Теория на обучението по религиознание
V. Християнската нравственост
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| V. Християнската нравственост. Най-важният принцип в Православието е откритостта на православната вяра за всички и свободата на човешката личност. Православието учи, че човекът е изначално свободен, а смисълът на целия му духовен живот се състои в това да придобие истинската свобода, която е свобода от страстите, свобода от греховете, на които всеки от нас обикновено робува. Да се достигне тази свобода, съгласно православното вероучение, е трудно, това се постига най-вече с усилен и дългогодишен подвиг. Но заедно с това, спасението е възможно и то единствено като свободно деяние на самия човек, търсещ среща с Бога. Светите отци на Църквата учат, че за човешкото спасение са необходими две неща: 1/ действието на Божията благодат; и 2/ свободното и богоугодно проявление на човешката воля.
Личността, според св. отци, е велика тайна, защото това е Божият образ вътре в самия човек. И никой не може да посяга на свободата на човека, дадена му от Бога. Именно в свободата се корени възможността за спасение, защото спасението представлява постигане на съвършенство, богоуподобяване чрез свободното приемане и изпълняване на Божиите заповеди. Именно в хармонизирането на човешката воля с Божията воля се състои спасението на човека, неговото доближаване и съединение с Бога. Съвсем различни учения намираме в другите християнски вероизповедания, където господстват схващания за спасението като мигновен, едностранчив или юридически акт. От гледна точка на личния живот на православните християни, Православната църква учи, че има два пътя за спасение. Единият – това е пътят на монашеството, пътят на уединението, на отричането от света. Другият път - това е пътят на семейния живот. На църковен език семейството се нарича малка църква или домашна църква. Именно от семейството започва навлизането на човека в голямата Църква, неговият път към спасение. Именно в семейството се изграждат и основните норми на обществено поведение с разбирането за това, че всеки член на обществото и всеки член на семейството изпълнява своеобразно послушание. Християнското семейство се основава на любовта, на самоотречението на човека, на неговата жертвеност по отношение на другите. Такива принципи са залегнали и в основата на православното отношение към държавността. Навремето християнството се зародило в условията на гонения на Христовата Църква от страна на Римската империя. Но дори и в онова време св. ап. Павел заповядва на християните да се молят за властта и да почитат императора не от страх, а по съвест, знаейки, че властта е установена от Бога. Всяка власт е образ на Божия ред на земята, в противоположност на безпорядъка, в противоположност на царуването на човешкия произвол. Защитата на отечеството, на родината - това е едно от най-важните служения на християнина. Православната църква учи, че всяка нашественическа война е зло, но войната в защита на отечеството се благославя от Църквата, а военната служба се почита като висше служение. Служението на воина се възприема като изпълнение на Христовата заповед да проявиш голямата си любов, полагайки „душата си за своите приятели” (Йоан 15:13). Не случайно Църквата е канонизирала много воини-светци като св. Георги, св. Димитър, св. Мина, св. Теодор Тирон, св. Александър Невски и мн. др. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|