Икономика на предлагането

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
8 която никога не придоби порядъчност дори сред традиционния консерватизъм, изгнаници в собствената им интелектуална страна. Тази група обаче първо успя да постави под свой контрол най-могъщия икономически вестник в света, а след това и икономическата политика на най-могъщата нация на света".
12
Затова е интересно да покажем откъде дойдоха съплай- сайдерите? Според Пол Кругман - от покрайнините на икономическата наука: от журналистиката, от службите на конгреса, от консултантски фирми. Днес повечето от тях са на работа в консервативни мозъчни тръстове. Уолстрийт Джърнъл е вестникът, който стана техен трибун,. Екипът му включва и двама известни професори по икономика - Артър Лафер и Роберт Мъндел (последният е интелектуалното светило на движението).
13
Основни идеи.

Основните идеи на икономиката на предлагането се свеждат до следното:
1. политиката, насочена към аспекта на търсенето, особено монетарната политика, е изцяло неефективна;
2. стимулиращият ефект от намалените данъци е много голям, което драстично ще увеличи икономическата активност до такава степен, че приходите от данъци ще се повишат, вместо да намалеят.
Идеите на икономиката на предлагането, изложени по този начин, според редица икономисти, звучат като безразборна комбинация от макроикономическата школа на рационалните очаквания и консервативната школа на държавния бюджет. Освен това, когато се изяснява понятието икономика на предлагането, е важно обстоятелството, че в средата на
70-те години на XX век кейнсианството отстъпва, а критиката на деформациите, причинена от данъците, е всеобща. Съплай-сайдерите поначало не разчитат на емпирични доказателства в подкрепа на възгледите си. Те вярват, че идеите са им задължително логически правилни и че академичното мнозинство греши не само за параметрите, а и за принципите. „С други думи привържениците на предлагането са маниаци ".
14
Групата, която Бартли събира и лансира е много по-странна и екзотична от сбирка консервативни икономисти - тя е по-скоро нещо като култ или секта, но не и теоретична школа.
В какво вярват привържениците на икономиката на предлагането?
15
На първо място, икономиката на предлагането възроди закона на Сей, според който предлагането създава собствено търсене, т.е. ако хората похарчат доходите си за нещо, не може да се стигне до всеобща липса на търсене. Това всъщност е отхвърляне на кейнсианската (както и на монетар- ната) икономика. Второ, съплай-сайдерите изобщо отхвърлят за реалния свят значението на паричното предлагане. Интересна илюстрация е една история, разказана от Бартли: Лафер нарисувал голяма кутия, която представлявала общия кредитен запас в икономиката и малка кутийка за тази част от него, съответстваща на паричното предлагане. Наистина ли смяташ, попитал той, че тази мъничка черна кутийка контролира всички останали? Според икономиката на предлагането, подемите и спадовете се задвижват от стимулите или липсата на стимули на данъчната политика. В тази връзка съплай-сайдерите не вярват на всичките обяснения за настъпването на голямата депресия и че това обяснение (по логически причини) не може да е правилно. Според тях продължителната експанзия на световната икономика през
60-те години се дължи не на обичайни причини, а преди всичко (САЩ) на факта, че в началото на десетилетието Кенеди намалява данъците. Икономистите- кейнсианци винаги са изтъквали

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
9 опита на този американски президент като доказателство за полезността на политиката за стимулиране на търсенето. „Търсенето няма нищо общо, предлагането е всичко" - твърдят съплай-сайдерите. Според тях икономиката ще печели от намаляване на данъците. В случая тази теза не се аргументира с никакви уговорки, като например, че това е желан инструмент само при непълна заетост и ако ЦБ не може да активизира икономиката чрез монетарна политика. Отсъства и традиционната консервативна загриженост за компенсиране на съкращението на разходите. Те настояват за намаляване на данъците защото вярват, че то би довело до голямо увеличение на предлагането на инвестиции и на работна сила, а оттам до голямо разширяване на производството. Две линии на анализ отразяват влиянието на намаляването на данъците върху бюджетния дефицит.
С първата се аргументира, че намаляването на данъците всъщност може да не увеличи дефицита поради предположението, че ако данъците се вдигнат прекалено високо, приходите падат, защото хората се опитват да избегнат плащането. В една от прочутите сцени в икономиката на съплай-сайдерите Лафер е обобщил този въпрос с една крива, нарисувана на ресторантска салфетка - прочутата крива на Лафер
16
. Макар и никой да не поставя под въпрос съществуването на подобна зависимост, привържениците на предлагането са скептични дали дадена икономика действително се намира в наклонения назад сектор от кривата.
Другата линия е твърдението, че дори дефицитът да се увеличи, едновременното увеличаване на частните инвестиции ще финансира с лекота този дефицит. Така ще остане и за повишаване на инвестициите. За повечето икономисти това звучи изключително безотговорно. По време на първичните избори на републиканците през 1980 година, кандидатът за президент Буш определя рецептата на съплай-сайдерите като „вуду икономика".

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: