Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема 14
- Старият Завет
- Новият Завет
| Тиша бе Ав („деветият ден от месец Ав"): ден за траур и пости в памет на разрушаването на двата Храма на Йерусалим (586 г. преди новата ера, 70 г. от новата ера).
От народните празници по-важни са: - Ту Бишеват (15-ти шеват): „новата година на плодните дръвчета". - Лаг Баомер (18 ияр): празник на учениците. Прославя също Симеон бар Йохай, предполагаем автор на Зоар, научно съчинение върху езотерическата традиция. Тема 14: ХРИСТИЯНСТВО 1. ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ХРИСТИЯНСКОТО ВЕРОУЧЕНИЕ: (1) Свещено Писание (Библия) - това е писменото свидетелство за Божието откровение. Думата Библия е гръцка и означава „книги”. Тя се състои от 77 книги, написани от 40 автори под въздействието на Светия Дух. Свещените книги на Библията се делят на Стар и Нов Завет. А) Старият Завет (завет – договор, съюз) обхваща 50 книги, написани на еврейски език между 15-ти и 3-ти век преди Рождество Христово. По съдържание те се делят на законоположителни, исторически, учителни и пророчески. През 3 век пр. Р. Хр. Свещените старозаветни книги са преведени на гръцки от 70 преводачи. Преводът се нарича Септуагинта (Превод на 70-те) и е ползван в проповедническата дейност както на Иисус Христос, така и на неговите ученици – апостолите. В края на 2 век богословът Тертулиян дава название на този сборник от книги Стар Завет, т. е. съюз/договор, който Бог е сключил с народа на Израил чрез Авраам, Иаков и Моисей преди идването на Иисус Христос). Б) Новият Завет се състои от 27 книги. Те са написани на гръцки език между 40 и 100 години след Рождество Христово. Те също се делят на законоположителни, исторически, учителни и пророчески. Иисус Христос сключва Новия Завет със своята Църква, т. е. с всички, повярвали в Него и в Небесния Отец. Иисус Христос е Този, Който говори чрез пророците в Стария Завет. Той е въплътилият се в човешко тяло Логос (Слово), Божи Син, Учителят по нов морал. Раждането Му от Дева Мария във Витлеем (Юдея) е предречено в Свещените Писания. Той е чаканият от евреите Месия (Божи Помазаник, Спасител). Отраства в дома на дърводелеца Йосиф от Назарет. На 12 годишна възраст впечатлява с необикновената си мъдрост като проповядва в Йерусалимския храм на празника Пасха. На 30 години приема кръщение и става проповедник, преодолява изкушенията на дявола, избира 12 ученици (според броя на Израилевите колена (рода)), извършва чудеса, лекува и проповядва Закона. По лъжливи обвинения е арестуван и разпнат в петък, в навечерието на юдейската Пасха, около 12 часа през деня, на 7 април 30 година или 3 април 33 година пред градските врати на Йерусалим, на хълма Голгота. На третия ден, според Писанията, възкръсва от мъртвите, 40 дни се явява на учениците си, възнася се на небесата с тялото си и сяда отдясно на Отца (според представите на християните). Проповедническите деяния и подвиг на Иисус Христос са описани в първата законоположителна част на Новия Завет – в евангелията (от гр. благовестие) от Матей (58-65 г., Палестина), Марк (63-64 г.), Лука (63-64 гг.) и Йоан (85-98 г., г. Ефес). (Вж. приложение: “Хронология на живота на Иисус Христос според каноническите евангелски разкази”) Втората част на Новия Завет са деянията на Апостолите (от гр. посланик) – разказва за живота на християните и проповедите на апостолите (общо 12 големи и 58 малки апостоли). Третата част - учителни съчинения във вид на 7 апостолски послания и 14 послания на ап. Павел – посветени на нравствени проблеми, съотношението на закона и християнската благодат. Четвъртата част - откровението (от гр. апокалипсис) на Йоан, т. е. християнска есхатология - учение за последната съдба на света, църквата и човека. Редът на книгите на Новия Завет е бил утвърден през 5 век. През 1205 година в Кембридж английският архиепископ Стефан Лангтон разделил текстовете на книгите на глави. През 1551 година в Париж френският печатар Робер Стефанус разделил главите на стихове/строфи. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|