Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| „Класическата икономическа идея - многократно усъвършенствана - гласи, че икономическата дейност се подчинява на заложените вътре в самата нея ограничения, които косвено неутрализират политическата власт. Ако икономиката работи автоматично и добре, не е необходима държавна намеса. Въпрос от първостепенна важност за класическата идея беше определянето на цената. " Дж. К. Гълбрайт В тази обширна тема анализираме неокласическото направление, направлението с което започва третият период в развитието на икономическата наука. Последователно разглеждаме методологията на неокласическото направление, връзката маргинализъм – неокласика и трите основни школи и особеностите в техните възгледи. Очаквани резултати. След края на тази тема ще можете да: Тълкувате особеностите в методологията на неокласическата теория; Интерпретирате основните елементи в учението на австрийската субективна школа; оцените приноса на лозанската школа; интерпретирате основни постановки и теории на А. Маршал; Основни понятия: пределни величини, благо, нужда, полезност, пределна полезност, ценност, пазарна цена, икономическо равновесие, пределна производителност. През третия период от развитието на икономическата наука са разработени мощни теоретични системи, които имат решителен принос за развитието на икономическата наука. Въпросният период е доминиран от три школи - австрийската, лозанската и кеймбриджската. В продължение на последната третина на XIX век и първите десетилетия на XX век икономистите на запад работят над създаването на нова теория за производството и разпределението, която да замени класическата теория. Тази теория получи названието неокласическа и се свързва с имената на Джевънс и Алфред Маршал, КМенгер и Б. Баверк, Л.Валрас, В. Парето, които полагат основите на това, което сега съставлява фундамента на икономическата наука. Неокласиците подлагат на преразглеждане всички основни понятия, с които се сблъсква икономическата наука - стойност, богатство, капитал, основните видове доходи. Затова се говори за неокласическа парадигма. Преразглеждането се базира на две основания. Първото от тях има методологически, а другото има същностен или онтологичен характер. Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука 2 Методологическото основание се изразява в общото наблюдение, че формирането на болшинството от показателите на пазарното стопанство става под влиянието на измененията във въздействащите върху тези показатели фактори. На такава основа резултативните величини /цени, доходи, разходи/ трябва да бъдат изследвани от позициите на пределния анализ. Този принцип получи названието маргинализъм или маргинализация - вкарването на математиката в икономиката. Най – важните елементи на маргинализма разглеждан в тесен смисъл са следните: а/ използване на пределните величини. Самата дума маргинализъм произлиза от латинската дума „margo“ която означава край, предел. Маргиналистите се интересуват от това как ще се измени определена величина, при изменение на друга величина с 1. В този смисъл става удобно да се използват диференциални изчисления, при които всичко се основава на съотношението в прираста на различните величини. б/ субективизъм – това е подход, при който всички икономически явления се изследват и оценяват от гледната точка на отделния икономически субект. На тази основа маргинализма се нарича субективна икономическа теория. в/ хедонизъм на стопанския субект – подход, при който човекът се разглежда като рационално същество, чиято цел се явява максимизацията на собственото му удовлетворение. Именно тези три особености на маргинализма постепенно довеждат до промяна в предмета на икономическата наука. След маргиналната революция, икономическата наука за материалното богатство се превръща в наука за рационалното човешко поведение . Същностното основание се изразява в теорията за пределната полезност, но то отива далеч извън тази теория, тъй като засяга разбирането за общественото производство и общественото развитие. Акцентът се поставя върху обяснението на общественото икономическо развитие върху фактори от личностен и индивидуален план. Анализът се подчинява на субективните преценки и усещания на индивидите. Това обяснява и типичните неокласически въпроси като какво движи хората в икономическата сфера; какви са подбудителните мотиви за икономическата дейност; стереотипите и моделите на икономическото поведение и т.н. Смяната на акцентите и поставянето в центъра на икономическата теория на проб- леми от субективен характер отразяват сериозна промяна и в погледа върху света. Както се отбеляза, формирането на неокласическата школа става в рамките на три основни направления: австрийска субективна школа, кембриджска школа и лозанска школа. Всяка от тях има свой централен икономически проблем и същевременно внася своя дял в общото развитие на икономическата наука. Особеностите на тези школи са предмет на специални научни разработки. Главното обаче е в общото, което има и решаващо значение за прехода на икономическата теория върху неокласичски основи. Сложен и дискусионен е въпросът за съотношението между методологическото основание във вида му на маргинализъм и същностното основание на неокласическата теория. Ще бъде неправилно тези две страни да се отъждествяват и да се свеждат до теорията за пределната полезност. Затова има няколко основания: първо, методологията на пределния анализи и свързаният с него математически инструментариум имат чисто приложно значение. Този подход е приложим навсякъде, където действат законите на пазарното стопанство. Въпросът следователно Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука 3 се свежда до сферите, където не действат тези закони, и където маргиналният анализ е непри- ложим. Второ, маргинализмът не е просто пренасяне на математиката в икономиката, от има свое самостоятелно научно значение. Съществуването на такава тясна връзка между двете основания на неокласическата теория определя и неокласическата парадигма 2 (норма, образец), т.е. определените общности на теорията и методологията, което позволява от единни позиции да се изследват най-разнообразни явления. За разбирането на този въпрос е необходимо да бъдат изложени основните положения на неокласическия подход. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|