Теория на обучението по религиознание
VІ. Православна духовна практика
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Светата Литургия
| VІ. Православна духовна практика.
В молитвата човек се съчетава със Самия Бог, обръщайки се към Него с любов и надежда. Молитвата бива обща (обществена) и лична (частна), а в зависимост от съдържанието си – покайна, просителна, благодарствена и хвалебна (най-висшата форма на молитва). В личната молитва човек предстои пред Бога лице в лице и разкрива пред Него сърцето си. Църковната молитва е обща молитва, в която участват всички членове на Църквата - при това не само тези, които видимо и зримо присъстват на богослужението, но и тези, които присъстват невидимо - светците и ангелите, които се застъпват и се молят заедно с нас, и най-вече самият Началник на Църквата - Господ Иисус Христос. Църквата учи, че молитвата трябва да се ражда в мир и да поражда мир, да е чужда на всякаква душевна екзалтация, която нерядко води до изпадане в духовна прелест. Това е измамно състояние на псевдодуховност, в което човекът, мислейки, че достига някакви особени духовни висоти и че общува с ангелите, със светците и с Бога, всъщност угажда на собствената си гордост и страстност и в много случаи допуска за свои събеседници, съветници и помощници демоните, които умеят да се представят под разнообразни благовидни маски. В духовния си живот Църквата предпазва хората от подобни съблазни и сривове, които са изключително опасни за човешката психика. Целта на православния духовен живот е съединението с Бога. Съгласно православната вяра, то се осъществява както в молитвата, така и в църковните тайнства. В тайнствата човек се съчетава с Бога по най-непосредствен начин. От всички тайнства най-важно е тайнството Евхаристия или Причастие, в което, приемайки Св. Дарове - Тялото и Кръвта Христови, по време на св. Литургия човекът благодатно, а не същностно, се приобщава към Самия Бог. Тайнството на Кръщението и Миропомазването - това са тайнствата, чрез които човек се присъединява към Църквата, става част от Тялото Христово, избавяйки се от греха и получавайки възможност за ново духовно раждане. Извършват се само веднъж в живота. Тайнството Покаяние е ключово в духовния живот на Православната църква. Чрез това тайнство по действителен начин се прощава грехът, който човек е извършил, при условие, че той искрено се покае за него и го изповяда пред свещеника. Честото изповядване подпомага християните в духовното им усъвършенстване. Тайнството Брак е тайнството, в което мъжът и жената се съчетават, за да пребивават във вечен съюз, познавайки единението чрез любовта в и чрез Христос. В тайнството Елеосвещение (Маслосвет) за човека се измолва прощаване на всичките му грехове, в това число и на забравените; произнасят се специални молитви за изцелението му от тежки болести. В тайнството Свещенство се преподава благодатта на Светия Дух, предадена от Самия Христос-Спасител на Неговите апостоли за извършване на тайнства и богослужения. Светата Литургия е център на православното богослужение и на християнския живот. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господ Иисус Христос с апостолите, станала преди кръстните Му страдания, както и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е безкръвно жертвоприношение, учредено от Самия Господ на Тайната вечеря. Тогава Христос взел хляб и благодарил, благословил го, преломил го и, раздавайки на Своите ученици, казал: "Вземете, яжте: това е Моето тяло“ (Мат. 26:26), „което за вас се дава; това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19). След това Спасителят взел чаша с вино, подал я на учениците Си и казал: "Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива (Лука 22:20) „за опрощаване на грехове“ (Мат. 26:28). Следвайки тази заръка, св. апостоли и първите християни се събирали заедно и се причастявали с тялото и кръвта Христови, казвайки молитви и пеейки песнопения. Така били положени основите на св. Литургия, която се предава през вековете от православното духовенство и миряните на следващите поколения без никакви изопачения на смисъла и свещените действия. Св. Литургия се състои от три главни части: проскомидия (подготовка на Св. Дарове – хляба и виното), учителна част или "Литургия на оглашените" (т.е. на тези, които са чули за Христос, но още не са кръстени); тайноизвършителна част или "Литургия на верните" (т.е. на тези, които са кръстени и ревностно и съзнателно практикуват своята вяра). В древната Църква е имало много литургии. Днес обаче в православния свят се употребяват само три: Златоустова Литургия (съставена от св. Йоан Златоуст), Василиева Литургия (съставена от св. Василий Велики) и Преждеосвещена Литургия (или Литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов). В редки случаи се служи Якововата Литургия (съставена от св. ап. Яков и отличаваща се с най-голяма древност и продължителност). Православното християнство задоволява всички най-висши духовни потребности на човека – необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан; потребността за самоуважение и социално признание; стремежа към творчество, знание, самопознание и богопознание; нуждата да познаваш смисъла на живота и смъртта; мистичния копнеж и жаждата за съществуване, което излиза извън рамките на профанното ежедневие и което има своите корени в освещаващата реалност на Божието битие, в Неговата благодат, вечност и слава. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|