Варианти на теорията за съвкупното предлагане

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
10 теории (включително и монетаризма), които се концентрират и изхождат от контрола и управлението на съвкупното търсене. Наименованието на тази школа идва от акцента върху предлагането.
Икономическата програма на икономиката на предлагането е за повсеместно намаляване на пределните данъчни ставки за индивидите и фирмите. Предполага се, че тези мерки ще засилят личната заинтересованост на всеки към по-производителен труд, а също ще поощрят процесите на спестяване и инвестиране. Така тласъкът на естествения растеж на реалния обем на производството трябва да дойде от други елементи, следвайки логиката: реформа на структурата за производство и реформиране системата за социално обезпечаване.
Основните елементи на икономическата програма на икономиката на предлагането влиза в конфликт както с кейнсианската доктрина, така и с представителите на монетаризма, въпреки близките позиции по някои от въпросите на икономическата политика. Претенциите
° към монетаризма се свеждат до следното: според „икономиката на предлагането" бавният растеж на парите в обръщение ограничава идващите от редуцирането в областта на данъчните ставки и структурата за управление на социалната система възможности за икономически растеж. Икономиката на предлагането не приема монетарната идея за постоянен темп на растеж на паричната маса (приблизително 3%) годишно. Обявява се за неприложимо обстоятелството, че приблизително такъв е и темпът на естествено равнище на реалния обем на производство. Напротив, твърди се, че концепцията за 3% растеж е остатък от „защитната особена данъчна политика" от периода на 40 - 50-те години на XX век.
Вместо мерките за контрол на паричната маса, които да спират икономическия растеж, икономиката на предлагането обръща вниманието на равнището на цените като промеждутъчна цел на паричната политика. Събитията в началото на 80-те години на XX век убеждават, че провежданата досега парична политика се характеризира с изкуствени ограничения. Дж. Ванински обръща внимание на тази обща за икономиката на предлагането теза . Той пише, че могат да се достигнат по-съществени темпове на икономически растеж и за десетилетието пет процента годишен темп е реална перспектива е недостижим, докато „три процентниците доминират в икономическата политика и принуждават икономиката да следва зададените от тях темпове, обусловени от ограничителните мерки на паричната и фискална политика"
18
Допълнителен довод за по-широкото тълкуване на концепцията на икономиката за предлагането може да се намери в обстоятелството, че някои автори разграничават
„консервативно " и „радикално " крило. Критерий за такова разграничаване е отношението към кривата на Лафер и тезата, че съкращаването на данъчните ставки (за да няма инфлационни последици) се свързва с изискването за намаляване в същия размер на държавните разходи. Например Б. Барет причислява М. Фелдстайн, който търси такава зависимост, но не към истинските „съплай-сайдъри", а към тъй наречените „консервативни" икономисти на базата на твърдението, че само в кейнсианския модел е прието, че данъчните съкращения стимулират търсенето, а следователно и инфлацията.
19
Ето защо в тази глава терминът ТСП е употребен по-широко. С него се обозначават всички икономически теории, които доказват, че управлението на макротърсенето е неефективно средство за достигане на пълна заетост и стабилни цени и се препоръчва да се отдели по-голямо внимание на факторите, въздействащи върху предлагането.

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
11
Сред защитниците на ТСП се срещат представители с различни, дори противоположни икономически и политически възгледи. Някои считат, че пазарите не работят достатъчно добре и държавата, за да се справи с инфлацията и икономическия спад, трябва активно да контролира цените и дохода. Това всъщност е една от версиите на теорията за предлагането, с която ще започне изложението в настоящата глава.
Другото гледище, застъпвано от теорията на предлагането, е почти противоположно - пазарите функционират толкова добре, че всеки опит за въздействие върху производството и заетостта с регулиране на съвкупното търсене е обречен на неуспех. Единственият начин, който правителството може да използва, е да се подобрят перспективите за получаване на печалба от фирмите.
Съвременните съплай-сайдъри подчертават първостепенната роля на стоковото предлагане като основа за икономическото развитие. Те анализират въздействието на различни бюджетни лостове върху предлагането. Подчертава се значимостта на предлагането на производствените фактори. „Решенията, оказващи влияние върху капиталовите запаси и заетостта, и в частност върху решенията за спестяване и инвестиране - ето кои са проблемите, които стоят в центъра на анализа на съплай-сайдърите."
20
Според теорията на предлагането, стопанските агенти се ръководят в своите действия изключително от парични стимули, пазарът се намира в постоянно равновесие и свръхпроизводството е невъзможно. Концепцията за предлагането се отдръпва от макро- подхода. В центъра е рационално мислещият индивид, „чието поведение се определя изключително от съпоставяне на разходите и изгодите". В тази връзка Дж. Ванински характеризира хората като „разчетливи максимизатори" на полезността.
Според Дж. Гилдър „законът на Сей, който гласи, че предлагането ражда търсене на стоки, напълно запазва своята сила. Ето защо общ излишък на стоки не може да възникне".
21
Признаването на закона за Сей е отличителен белег за всички привърженици на теория за предлагането.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: