Тема 30: Търсенето на пари в модела на Кейнс. Мотивите за търсене на пари. Ликвиден капан

Модел на Кейнс за търсене на пари – той е последовател на Пигу и Маршал и развива по – подробно мотивите за търсене на пари от индивидите. Кейнс използва портфейлния подход и разглежда парите като част от богатството на индивидите. Ако един индивид предпочита портфейл с по – голяма ликвидност, това означава портфейл с по – високо търсене на пари. От там моделът на Кейнс се нарича още „ теория за предпочитаната ликвидност:. Кейнс извежда три мотива за търсене на пари:

Транзакционен – свързва се с необходимостта от поддържане на пари, за да се преодолее не с падението между постъпленията на индивидите и плащанията, които те правят за стоки и услуги. Според Кейнс обема на сделките, които индивидите сключват зависи от доходите и следователно факторът търсене на пари е нарастващата функция на дохода.

Мотив за сигурност – свързва се с желанието на индивидите да са осигурени, ако не успеят да реализират реални постъпления. Според Кейнс и предсказаното търсене на пари ще е нарастваща функция на дохода.

Спекулативен мотив – при неговото анализиране се прави допускането, че индивидите избират да поставят спестяванията между две алтернативи – поддържане на ……… и инвестиции в облигации. Цената на облигациите, както и цената на дълговите инструменти с фиксирана доходност зависи от равнището на пазарните мотиви, като връзката между цената на облигациите и пазарните лихви е обратна. Например ако имаме облигация с номинална стойност 100 лв, която носи годишна лихва от 10 лв, следователно годишната доходоностна облигация ще е 10%. И ако междувременно имаме покачване на лихвените проценти, например 12%, новите емисии облигации с номинална стойност 100 лв, ще трябва да носят годишен доход 12 лв. Това означава, че старите облигации ще се търсят по – малко и цената им ще падне. Обратно при спад в пазарните лихви, цената на дълговите инструменти се покачва като индивидите очакват спад в пазарните лихви, те ще предпочетат да държат повече облигации и по – малко пари, защото ако очакванията им се сбъднат и лихвите паднат ще получат капиталова печалба от нарастване на цената на облигациите и обратно, ако очакват покачване на пазарните лихви ще предпочитат да държат повече пари и по – малко облигации, за да избегнат загубите от падането на цената на облигациите. Според Кейнс всеки един индивид формира собствена представа за това каква следва да бъде лихвата в зависимост от състоянието на икономиката и състоянието на пазарните ценни книжа. Кейнс означава тази очаквана от индивида лихва. Според Кейнс колкото по – високи са годишните лихвени проценти, толкова по – голям ще бъде дела на индивидите, за които текущите лихвени проценти ще са по – високи от началната лихва следователно тези индивиди ще очакват в бъдеще лихвите да падат и да се доближават до нормалната лихва. Това означава, че тези индивиди ще облигации вместо пари. Обратно колкото по – малки са лихвите, толкова по – висок ще е дела на индивидите, за който тези лихви са по – ниски от нормалната лихва и те ще предпочитат да държат пари вместо облигации.

индивиди норм. лихва тек. лихвен % 4% предпочитат

А 5% ↑% пари

В 7% ↑% пари

С 9% ↑% пари

А 5% ↑% облигации

В 7% ↑% пари

С 9% ↑% пари

А 5% ↑% облигации

В 7% ↑% облигации

С 9% ↑% пари

А 5% ↑% облигации

В 7% ↑% облигации

С 9% ↑% облигации

При едно достатъчно ниско ниво на пазарен лихвен процент никой няма да очаква те да падат в обръщение т.е. ако лихвите са много ниски е възможно всички индивиди да очакват повишаване на лихвите в бъдеще, поради което няма да инвестират в облигации, а ще поддържат пари. Такова състояние в икономиката лихвите са много ниски и кредитиранията на икономически агенти към ликвидност стават абсолютни и според Кейнс се нарича „?капан на ликвидността”. Ако инономиката е в такова състояние, търсенето на пари ще е абсолютно еластично по отношение на пазарните лихвени проценти и ЦБ няма да може да стимулира икономиката чрез механизмите на паричната политика, тъй като нарастването на паричното предлагане ще се абсорбира изцяло от икономическите агенти и няма да води до намаляване на лихвените проценти, т.е. хората ще са склонни да поддържат цялото количество пари, което банковата система им предлага. В този случай върху икономиката може да се влияе само чрез фиксалните механизми (данъците и държавните разходи).

M = M₁ + M₂ = L₁(y) +L₂(r)

M – търсенето на пари

M₁ – транзакционно и предпазното търсене на пари

L₁(y) – функция на дохода

M₂ – спекулативно търсене на пари

L₂(r) – функция на лихвения процент

Модел на Фридман (монетаристите) – на лице е откъсване на въпроса за мотивите, които карат икономическите агенти да търсят пари. Той приема за даден факта, че хората държат пари и се опитва да анализира факторите, определящи каква част от богатството си хората ще разпределят между парите и останалите алтернативи за инвестиране. Подобно на Кейнс, Фридман използва портфейлния подход, но го разширява като включва не само комбинация от пари и облигации, но и всички останали инвестиции (например под формата на акции, реални активи и човешки капитал).Следователно във функцията на търсене на пари, то ще зависи не само от доходността на облигациите, но и от доходността на акциите от очакваните теми на инфлация, който изразява степента на увеличаване на цените на реалните активи. Също така се включва и отношението между доходите от човешки капитал като част от общите доходи на индивида. Ако по – голяма част от доходите на един индивид се формира от заплати и по – малка част от финансови активи, може да се очаква, че този индивид ще държи по – голямо количество пари. Също така при анализа на търсенето на пари. Фридман застъпва хипотезата за постоянния (перманентен) доход – той се определя като средна величина от текущото и от всички минали равнища на дохода. Според Фридман търсенето на пари зависи именно от перманентен доход, а не от текущия доход и тъй като перманентният доход показва по – малка изменчивост в рамките на икономическия цикъл, той ще действа като стабилизатор на функцията за търсене на пари. Така той стига до следнито уравнение за търсене на пари:

r_b – очакваната норма на възвръщаемост на облигациите

r_e – очакваната норма на възвращамост на акциите

- очаквани теми на инфлацията

w – съотношението между доходите в човешки капитал, към общите доходи

u – други фактори, не включени във функцията

При емпиричните изследвания за икономиката на ?САЩ Фридман установява, че единственият фактор, който утвърдително обяснява по- голямата част от измененията в търсенето на пари е реалният постоянен доход на част от населението. Чрез регресионният анализ Фридман остановява,че нормите на възвръщаемост имат статистически малка значимост, поради което са отхвърлени от модела. В резултат на емпиричните анализи Фридман стига до уравнението:

= δ

- броя на населението

N – реалните касови остатъци на глава от населението

P_p – равнище на цените

- реалния постоянен доход на глава от населението

δ – числов параметър на функцията, изведен при емп. Анализ

Разглежда по – широк обхват от активи освен не лихвоносните форми на парите и дългосрочните облигации. Инвеститорите (индивиди) могат да притежават лихвоносни и нелихвоносни форми на парите както и голям обем ликвидни активи близки до парите. Всички фактори, които влияят върху атрактивността на тези активи в сравнение с парите ще влияят и върху търсенето на пари.

Съвременната теория отхвърля разделянето на транзакционен, предпазен и спекулативен мотив за търсене на пари.

Възгледа на Кейнс за спекулативното търсене на пари като бягство от капиталови загуби при ниско ниво на лихвите се разглежда като нереалистично. Вместо да държат нелихвоносни пари при ниски лихви инвеститорите ще се прехвърлят от дългосрочни облигации към краткосрочни ценни книжа, за да избягат спада в цените на облигациите. Лихвите следователно влияят върху търсенето на пари не чрез спекулативния мотив, а защото предствляват алтернативен разход за поддържане на пари.

Съвременната треория включва и други условия влияещи върху предпочитанията за лихвидност. Като например промените в очакванията на индивидите при песимистични очаквания търсенето на пари ще нараства и обратно при оптимистични очаквания.

Съвременнат теория включва богатството като един от факторите за търсенето на пари. При нарастване на богатството хората ще притежават по – голямо количество от всички форми на богатството, включително и пари.

Съвременната теория отчита и инфлацията като фактор за търсенето на пари. Прави се разграничение между реално и номинално производство; реален и номинален доход; реални и номинални лихви и реално и номинално търсене на пари.

Тема 33:

Цени, инфлация и търсенето на пари – функционални зависимости

Изходен пункт на изследване на връзката между цени, инфлация и търсене на пари е обстоятелството, че промяната в номиналния национален доход влияе върху размера на търсенето на пари. Номиналният доход може да се променя:

В резултат от реалния доход

В резултат на промяната на равнището на цените

В резултат на комбинацията на предходните две

Увеличаването на реалния доход води до увеличаване на обема на транзакциите и следователно нараства реалното търсене на пари

При повишаване на цените ще се повиши търсенето на пари в номинално изражение, тъй като ще са необходими повече пари за обслужване на запазения обем от сделки, но при по – високи цени. Следвателно, за да се отчете влиянието и на двата фактора е необходимо във функцията на търсене на пари да се използват номинални стойности:

MD = f (y), MD – номиналното търсене на пари, f(y) – номинален национален доход

Освен това промяната на равнището на цените (инфлацията) ще влияе и върху алтернативните разходи за поддържане на пари. При липса на инфлация алтернативен разход за поддържане на пари ще е само реалният лихвен процент. При наличие на инфлация обаче, тя ще е допълнителен алтернативен разход, тъй като инфлацията влияе върху покупателната сила на парите – намалява я и променя предпочитанията на индивидите от поддържане на пари в инвестиране на реалните активи и следователно във функцията ще отчетем: MD = f (y, r, p^*)

y – номинален доход

r – реалният лихен процент

p^* - очакваните теми на инфлация

r + p^* е равно на номиналния лихвен процент т.е. MD = f (y, R)

R – номинален лихвне просент

В това уравнение е отчетено действието на факторите. Номиналният национален доход отчита влиянието на реалния национален доход и влиянието на равнището на цените.

λ : - реалният лихвен процент

- очакваният темп на инфлация

S: - реалният национален доход

- равнището на парите

Графично: схема
Тази крива е построена при едно и също равнище на номиналния доход и движението по тази крива изразява промяната в търсенето на пари при промяна в номинален лихвен процент.

При промяна в номиналния доход имаме отместване на кривата надясно и нагоре, ако дохода се увеличава и надолу и наляво, ако доходът намалява.

В теорията на съвременното обръщение (във формулата) скоростта на лихвата като фактор се счита обаче, че това е само привидно и че скоростта на обръщение присъства в неявен вид. MD = f (S, R)

В модела на класическата теория за парите функцията беше:

- отразява номиналиня национален доход

Ако разгледаната крива, при покачване на пазарните лихви имаме движение нагоре, което означава намаляване в търсенето на пари, следователно като се отчита, че номиналният доход е постоянен за всички точки от тази крива и следва, че „V”.

R↓=>MD↑=>V↓ =>

Скоростта на паричното обръщение може да се разглежда като функция на лихвения процент, като връзката между тях е права.

Тема 35:

Лихвоносните форми на парите и търсенето на пари. Ефект от лихвоносните форми на парите върху лихвената еластичност на търсенето на пари

В съвременните условия голяма част от активите, включене в агрегатите М ₁, М₂ и М₃ носят явен доход под формата на лихви.Освен това дори ако при някои от депозитите в банките не се плаща лихва в явна форма, е възможно банките да представят на клиентите си безплатни услуги или пък по – ниска лихва по кредитите, ако те притежават депозити в банката (това е неявен доход на парите). Ако вземем под внимание доходоносните форми на парите, можем да модифицираме функцията на търсене на пари по следния начин:

M_D = f (y, R) → М_D = f (y,R – R_m)

R_m – средната пределна доходност от всички форми на парите и в този случай алтернативните разходи за поддържане на пари ше са разликата между пазарните лихви и доходността на парите R - R_m

Задава се въпроса: дали така модифицираното търсене на пари ще има по – висока или по – ниска лихвена еластичност. Разглеждат се две крайни случая:

лихвите по депозитите в банките да се променят в същата степен както пазарните лихви. Пример: ако пазарните лихви са 10%, R_m = 5% => R – R_m = 5 %

Ако пазарните лихви паднат с 2,5% и следователно R = 7,8%, R_m = 2,6% => R - R_m = 5%

В този случай при промяна в пазарните лихви няма да имат промяна в алтернативните разходи за поддържане на пари и следователно търсенето на пари ще е нееластично към изменението в пазарните лихвени проценти, т.е. то ще се доближава до вертикалната линия.

Аколихвите по депозитите в банките са фиксирани и не се променят при промяна в пазарните лихви. Пример: R = 10% R = 7,5 Следователно в този случай търсенето на пари ще показва нарастваща чувствителност и ще е чувствително към изменението на пазарните лихви.

За икономиката във всички страни следва да се изследва кой от двата случая е определящ и каква точно е лихвената еластичност при търсенето на пари. Това е от значение при избора на ЦБ. Например: ако търсенето на пари е с ниска лихвена еластичност ЦБ може да се придържа към политика на фиксирани теми на нарастване на паричното предлагане. При висока лихвена еластичност тази политика няма да се подходяща.

схеми

Ако номиналният доход намалява и това доведе до изместване на кривата надоли и наляво:

Във II случай е неподходящо ЦБ да се придържа към политика на фиксирани теми на нарастване на пазарното предлагане.

В класическата стабилна теория за парите се установява стабилна връзка между количеството на парите и равнището на цените и по този начин се обяснява стабилността в търсенето на пари в тази теория: , y,V = const

В съвременната количествена теория скоростта на обръщение се разглежда като променлива и като функция на номиналиния лихвен процент. Освен това реалното производство „у” също се разглежда като зависещ от производството на парите, следователно възможно е търсенето на пари да не се променя по същата схема както в класическата теория и може да е по – малко (повече) предсказуемо. Ако има тясна връзка между търсенето на пари и различните фактори включени във функцията на търсене на пари, то може да се приема за стабилно и предсказуемо. MD = f (y, R). Търсенето на пари ще е стабилно, ако промените в номиналния доход (у) или (R) – промените по ном. Лихва, по един предсказуем или систематичен начин влияят върху търсенето на пари. Един от начините за изследване на стабилността на търсенето на пари е да се използва коригирана функция на търсенето на пари:

Схема

↓R=>↓V

R – R_m = 5% R – R_m = 2,5