че всички средства са оскъдни. Следователно само при многобройността на нуждите и при оскъдността на средствата за тяхното задоволяване възниква въпросът, какви нужди и до каква степен ще задоволим и какви нужди ще оставим без всякакво задоволяване. Вторият закон на
Госен довежда до комбинираната скала на нуждите. Обикновено този закон се илюстрира със
„схемата на комбинираната скала" .
7
Формулировката му гласи: „ако човек има няколко нужди и той притежава оскъдни средства за задоволяването им, то той ще задоволи различните нужди по такъв начин, че в момента на прекъсване на задоволяването всички те да имат приблизително еднаква интензивност". Неокласиците разглеждат различни видове нужди. Те говорят за родови нужди и конкретни нужди; биофизиологични и духовни нужди; общи и индивидуални нужди; колективни и лични нужди; обществени и частни нужди; преки и косвени нужди; ком- плементарни и некомплементарни; еластични и нееластични и т.н.
8
ПОЛЕЗНОСТ.
Понятието полезност е друга категория на австрийската школа: това е онова значение, което придобиват за нас едни или други обекти поради това дали задоволяват или са само способни да задоволяват нашите нужди. Понятието „полезност " в икономически смисъл не съвпада със значението му от медицинска или естетическа гледна точка. Например тютюнът от икономическо

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
11 гледище има полезност, защото много хора го поставят във връзка със задоволяване нуждата им от никотин, но от медицинска гледна точка тютюнът съвсем не е полезност. Според австрийската школа съществуват три предпоставки, при наличието на които обектите придобиват за хората характер на полезност: първо, трябва да е налице нужда, защото полезността възниква само тогава, когато известни неща се поставят от хората във връзка със задоволяването на една или друга нужда; второ, трябва да е налице известен обект с обективни свойства, защото полезността не виси във въздуха, а винаги е свързана с този или друг обект; и трето, човек трябва да мисли (правилно или не), че този обект със своите обективни свойства е способен да задоволи съответната нужда, защото ако имаме известна нужда и известен обект но не ги поставяме във взаимна връзка, то никаква полезност няма да възникне, обектът ще остане за нас напълно безразличен, макар и да притежава способност да задоволява съответната нужда. Подчертава се в случая необходимостта обектът да притежава в действителност една способност. Австрийската школа разглежда полезността като субективно явление и го дефинира така: полезността е нашата нужда, отразена във външните обекти и мислима като състояние или свойства на тези обекти. По този начин полезността е субективно явление, макар и да се основава върху обективните свойства на предметите. Изключително важен извод от такава постановка по нататък е тезата, че за всеки отделно взет човек полезностите на най-разнообразните обекти (независимо от това дали са негови или чужди) са напълно сравними, макар че за обективните свойства това твърдение не се отнася.
Така следва, че всички закони, приложими към нуждите, са приложими същевременно и към полезността, защото последните са само отражение на нашите нужди във външните обекти.
БЛАГО.
Типичен подход на австрийската школа е извеждането на категориите една от друга. Вече беше показано как от понятието нужда се извежда понятието полезност. По същия начин от полезността може да се изведе понятието благо. Те са съотносителни понятия, понеже всичко онова, което за нас има полезност е благо, а всичко онова което ние признаваме за благо винаги има полезност. Имайки предвид, че характер на полезност придобиват за хората не само такива неща, които според тях те мислят, че могат да задоволят нуждите им. Благото се дефинира и като всичко онова, за което ние мислим, че то може да задоволи нашите нужди. В учението за благото австрийската школа отделя извънредно голямо значение по въпроса за неговата класификация.
Това се дължи на обстоятелството, че всички принципни въпроси във връзка с благата са ликви- дирани в учението за полезностите.
9
ЦЕННОСТ.
Характерно за подхода на австрийската школа е острата критика, която тя отправя към трудовата теория за стойността. На основата на такава критика австрийските икономисти достигат до тезата си за ценността като субективно явление. Логиката на разсъжденията е следната: полезността, съединена с оскъдността, лежи в основата на всички явления на ценността. Именно оскъдността в комбинация с полезността поражда онова специфично отношение на хората към съответните неща, което се обозначава с термина загриженост и което всъщност показва, че те ценят тези неща и че последните имат за тях ценност. Самият факт, че оскъдността на полезните неща, т.е. на благата, предизвиква у хората, за които те са полезни, загриженост по отношение на тях, не обяснява механизма, който води от оскъдността към загрижеността и ценността.

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
12
В основата на ценността, която притежават стопанските блага, лежи съзнанието, че всяко конкретно количество от дадено благо, дори и най- малкото, е необходимо условие за задоволяване на нуждите, като загубата на каквото и да било, дори и малко количество блага неминуемо се отразява върху пълнотата на задоволяване на нуждите, а също и върху благополучието на стопанските субекти. От такива позиции се твърди, че ценността е полезност, усложнена от оскъдността, е съзнанието и чувството на зависимост от всяко конкретно количество налични блага. По такъв начин се открива връзката между оскъдност към загрижеността и ценността. От такива логика ценността се определя така: това е онова особено значение, което придобиват за нас поради оскъдността им известни блага или известни количества блага, благодарение на обстоятелството, че ние при задоволяване на нуждите си чувстваме нашата зависимост дори и от най-малкото количество благо, защото загубата на това малко количество се отразява неблагоприятно върху задоволяване на нашите нужди. От такава дефиниция ценността се разбира като субективно явление. Действително тя се базира върху полезността и не може да съществува без нея, макар че полезността може да съществува без ценността. И двете явления произтичат от нуждите, макар че и двете е опират върху известни обекти и върху техни обективни свойства.
Полезността, както и ценността, не са някакво присъщо на самите обекти свойство. При едни и същи обекти полезността и ценността може да се изменят в зависимост от това за какви хора се касае и в какво състояние се намират едни и същи хора в различни моменти. Затова се твърди, че печатът на полезността и ценността се слага върху обектите от нашите нужди.
Учението за субективната ценност разглежда два вида ценност: пряка или непосредствена и косвена или посредствена. Пряка ценност имат само благата, които задоволяват пряко само нашите преки нужди, т.е. такива блага, които имат пряко отношение към благополучието и които се наричат консумативни блага. Косвена ценност имат всички блага, задоволяващи нашите косвени нужди и които, задоволявайки непосредствено тези нужди, само косвено задоволяват преките. Към тях се отнасят всички производствени средства, които се употребяват за производство, и всички разменни средства например парите. В тези случаи се говори за субективна разменна ценност, която зависи и се контролира от пряката субективна ценност на благата.
10

ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ.
В заключение се акцентира още веднъж върху връзката полезност и ценност, като се твърди, че всички блага имат полезност, но не всички имат ценност. Ценността се поражда само тогава, когато известни блага, освен, че са полезни, са още и оскъдни. Подходът на австрийската школа се характеризира с използването на пределния анализ. Логиката на разсъждението е, че най-маловажната нужда, до задоволяването на която може да се стигне при даден оскъден запас от блага, се определя като пределна нужда. Полезността на онова конкретно количество благо, което фактически е предназначено за задоволяване на тази нужда, се дефинира като пределна полезност. Така се получава следната формула: всички еднакви конкретни количества блага от даден оскъден запас ще имат взети поотделно различна конкретна полезност. Тя зависи от онази нужда или степен на същата нужда, за задоволяването на която те фактически са предназначени и се употребяват. Еднакви конкретни количества блага ще имат напълно еднаква ценност, равна на пределната полезност, когато конкретната полезност и пределната полезност се сливат само за онова конкретно количество блага, което е предназначено и се употребява за задоволяване на пределната нужда. Обикновено тази сложна конструкция се

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
13 илюстрира със следния пример: Да предположим, че имаме нужда от вода и разполагаме само с пет чаши, като нуждата ни от употребата на чашите се степенува по начина, показан на таблица 1.
В условния пример
11
петата степен на нуждата играе ролята на пределна нужда, а полезността на петата последна чаша играе ролята на пределна полезност. Въпросът, който се изследва, е каква ценност ще имат всички тези чаши взети поотделно.
Таблица 1 Илюстрация на пределната полезност.
Чаши
Степен на нужда
Полезност
№ 1 - задоволява
1 ст.= 100 при което се придобива полезност
100
№2 2 ст.= 90 90
№3 3 ст. = 80 80
№4 4 ст.= 70 70
№5 5 ст.= 60 60
Според австрийската школа, ако имаме известен запас оскъдни блага, то всички екземпляри или еднакви конкретни количества от тях взети поотделно ще имат при различната им конкретна полезност една и съща субективна ценност, която ще бъде равна на значението на най-малката пределната нужда и на съответстващата на тази нужда полезност - пределна полезност.
Вижда се, че ясно се разграничава полезността и ценността. Разликата между тях се свежда до две обстоятелства. Първо, полезността може да съществува без ценността, а последната не може да съществува без първата. И второ, че във всички случаи, когато се срещат полезност и ценност, те се различават по своята големина и всички конкретни еднакви количества блага от даден запас имат различна полезност, но еднаква ценност. За благата, предназначени да задоволяват пределните нужди, полезността и ценността им съвпадат, защото конкретната полез- ност на тези количества се слива с пределната полезност, която определя големината на ценност на всички еднакви конкретни количества от даден запас.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: