Теория на парите

1)Пари на ТБи се създават (унищожават) при нарастване (намаляване) на сумата на текущите авоари на небанковия сектор в ТБ.

2)За активно създаване на пари говорим в случаите на монетаризъм на активите на небанковия сектор от страна на ТБ. Активното създаване на пари винаги води до увеличаване на общата парична маса в обръщение

3)В случай на пасивно създаване на пари от страна на небанковия сектор общата парична маса не се променя тъй като в този случай става само превръщане на един вид пари в друг без да се изменя паричната база.

- ТБ могат да създават само депозитните пари или пари на ТБ, но не и парите на ЦБ. В ТБи ежедневно постъпват депозити под различна форма – по преводи в брой. Тези депозити ТБ се задължават да върнат на вложителите при тяхното поискване. Ето защо ТБ са поставени пред проблема: ликвидността, т.е способността на банките да изплатят депозитите при тяхното поискване от вложителите.

Ако една ТБ внесе депозит от 10 000 лв и задържи цялата сума в касата си, тази банка ще бъде абсолютно ликвидна, но няма да реализира никакъв доход и няма да може да изплати лихви. Нито една банка няма интерес да задържи цялата сума в касата. Вложителите не се появяват в един ден да теглят пари. От опит е установено, че банката може да задържи една малка част от депозитите, за да изплати евентуалните тегления.

Пример: ТБ – ‘’А’’

Резерв – 10%, задържа 1000 лв, 9000 – излишни резерви. Правилото е, че нито една банка няма интерес и не бива да поддържа излишни резерви

Обикновено отделната ТБ може да създаде депозити равни единствено на сумата на излишните резерви (ИР). По тази причина мултиплициране на депозитите не е възможно. Същата банка не е в състояние да отпусне кредити на сума по-голяма от излишните й резерви. Като цяло обаче банковата система може да мултиплицира депозитите, тъй като когато една банка губи своите излишни резерви, те не напускат банковата система, а преминават в друга банка. Всяко отпускане на кредит води до създаване на други депозити в други банки. Парите предоставени като кредити преминават в други банки. Те от своя страна ги използват за предоставяне на кредити или за формиране на депозити. На практика този процес продължава дотогава, докато началното увеличение на резервите доведе до мултиплицирането на депозитите. Мултиплицирането на депозитите, което е резултат от увеличението на резервите в банкова система се нарична обикновен депозитен мултипликатор.

Приръстът на депозитите

Този процес ще продължава в цялостната банкова система и ще развива процес на допълнително създаване на пари, които теоретически ще завърши след безкрайно много периоди, когато вече в никоя банка няма да се появят излишни разходи. Това ще бъде ситуацията, при която целия първоначален обем на резервите от излишъци ще се трансформира в минимални резерви.

Ако r = 100% мултипликация няма да настъпи, в банковата система няма да има изменение на паричната база. Ако наличните пари (банкноти и монети на ЦБ с = 100%) останат в ръцете на населението, те също така няма да се мултиплицират.

Правилото е, че наличните пари не се мултиплицират.

Мултипликаторът m=M/MB = количество пари/ парична база и

MS = MB.m, Ms – парично предлагане

,m – мултипликаторът, който показва с колко се увеличава Ms при увеличаване на паричната база MB с единица, а MB включва наличните пари извън касите на ЦБ плюс резервите на ТБи по сметка в ЦБ. Емпирично е установено, че паричният мултипликатор е винаги по-голям от 1/n, което е дало основание MB да бъде наречен ‘’силни, могъщи’’ пари.

,m – каква част от MB се трансформира в M

C/D – наличните пари към депозити

ER/D – свръх резерви към депозити

R = RR + ER

R - резерви

RR – задължителни резерви на ТБ по сметка в ЦБ

ER - свръхрезерви

Ms в нашата страна е въз основа на широките пари

Ms = Cp + D

Cp – налични пари в населението, извън банковата сметка

D – всички депозити в банковата система

MB е сбор от 2 пасива на ЦБ

MB = C + Dc

C – налични пари извън ЦБ

Dc – депозитите на ТБ в ЦБ

1)Характерно е, че наличните пари в ТБи у нас изцяло не се приемат като част от задължителните резерви на ТБ по сметка на ЦБ

2)задължителните резерви на ТБ се съхраняват по тяхната текуща сметка в ЦБ, но без право да ги ползват като авоар за обслужване на текущите плащания на ТБ. Различаваме следните резерви

Dc = Dr + Ds + Dx

Dr – задължителни резерви на ТБ в ЦБ

Ds – авоар, който всяка ТБ следва да поддържа по текущата си сметка в БНБ, за да обслужва плащанията на своите клиенти

Dx – свръхрезерви

Всички налични пари извън касите на БНБ включват:

C = Cp + Cv

Cp = налични пари извън банките в населението

Cv – налични пари в касите на ТБ

MB = Cp + Cv + Dr + Ds + Dx

Паричен мултипликатор:

М3/МВ = 3,38

М2/МВ = 3,36

М1/МВ = 1, 57

Пари извън банките – 28,5

Банк резерви ден – 9,3

Колкото м е по-голямо, паричната база е по-малка
4.Факторите, които оказват влияние върху паричния мултипликатор:

1)изменение в коефициента на задължителните резерви

-ако този коефициент се увеличи при запазването на всички останали, паричния мултипликатор ще намалее, а оттам ще спадне Мs. Когато този коефициент е по-висок има по-малка мултипликация, ето защо м и Ms се намират в обратна връзка с коефициента на задължителните резерви Dr

2)изменението в коефициента на наличните пари C/D

Ако поведението на вложителите води до увеличаване на коефициента на наличните пари при неизменни останали величини, е характерно, че мултипликацията пада и общото равнище на паричния мултипликатор намаля. Ето защо м и Ms са в обратна зависимост с коефициента на наличните пари C/D

3)изменението на коефициента на свръхрезервите

Когато банките увеличават притежаваните свръхрезерви в ЦБ банковата система като цяло разполага с по-малко резерви за да предоставя кредити и други операции. Това съкращаване на кредитите води до намаляване на Ms и спад на m - следователно m и Ms са в обратна връзка с коефициента на свръхрезервите ER/D

5.Факторите, които влияят върху МВ и чрез тях регулират:

Характерно е, че ЦБ има възможност да упражнява по-пълен контрол върху МБ

Факторите са:

1)Операциите на открития пазар – чрез тези операции ЦБ може да предизвика промени в МБ като купува или продава ДЦК. Действие на този механизъм в зависимост от кого купува и на кого продава

А)когато ЦБ купува ДЦК – тя може да купува ДЦК от ТБ и от населението

-от ТБ – чрез тази операция ЦБ увеличава резервите на ТБи и по този начин възможността им да предлагат пари чрез отпускане на кредити и други операции.

-от населението – при тази операция ЦБ заплаща ЦК с налични пари, банкноти и монети, в резултат на което се увеличава количеството на парите в сферата на обръщението. Тъй като населението не предпочита да държи големи наличности от парите си и ги внася в ТБ, крайният резултат е увеличаване на резервите на ТБ и на възможностите им да предлагат пари

Б)когато ЦБ продава ДЦК на:

-ТБ – чрез тази операция тя блокира част от излишните им резерви в ЦК и по този начин ограничава възможностите им да предлагат пари чрез отпускане на кредити и други операции

-населението – при тази операция заплащането на ЦК става с парите на ЦБ (банкноти и монети), то този начин ЦБ изтегля от обръщението част от МВ. Този механизъм за регулиране на паричното предлагане е гъвкав и ефикасе, понеже неговото предлагане води до непосредствени резултати в Мs. Ако чрез съответната операция ЦБ е е допуснала грешка, то тази грешка винаги може да бъде отстранена с обратна операция. Като недостатък на този механизъм следва да отбележим възможността на ТБ да монетизират ЦК срещу тяхното залагане пред ЦБ за кредити. Този механизъм намира най-широко приложение в световен мащаб. У нас от октомври 1992г ЦБ прилага тази практика – емисията на съкровищни бонове за покриване на бюджетния дефицит. Този механизъм се прилага у нас до 1.07.97г, когато в България бе въведен Валутен борд. С въвеждането на ВБ ЦБ не провежда парична политика и следователно не прилага операциите на открития пазар за регулиране на Ms

Вторият механизъм са задължителните минимални резерви – по своята същност ЗМР са процент от привлечените депозити до размера на който сумите от депозитите се блокират по сметка в ЦБ. По този начин се понижават излишните резерви на ТБ и се повишава възможността да предлагаме пари чрез отпускане на кредити. Този механизъм е ‘’жесток’’ за ТБ понеже за привлечените средства под формата на депозити са длъжни да плащат лихва, а за блокираните средства от ЦБ не получават лихва. ЗМР се отчитат по текущата сметка на ТБ в ЦБ, но не се разрешава да използват тези средства като авоар за обслужване на текущи плащания и налични пари в касите на ТБ, те се считат като част от техническите резерви задължителни резерви на ТБ. Тези промени са направени, за да се ограничи ръста на i-ковия кредит. У нас ЗМР е 8%, 92г – 12%, 96г – 11%, 2001г – 8%

Като недостатък следва да определим - резултатът от прилагането на ЗМР ще последва във времето, а не веднага върху паричното предлагане.

Третият подход е дисконтна политика на ЦБ – тя се реализира чрез сконтовия кредит или рефинансирането на ТБ. Върху рефинансирането на ТБ влияние оказва сконтовия лихвен процент – ОЛП (очакван лихвен процент), който се определя от ЦБ. Колкото този процент е по-висок толкова прави кредита по-скъп и ограничава ползването му, т.е понижава създаването на пари и обратно.