Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Теория за рационалните очаквания
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Теория за рационалните очаквания 5 - особеност на подходите. Според тази теория, хората не само екстраполират миналите събития, но подлагат на анализ бъдещето. Те основават своите очаквания за икономиката не само на минал опит, но и анализирайки влиянието на икономическата политика върху нея. Това не означава, че всеки индивид притежава достатъчно знания и факти. Стопанските агенти вземат под внимание цялата информация, с която разполагат, включвайки и сведения за вероятните последствия от настоящата и бъдещата политика. Колкото по-голяма роля в икономиката имат икономическите решения, толкова повече усилия правят агентите за събиране на интересуващата ги информация. Най-ревностен защитник на теорията за рационалните очаквания е Робърт Лукас. Според него монетарната и фискална политика въздействат върху реалния продукт и заетостта само за кратък период от време, понеже очакванията на икономическите агенти са „рационални". Оттук следва, че новата класическа макроикономическа теория противоречи на кейнсианството. Икономическите агенти, вместо просто да се адаптират към различията между очаквани и действителни резултати, формират предвижданията си на основата на същата информация, налична на финансовите пазари. Ето как стимулиращата фискална и умерената монетарна политика целят намаляване на безработицата и съвсем естествено водят до повишаване на цените, увеличаване на частните разходи и бърза инфлация, при това без видим ефект върху производството и заетостта. Следователно дори в краткосрочен период между инфлацията и безработицата не съществува взаимозависимост. Напротив, има едно реално равнище на безработица (естествено равнище на безработица), от което правителствената политика може да очаква отклонения само ако е изненадваща. Дори след натрупване на опит от икономическите агенти, въпреки правителствената намеса, безработицата няма да намалее, освен ако временно следва естествения си ход. Привържениците на теорията на рационалните очаквания доказват основното си твърдение чрез обработка на вече оценени иконометрични модели, в които променливите величини се заменят, „изразявайки очакванията", с изолирани стойности от директно наблюдавани факти. Привържениците на новата класическа макро- икономия приемат, 6 че автоматичното регулиране на пазара се извършва, понеже благодарение на рационалните си очаквания, стопанските агенти могат веднага да реагират на промените в икономическата дейност. Ето защо, привържениците на тази теория говорят за предаване цялата информация на действащите по оптимален начин агенти само чрез цените на пазара. Източниците на нарушения в системата са свързани със случайните изменения на паричната маса, които пораждат колебания в номиналното равнище на цените. В моделите на рационалните очаквания (по-конкретно при Лукас) агентите се ориентират само на основата на реалните, а не на номиналните значения на променливите величини. Фирмите и отделните лица не правят систематични грешки при прогнозирането на бъдещите събития. От тази теза не следва, че те изобщо не могат да сгрешат при отсъствието на достатъчна информация. Но всички отклонения на оценките им от действителните значения на най-важните икономически Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 5 променливи взаимно ще се компенсират и прогнозите (като средна величина) ще се окажат достоверни. Подходът на новите класици възпроизвежда логиката на моделите на Валрас за общото пазарно равновесие. Те прогнозират, че колебанията в паричната маса са основен дестабилизиращ фактор. Оттук е и защитата им на монетаристкия курс за пасивност в икономическата политика, на осигуряване на плавен характер на измененията на паричната маса. Самият Лукас посочва, че „по-голяма част от приведените аргументи - това е просто опит да се разбере и по-ясно да се изложи тази схема, която лежи в основата на предложенията на Хенри Саймънс, Милтън Фридман и други критици на активната макроикономическа политика... повишаването на стабилността на паричната маса поражда надежда за намаляване на общата нестабилност на реалните показатели на конюнктурата..." 7 . Според теорията за рационалните очаквания има два дестабилизиращи фактора в икономическата система - държавната икономическа политика и несъвършената информация (когато говорим за нейната ограниченост и изопаченост). Съвсем логично при такава теза само децентрализираната пазарна активност да възстановява без външна намеса стабилното равновесие. Главният проблем при адаптирането и осъзнаването на теорията за рационалните очаквания е свързан с разграничаването (отделянето) на частично специфичните, отчасти правилни очаквания и цялостно правилните „рационалните очаквания". Този проблем възниква, защото е трудно да се повярва, че всички икономически агенти могат точно да предвидят всичко в икономическата политика. Оттук и подходът на Сърджьнт, който е твърде иконометричен и затова и по-критикуван от моделите на Лукас. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|