Теория на парите

Във функционален аспект системата включва следните елементи:

1)наименование на паричната единица

2)мащабът на цените, т.е количеството злато, което по законодателен път е прието за парична единица в една страна. С прекъсване на връзката между парите и златото и този елемент на ПС вече е история

3)банкнотите и монетите, които се емитират от ЦБ – законодателят определя стойностите и реда, в който се емитират тези знаци

4)организацията на наличните и безналичните плащания – регламентиран е редът за тези плащания

5)валутен курс – ЦБ всеки ден обявява валутен курс на паричните единици

В институционален аспект се включват институциите, които емитират парите, организират тяхното обръщение и контрол. Тези институции са ЦБ, ТБи, а сега у нас такава институция е Паричният съвет. Към паричната система се предявяват определени изисквания:

1)стабилност, т.е ЦБ трябва да поддържа една относителна стабилност на паричната единица.

2)еластичност, т.е количеството на парите във всеки момент да отговаря на потребностите на паричната единица

3)еднородност, т.е в обръщение да функционира само националната парична единица
Видове парична система:

1)според материала

-металическа

-книжно – парична

Металическата парична система от своя страна бива биметалическа и монометалическа. При биметалическата в обръщението функционират монети от двата метала. Те функционират в обръщението според действителната им стойност. Емисията на тези монети е свързана със системата на открито сечене от благороден метал и на закрито сечене от неблагороден метал

Монетен метал – сместа от метал, от която се секат монетите

Проба – делът на благородния метал в 1000 гр монетен метал (проба – 900)

Монетна стъпка – брой на монетите, които се секат от 1000гр монетен метал

Биметалическата парична система е прилагана в 2 варианта:

1)система на успоредната валута

2)система на двойната валута

При системата на успоредната валута монетите от двата метала функционират в обръщението в съотношение, което има за основа фактическата стойност и на двата метала. Тъй като това съотношение бързо се е изменяло главно под влияние на стойността на среброто, това е създавало затруднения за ценообразуване. През 18 век е заменена от системата на двойната валута. Тя е въведена в Англия през 1844г като отношението е 1 : 15,2 . стойността на сребърните монети е паднала и тази пропорция се е изменила. Монетите от обезценявания метал са изместили монетите от необезценяемия. Този процес е влязъл в историята като закон на Грешам. Ето защо постепенно биметалическата система постепенно е изместена от монометалическата. При нея е характерно, че паричното обръщение се обслужва от монетите само от единия метал – най-често златен монометализъм. Прилагането на златния стандарт включва 3 условия:

1)свободно сечене на монети от благороден метал и закрито от неблагороден

2)свободна обмяна на банкноти за злато

3)свободно движение на златото между страните като международно покупаемо и платежно средство.

Най-напред златният стандарт е въведен в Англия през 1798г. Въвеждането на този стандарт е станало в условията на остра съпротива, която намира израз в създадената 1864г – Латински монетен съюз. Този съюз се разпада окончателно през 1878г и се утвърждава Златният стандарт.

1871г – ЗС е въведен в Скандинавските страни, Германия

1897 – Русия, Япония

1900г – САЩ

Биомонетната система е просъществувала до началото на ПСВ. С първите изстрели ЦБ трупат златото в трезорите за финансиране на войната. След ПСВ валутите са силно инфлационно обезценени. След ПСВ (21-28г) се правят опити за стабилизиране на паричната единица. Въвежда се т.н златно – слетинен стандарт (златно – кюлчеви). Той е въведен в Англия и Франция. В англия всеки притежател на банкноти може да размени за над 12 кг злато, 230 000 франка = 13 кг. Този стандарт е съществувал 1 година, след което се въвежда златния девизен стандарт (девизен – чужди платежни средства), всеки чуждестранен притежател може да ги заменя за злато. Утвърждава се и в САЩ – 1934г. Просъществува до 15 август 1971г (Р. Никсън отменя златния стандарт). В останалите страни рухва в началото на ВСВ. След ВСВ в страните се установява книжно – парично обръщение, в обръщението започват да функционират да функционират самостоятелните кредитни пари без връзка със златото и без собствена стойност.

Противопоставя се П.Р.Славейков – той настоява името да е лев (от лъв) и се приемат принципите на Латинския монетен съюз, тоест системата е била биметалическа. Със закона за паричната единица е било предвидено сеченето на монето от 10, 20 лв и монетна стъпка 125; 5,8 – златно съдържание. Сребърни 0,50; 1, 2, 5; 5 – левови – 800 проба. Билонни монети от 2,5, 10 стотинки

Първата емисия е била билонни монети (никелови). 1882г се осъществява и сребърната емисия.

1883 – БНБ става емисионна банка (ЦБ) на България

1885 – осъществена е първата банкнотна емисия от 20, 100, 500, 1000 лв.

Възприета е немската система, със 53% покритие в трезорите на ЦБ. Банкнотите навлизат трудно, гледало се е с голямо недоверие, по време на турското иго хората са се опарили от силно обезценяващите се турси каймета.

1894г – осъществена е първата златна емисия от 3 млн лв. Тази емисия е потънала в обръщение.

1897г -Със закона за паричното обръщение е въведен златния монометализъм. Независимо от това до 1912г системата практически е било биометалическа, функционирали са монети и от двата метала.

1912г – осъществена е втората златна емисия, която реално не влиза в обръщение, защото започват Балканската, Междусъюзническата и ВСВ.

1912 г – рухва златният лев в България. Тази емисия е претопена отново в кюлчета и единици монети с номизматична стойност се съхраняват в ЦБ. Валутата е обезценена през войната – опити за стабилизиране

1927г – с помощта на стабилизационен заем със съдействието на ОН. Наложен е златно – девизния стандарт.

1926г – стабилизиране на паричната единица, въвежда се нов мащаб – 0,01087 гр. Признато е 27 кратно обезценяване на лева спрямо франка

По време на ВСВ левът силно се обезценява. След войната – стабилизиране чрез парични реформи.

Реформи:

На държавните предприятия – 1:1 РЗ, а на частните – до 35 000 лв

От 75 млрд лева паричната маса спада до 25 млрд лева.

Май 1952г – при нея реалното съотношение е 100:4, на практика всички налични пари се обменят 100:1

Депозитите се обменят диференцирано:

До 50 000 лв – 100:4

Над 50 000 лв – 100:3

Наад 200 000 лв – 100:1

Фиксиран е нов мащаб на лева – 0,130687 гр. Левът е обвързан към руската рубла 1 рубла = 1,70 лв, а посредством рублата се изчислява и курса към долара. В обръщение са монето от 10, 20, 50 лв и съкровищни билети – банкноти.

1 януари 1962г – цените на стоките се изменят 10:1, а мащабът на цените се променя 5,8 пъти.

1 рубла = 1,80 и курсът на долара е фиксиран на 1,17

1991г – отмяна на златния мащаб и прекъсване на връзката между лева и златото и от този момент българският лев плава успоредно на американския долар

1.07.1997г – въведен е Паричен съвет (Валутен борд).

Институции на паричната емисия чрез Централната банка и Валутния борд

В края на 19-20 век в страните окончателно се утвърди формата на ЦБи и монополизирането на паричната емисия от държавата, осъществявано от ЦБ. Последни това направиха САЩ 1913г – създават федерална резервна система. Така се утвърдиха секретните пари, право на държавата и емитирани законосъобразно. ЦБ се утвърждава като монетарна институция, която притежава изключително монополно право да осъществява парична емисия, да регулира паричното обръщение, резервите на ТБи и по този начин паричното предлагане в страната. ЦБ има изключително монополно право в провеждането на паричната политика, която е от съществено значение за поддържане на стабилността на паричната единица. Успоредно с ЦБ е прилаган и сега се прилага ВБ. Той също се утвърждава като монетарна институция, която има изключително монополно право да емитира банкнотите и монетите, напълно гарантирани с една относителна стабилна и пълно конвертируема чуждестранна валута наричана резервна валута, а страната – резервна страна. ВБ е възникнал като парична система в колониите на Британската империя. Днес той горещо се препоръчва от Международния валутен фонд, а сега има ВБ в 12 страни.

Д. Рикардо е първият, който се изказва в полза на въвеждането на държавен монопол върху емисията на банкнотите за единна и икономически стабилна валута.

1826- 1827 – в Англия се формулират основните принципи на ВБ, които с малки изменения се прилагат и днес.

1844 – Въвежда се ЦБ на Англия чрез закона на Р. Пил. Този законодателен акт води до създаването на първата ЦБ от съвременен тип.

Доктрината за ВБ намира практическо приложение в много колонии, където банковите кризи и финансовата нестабилност са били често явление. Така ВБ възниква като колониален паричен режим, който Британската империя налага на колониите си с цел финансова стабилност на тези страни. Кото първообращение на ВБ се приема 1849г в Мавриций (резервно покритие до 50 %)

До началото на ПСВ се създават серия от парични съвети, за които е характерно, че конвертируемостта на местната валута е основана върху златото и среброто.

Първи валутен борд, базиран върху английската лира – 1912г в Нигерийските британски колонии. (Тана, Сиера Леоне)

До 1930г – ВБ става постепенно основен

1940 г – едновременно е приложен в около 50 държави

1960г – бърз упадък, повлиян от модерните възгледи за превъзходството на ЦБ и извоюването на независимостта на колониалните владетели.

През последните две десетилетия под натиска на МВФ, ВБ отново се завръща в практиката на много държави.

Класическият вариант на ВБ се дефинира като ‘’автоматична машина за обмяна на пари’’. Монетарна система, която приспособява автоматично паричното предлагане на националната парична единица към търсенето на конвертируема валута чрез твърдо фиксиран курс. При системата на ВБ не може да има фидуциарна емисия, понеже цялата парична емисия е покрита 100% с валутния резерв в резервната валута (тук виждаме металическата парична система). ВБ се определя като монетарна институция, установена по законен път и отнемаща монетарния суверинитет на ЦБ – класическият ВБ замества ЦБ като монетарна институция и тя спира да съществува като такава.

Същестува вариан на ‘’мек’’ ВБ, при който се запазва ЦБ (у нас). За да характеризираме ЦБ го съпоставяме със системата на ЦБ:

1)ВБ осигурява 100% покритие на паричната емисия с резервната валута. При ЦБ не е необходимо и не се изисква такова 100% покритие на паричната емисия от валутния резерв

2)ВБ прилага фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. ЦБ не е длъжна и тя реално не прилага фиксиран валутен курс. ЦБ като правило прилагат плаващите валутни курсове – понякога обвързани валутни курсове.

3)ВБ осигурява пълна конвертируемост на националната парична единица спрямо резервната валута. ЦБ не е длъжна и не прилага пълна конвертируемост на валутата

4)ВБ не регулира резервите на ТБ и по този начин не регулира паричната база в страната, а регулира само паричната маса. ЦБ регулира резервите на ТБ, а чрез тях и паричното предлагане и по този начин регулира паричната база и паричната маса в страната

5)ВБ провежда парична политика, която почива на строго определени правила : не се разрешава промяна във фиксирания валутен курс, не се допуска промяна в съотношението спрямо резервната валута – само пазарните фактори оказват влияние вурху изменението на паричната маса понеже могат да влияят върху валутните резерви на страната. ЦБ провежда парична политика по свой избор и тя може да бъде по-гъвкава и ефикасна чрез промяна на валутния курс, валутните резерви и регулацията на ТБ (парично предлагане)

6)ВБ не изпълнява функциите на кредитора от последна инстанция, т.е. той не кредитира правителството и ТБ. В условията на ВБ, ТБ могат да си набавят необходимите им ликвидни средства само на паричния пазар. ЦБ изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция. Тя кредитира и правителството и ТБ, създава резерви за ТБ и може да регулира паричното предлагане.

7)Дейността на ВБ е много прозрачна, понеже ВБ е една икономически проста институция, един склад за пари, с които се снабдява стопанството в съответствие с наличната резервна валута, която обезпечава покритието на тази емисия. Във ВБ не е необходимо да работят високо квалифицирани специалисти, с изключение на управляващите. ЦБ не е склад за пари, а институция, която емитира парите, покрити с активи на ЦБ, участва на паричния пазар, купува, продава валута. Политиката на ЦБ е по – гъвкава, тя е по-сложна институция и в нея следва да работят висококвалифицирани специалисти.

8)ВБ е предпазен от политически натиск на управляващата политическа сила. Тя не може да налага определени действия на ВБ. При ЦБ е характерно, че тя може да се поддава на политически натиск, независимо, че е подчинена само на НС

9) ВБ се характеризира с висока надеждност, сигурност, понеже не се допуска нарушавае на 100% покритие и не се допуска промяна във фиксирания валутен курс. ЦБ с действията си не може да гарантира такава сигурност. Тя е относителна. ЦБ създава резервите на ТБ и може да изменя паричното предлагане.

10)ВБ формира доход от лихвите за вложените валутни резерви в чуждестранни ЦК – една голяма част от валутния резерв е в чуждестранни ЦК. За разлика от ВБ, ЦБ като емитент реализирано само сеньоража (разликата между номиналната стойност и разходите по емитираните банкноти и монети). Счита се, че като паричен поток сеньоражът = лихвата (номиналния лихвен процент)

11)ВБ не създава инфлация чрез механизма за осъществяване на парична емисия, понеже не може да пуска в обръщение емисия без покритие в резервната валута. Инфлацията се внася само отвън чрез вносните цени на суровини, енергийни ресурси и др. ЦБ обаче с емисионната си дейност може да създаде инфлация в страната, може да използва умерената инфлация за целите на икономическия растеж.

Когато характеризираме ВБ по-нататък трябва да отбележим, че у нас паричният съвет покрива само паричната база. Той не покрива изцяло паричните агрегати. При паричен съвет ТБ сами трябва да осигурят възстановяването на валутните депозити. При стартирането на паричен съвет от голямо значение е управляването на банковата ликвидност – паричният съвет не изключва появата на банкови кризи, още повече че той не изпълнява функцията на кредитора от последна инстанция. Паричният съвет съдейства за установяване на макроикономическата дисциплина, държавния бюджет трябва да е балансиран или дефицира да се финансира от местни и чужди власти. Фиксирания курс чрез вносните цени води до намаляване на инфлацията и лихвения процент. Това е валидно за малките и отворени икономики (България). Паричният съвет не е защитен срещу инфлация. Такава защита може да бъде избора на валута, която не се очаква да се обезценява. За предимство на паричния съвет се счита, че той съдейства за уравновесяване на платежния баланс, както това е характерно за механизма на ЗС. При дефицит в платежния баланс паричният съвет ще продава резервна валута срещу местна, което ще свива паричното предлагане Мs и поради действието на ликвидния ефект това ще води до увеличаване на лихвения процент в страната. По-високият лихвен процент ще привлича капитал от чужбина, а също поради намаляването на търсенето цените на стоките падат, което ще стимулираизноса и така производството ще се възстановява, а дефицита ще се ликвидира. При излишък – процесите са обратни. Ако се проявят тези предимства на паричния съвет това създава доверие към местната валута и финансовите пазари, като променя в положителна насока инвестициите, очакванията.

Недостатъци:

1)Паричният съвет не изпълнява функцията на кредитора от последна инстанция, баковата система става уязвима при банкова паника, когато масово се теглят депозити. Държавата може да помогне да се преодолее недостика, ликвидността чрез бюджета (излишъка)

2)Липсата на парична и валутна политика, чрез която да се смекчат реалните или финансовите шокове в икономиката. При ЦБ чрез паричната политика и валутния курс може да се използва като буфер срещу валутните шокове. Паричната политика може да бъде антициклична.

3)Съществува риск фиксираният валутен курс да се окаже надценен за страната с паричен съвет и това да окаже влияние върху стокообмена. При надценена местна валута се стимулира импорта и увеличаването на експорта. При подценена – стимулира се Х и се увеличава М

-избор на резервна валута

Като резервна валута могат да се използват доларът, еврото, йена, злато или кошницата от валути. Най-подходящ се считаше ам. долар. (валутните резерви на България и стокообръщението– в долари). Левът – фиксиран към германската марка.

-фиксиране на съотношението

ДМ 1 : 1000 лв

20% подценяване на лева

За 7 години инфлацията в България е по-голяма от инфлацията в ЕС и е възможно левът сега да е надценен.

1 евро = 1, 95538 – фиксирано съотношение

-формиране и управление на валутния резерв

Формирането на валутния резерв беше формирано от валутния резерв на БНБ, кредити от МВФ и приватизацията. Около 2/3 от валутния резерв в ЦК на валутната страна; 1/3 – банкнотите, които ЦБ е длъжна да поддържа в страната за обмяна.

Диверсифициране на портфейла от ЦК сега (в евро)

Общият валутен резерв сега е над 7 млрд евро, каато 5млрд е в ДЦК, а остналата част в банкноти.

Паричното обръщение – включва движението на наличните пари при изпълнението на функциите на парите, а

Паричният оборот включва съвкупност от наличния и безналичния паричен оборот.

ЦБ трябва да регулира както паричното обръщение, така и паричния оборот, да поддържа равновесие в стопанството, да регулира копюрната структура на М. Тя включва стойностите, в които се емитират банкнотите и монетите. В обръщението следва да функционират такива стойности, които да улесняват стоковото обръщение ( най-търсени банкноти от 20 и 50 лв, а най-търсена – 10 лв). Трябва да поддържа чистота в банкнотното обръщение, това означава от обръщението да се вадят всички негодни, изхабени банкноти и монети. В обръщението количеството на парите трябва да съответства на стопанския оборот. У. Пети : ‘’като мазнините в тялото’’ всяка страна трябва да регламентира количеството на парите. За регулирането ЦБ използва механизмите за регулирането на паричното търсене и предлагане

1.Парично предлагане

То е процес на създаването на добавачни платежни средства, постъпващи в каналите на наличното и безналичното обръщение. Механизмите за регулиране на този процес – емисията на парите, субекти на която са ЦБ, ТБи, вложителите и заемателите. Основният субект на паричното предлагане е ЦБ. Тя има монополното право да емитира банкноти и монети, които стоят в основата на наличното парично обръщение. Те (банкнотите и монетите – БиМ) се наричат парите на ЦБ или просто централните пари.

Втори субект по важност са ТБи – те създават депозитните пари или още парите на търговските банки. В съвременните условия надделява делът на ДП в сравнение с наличните пари

Третият субект са вложителите, депозантите – ФЛ и ЮЛ, които притежават депозити в банките. От тези депозити след и депозитната мултипликация, в резултат на която се повишават депозитните пари

На 4 място са заемателите – ФЛ и ЮЛ,които заемат кредити от банките, от емитиращите облигации – в резултат се създават допълнителни пари в обръщение.

ЦБ – главен субект, провежда парична политика, чрез която въздейства на паричното предлагане и регулиране на парите в съответствие с нужното потребление

А показва създаването на парична база, а П – нейната употреба. Наличните пари в П на баланса (банкноти в брой) и резервите в ЦБ формират Мб.

Парите на ЦБ се създават в следствие на закупуване на чуждестранна валута, злато, ДЦК, СПТ (специални права на тираж – кредити на МВФ), отпускане на кредити. Увеличението на всяка една от тези позиции в актива означава създаване на допълнително количество пари в обръщението, а намаляването означава унищожаване на пари

Да приемем, че ЦБ закупува валута от ТБ

В резултат срещу 1000 единици чуда валута ЦБ прехвърля към ТБ 1000 български лева. Тези пари влизат в обръщение.

Създаването на пари на ЦБ води до увеличаване на нейния баланс и до промяна само в А на баланса на Тб, тъй като един вид активи се трансформира в друг. И обратно – ако ЦБ продаде валута на ТБ, записванията ще са с обратен знак. В този случай говорим за монетизиране на активи от страна на ЦБ или парите на ЦБ се създават в случай на монетизиране на А, осъществявано чрез закупуване на валута, злато, ДЦК и отпускане на кредити. В А на баланса се отразява създаването, а в пасива – употребена парична база.

Парите на ЦБ се унищожават, когато тя продава свои А. ЦБ емитира банкнотите, те са задължение на ЦБ спрямо техния преносител и като съответен вид полица те са пасиви за ЦБ, но за разлика от повечето пасиви при банк. Се обещава да се плати на преносителя им единствено с банкнота на ЦБ. Банкнотите на ЦБ са общоприето разменно платежно средство и затова функционират като пари. Всички ТБ имат сметка в ЦБ, по която са задължени да съхраняват депозити или резерви. Резервите са активи за ТБ, но са пасив за ЦБ (влогове) понеже тя е длъжна да изплати задължението си като плати със свои банкноти. Освен ЦБ пари създават и ТБ. Създаването на пари от ТБ става по 2 начина – активно и пасивно.

А)активно създаване на пари от ТБ

Тб могат да създават пари чрез монетизиране на активи, с отпускане на кредити или пари на ТБ могат да бъдат създадени и без отпускане на кредит

В сл.1 – нарастване на Балансите на ТБ и на небанковия сектор, а в случай 2 се увеличава само баланса на ТБ, а при небанковия сектор се извършва размяна на 1 вид А с друг. И в двата случая се създава допълнително количество пари. Монетаризирането на актив чрез отпускане на кредити, закупуване на ЦК и др се обозначава като активна сделка за банката и тъй като и в двата случая става разширяване на сделките по актива е налице активно създаване на пари от ТБ.

При сделките на ТБ със ЦБ е характерно, че се уреждат с парите на ЦБ. Това може да става чрез банкноти и монети на ТБ в ЦБ или изтегляне на банкноти и монети от сметката в ЦБ. За връзките ТБ с небанковия сектор е характерно, че се осъществяват чрез двата вида пари на ЦБ и ТБ. Това означава, че наличните пари могат да се трансформират в незналична форма по сметка в ТБ, и безналичните пари по сметка в ТБ могат да се трансформират в налична форма при тегленето на пари.

Да приемем, че предприятието внася по своята сметка пари в ТБ.

За разлика от активното създаване на пари при тази процедура общата парична маса във вид на пари в брой и пари на ТБ, с които разполага небанковия сектор, не се променя. Аналогичен е и случаят, когато едно предприятие превръща паричните си средства по сметка в банката в налични пари, т.е когато тегли пари от своята сметка. При тези операции поведението на финансовата институция е пасивно. При приемането на депозит по сметка в банката става въпрос за сделка по пасивна, поради това в този акт на създаване на пари се обозначава като пасивно създаване на пари в ТБ. Същият случай се наблюдава и при извършването на превод от една ТБ в друга и обратна.