Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изменения в търсенето на пари
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Изменения в търсенето на пари. Монетаристите не твърдят, че търсенето на пари винаги е еднакво. Напротив, те признават, че то може да се измени под влиянието на различни фактори (например разпространението на кредитните карти и на други промени в системата на разплащане). Монетаристите смятат, че такива финансови промени се внедряват много бавно и също така бавно изменят желаното равнище на парични запаси. За монетаристите „търсенето на пари е стабилно, защото зависи от дългосрочни фактори, такива като здраве, образование и доходи, които отделният човек очаква да има през целия си живот. Тъй като последните не варират лудо, не се колебае и скоростта на обръщение на парите. Кейнс не отчита влиянието на дългосрочните фактори." 13 Монетаристите отчитат, че количеството на П у населението е свързано и зависи от доходността на финансовите активи. Ако доходът, който може да се получи от притежаването на надеждни и ликвидни финансови активи расте, то расте и алтернативната стойност, свързана със съхранението на парите като налични. Ако нараснат издръжките за владеене на пари, хората ще поискат да намалят своите парични запаси. И обратно, ако ЦБ направи ресурсите по- достъпни за ТБ и населението и по такъв начин намали лихвения процент, хората ще предпочитат да задържат у себе си повече пари. С такава логика монетаристите са съгласни, но те считат, че този фактор не може да окаже определящо въздействие на тази част от дохода, който населението иска да остави у себе си под формата на парични запаси. По особен начин монетаристите свързват паричните постъпления и потреблението. Според тях хората обикновено поддържат един равномерен поток на потребление, понеже имат очаквания за дългосрочния си доход. Във Фридмановата хипотеза за перманентния доход „се прокрадва идеята за една права пътека, която завива само когато се променят очакванията по отношение на бъдещите притоци на пари". За монетарния подход образците на потребление са стабилни и не се влияят от една или друга промяна в краткосрочен период на дохода. При промяна на ситуацията хората просто харчат по-голяма или по- малка част от спестяванията си. Само една съществена промяна може да предизвика изменения. Според твърденията на Фридман, ако потреблението е стабилно, то временните намеси на правителството в Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 15 икономиката ще имат съвсем слабо влияние върху частния сектор. Към такъв извод насочват и данните от развитието на американската икономика през периода 1964 - 1975 година.14 Следователно и промяната в доходността на финансовите активи не премахва основния постулат на монетаристите, съгласно който желаният от населението паричен запас е някакъв устойчив дял от БНП. Монетаристите признават, че търсенето на пари зависи от действията на ЦБ. Но ако предлагането на пари внезапно и рязко се увеличи, покупателната способност на парите ще падне. За монетаристите ролята на очакванията е особено голяма. Търсенето на пари зависи от тяхната очаквана стойност. Ако хората решат, че тя ще намалява, няма да искат да държат парични запаси. И обратно, те ще имат желание да държат по-голямо количество пари, ако очакват, че темповете на инфлация ще се намалят съществено. От всичките посочени моменти монетаристите извеждат следния практически извод: хората ще се стараят да поддържат своите парични запаси на равнище, съответстващо на някакъв устойчив (стабилен) дял от БНП до момент, до който институциите, контролиращи предлагането на пари, действат отговорно и уравновесено. Така за всички възможни икономически сътресения монетаристите държат отговорни не тези, които формират търсенето на пари, а тези, които отговарят за тяхното предлагане. Това е всъщност трансмисионният механизъм, който пряко свързва паричното предлагане с БНП. Монетарният подход по същество си играе с ликвидността на парите на хората. При положение, че те желаят едно устойчиво равнище на ликвидност, монетаристкото въздействие е в състояние да промени БНП. ЦБ може да формира различни равнища на изразходване на парите. Основният тезис на монетаризма се нуждае от практически доказателства. И ако, както твърдят монетаристите, търсенето на пари (скоростта на обръщение на парите) е устойчива величина, съвкупното търсене също трябва да е устойчиво поне докато ЦБ поддържа стабилно предлагане. Съвсем логично следва, че главната задача на ЦБ ще бъде да осигури един стабилен, умерен и предсказуем темп на растеж на паричната маса. Обратно, ако търсенето на пари подлежи на внезапни и резки изменения, това ще означава, че на икономиката е присъща неустойчивост. Съвкупното търсене ще търпи значителни и непредсказуеми изменения, в резултат на които равнището на цените и обемът на производството ще се движат в опасни амплитуди. В този случай е необходима правителствената намеса. Следователно, ако се потвърди, че паричната маса (независимо как е измерена) представлява стабилен дял от номиналния БНП, основният тезис на монетаризма ще бъде доказан, което означава, че намирането на пари е устойчиво и че ще се търсят причините за наблюдаваните колебания в цените и производството в други области. По данни на Бухолц от 1948 - 1981 година, скоростта на обръщение на парите в САЩ запазва един устойчив темп с прираст от 3 - 4% годишно. Но изведнъж през 1982 г. скоростта на обръщение рязко скача с 5%. От 1982 до 1988 г. и впоследствие скоростта е абсолютно непостоянна. А ако тя пада, а паричното предлагане не нараства с по- висок темп, БНП също ще намалява. Тази теза се потвърждава от реакцията на ФРС на САЩ, която игнорира целта от 3 - 4% годишно и увеличава М1 с повече от 15% през 1986 г. с цел да компенсира изменчивата скорост на обръщение на парите. Няма достатъчно доказателства, че скоростта на обръщение ще се върне към стабилния модел на поведение, като лагът е по- продължителен Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 16 от очакванията на монетаристите. Предложени са няколко хипотези за обяснение на това явление. Според една от тях, намалената скорост на обръщение е свързана с намаленото регулиране на банковото дело през последните години, което кара хората да държат повече средства в носещи лихва разплащателни сметки. А след като държат повече пари, скоростта на обръщение пада. Фридман и други монетаристи свързват промените в скоростта на обръщение с намалената инфлация и лихвените проценти от началото на 80-те години. Според тях икономистите подценяват чувствителността на скоростта на обръщение на парите към промените на лихвените проценти. В реалната икономика отношението на паричната маса към номиналния БНП не се проявява като устойчиво нито в краткосрочен, нито в дългосрочен аспект. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|