Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Симхат-Тора („радостта от Тора") се утвърждава след ХІ в. в деня след Шемини Адерет като весел празник, на който юдеите изразяват радостта си от даденото им Учение (даряването на Тора на Моисей); обикалят седем пъти ритуално със свитъци от Тора в ръце бима в синагогите (възпроизвежда се обикалянето на Йерихон, описано в Книга Иисус Навин 6), танцуват и четат откъси от свещените книги. Цикълът на четенето на Закона приключва в този ден и започва отново същият ден. Свитъците на Тора, извадени от „Свещения ковчег", се носят през кръста. Празникът се отбелязва с много песни и танци.
Ханука („празникът на освещаването", или „празник на светлините"): на него вярващите си припомнят повторното освещаване на Йерусалимския храм (164 г. пр. Хр.) след оскверняването му и последвалия бунт на Макавеите. Тогава по чудесен начин светлината на седемсвещника менора се поддържала в продължение на осем дни от малкото останало неосквернено масло. В центъра на празника е ритуалното запалване на светлините на ханукална менора (седемсвещник или деветсвещник). Всеки ден в течение на 8 дни (от 25-я ден на месец Кислев до 2-я ден на месец Тебеф) се пали допълнителна свещ върху свещник с осем разклонения, снабден с допълнително приспособление за поставяне на „обслужващата" свещ която е предназначена за запалване на останалите. Пурим (на 14 ден на месец Адар: „празникът на „жребия"): „жребият", който хвърля Аман, княз на персийския цар Артаксеркс (V век преди новата ера), за да избере деня на изтребването на всички евреи в империята, се обръща срещу него благодарение на намесата на Естир. Признавайки своя еврейски произход, Естир разкрива на съпруга си, персийския цар Артаксеркс, заговор срещу него, който заговорниците приписват на евреите, и царят наказва не евреите, а истинските заговорници. Четене на Книгата Естир в синагогата. Празничен обяд. Подаръци за децата. Карнавал. Празникът е весел и жизнерадостен, на трапезата има специални триъгълни сладкиши с мак и мед. Песах („Пасха" = “скокът", който прави Ангелът-унищожител, пощадявайки домовете на израилтяните): седемдневният празник (от 15 до 22 ден на месеца), чието название означава още „преминаване“, е посветен на освобождаването на евреите от египетско робство. Отбелязва се в първия месец (Нисан) по лунния календар, по който се определят празничните дни и периоди. Молитвеното служение на празника се допълва с характерни обреди в семейството, централен сред които е тържествената трапеза в първата вечер на Песах, по време на която се чете Хагада (разказ за излизането от Египет) и за нея се приготвя специален безквасен хляб (маца) и жертвено агне. Песах е един от най-големите еврейски празници. Той трае 7 дни в Израел, а за живеещите извън страната – 8 дни. Песах напомня за това как пророкът Мойсей извежда евреите от Египет, прекарва ги през Червено море и 40 г. пътува с тях из Синайската пустиня към обетованата земя Ханаан. Ден преди празника стопанките трябва да изчистят от къщата всичко, което е хамец, т. е. което увеличава обема си, което бухва. В продължение на 8 дни се яде само маца – неквасен хляб. Това напомня за историята с Мойсей, който съобщава на евреите, че трябва бързо да напуснат Египет, а те нямат време да приготвят хляб за из път. Омесват го, но не може да втаса. Вземат невтасалия хляб и тръгват. Освен това маца е символ на скромността у човека. Пече се до 17-ата минута след забъркването на тестото. За празника се приготвя Седер Песах (седер буквално значи ред). Прави се седерна чиния, която включва маца, яйце, горчив зеленчук, хрян, харосет (това е смес от ябълки с мед, карамфил, орехи, стафиди, фурми, която се разбърква с малко вино). В седерната чиния се слага още силно изпечено месо с кост - агнешко, телешко или пилешко, и до нея купичка със солена вода. Яйцето символизира раждането на новия живот. Горчивият зеленчук и хрянът, които се топят в солената вода, напомнят за трудностите. Месото е символ на жертвеното агне. А харосетът олицетворява глината, от която евреите, докато са били в робство, били задължени да правят тухли. Пият се 4 чаши вино. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер. Извън Израел той се провежда през първите две вечери от Пасха, а в Израел – само през първата вечер. По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга, в която се описва Изхода от Египет с коментари и литургически забележки, извършват се и символични обреди. Основните елементи на седер – пасхалната вечеря и четенето на преданието имат библейски произход, докато Агадата и особените ритуали (напр. да се навеждат наляво след всяка чаша вино) идват от Талмуда. Песнопенията идват от средновековието. Шевуот („празник на Седмиците", или Петдесетница – 50 дни след Пасха): чества се дарението на Закона (Тора), направено от Бог на Моисей. Нарича се още „празник на даряването на нашата Тора". На празника, наричан още Петдесятница, тържествено се четат Божиите заповеди. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|