Теория на обучението по религиознание


ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР И ПРАЗНИЦИ



страница34/65
Дата14.09.2023
Размер0.71 Mb.
#118653
ТипКонспект
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   65
istoriya-na-religiiite
ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР И ПРАЗНИЦИ
Еврейската година се брои от “сътворението на света". В нулевата година на нашата ера приетият брой години е 3760. За да научим в коя „еврейска” година сме, трябва да добавим към календарната „световна" година числото 3760. Понеже месеците в еврейския календар са лунни, от 29 или 30 дни, трябва да се навакса закъснение спрямо слънчевата година. Това закъснение от 11 дни годишно се компенсира на всеки З години с един добавъчен месец.
Юдейската община до голяма степен се консолидира, особено в диаспора, благодарение на традицията, поддържана в съвместното отбелязване на религиозните празници.
Особено място в празничния цикъл заема шабат, съботният ден на покой, на отдих от земни дела. С почитането на съботата юдеите си припомнят деня на Божи покой след шестте дни на Творението. Заповедта „помни съботния ден, за да го светиш“ (Изход 20: 8) става за юдеите спасително религиозно задължение. Денят е отреден за почивка от всекидневния труд, от всяко действие, което би могло да доведе до друго действие (не се включва електричество, не се извършват сделки дори на ум). Той е отдаден на Бога в благодарност за душата, създадена в този ден, ден на съботна радост (онег шабат). Произнасят се молитви, започващи с кидуш, молитвата на благословението, четат се откъси от Тора, семейната трапеза се освещава.
Началото на годината започва с Рош Ашана (букв. Глава на годината, или Нова година) – рожден ден на сътворението на света, когато всяко създание бива подлагано на съд. „Десетте страшни дни" между Рош Ашана и Йом Кипур символизират силата на разкаянието и на Божието милосърдие. Този централен празник се отбелязва на първия ден на месец Тишрей. Това е денят, в който според юдеите Бог е сътворил човека, затова се празнува сътворението и по-специално сътворението на човека, като се оказва почит на Твореца. На тържествена служба в синагогата тръби шофран (рог от овен). Юдеите си припомнят жертвеността и вярата на Авраам и началото на единението на еврейския народ с Бога чрез този пророк.
Рош Ашана е начало на десетдневен период на покаяние. Последният от тези дни се отбелязва като Йом Кипур („денят на изкуплението", „голямата прошка"). В този ден на пост, покаяние и всеопрощение юдеите си припомнят за прошката, която Мойсей поискал за тях от Бога по време на изхода през пустинята заради непреодоляното тяхно идолопоклонничество (поклонението на златния телец). Бог прощава за направените спрямо него грехове, но за греховете към ближния всеки трябва да иска прошка от онзи, пред когото е съгрешил. 24 часа се пости. Целият ден се прекарва в молитви, за да се получи прошка и „да бъдеш вписан с доброто" в „книгата на живота", а не с греха в „книгата на смъртта" за следващата година.
Сукот („празник на шатрите"): 7 дни, през които правоверният се храни и спи в шатра, чийто покрив позволява да се вижда небето. Това напомня живота на евреите по време на 40-те години скитничество в пустинята при извеждането им от Египет. Празникът Сукот (колиби, шатри, скинии) възпроизвежда условията на живот на евреите при преминаването им през пустинята след излизането от египетските земи. За празника се подготвя временно обиталище (сука) с три стени и покривна част от растения, през които трябва да се вижда небето. Юдеите си припомнят присъствието на Бога в своя живот и Неговата закрила, уповават се на Него и за добра реколта. Във временното жилище те живеят седем дни (от 15 до 22 ден на месец Тишрей), първият и последният от които са посветени единствено на Бога и не се извършват никакви светски дейности. По време на веселия празничен ритуал за плодородие вярващите държат в ръце (според предписаното в Левит 23: 40) клонки от четири растения (арба миним): от цитрусовото дърво етрог, от палма (лулав), мирта и върба. След изтичането на седемте дни на Сукот се отбелязва Шемини Адерет (Осмият ден на събирането), ден на покой, в който богослужението започва с празничната молитва кидуш и се отправя допълнителна молитва за дъжд.


Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница