Теория на парите

Класическия вид банкноти се характеризират със следните особености:

1)те представляват действителни златни пари във формата нна обръщението и стойността им се определя от стойността на златото, което представляват. За разлика от книжните пари банкнотите са гарантирани чрез свободната размяна на банкнотите за злато от банките.

2)банките имат двойно обезпечение (гаранция) – златна (за злато) и стокова(чрез стоковата полица, която те заместват в стоковата циркулация)

3)количеството на банкнотната емисия се определя от количеството на стоките и златото, което те представляват в сферата на циркулацията. По този начин е изключена възможността за навлизане в циркулацията на по-голямо количество пари от потребностите на стопанския оборот.

4)след обслужване на стоковото обръщение банкнотата се връща отново към техния емитент (банката). По този начин е изключена възможността зза задръстване на каналите на обръщението с излишно количество пари и инфлационната им обезценка – Банкнотите имат двойно обезпечение : стоково (чрез стоковата полица на частните търговци) и златно (чрез банките, които ги емитират и трезорите им).

По въпроса за обезпечението на банкнотната емисия през 17 век възниква остра дискусия, в резултат на което са се оформили 2 теории: метало – парична (Кюренси) и банкова (банкинг). Тези две теории застават на противоположни позиции.

Представителите на метало – паричната теория ( Оверстон, Норман) са считали, че главната роля на обезпечението на парите е на златото. Основните им аргументи се свеждат до това, че златото изпълнява функциите на световни пари и при по-голямо количество в страната настъпва отлив към чужбина и обратно, докато при банкнотите, които не познават международна циркулация този механизъм за движение на златото престава да действа – следователно те са били за 100% покритие на паричната емисия със злато.

Банковата теория (Фулартън) са считали, че за банкнотната емисия от съществено значение е поличното обръщение, т.е стоковото покритие. Те са считали, че емисията на банкноти не представлява никаква опастност, стига тя да е съобразена с потребностите на оборота на пари. Банковата теория пренебрегва златното обезпечение на кредитните пари. Един от основните аргументи на тази теория е, че за банкнотите е характерна задължителната им възвръщаемост към техния емитент (банката), което изключва възможността за тяхното задържане в каналите на обръщение и инфлационна обезценка. Засега възвръщаемостта е равна на Фулартъновия принцип.

Въз основа на тези 2 теории в основата на банкнотното обръщение винаги се различават 2 части – част, която изцяло е покрита с благородни метали и част, покрита с търговски менителници, която се казва фидуциарна емисия.

Във връзка с емисията на банкноти са известни 4 системи :

1)Английска система – при нея е характерно, че с акта от 1844година размерът на фидуциарната емисия е фиксиран на 14 млн английски лири стерлинги, а останалата част от банкнотната емисия следва да бъде 100% покрита със злато в трезорите на банките. Недостатък – нееластичността и ограничеността на банкнотната емисия, което не съотвества на еластичността на стоковото обръщение.

2)Френска – при нея е характерно, че законодателят определя горната граница, до която може да достигне обема на банкнотното обръщение. Емисионната банка според потребностите на стоковото обръщение сама определя количеството на банкнотите и следи да не превишава максималната граница. За разлика от английската ситема тази е по-еластична.

3) Немска (континенталска) система (характерна и за България) – при нея е характерно, че законодателят определя максималният размер на фидуциарната емисия, а по отношение на останалата част от банкнотната емисия се допуска да бъде обезпечена само с 33% злато в трезорите на банките. Счита се, че притежателите на банкнотите няма в един момент всички да се явят в банката и да поискат банкнотите им да се обменят в злато. По този начин количеството на банконитите в обръщение зависи от количеството на благородния метал, с който банката разполага в границитте на 33% покритие. Тази система е по-еластична и намирала по-широко приложение

4)Американска – тя е своеобразен вариант на немската, но с известни ограничения. Законодателят е фиксирал, че 40% от банкнотната емисия трябва да е покрита със злато, а 60% трябва да са полично обезпечени. Ако се превиши делът на фидуциарната емисия – прогресивен данък – подобри стоковите полоци.

Тези 4 системи са действали до началото на ПСВ. След нея всички валути са обезценени, навлиза книжно – паричното обръщение, въвеждат се мерки за стабилизация на паричната единица.

Характеристики на съвременните парични знаци, които нямат собствена субстационарна стойност и връзка със златото:

1)те са самостоятелен паричен знак без връзка със златото и без собствена стойност. Те са кредитни пари. Кредитният характер на съвременните парични знаци се определя от каналите, по които парите навлизат в обръщение. Тези канали са:

-стокооборот( стоково обръщение) – характерно е, че при съвременните условия, съвременните парични знаци заместват стоковата полица в обръщение. Доставчика предоставя стоката на купувача. Стоковата полица опосредства доставката. Има 90 дни до падежа и три начина: 1)ако търговецът притежава финансови резерви може да я задържи до падежа и после да я инкасира и да си получи парите; 2)ако няма резерви – продава я. Стоковата полица е търговска ценна книга и е обект на покупко – продажба. На практика не се предслага, затова търговеца предоставя полицата за сконтиране в ТБ. Срещу стоковата полица банката пуска в обръщение банкнотите. Емисията има кредитен характер, количеството на паричната емисия се определя от количеството на стоките в сферата на обръщение. По този начин се изключва възможностите за пускане в обръщение на по-голямо количество пари от потребностите на стопанския оборот. На падежа платеца ще плати полицата на банката, и парите, които банката е пуснала ще се върнат към нея, парите не се задържат в каналите на обръщение и няма инфлация. Класическият вариант на емисията , чисто фидуциарен характер, покрита само от стокови полици.

2)обслужване на публичния дълг – Известно е, че бюджетите на страните са дефицитни. Държавата може да си покрие разходите като си заеме необходимите средства от паричния пазар. За целта тя емитира краткосрочни съкровищни бонове срещу които получава банкнотите и монетите. Срещу съкровищните бонове на държавата в обръщението навлизат банкноти и монети и тази емисия има за основа кредитната сделка между държавата и нейните кредитори. И при тази емисия е налице задължителната възвръщаемост на банкноти и монети към техния емитент. Разликата е в това, че липсват стоките. Затова и бюджетният дефицит, кредитиран по този начин съдържа потенциална възможност за развитие на инфлация.

3)обслужване на международните икономически отношения – стопанствата на страните не са затворени, те общуват чрез стокообмена. В резултат в съкровищните бонове се формират валутни резерви, т.е запаси от чуждестранни платежни средства. Срещу постъпилите чуждестранни платежни средства банката пуска в обръщението националната парична единица. Гаранцията е абсолютна. С обратната операция държавата може да изтегли от обръщението националната парична единица. В теорията се счита, че това е т.н некредитно създаване на пари (спорен въпрос)

Това са трите канала, по които парите навлизат в обръщение и които определят кредитния характер на паричната емисия и на паричните знаци, които обслужват стоковото обръщение. Характерно е, че у нас паричната емисия 100% се осъществява по третия канал, 100% покрита от валутния резерв на БНВ (ПС) в евро. САЩ – основна част е покрита ит съкровищни бонове на държавата. Франция, Япония – първия канал.

Отличителна особеност на съвременната парична емисия е изключителното, монополно право на държавата, т.е емитент е държавата чрез ЦБ. Съвременните пари често са наричани декретни пари. Държавата регулира количеството на парите в съответствие с потребностите на оборота с оглед поддържането на относително постоянство в покупателната сила на паричната единица.

Покупателна сила на парите и инфлация

1)поради характера на съвременните пари. Те нямат връзка със златото и следователно нямат собствена стойност или ПС е свързана със самата същност на парите. При това съвременните пари не биха имали никаква ценност, ако не притежават определена покупателна сила и ако не се разменят срещу количеството стоки и услуги.

2)ПС има значение за съотношенията и различните пропорции между стоките и парите. Това е въпрос на пазарно равновесие без поддържането на което не е възможно нормалното икономическо развитие.

3)ПС служи за регулиране на инфлацията

4)ПС има значение за дългосрочните инвестиции, за текущото финансиране на фирмите, за реалните доходи на населението и неговите спестявания, за развитието на международния стокообмен и конвертируемостта на паричната единица. Ето защо се изучава ПС и се предприемат действия за поддържане на относителното постоянство в ПС на парите. За измерване на ПС на парите се използва индекса на потребителните цени

При това не се вземат в предвид всички стоки за потребление, а само определен набор, известен като стоковата кошница (най-широко употребени стоки) (у нас – 522 стоки). У нас има и малка стокова кошница – 100 вида стоки. Разбира се невинаги държавата е в състояние да поддържа това постоянство и много често тази ПС намалява, което е свързано с инфлацията.

Пренесено от медицината в икономиката 1861 -65 година и се използва за обозначение на продължителното и трайното повишаване на цената на стоките и свързаното с него общо обезценяване на парите. Първата среща на човечеството с инфлацията като икономически и социален феномен е през 4 век преди Христа по нашите земи във времето на Александър Велики, в Китай, след откриването на Америка. За металическото парично обръщение инфлацията е нетипична, златна инфлация не е възможна. Тракава обезценка е много рядка и краткосрочна, понеже паричната система основана на златото притежава естественото свойство за саморегулиране на паричната маса в обръщение в зависимост от потребностите. Съвременната инфлация е много сложно, многолико явление, един социален и икономически феномен, който съпътства развитието на обществото.

Съвременната инфлация се характеризира с:

1)хронически характер – след прекъсване на връзката на парите със златото и плаването на валутите инфлационния процес става хронически и главното на валутния инфлационен процес става хронически

2)съвременната инфлация има глобален характер, тя е интернационализирана като едни страни са износители на инфлация, а други вносители.

3)инфлацията съвпада с фазата на рецесията, спада, стагнацията и следователно широко се използва понятието стагфлация

4)бързо нарастване на лихвените проценти, което оскъпява финансирането и задълбочава инфлацията.

По отношението на причините трябва да отбележим, че обикновено те се свързват с увеличаване на паричната маса в обръщението чрез механизмите на паричната емисия; 2)намаляването на количеството на стоките и услугите в обръщение, спекулативното покачване на стоковите цени, увеличаването на V. За инфлацията могат да окажат влияние и някои икономически фактори на страната на търсенето и предлагането, а също някои пихологически фактори, свързани със загуба на доверието на правителството. Определящи са причините, свързани с парите и паричното обръщение. Фридман пише, че инфлацията е винаги и навсякъде парично явление. Той постулира, че източник на всяка инфлация е високият темп на прираст на паричното предлагане – следователно инфлацията може да се представи чрез спадане на темпа на нарастване на паричната маса.

По отношение на определението за инфлация е характерно, че особено голямо разминаване между авторите няма. Инфлацията се определя като процес на значително и продължително нарастване на ценовото равнище в резултат на което спада покупателната сила на парите. Според Фр. Махлуп под инфлация се разбира ръст на индекса на потребителските цени:

Инфлация – това е процес на продължително покачване на цените или падане на стойността на парите.

Определение: - инфлация е процес на продължително превишаване на количеството на парите над потребностите на оборота, в резултат на което пазарът отреагира с бързо покачване на цените и като следствие от това се извършва преразпределение на доходите между отделните социални групи и слоеве от населението, между труда и капитала и най-често сега между държавата и нейните граждани, понеже тя е най-големия длъжник, а населението – най-големия кредитор. От тази характеристика на инфлацията следва да се разбира, че по форма инфлацията е обезценяване на парите, а по съдържание преразпределение на доходите

1997г – над 700%

12.2.1991г – увеличаване на РЗ на бюджетите ( от повишаване на цените)

30 % - по-бедни

Кейнс пише, че инфлационния процес преминава през 2 етапа:

През първия количеството на парите расте много по-бързо от ръста на цените на стоките, именно това по-голямо количество пари Кейнс препоръчваше да се използва за инвестиции, за създаване на условия за растеж и заетост. През втория етап цените на стоките растат неудържимо по-бързо от количеството на парите.

Инфлацията се счита, че е налица, когато ръста на цените е повече от 0,5 %
Видове инфлация:

Според монетаристите е тази класификация:

1. 
   според темповете на инфлационна обезценка
   

• 
  умерена – 4-5% годишно, коригирана на 2-3% годишно
  

3,8 % за първото тримесечие на 2005г

- галопираща – 10% средно месечно

- хиперинфлация – 40-50% средномесечно

2) според причините за инфлация тя бива:

- инфлация на търсенето

- инфлация на предлагането

При инфлация на D е характерно, че AD значително изпреварва AS. Ножицата между тези две криви се разтваря. Предизвиква се от изпреварването на количеството на парите пред предлагането на стоки.

Инфлацията на предлагането е резултат от нарастването на разходите за суровини, ръст на РЗ, промяна във валутните курсове, което предизвиква ръст на разходите за производство, което води до увеличаване на равнището на цените. За този вид инфлация се заговори след 70те години.

3)според намесата на държавата

- скрита – държавата регулира и цените на стоките и РЗ

- открита – цените на стоките и на работната сила се регулират от пазара. Пазарът на труда, пазара на стоки, D и S регулира тази инфлация

4)според рационалните очаквания:

-прогнозируема (антиципируема)

-непрогнозируема

Характерно е, че всички страни прогнозират инфлационните си процеси

1)инфлацията задълбочава процесите на преразпределение на доходите и поражда социалните конфликти в страната

2)инфлацията оскъпява финансирането чрез покачването на лихвените проценти и обезмисля дългосрочните инвестиции, а когато няма инвестиции, няма растеж и заетост

3)стопява оборотния капитал на фирмите и поражда техните фалити

4)намалява реалните доходи на населението и задълбочава обедняването му

5)стопява паричните спестявания на населението и обезсмисля тези спестявания, а когато няма спестявания, не се формира ресурс за инвестиране

6)затруднява дейността на ТБи, понеже те работят с парите и пораждат техните фалити.

7)разтройва държавните финанси, увеличава държавните разходи, данъците, публичния дълг и бюджетния дефицит

8)затруднява и прави невъзможна конвертируемостта на паричната единица

9)затруднява развитието на външноикономическите отношения главно чрез валутния курс. Обезценяването на валутата рефлектира във валутния курс.

10)стимулира развитието на сивата икономика, на спекулативното натрупвате на капитала

11)води до бягство от парите, увеличава скоростта на паричния оборот и още повече задълбочава инфлационния процес

1.Монетарен – считат, че главната причина за инфлацията е на страната на излишното количество пари – следователно всички действия следва да бъдат насочени към изтегляне, премахване на това излишно количество в обръщение и намаляване на емисията на парите. Средствата за реализиране при този подход са:

-лихвения процент – високият лихвен процент стимулира натрупването и ограничава потреблението. Така той влияе задържащо върху ръста на цените на стоките. Разбира се влиянието на лихвения процент е ефикасно само в краткосрочен план. Дълготрайното прилагане на високите лихвени проценти води до силни негативни последици понеже оскъпява финансирането и затруднява инвестициите.

1997г – 37 % годишна лихва

1 долар = 3 000 лв

-средства за ограничаване на паричната емисия, които включват задължителните минимални размери (ЗМР) (ЗМР = 12%), операциите на открития пазар (покупко – продажбата на ДЦКот държавната банка (ЦБ) регулира резервите на ТБ)

- дисконтната политика на ЦБ, която се реализира със сконтовия процент – процент, с който ЦБ рефинансира ТБ

-кредитни тавани – ограничаване на ръста на кредити, предлагани от ТБ

Тези методи са:

1.Нулефикация – при нея старите парични знаци се обявяват за невалидни, а новите се пускат в обръщението деноминирани спрямо старите в определено съотношение при плащане на заплати, сключване на сделки и т.н. прилага се в случаи, когато инфлацията достигне астрономически размери. (Германия – 1923г, инфлация 1 млн % - в Германия заплатите тогава се изплащат всеки час, парите са носени в чували, 1 час почивка за харчене, на 2 часа сменят етикетите). При нулефикацията 1,500000 RM се е равнявал на 1 нова RM. (означава изтриване на натрупан капитал, не се прилага)

2.Ревалоризация – (револизирам – възстановявам) възстановяването става чрез:

-покачване мащаба на цените при връзката на парите със златото

-покачване на валутния курс след прекъсване на връзката на парите със златото

След ВСВ Германия – 2 пъти

Сега ревалоризацията е неприложима след прекъсване на връзката на парите със златото, понеже валутите плават няма фиксирани валутни курсове

3.Девалвация – при нея официално се признава достигнатото равнище за обезценяване на паричната единица чрез:

-намаляване мащаба на цените при връзката на парите със златото

-намаляване на валутния курс на националната парична единица при прекъсване на връзката между парите и златото

Днес девалвацията е перманентен процес, обусловен от системата на ....

Девалвацията често се прилаа от държавата като политика с цел стимулиране на експорта и ограничаване на импорта за подобряване на платежния баланс на страната.

4.Дефлация – обратна на инфлацията. Тя не е еднократно действие, а политика, провеждана с цел стабилизиране на паричната единица. Дефлационната политика може да се реализира чрез монетарни и фискални средства. Към монетарните – парична обмяна, лихвения процент, ЗМР, операциите на открития пазар, дисконтната политика, кредитните тавани; към фискалната политика – данъци, G, бюджетен дефицит, държавен дълг. Политиката при нас е била предимно дефицитна.

1912г – и българският лев е бил конвертируем

След прекъсване на връзката между парите и златото конвертируемостта придоби особена актуалност. Тя е необходима за развитието на световното пазарно стопанство, освобождава движението на стоките и позволява да се реализират на този пазар, където е най-изгодно за тях. Ако валутата не е конвертируема стоките не могат свободно да напускат страната.

Конвертируемостта бива пълна и ограничена, вътрешна и външна.

При пълната К – свободната обмяна се свежда както по отношението на текущите разходи, така и при движението на капитали, при нея няма ограничение на валутата в страната.

При ограничената К – обмяната е само по отношение на текущите плащания – пътувания и туризъм, лечение в чужбина, издръжка на студенти, дипломати

Вътрешна К – отнася се до свободна обмяна за резидентите на една страна, а Външната К – включва и свободна обмяна за нерезиденти.

Необходима ли е контертируемостта на лева? – Да. Страната иска да се интегрира. Какво ще ни даде?

1)Определянето на реален валутен курс, съобразен със световните пазари. Курсът на лева е реален, фиксиран към еврото.

2)ще позволи да установим конкурентността, способността на икономиката ни

3)постепенно изравняване на вътрешните с международните цени

4)реалния валутен курс ще ни позволи да определим реална търговска сметка и ефективността на отделните предприятия

1)развито пазарно стопанство, силно интегрирано със световното пазарно стопанство на конкурентноспособна основа. Ако не сме конкурентноспособни ще бъдем ограбени чрез изкупуването на нашите стоки на ниски цени.

2)равновесие на пазара между стоки и пари. Ако в стопанството няма достатъчно стоки, няма да обмени чуждестранна валута, банките нямат валута да продават, невъзможна покупка от нас и последващата търговия.

3)наличието на достатъчно валутни резерви в страната

4)развитието на междубанковия валутен пазар

5)в националното стопанство да функционира националната парична единица, успоредната циркулация на една относително стабилна и пълно конвертируема валута винаги ще води до подценяване и обезценяване на националната валута

6)ограничаване на инфлационната обезценка. Инфлацията прави невъзможна конвертируемостта.

В условията на валутен борд левът е пълно конвертируем спрямо еврото. Настъпила е и пълна конвертируемост (вътрешна). У нас действа и валутен режим, който ограничава (изнасянето на валута навън и внасянето навътре) свободното движение на лева и валутата

До 8 000лв – валута и ценности – без декларация

До 20 000 лв – с декларация

Над 20 000 лв – само след доказване на произхода

По отношение лечение в чужбина – закупуване след съгласие на Министерството на здравеопазването.

В условието на валутен борд чрез системата на арбитража е характерно:

1)лихвения процент у нас постепенно следва да се изравни с този в развитите страни, дори да бъде с 1 пункт по-висок с цел приближаване на ...

2)инфлацията постепенно следва да се изравни с тази в развитите страни(ЕС)

3)цените у нас следва постепенно да се изравнят с цените на развитите страни

4)няма да се изравнява РЗ. Тя може да нараства само в съответствие с ръста на производителността на труда, не трябва да расте по-бързо от него.

Парична система: елементи, видове. Парична система в България
Паричните системи на страните се утвърдиха през 16-17 век. Под ПС следва да се разбира исторически създадена и законодателно утвърдена организация на паричното обръщение и паричния оборот в една страна – следователно ПС може да бъде характерна в институционален и функционален аспект.