Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Въпроси и спорове. Теорията за рационалните очаквания и тезата за супернеутралността на парите провокират много въпроси. Най-важните от тях са: доколко справедлив е подходът на неокласическата теория и действително ли парично-кредитната политика е ефективна само когато се провежда внезапно? Отговорът трябва да се търси в опита на развитите пазарни икономики и преди всичко на САЩ, където влиянието на неокласическата теория и съответстващата й практика са най-силно изразени. Доказателства могат да се търсят и в други страни, успешно справили се с инфлационните проблеми. Както често става с „чистите Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 7 теории", практиката и развитието на икономическите системи довеждат до „стройни" еклектични доктрини. Точно така се случва и по отношение на разглежданите проблеми. Опитите за оценка на очакваните и неочаквани изменения в парично-кредитната политика се сблъскват с различни препятствия. Към проблемите се отнасят: измерването на очакваните темпове на инфлация; растежът на паричната маса и редица други ключови показатели, с помощта на които се доказва достоверността на теорията. Р. Баро, на основата на параметрите за предишния темп на нарастване на паричната маса, равнището на безработицата и равнището на федералните разходи, прави отпит да оцени рационалните очаквания на стопанските агенти по отношения на паричната маса в САЩ 9 . Въпреки значението на изследването на Баро за неокласическата икономика, корелациите, посочени от него, не намират потвърждение в други емпирични данни за американската икономика. Така въпросът за опита на САЩ остава открит. Друга обширна област при търсенето на доказателства по разглежданите проблеми е икономическият опит на страните, където тежките инфлационни процеси са поставени под контрол. За разбирането на този опит е важно да се ръководим от критерия, че моделът на съвкупното търсене и съвкупното предлагане, основаващ се на теорията за адаптивните очаквания, предсказва (прогнозира), че периодът на съкращаване на инфлацията ще се съпътства със снижаване на реалния обем на производството и с високо равнище на безработицата. Основание за това се търси в обстоятелството, че инерцията на инфлационните очаквания увлича кривата на съвкупното предлагане все по-нагоре и нагоре, въпреки положе- нието на кривата на съвкупното търсене. Според теорията за рационалните очаквания, прогнозираната дефлационна политика няма да повлияе върху реалния обем на производството, тъй като стопанските агенти приспособяват своята дейност в съответствие с очакваните изменения в паричната политика и по такъв начин спират постъпателното движение нагоре на кривата на съвкупното предлагане. От тези твърдения следва, че може да се почерпи ценна информация за действието на теорията за рационалните очаквания от страни, провеждащи засилена борба с инфлацията. В това направление са и изследванията на Т. Сържънт, който изследва опита на Германия по време на хиперинфлационната вълна през 20-те години на XX век. Той твърди, че провежданата дефлация намалява отрицателното въздействие върху обема на производството и заетостта и интерпретира тези данни като доказателство в подкрепа на теорията за рационалните очаквания 10 . По-късно много автори поставят под съмнение неговите изводи. Опитът на Аржентина и Бразилия за справяне с инфлацията през 80-те години на XX век потвърждава теорията на рационалните очаквания. Солидна аргументация, макар и в по-друг аспект, е и опитът на САЩ през 80-те години (управлението на президента Рейгън). 11 Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|