Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Теория за принадената стойност
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Теория за принадената стойност. Това е централна теория в икономическата схема на Маркс. Тази теза е важна в два аспекта. В аспекта на експлоатацията и разкриването на икономическия закон на движението на капиталистическото производство. На тази основа Маркс прави и своите социални изводи. Както вече стана ясно, класическата школа търси източника на принадената стойност в незаплатения труд на работника. За разлика от нея Маркс разкрива механизма на създаването на принадената стойност. В основата на своя анализ той поставя концепцията за работната сила като стока. За него не трудът, а работната сила е стока от особен род. Като такава, тя има потребителна и разменна стойност като всички останали стоки. В потребителната стойност на стоката работна сила е това, което я различава от всички други потребителни стойности. Потребителната стойност на работната сила е нейната способност към труд и се реализира във възможността да създава стойност по-голяма от собствената й стойност. Ето защо принадената стойност е тази част от новосъздадената стойност на живия труд, която превишава еквивалента на стойността на работната сила. Главната пречка пред икономистите до Маркс, а същевременно и цел на теорията за принадената стойност, е да обясни произхода Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 6 на принадената стойност в рамките на закона за стойността, според който при размяната се разменят еквиваленти. Дефинирайки работната сила като стока, Маркс показва, че капиталът заплаща точно стойността на стоката работна сила, т.е. в сила е закона за стойността. Времето, необходимо за изработване на еквивалента на стойността на работната сила, е различно от времето, през което работната сила се използва. През една част работника създава еквивалента на своята стойност и това е заплатен труд, а през останалата част до края на работното време той създава стойност, по-голяма от собствената си стойност (принадена стойност), присвоявана от капитала. Разкривайки механизма за създаване на принадената стойност, Маркс продължава анализа и доказва, че стойността на работната сила се измерва с необходимото й за производството работно време, което ще му бъде действително заплатено на работника, като осигури нормално възпроизводство на него и семейството му. То е свързано с историческите условия. Принаденото работно време е работно време за капитала, през времето на което Маркс дефинира процеса на експлоатацията като присвояване на принадената стойност от страна на капитала. Маркс анализира две основни форми на производство на принадена стойност - абсолютна и относителна. Абсолютната принадена стойност се свързва с повишаването на интензивността на труда и продължителността на работния ден. Относителната се базира на повишаване на производителността на труда. От такива позиции Маркс разглежда капитала като обществено производствено отношение, а не като вещ. Капиталът изразява отношение на експлоатация по повод производството и присвояването на принадена стойност. Маркс задълбочава анализа на капитала, имайки предвид неговото обръщение (основен, оборотен капитал), но най-вече от гледна точка създаването на стойността и принадената стойност. На базата на този критерий Маркс въвежда делението на капитала на постоянен и променлив. Постоянният капитал е въплътен в средствата за производство, а променливият - във функционирането на работната сила. И тъй като само работната сила е източник на стойността, тя е и променлив капитал. Така Маркс преодолява противоречието в трудовата теория за стойността на Смит и Рикардо и доказва, че постоянният капитал, въплътен в средствата за производство, само пренася своята стойност върху произведения с негово участие продукт, докато променливият капитал - функциониращата работна сила - създава и новата и принадената стойност. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|