Въпросът за т.нар. „недостатъчност на пазара"

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
7 като взаимно изключващи се противоположности, а в качеството им на видово взаимно допълващи се икономически организация (О.Уйлямсън). Интересна в този смисъл е еволюцията на понятието недостатъчност на пазара. Първият й етап е свързан със самокритиката в самата неокласическа теория. Това е продиктувано от необходимостта да се даде обяснения на явления, които не попадат в модела на съвършената конкуренция. Описанието е дадено още от Маршал и Пигу и проблемите са теоретично формулирани. Касае се за три вида явления: екстернални (външни) ефекти, монопол и публично благо. Ще се спрем накратко на всеки един от тях.
С понятието „ екстернални ефекти " се обозначава ситуация, при която всяко предприемаческо решение, свързано с парични разходи и доходи, съдържа в себе си странични ефекти, които не влизат в тези разчети и които засягат трети лица. Типичните примери в това отношение са ефектите, свързани с опазването на околната среда.
Проблемите на монопола първоначално се възприемат като аспект на пазарната икономика, макар и нейно изключение, неотменящо общото правило. Алфред Маршал например свързва монопола със ситуация, при която големите мащаби на производството имат такава икономическа ефективност, която позволява на една единствена фирма постепенно да измества всички останали свои конкуренти. Подобна ситуация той определя като естествен монопол, който не застрашава отраслите освен някои, където условията на конкуренция са рязко ограничени поради локализацията на самия пазар. Типичен пример е комуналното стопанство. Според изследванията на кеймбриджката школа, се отделя това в монопола, което е очевидно (възможността да се регулира обема и установяват цени в съответствие с цел максимална печалба) и се посочват елементите на нерационалност при разпределение на ресурсите, които се свързват с отрицателното влияние върху общото благосъстояние. Типично за нео- класическото изследване на монопола е свързването на теоретичните му проблеми с тези на данъчното облагане и субсидирането.
Монополът е част от пазара . Той е един от полюсите, но не център на пазарната система.
Неокласиците просто изпускат непазарните механизми за регулиране, които произтичат от монопола. Важно е да се разбере, че изследванията на недостатъчността на пазара насочват към тезата, че наред с пазара съществуват и други механизми за регулиране на икономическата дейност
(неслучайно по това време се заражда теорията за крупната организация на Тейлър и Файол, която няма отношение към икономическата теория). Може да се твърди, че проблемите на монопола служат като непосредствен повод за опитите за прегрупиране на неокласическия анализ през XX век, свързани с развитието на теорията за монопола или несъвършената конкуренция. Важен тласък в това отношение дава теорията за несъвършената конкуренция П. Сраффа. Изследванията му показват, че за болшинството фирми е налице ненаторване на производствените мощности.
При тяхното пълно използване фирмите биха могли да намалят разходите за единица продукция чрез увеличаване на обема на производството, но те не го правят. Дейността на фирмите при ненатоварени мощности не се вписва в неокласическия подход, където за нормално се приема оптималното равнище на използване на производствените мощности, при което разходите за единица продукция имат минимално равнище. Наблюденията на Срафа поставят под съмнения концепцията за съвършената конкуренция. Това довежда до многобройни изследвания на несъвършената конкуренция, свързани с имената на Чемберлин - „Теория за монополистическата конкуренция" 1956;
4
Дж. Робинсън „Икономическа теория за несъвършената конкуренция" 1986 г. Този преход включва в неокласическия анализ нови икономически проблеми, свързани с: фирмения продукт, търговската марка, рекламните разходи и т.н. Рекламният отрасъл, където господстват безличните стокови представители на фирмата, се сменя с модела на активната конкуренция, където всяка фирма не само се приспособява, но и активно се опитва да влияе освен чрез цените, но и чрез качеството на произвежданите стоки. По такъв начин се анализираха нови

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
8 проблеми. Например по отношение на рекламата. В условията на съвършена конкуренция потребителят е пълен господар. Обратно, според Чемберлин при несъвършена конкуренция плодовете на монополистическата конкуренция са такива, че се формира цена, която потребителят плаща за разнообразието на предлаганите му продукти. Друг проблем при съвършена конкуренция е съществуването на независимост на функцията на търсенето в процеса на определяне на цената.
Тук съществува диктат на рекламата в масовото потребление и т.н.
Друг източник за идеите, свързани с недостатъчността на пазара, са обществените блага.
Към категорията на обществените блага се отнасят такива икономически блага, потреблението на които не може да се ограничи само до тези потребители, които са платили за тях (класически пример е морският фар, уличното осветление). При пазарни отношения обособеният собственик не е заинтересован от тяхното производство, защото не може да осигури достъп до благата само на тези които плащат за тях. В същото време развитието на пазара засилва потребността от обществени блага - задължително образование, здравно осигуряване и прочие. Следователно това са блага, които не са просто свързани с индивидуален избор, но са и предмет на обществен интерес.
В отговор на този проблем неокласическата теория предлага концепцията за благосъстоянието. В нея се разглеждат общите рамки и начини, чрез които обществото, представлявано от държавата, компенсира и възмездява недостатъчността на пазара. Според Пигу държавата започва да поема върху себе си производството на обществени блага в по- големи мащаби. Чрез данъците и субсидиите тя може да се бори с неблагоприятните последствия от монопола и отрицателните външни ефекти. По-късно П. Самуелсън развива теорията за държавните разходи като елемент на неокласическата теория. Сегашните представители на неоконсервативното направление, основавайки се на общите представи за предимствата на конкуренцията и изхождайки от съвременно формулирани цели, застъпват тезата, че механизмът за повишаване на общата ефективност се гради изключително на базата на частната инициатива. Така в жертва е принесено всичко, свързано с понятието недостатъчност на пазара, особено в социалната сфера. След 60-те години на XX век се засилват теориите за пазарните модели, за които ще стане дума по-нататък.
След общата характеристика на неокласическататеория за производството и разпределението ще се спрем по-подробно на трите основни школи, които я формират.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: