Тема Въведение в дисциплината икономически теории

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
5 на относителното съпоставяне полезността на стокови набори и при отчитане на бюджетните ограничения.
След 1939 година, когато Джон Хикс публикува „Стойност и капитал", тези въпроси са детайлно разработени в няколко насоки. Главните са свързани с :използването на структурата на разходите като изходна точка; системата на предпочитания; кривите на безразличието. В аспекта на този анализ се извежда важно понятие - пределна норма на заместване, която характеризира в различни точки в кривата на безразличието в условията на обмен на едно благо срещу друго при равно оценени набори.
Теорията на потребителският избор доказва, че потребителят се намира в равновесие при равенство между пределната норма на заместване на две различни стоки и техните цени. Графично това е допирателната на бюджетната линия и кривата на безразличието. От такива позиции неокласическият анализ формулира важни изводи, засягащи: първо, относителната полезност на благата и твърдението, че тя е достатъчна вместо абсолютната им полезност за формиране на потребителския избор; второ, позволява да се отдели кривата на търсенето на отделната стока от независимите действия на потребителите; трето, при промяната на цените в рамките на даден потребителски набор, а също и при промяна на вкусовете и предпочитанията възникват нови положения на потребителското равновесие. Оценявайки въздействието на измененията на цените върху измененията на търсенето, Хикс говори за ефект на дохода и ефект на заместване; четвърто, теорията за потребителския избор е свързана с проблема за разпределението на доходите, а чрез тях и с теорията за производството. Това е така, защото на пазара ние сме в ролята на потребители, но паричните средства, които харчим за тази цел, получаваме от производствената дейност.
Потребителите не могат да купят повече от това, което те са произвели и техните парични разходи са ограничени от паричните им доходи.
В областта на формирането на доходите неокласическата теория установи, че търсенето на най-подходящи фактори за производство, които осигуряват минимални разходи за производство на благата, водят до съотношение между цената на факторите и нарастването на производството, при което пределните продукти на факторите са пропорционални на техните цени. Затова теоретичния анализ на въпросите на потреблението и съответният анализ на производството, обединени с маргиналистки подход, формират нова система от възгледи за проблемите на производството, разпределението и потреблението, която по-късно беше наречена
микроикономически анализ.
Важно значение в микроикономическия анализ има теорията за капитала. Във връзка с необходимостта от възпроизводство неокласиците изследват общите основания за печалбата, рентата и работната заплата. Неокласическият подход към теорията за капитала се свързва преди всичко с теорията на Бьом- Баверк (1851-1914 г.), чиито главни трудове са „Капитали лихва" и
„Позитивна теория на капитала" (1889 г.). Според него средствата за производство, създадени за постигане на по-висока производителност на труда, отклоняват част от ресурсите на обществото, които при други условия биха могли да се използват за потребление. Това е същността на т.нар. теория на околните методи на производство. От научна гледна точка тя поставя два важни въпроса.
Първо, как при условията на независими решения на производителите и потребителите е възможно производството на нови средства на производство. И второ, въпроса за ролята на времето при протичането на икономическите процеси. В тази връзка лихвеният процент се разглежда като плащане за поддържане на производствения период и той принадлежи на капитала, защото удължаването на икономическия процес се реализира като негов прираст. Но в тази постановка се наблюдават и недостатъци на теорията. Първо, тя налага твърде строга връзка между

Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука
6 производителността на капитала и „околността" на методите на производство. Става дума за дължината на производствения процес, в който технологическите връзки са една от възможните, но не задължителни характеристики на икономическата ефективност (този проблем се развива по- късно у Маршал и Кейнс). Второ, относно ролята на времето в действителност връзката му с лихвения процент е по-сложна и не е така еднозначна. И трето, налице е смесването на статичен и динамичен подход, като главният въпрос е свързана ли е теорията за лихвения процент с условията на простото възпроизводство.
Посочените противоречия са база за преосмисляне на неокласическата теория за капитала.
С. Виксел, Джон Кларк и други се опитват да дадат общата статика на процеса на възпроизводство и разпределение на дохода, която да е адекватна на неокласическия анализ. Този подход се характеризира с няколко особености. Първо, обобщава се понятието капитал и той се предефинира като общ фонд на средствата за производство, който се разглежда като неизменен по отношение производителност, състав и икономически живот. Второ, възпроизводството на този фонд води до постоянното му обновление при неизменно качество (аналогия с водопад, който се оприличава с капитала, при който всички капки постоянно се обновяват, но това не изменя размера на водопада и неговата сила). Трето, представата за капитала като неизменен запас от средства за възпроизводство, изразено в парична оценка, е основа в него да се включат всички материални елементи на възпроизводство. Наред с фонда на средствата на производство се обособява и общ фонд на човешките усилия. В процеса на производството тези два фонда се съединяват. Четвърто, от такива постановки Кларк извежда резултата от производството във вид на обща стойност на продукта, който се дели на доходи, съответстващи на двата основни фонда - труда и капитала. В модела на Кларк принципът за съединяването на двата фонда се подчинява на закона за пределната полезност на факторите за производство. В него фигурират само лихвен процент и работна заплата, като общата сума на стойността на произведената продукция съответства на сумата на изплатените лихва и работна заплата. Такава постановка изразена в математически вид е „теорията на изчерпването".
Важна част от системата на неокласическия анализ е свързването на понятието
„алокационна ефективност" с доказателства за съществуването на икономически оптимум при свободна конкуренция. Тази постановка по-нататък израства до теорията за общото равновесие на
Л. Валрас, за която ще стане дума по-нататък. В общ вид в нея се описва установяването на равновесие на всички пазари. И в този смисъл тя е обобщение на т.нар. „свят без триене". В този смисъл важно достижение е връзката между микро и макро равнище, тъй като се доказва общото между показателите на отделните предприятия и показателите на стопанството като цяло при установяването на гъвкавите цени. В модела това означава, че всяка печалба или загуба на отделното предприятие след изваждането от брутния продукт на лихвата и работната заплата, еднозначно се свързва с прираста или намаляването на националния доход. Това положение много прилича на постановката на Адам Смит за невидимата ръка на свободната конкуренция, при която всеки, преследвайки своя егоистичен интерес, осигурява условия за растеж на общественото богатство.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: