Подхода на икономиката на предлагането към инфлацията

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
12 разходи, чиито размер съответства на увеличаването на данъците. По такъв начин се лансира тезата за инфлация на данъците. Преди дори данъците да засегнат производителността на труда, те имат непосредствен инфлационен ефект върху производствените разходи, върху работната заплата и цените.
23
Според Гилдър, монетарният подход към икономическите проблеми в основата си не се различава от този на кейнсианците, тъй като предлагането на пари не е друго, освен форма на търсенето. Той е прав, тъй като и монетарният, и кейнсианският подход съответстват на икономиката на търсенето. Те целят стабилизиране на съвкупното търсене, макар и с коренно различни средства и изхождайки от коренно различни позиции за функционирането на икономиката. Вместо предлагането на пари, Дж. Гилдър разглежда технологичните нововъведения като фактор на икономиката, стопанския растеж и „качеството на парите". Като последното има предимство пред обема на паричната маса. Качеството на парите „не е друго освен нейната (на паричната маса) предвидена ценност в блага и услуги или в злато."
24
Ето защо, за разлика от монетаристите, които пледират за фиксирани темпове на растеж на паричната маса, много привърженици на теорията на предлагането съветват за връщане към златния стандарт.
Когато обяснява инфлацията, теорията на предлагането отново определя по-голямото значение на производствените фактори в сравнение на паричната маса. А. Лафер твърди, че
„паричната страна е само половината от общата картина на инфлацията. Бавното нарастване на производството е в същата степен фактор с инфлационни последици, както и по- бързото увеличаване на паричната маса и колкото е по-бавно нарастването на производството, толкова по-висок е темпът на инфлацията"
25
Съществена особеност на икономиката на предлагането е концепцията, че производственият сектор в икономиката се намира в зависимост от равнището на данъчното
облагане. Ето защо и инфлацията, също както и безработицата, е подведена към последиците от измененията на данъчните ставки.
В съответствие с неолибералния подход източниците за ускоряване на инфлацията се търсят в провеждания реформаторски курс на икономическата и социална политика на държавата. От такава гледна точка правителството, наред с другите производствени фактори, се разглежда като превърнало се в самостоятелен фактор на производството. На раз- ширяването на неговата икономическата и социална функция се предписва главната отговорност за нарастването на цените.
Теоретиците на предлагането, подобно на монетаристите, виждат главното зло в кейнсианското „съединяване на паричната политика с политиката на заетостта". Ето защо реалният икономически растеж е възможен само чрез въвеждане в производството на нови ресурси (фактори на производството) от частния сектор, регулирането на икономиката, съкращаване на социалните разходи, ограничаване на правителствената пряка намеса в икономиката (намаляване на държавната собственост).
Съплай-сайдърите изискват свобода за действията на предприемачите, намаляване на изземваната част от печалбата за обществени държавни нужди, за да може частният сектор да прояви присъщият му динамизъм, да увеличи производството и неговата ефективност. Все в тази връзка към „свободата в предприемачеството" са препоръките за пречупване силата на

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
13 профсъюзите, с което да се сложи край на микроикономическия натиск на надниците върху цените и на цените върху надниците, който причинява инфлацията.
26
Концепцията за икономиката на предлагането отрича кривата на Филипс.
През 1958 г. А. У Филипс публикува изследването си под заглавие „Връзката между безработицата и темповете на изменение на паричната работна заплата в Обединеното
Кралство в периода 1861-1957 г."
А. Филипс показва, че през изследвания период се забелязва устойчива връзка между равнището на безработица и темпа на растеж на средната парична РЗ. Безработицата е висока, когато РЗ расте бавно, и намалява, когато РЗ расте по-бързо. Но това като че ли е логично.
Когато търсенето на труд е голямо, работодателите повишават надниците, за да привлекат или задържат работниците. Обратно, при по-голяма безработица тази необходимост отпада.
27
От посочената зависимост се стига до извода, че безработицата може да се съкрати с помощта на инфлационен растеж на номиналната РЗ, съответстващ на общото равнище на цените. В случая се предполага, че кривата на Филипс описва съществуващия избор между инфлация и безработица, когато намаляването на едната променлива може да се компенсира с увеличаването на другата.
Подобно заключение, според теорията на предлагането, не следва нито от разработката на Филипс, нито от причините за безработицата и инфлацията. Нещо повече, твърдението, че правителството може да съкрати безработицата, като умишлено увеличава инфлацията, може да има много тежки икономически последици.
Както и да се погледне, икономическата ситуация е една и съща - „пълната заетост" подтиква растежа на цените и РЗ, а значителната безработица и ненатоварените производствени мощности способстват за тяхното снижение.
Посоката на движението на цените и РЗ зависи от установилото се на пазарите състояние на динамичност или спокойствие. Равнището на заетост е причината, а движението на цените и РЗ - следствието. Но от това, че пълната заетост подтиква към инфлация, не следва, че инфлацията предизвиква пълна заетост.
В действителност политиката на умишлено поддържане и стимулиране на инфлацията може за определено време да съкрати безработицата. Това обикновено се постига чрез повишаване ставките на НРЗ. Възможно е тази политика да има продължителен успех при условие непрекъснатото ускорение на инфлацията да става така, че работниците да не осъз- нават реалните й темпове. Тогава те през цялото вре - ме биха завишавали реалната ценност на предлаганата им парична РЗ.
Друга възможност е свързана с допускането, че наемните работници обръщат внимание само на паричната, а не на реалната РЗ. Но след време като установя-ват, че с тази РЗ могат да купуват все по- малко блага, те отчитат нейната реална ценност.
Изводът е: икономическата политика не трябва да се основава на предположението, че икономическите субекти могат да бъдат заблуждавани постоянно.

Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
14
Предполага се, че описаният начин за борба с безработицата е бил неуспешен и правителството се отказва от него. По-рано то е усилвало инфлацията с фискални и парични стимули, а сега решава да ги намали. Резултатът е, че след известен период от време растежът на съвкупните разходи се забавя. Производителите не могат да осъществят продажби по производството и безработицата се увеличава. В края на краищата продавачите разбират, че не трябва да очакват бърз растеж на цените. Те определят по- ниски такива за своята продукция, а също и за използваните от тях ресурси. Резултатът е съживяване на производството и съкращаване на безработицата. Но тези процеси не стават бързо.
Необходимо е време за адаптация на системата. От тези разсъждения икономистите правят извода, че политиката на растеж на производството и заетостта може да има успех като се насърчава търсенето, но само ако се създадат лъжливи очаквания.
В подкрепа на горния извод се посочва следното: през 60-те години стимулиращата политика увеличава производството и съкращава безработицата, защото населението не разбира достатъчно добре процесите и систематично не дооценява инфлацията; през 70-те и началото на 80-те години населението преоценява своите очаквания и икономическо пове- дение. Увеличаването на макротърсенето довежда само до ускоряване на инфлацията, но не намалява високото равнище на безработица.
Разсъждавайки така, теоретиците на предлагането внасят модификация в неокласическата теория за заетостта.
28

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: