Теория на парите

Така I и (G-T) – дефицитът по ДБ са способи за използване на средствата, произтичащи от финансовите пазари, а S и (M-X) – чистия вност; на свой ред се финансира с равен по величина поток на капитали. Така дясната страна на уравнението изразява величината на вътрешните спестявания + притока на капитал от чужбина.

В заключение следва да се отбележи, че парите образно казано са течност, запълваща затворената система на кръгооборота на доходите и продуктите, и използвани за измерване на елементите на този кръгооборот. Банките са представени като най-важните от всички финансови институции, целенасочено регулиращи потоците на парични средства от собствениците на спестявания към инвеститорите. Банките са и основните иституции, които създават парите, съхраняват парите и чрез които се осъществяват платежите към всички елементи на НП. Уравнението на обмяната M.V = P.Y ни позволява да направим собствени изводи за важността на парично – кредитната политика. Чрез количеството на парите пряко или косвено може да се повлияе върху реалния обем на производство, равнището на цените и икономическата система като цяло.

Създадена от меркантилистите, които първи ни дават една сравнителна пълна теория за парите. Можем от своя страна да я обособим на класически и неометализъм.

Главните теоретически постановки на класическия метализъм са:

1)Признаване на златото и среброто като единствен вид богатство или отъждествяването на общественото богатсво с благородните метали.

2)приемането на златните и сребърните пари като единствен вид пари и разплащане на златото и среброто като пари по своята природа.

3)Парите изпълняват във вътрешния оборот двете функции – мярка на стойността и съкровище, а във външния оборот функцията на световни пари.

4)Металическата теория отрича възможността за замяна на пълноценните златни пари от техните заместители – паричните знаци във вид на книжни и кредитни пари.

Положителното в тази теория, е че:

1)те са разглеждали парите като стока

2)са били защитници на стабилната валута (срещу инфлацията), но същевременно са отричали еластичността на паричното обръщение и функцията на парите като разменно средство във вътрешния оборот

През 60-те години на миналия век се заражда неометализма. Неометалистите изисквали 3 неща:

1)Възстановяването на златния стандарт

2)Повишаване цената на златото, която изкуствено е занижена чрез нейното фиксиране при формиране мащаба на цените на долара

3)Девалвация на американския договор

Постигнаха 2 и 3
2. Парите като техническо средство – създател е класикът Адам Смит

Същността на тази теория е в това, че тя разглежда парите като техническо средство, което помага за обръщението на стоките и цялото значение на парите се свежда до функцията разменно средство. За Смит съществуването на парите е обусловено от големите затруднения, които съпровождат непосредствената размяна на стока срещу стока. Ето защо същността на парите се свежда до техническо оръдие, което улеснява стоковата размяна. Той счита, че най-евтините пари са книжните пари и отхвърля тезата, че те са богатсво на народите. За него парите служат само като срество за закупуване на стоки.

Тази теория е възродена стара теория от Средновековието, тъй като първи юристите преди икономистите са обосновали обезценяването на пълноценните пари. Според тази теория парите са една абстрактна единица за пресмятане и нищо повече. Приемането на парите като абстрактна единица или условен знак за смятане е дали и самото название на тази теория, тъй като названието на латински е ‘’номе’’ , откъдето идва името й. Същността на тази теория се състои в това, че отрича стоковия характер на парите и счита, че те не притежават собствена субстанционалност (вътрешна стойност). За тази теория парите са абстракно условни знаци за пресмятане на разменните пропорции между стоки в сферата на обръщението, едно творение на държавната власт и функциите, които изпълнява се свеждат именно до сформиране на обръщение. Тази теория има няколко варианта като най-важна от тях е държавната теория за парите със нейния най-виден представител Георг Кнап ( 1905г – ‘’Държавна теория на парите’’). Същността на тази теория се състои в това, че тя счита парите като теория на държавната власт и разглежда платежната им сила не като резултат от притежавана собствена стойност, а като такава, която е установена от държавата по законодателен път. Затова те се нарича държавна теория на парите.

Вариант на тази теория е функционалната теория на парите – Демостем
4. Количествена теория за парите и равнището на цените

Създадена през 16-17 столетие, когато в Европа приижда мощен поток от злато и сребро от Америка. Представа за това, че парите влияят на равнището на вътрешните цени, европейците са разбрали още през 16 век, когато потокът от заграбеното злато и сребро е нахлул в Европа от Америка. В резултат на това рязко се е увеличил потокът на пари в обръщение. Ръстът на количеството на злато и сребро е спаднал с ръста на равнището на цените и е видяна причинно – следствената връзка.

1630 година – английският историограф и наблюдател Томас Ман: ‘’Съществува единно всеобщо мнение, че наличието на по-голямо количество пари в краслтвото прави английските стоки по-скъпи.’’ – Доктрина, която в течение на следващите 100 години е станала известна като класическата количествена теория за парите и равнището на цените. Тази теория установява, че стойността на парите, независимо дали са книжни или металически, и цените на стоките зависят от количеството на парите в сферата на обръщение. Тази теория счита, че под влияние на изменение на количеството на парите в обръщение, стоковите цени се променят правопропорционално, а стойността на самите пари – обратнопропорционално. С увеличаване на количеството на парите се увеличават самите цени, а стойността на парите пада. Първите мислители на тази теория са: Шарл Монтескьо. Той е считал, че цените на стоките не се определят от стойността на стоките и парите, а от механичното съотношение между общата маса от стоки и общото количество на парите в една страна. Той е твърдял, че при по-голямо количество пари цените на стоките ще бъдат по-високи, а стойността на парите по-ниска и обратно. Следващият представител е Дейвид Юм – английски философ. Юм е считал, че върху цените на стоките оказват влияние не цялата маса от стоки и цялото количество пари в една страна, а само това количество стоки и пари, което се намира в сферата на циркулация.

Давид Рикардо счита, че парите са лишени от стойност и са само представители на стоките. Дори заявява, че цените на стоките се повишават или спадат пропорционално на увеличаването или намаляването на количеството на парите. Това за него е неоспорим факт.

Представителите на количествената теория приемат само функцията разменно средство на парите и игнорират останалите. Тази теория в началото на 20 век беше възродена от Ир. Фишер. За него са написани над 2000 книги.

1911 г – ‘’Покупателната сила на парите’’

Според Фишер стоките и парите имат субективна ценносст, която обаче не може да се измерва. Тази празнота Фишер замества с категорията покупателна сила на парите. За него тя се определя с количеството материални блага, което може да се закупи с 1 парична единица и следователно зависи както от стойността на стоките, така и от стойността на самите пари. Тъй като за Фишер стойността не съществува, той определя покупателната сила на парите и цените на стоките както всички количественици, чрез съпоставяне на количеството пари с количеството стоки в сферата на циркулацията. Според Фишер равнището на цените зависи от 3 причини:

1)количеството на парите в обръщение

2)скоростта на обръщението

3)обема на търговията с количеството на стоките

Всичко това дава уравнението M.V = P. T

M – номиналното количество пари

V – скорост на обръщението

M.V – общият разход или общият доход

P – средната цена (индекс на средната цена) на закупените стоки

T – сделките трябва да се тълкуват като индекс на общото количество закупени стоки и услуги. Днес този член на уравнението се тълкува като отнасящ се само до покупката на крайните стоки и услуги и е заменено от уравнението M.V = P.Y

Фишер разширява уравнението като прибавя и безсрочните депозити:

M.V + M1.V1 = P.Y

P = (M.V + M1.V1) / Y

От това уравнение Фишер не се различава от предшествениците си. Математизира основните положения.

Характеризира се с 2 особености:

1)наред с функциите на парите като разменно средство и платежно средство изключително голяма роля се отделя на парите като средство за съхранение и натрупване

2)поведението на отделните индивиди като притежатели на пари и купувачи на стоки. Ако те държат по-голяма част от богатството си в налични пари това ще означава, че те предпочитат натрупването, а разходите за покупка на стоки се намалява и оттук намалява и търсенето и цените на стоките. И обратно – при условие, че хората предпочитат да държат по-голяма част от богатството си във вид на стоки, това ще означава, че те ще предявяват по-голямо търсене на стоки, в резултат на което и цените ще се увеличават.

M = K. P.Q

P = M/ (K.Q)

M – парична маса

K – дял от доходите в налични пари

P – равнището на цените

Q – стоковата маса

Различава се от уравнението на Фишер, главно по V – скоростта. Вместо нея това уравнение съдържа К – частта от доходите в налична форма, но К = 1/ V, следователно ако заместим K, което има обратно значение на V, ще се получи, че Пиц и Маршал по нищо не се различават от Фишер
Дж. М. Кейнс – той създава вариант на регулираната количествена теория за парите. Той възприема от номиналистите тезата за парите като законно платежно средство, а от количествениците тяхното постулатно съотношение между количеството на парите и стоките и през призмата на държавното регулиране извежда същността и значението на парите. Той разглежда парите като законно платежно средство напълно откъснато от златото.(Привърженик на книжните пари), но в същото време определя тяхната стойност с количеството на парите в сферата на обръщението и счита, че чрез държавното регулиране на количеството на парите и валутните курсове може да се регулира развитието на цялата икономика. Кейнс разглежда парите като законно платежно средство, но не определя тяхната стойност с авторитета на държавата, а с количеството на парите циркулиращи в сферата на обръщение. Записва, че:

P.R = E – S

P – равнището на цените на предметите за потребление

R – количеството на предметите за потребление

E – паричния доход

S – спестяванията

Кейнс не противопоставя цялото количество стоки, а само предметите за потребление в сферата на обръщение.

P = E/O + (I –S)/R

O – общото количество на стоките

I – новите инвестиции.

1956г – Милтън Фридман – ‘’Изследвания в областта на количествената теория за парите’’. Излизането на книгата ражда нова школа, която в последствие става популярна в САЩ и зад граница и претендира за класически антипод на кейнсианството.

Във въведението на този сборник е формулирана особената теория за парите или новия вариант на т.нар монетарен възглед за функционирането на икономиката.

Според Фридман неблагоприятното функциониране на икономиката е свързано с безработицата, инфлацията и др. Не е характерно за капитализма като такъв, а е произтича от неправилната парична политика, която е функция на държавата. Главната причина за нестабилността в икономиката лежи в паричната сфера. Затова монетаризма се приема като своеобразна реакция срещу игнорирането на паричните фактори в стопанския процес. Според Фридман парите са важни за икономическото развитие или парите имат значение, което е станало като лозунг за съвременните количественици. Този подход се различава от Кейнсианския модел, където на преден план се разглежда влиянието на инвестициите и се отделя основно внимание на фискалната политика – следователно Фридман е започнал с реабилитацията на количествената теория на парите като прави преоценка на основните и положения. Монетаризма е по-нататъщно развитие на количествената теория с нейните главни изводи за наличието на тясна връзка между изменението в обема на платежните средства и колебанията в общото равнище на цените. Въвежда терминът монетаризъм. Не е теория за същинските пари, а за ролята на парите в производствения процес.

М = К. Р . У

M = R. P. Y

R – отношение на паричния резерв към общия доход

Y – националния доход в неизменни цени

Съществено е, че класическата теория акцентира въху дългосрочните времеви интервали отчитайки, че реалния обем на производство се определя от дългосрочни фактори, численост на населението и производствени фактори. Разбира се представителите на тази школа са разбрали, че реалния обем на производство не остава постоянен за краткосрочните времеви интервали и са признавали, че темпът на икономическия ръст се ускорява или забавя в съответствие с нерегулярна схема, известна като делови цикъл.

Новото поколение икономисти от 80те години на 20 век са насочили вниманието си към икономиката в краткосрочни времеви интервали. Класическата количествена теория не е могла да предвиди Великата икономическа криза. Фридман и неговите сътрудници отбелязват, че от 1852 до 1986г икономиката на САЩ е преминала през 30 делови цикли. Най-продължителен и най- лош е Великата депресия от 1929 – 1933г. Макар циклите да са се изменяли по своята продължителност и дълбочина, те са имали обща характеристика

Пик – свиване – дъно – ексиония – пик

‘’история на паричното обръщение на САЩ’’ – Фридман, Шварц (1867 – 1900). Те са установили закономерност, съгласно която темпът на нарастване на паричната маса в обръщение се движи в циклична схема, изпреварвайки общите тенденции на развитието на ДЦ. Те са установили, че количеството на парите в обръщение, достига своя пик и започва да пада малко преди икономиката да достигне своя пик или висшата си точка на развитие. Количеството на парите в обръщение достига най-ниската си точка, и започва да се увеличава малко преди да достигне своето дъно.

Количествената теория на съвременния етап се характеризира с някои особености в сравнение с класическата количествена теория. Така съвременната теория не оспорва положението на класическата теория за дългосрочните интервали. Изменението в темпа на нарастване на паричната маса в обръщението може също да повлияе на скоростта на обръщение на парите. В процеса на деловия цикъл V се измена доколкото точките на екстремния ръст на паричната маса в обръщението не съвпадат с точките на екстремния номинален БВП в пределите на Дц.

Признаването на ограничеността на метода на класическата количествена теория като крайпътен камък е легнало в основите на едно от основните направления на съвременната теория, а именно – школата на Монетаризма, Фридман със съмишлениците си е разработил съвременната икономическа теория, модернизира с идеи класическите камъни на класическата школа по двуяк начин.

1)Тази теория разглежда V като променлива величина, а не като константа. Тя позволява да се предсказва поведението на тази променлива. Съвременната количествена теория също разглежда лихвения процент и очаквания темп на инфлацията в качеството на фактори, определящи V

2)Съвременната количествена теория допуска асинхронност на взаимовръзките между паричната маса, БВП, БВПр, БВПн и абсолютното равнище на цените.

Фридман критикува федералната политика.

Изследвайки за 100 години периода на Америка, Фридман стига до извода, че средногодишния ръст на БВП е 3-4% - ето защо и средногодишния ръст на паричната маса трябва да се увеличава по същия начин.

Монетаристите са само едно от направленията в икономическата мисъл.

Важен принос е внесло учението на Кейнс и неговите изследователи. Те са достигнали до извода, че количествената теория за парите и цените, основаваща се на дългосрочните времеви интервали, се оказала неспособна да реши проблемите от 29 – 33г.

Кейнс е предложил свой подход:

1)Кейнс разглежда V според движението на доходите като променлива, което се изменя под въздействието на изменение в доходите, нормата на лихвата и др. Икономически параметри

2)Кейнс разглежда влиянието на нормата на лихвата върху инвестиционната политика като лост, посредство който въздейства на обема на продукцията и заетостта в икономиката като цяло. Възгледите на Кейнс за връзката между паричните и финансовите пазари от една страна и пазарите на ресурси, сила и стоки от друга страна са дали названието на ‘’Теорията на заетостта, лихвата и парите’’.

ИЗВОДИ: монетарската теория може да загуби възможностите си за влияние върху икономическата ситуация. Този извод на Кейнс е довел до формулирането на известния тезис, че парите нямат значение за различните от монетаристите, чиито лозунг е ‘’парите имат значение’’ – следователно неефективността на паричната политика и необходимостта от регулация и стимулиране на икономиката, той възлага на данъчната система и G.

Дългите години на дебати между Кейнс и монетаристите са обусловили 2 различни подхода в теорията за парите.

1 – Съвременната количествена теория, от една страна в лицето на монетаризма , и 2 – модернизираната от Кейнс. Независимо от всички това икономическите модели са придобили обобщаващи форми.

Видове пари

1)стоковите пари във вид на стоки или благородни метали

2)нестоковите пари (парични символи, включително електронни пари)

Паричните знаци от своя страна биват държавни книжни пари с принудителен курс, кредитни пари и електронни пари. Дълго време в сферата на обръщение са функционирали стоковите пари във вид на благородни метали. Значително по-късно възникват парични знаци, които днес изпълняват функциите на парите. Те се наричат парични знаци, понеже дълго време след своето появяване са циркулирали в обръщението не като самостоятелни пари, а успоредно със златото и среброто като техни стойностни знаци или заместители. Едва във втората половина на 20 век паричните знаци постепенно са се освободили от паричната власт на златото и са се превърнали в самостоятелна форма на парите.

Първата историческа форма на паричните знаци са книжните пари. Предпоставките за появата и използването им са заложени в:

1.

1)предпоставки, произхождащи от металическото парично обръщение. При металическото парично обръщение функцията на парите се изпълнява от монетите. Те са оставяли невидими частици по ръцете на притежателите им. В резултат стойностното им съдържание значително се отклонявало от съдържателната им стойност. Независимо от това намалено стойностно съдържание монетите са продължили да се използват. Установявайки, че в обръщение могат да циркулират и монети с по-ниско стойностно съдържание, монетаристите започват да подправят монетите ( 1 гр – 0,8; 0,2 – печалба). По този начин парите започнали да се идеализират.

3)фалшифициране на монетите

Закономерностите на монетното обръщение водят до превръщането на пълноценните пари в знаци на стойността. Тези знаци могат да бъдат книжни листчета, които нямат стойност, но в сферата на обръщението са символи на златни пари

2. Заложена преди в развитието на обществото – Тези условия се свързват с развитието, разширяването на стоковото производство и оформянето на националните пазари.

Закономерностите на металическото парично обръщение превръщат златните монети в стойностни знаци. Мимолетната роля на парите във функцията на платежно средство създава възможност за функциониране на пари без стойност, а историческите условия превръщат тази възможност в действителност.

История на книжните пари :

1 век преди Христа и е свързана с т.нар книжни пари. В Китай – пари от кожи на бели елени (собственост на императора)

13 век Марко Поло посетил Китай и видял пари от вътрешна кора на дървото. Тези пари имали формата на четириъгълни пластинки с печати и знаци. Покупателната способност се определя от императора, те били задължителни.

Широко разпространение книжните пари получават през 17 век. Първо 1690г се появяват в Английските колонии, Франция, Америка, Русия, Италия. Прилагат се във всички водещи страни, още по-силно по време и след ПСВ.

Характеристики на книжните пари:

1)те са представлявали златото в сферата на обръщението, но не са били разменяни за злато

2)стойността на книжните пари се е определяла от количеството злато, което са представлявали в циркулация

3)книжните пари са емитирани от държавата и са използвани от нея за заплащане на извършените разходи. В резултат тези пари не са познавали задължителната обратна възвръщаемост към техния емитент – препълвали са каналите на обръщение и са водели до силна инфлационна обезценка.
Кредитни пари – те за разлика от книжните пари имат друг произход. Те израстват непосредствено от обръщението на частните полици. В историчиски план появата им се свързва с кредитните средства на обръщението. Тези средства възникват в резултат на историческото развитие на кредитното движение на стойността. Първообразът на полиците е депозитната разписка на сарафа, която е представлявала удостоверение за предоставени монети и е давала възможност на притежателите й да получат своеобразен капитал монети в страната, в която е търгувала. Появята на кредитните пари свързваме не с парите, а с търговската полица. Тя е имала за основа стоковата сделка между търговците и следователно може да се извади следното определение за търговски кредит:

Търговски кредит – е кредитът, който функциониращите търговци си предоставят един на друг. В момента на покупко – продажбата се подписва само кредит документиран под формата на полица. Полицата е крединтно средство на обръщение, по силата на което дадено лице се задължава да плати само или посредство друго лице определена сума пари на определено място и време на преносителя на документа.

Полицата се среща в 2 варианта – запис на заповед и менителница. При записа на заповед едно лице се задължава само да плати на друго лице, а при менителницата – посредством друго лице. Този , койтое предал на кредит издадената полица, се казва трасант, задълженото да плати лице – трасант, а лицето, на което да се плати – ремитиент.

Д (трасант) – К (трасант) – Ремитиент

Като кредитно средство полицата може да се използва многократно чрез системата на индосамента (джирото). Полицата не може да уреди всички плащания в едно стопанство понеже нейната обръщаемост е ограничена. Тази ограниченост на поличното обръщение е резултат от ограничеността на търговския кредит. Този недостатък на частната полица се преодолява от полицата на банкера или банкнотата, която има всеобща обръщаемост. Полицата не може да урежда плащанията и заради това, че тя е поименна, с посочен размер, срочна и платима на определено място. Всички тези недостатъци на поличното обръщение се преодоляват от банкнотната (полицата на банкера). Банкнотата е стойностен знак на кредита, като такъв тя е лишена от собствена субстанционална стойност и в оборота обръщение се явява като представител, като знак на пълноценните златни пари. – банкнотата не е обикновен знак, а кредитен знак на златото.