Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Крива на „сюрпризите и супернеутралността на парите"
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Крива на „сюрпризите и супернеутралността на парите". През последните десетилетия на XX век теорията за рационалните очаквания е възхвалявана, но едновременно с това и силно критикувана. Някои икономисти, макар и подчертавайки гениалните й находки, я оценяват като доста ограничена и се съмняват в способността й да обясни наблюдаваните факти без да прибягва към съмнителни допускания и сложни модели. Най-остро критикувана в теорията е предпоставката за крайния песимизъм по отношение възможностите на икономическата политика на държавата. Въпреки това, теорията за рационалните очаквания има значение за провеждане на ефективна икономическа политика. Посочената фигура 2 илюстрира този тезис. Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава 6 Фигура 1. Теория за рационалните очаквания и икономическа политика. Ако растежът на количеството пари стане неочаквано и е продиктувано от внезапно изменение в икономическата политика, в икономическия свят, описван от неокласиците, икономическата система се движи по траекторията, посочена със стрелката А. Наклонените криви на съвкупното предлагане (AS1 и AS2) се обозначават като своеобразни криви на „сюрпризите". Напълно очакван растеж на паричната маса незабавно повдига кривата на пре- длагането нагоре, а икономическата система в своето развитие ще следва траекторията отбелязана със стрелката В. В такъв икономически модел е прието да се счита, че парите са „супернеутрални". Очакваните изменения в растежа на количеството им, намиращо се в обръщение, не влияе (дори в краткосрочни времеви интервали) върху реалния обем на производството. Неокласическо подобрение и разширение на тезата за неутралността на парите е тази за супернеутралността на парите. С понятието „неутралност на парите" се обозначава твърдението, че еднократното изменение на количеството на парите в обръщение няма да има никакво въздействие върху равновесното равнище на реалния обем на производството в дългосрочен времеви интервал. Привържениците на неокласическата теория формулират по- строго това твърдение. Според тях действията, насочени към изменение на паричната политика не довеждат до никакви изменения в икономическата система в краткосрочен период при условие, че стопанските агенти напълно ги очакват. Тази теза важи не само за еднократно изменение на количеството на парите, но и за всеки тип на растеж на паричната маса във времето. 8 В графическата интерпретация се предполага, че наклонените криви на съвкупното предлагане, а именно кривите на сюрпризите и кривата на предлагането в краткосрочен времеви интервал при очаквани предварително действия в паричната политика, са еквивалентни на кривата на предлагане в дългосрочен времеви интервал. Следователно централно място в практическото приложение на тази теория заема тезата, че експанзионистичната парично-кредитна политика ефективно повишава реалния обем на производството и заетостта само тогава, когато подобни мерки носят неочакван и непредсказуем характер. Напълно прогнозирани изменения в политиката не могат да въздействат на реалния обем на производството или заетостта. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|