Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Обща характеристика. От всичко изложено до тук се вижда, че кейнсианството възниква като обществена потребност в условията на Великата депресия. През тези години особено ярко се открояват „дефектите" на традиционната икономическа теория, и по-конкретно неспособността й реалистично да оцени причините за хроничните трудности на пазарното стопанство и да предложи подходящи оздравителни мерки. Неокласическата теория беше проникната от оптимистичната вяра в съвършенството на саморегулиращия се пазарен механизъм, в автоматичното пазарно равновесие. Икономическите реалности на 30-те години на XX век предизвикват необходимост от нов подход, с който да се даде обяснение на такива явления като масовата безработица, продължителния спад в производството, наличие на ненатоварени производствени мощности при относително стеснено потребление и т.н. Става дума за един от двата кардинални икономически въпроса, а именно този за икономическата рецесия. Такъв подход предлага Дж. М. Кейнс, чиято теоретична победа през 30-те години не отстрани опозицията срещу неговите възгледи. Редица големи икономисти по това време като Хаберлер, Пигу, Фридрих Хайек и други обявяват своето несъгласие с основните изводи на Кейнс и подлагат неговите доказателства на остра критика. Какво в кейсианската икономика е неприемливо за тези икономисти? На първо място за поколението теоретици, възпитани в духа на неокласическата доктрина за общото пазарно равновесие, е неприемлив изводът на Кейнс, че пазарната икономика може да се окаже в състояние на устойчиво равновесие при непълна Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 2 заетост. Такъв извод нарушава утвърдените по това време представи за работата на пазарния механизъм и поставя под съмнение неговата ефективност. Особено остра е реакцията на призивите на Кейнс за по-широко използване на държавната намеса при преодоляване на кризисните явления и ускоряване на икономическия растеж. Това се възприема като подриване на свещените принципи на свободното предприемачество и като разрушаване на обществото, изградено върху частната собственост. Въпреки тези общи (да ги наречем „философски" различия), реалностите на 30-те години налагат задълбочен анализ и търсене на нови подходи за разрешаване на икономическите проблеми, различни от класическите либерални концепции за свободното предприемачество. При такива условия противниците на Кейнс, представители на неокласическия лагер, създават ново течение на „неолиберализма" в икономическата теория. Това са призиви на съвременните апостоли на свободния пазар, като тяхната идея за минимум държава отново напомня, че пазарното ценообразуване е съвършено и че обществото, когато се отдалечава от идеята за осигуряващо се от пазара управление, понася само несгоди. За разлика от кейнсианството, неолибералното направление отхвърля широката намеса на държавата в икономическия живот. Според него икономическата система може успешно да функционира само на основата на автоматичното пазарно регулиране при „минимум държава". Но за разлика от класическия либерализъм, новите условия принудиха представителите на неолиберализма да не отричат напълно намесата на държавата. Те я ограничават в рамките на косвени мероприятия при запазване на основните регулиращи функции на пазара чрез конкуренцията и свободното ценообразуване, чрез еднозначното приемане само на „социалните институции с ограничен характер". За отбелязване е, че последните се разглеждат като възникнали по пътя на естествената еволюция, а не са плод на съзнателния обществен контрол. Неолибералните възгледи се формират през 20- 30-те години на XX век. През 1938 година в Париж се провежда първата международна конференция на Уолтър Липман. На този колоквиум се формулират основните теоретични позиции на неолиберализма. От тогава неолиберализмът се развива в различни направления. Представителите му в Германия се обединяват около Валтер Ойкен и това неолиберално направление получава названието Фраибургска школа. Към него принадлежат и автори като Ерхард, Рюстов и други. През 30-те години те разработват т.нар. „неолиберално кредо", основните положения на което излагат в специална серия, озаглавена „организация на стопанството", започнала да излиза през 1937 година. По време на фашисткия режим много от привържениците на неолиберализма напускат Германия. Идеите на неолиберализма се развиват в Англия от Лондонската школа с лидер Фридрих фон Хайек. Тази школа се нарича още неоавстрийска. В САЩ особено популярна става Чикагската школа с главен представител Милтън Фридман. В по-нататъшното изложение ще се спрем на всяка една от тези три школи, но следвайки логиката на досегашния анализ, ще започнем с изложение на най-яростния критик на кейнсианската икономика М. Фридман и неговия монетаризъм. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|