Тетия еко– еоод София, жк Младост 1, бл. 95`,вх. А gsm 0889 541 942

• 
  Гребенест тритон(Tri­tu­rus cristatus (L.))
  
• 
  Жълтокоремна бумка(Bombina variegata L.) – във вод­ни басейни в района
  

• 
  Обикновена блат­на ко­с­те­нур­ка(Emys orbi­cu­­laris L.) – в за­бла­те­ни водни ба­се­й­­ни
  
• 
  Шипо­о­па­ша­та ко­­стену­р­­ка(Te­s­­tudo her­manni Gmelin)
  
• 
  Шипо­бе­д­­ре­на кос­те­нурка(Tes­tu­do grae­ca L.)
  

• 
  Ма­­­лък корморан(Phalacrocorax(Halietor) pygmaeus (Pallas)) – във водни басейни – през есенно-зимния период
  
• 
  Червена(ръждива) чапла(Ardea purpurea L.) – във водни басейни – рядка
  
• 
  Малка бяла чапла(Egretta garcetta (L.)) – във водни басейни в района
  
• 
  Голяма бяла чапла(Casmerodius(Egretta) alba (L.)) – във водни басейни в района – през есенно-зимния период
  
• 
  Нощна чапла(Nyctocorax nycticorax (L.)) – във водни басейни
  
• 
  Голям воден бик(Botaurus stellaris (L.)) – във водни басейни
  
• 
  Малък воден бик(Ixo­b­ry­chus minutus (L.)) – във водни басейни в района
  
• 
  Бял щъркел(Ciconia ciconia (L.)) – в на­се­ле­ните места
  
• 
  Черен щъркел(Ciconia nigra (L.))
  
• 
  Поен лебед(Cygnus cygnus (L.)) – във водни басейни – през есенно-зимния период
  
• 
  Сива гъска(Anser albifrons (L.)) – във водни басейни – през есенно-зимния период
  
• 
  Голяма белочела гъска(Anser albifrons (Scopoli)) ) – във водни басейни – през есенно-зимния период
  
• 
  Малка белочела гъска(Anser erythropus (L.)) – във водни басейни – през есенно-зимния период
  
• 
  Малък нирец(Mergus albellus L.)
  
• 
  Късопръст ястреб(Accipiter brevipes (Severtzow) – много рядък
  
• 
  Белоопашат мишелов(Bu­­teo ru­­­­­finus (Cretzschmar)) – много рядък
  
• 
  Скален орел(Aquila chrysae­tos (L.)) – при ловуване
  
• 
  Малък креслив орел(Aquila pomarina Brehm) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Малък орел(Hi­e­ra­a­e­tus pennatus (Gmelin)) – при ловуване
  
• 
  Тръ­стиков блатар(Circus aeruginosus (L.))
  
• 
  Ливаден блатар(Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Полски блатар(Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Степен блатар(Circus macrourus (Gmelin)) – през есенно-зимния период
  
• 
  Черна каня(Milvus milvus Boddaert)
  
• 
  Червена каня(Milvus milvus (L.)) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Орел змияр(Circaetus gallicus (Gmelin))
  
• 
  Орел рибар(Pandion haliaetus (L.))
  
• 
  Сокол-ски­тник(Falco peregrinus Tunstall) - при ло­ву­ване
  
• 
  Вечерна ветрушка(Falco vespertinus L.) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Малък сокол(Falco columbarius L.) – през есенно-зимния период
  
• 
  Белошипа ветрушка(Falco naumanni Fleischer) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Планински кеклик(Alectoris graeca (Meisner))
  
• 
  Ливаден дърдавец(Crex crex (L.)) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Блатна сова(Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зим­ния период
  
• 
  Бухал(Bubo bu­­­bo (L.)) – при ловуване
  
• 
  Зе­ме­­родно рибарче(Alcedo at­­this L.) – в ре­ки­­ в района
  
• 
  Си­­нявица(Coracias garrulus L.)
  
• 
  Oбикновен пче­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­ло­­­­­­яд(Me­rops apiaster L.)
  
• 
  Сирийски пъстър кълвач(De­n­­d­ro­­copos syri­a­­cus (Ehr.)) – вкл. в насе­лени места
  
• 
  Черен къл­вач(Dryocopus martius (L.))– през есенно-зимния период
  
• 
  Горска чучулига(Lu­llu­la arborea (L.))
  
• 
  Брегова лястовица(Riparia riparia (L.))
  
• 
  Полска бъбрица(Anthus campestris (L.))
  
• 
  Чер­ве­но­гъ­­рба свра­­чка(La­­­nius col­lu­rio L.)
  
• 
  Черно­че­ла сврач­ка(Lanius minor Gmelin)
  
• 
  Ястребо­гу­шо копри­вар­че(Si­l­via nisoria (Bechstein))
  
• 
  Бе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis Temminck) – по време на сезонните миграции
  
• 
  ssp. Бе­лов­ра­та му­хо­лов­ка(Ficedula albicollis albicollis Temminck)
  
• 
  ssp. Полубеловрата мухоловка(Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer))
  
• 
  Червеногуша(малка) мухоловка(Ficedula parva (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
  
• 
  Розов скорец(Sturnus roseus (L.)) – много редки- инцидентни срещи със скитащи ята
  
• 
  Гра­динс­ка ове­са­р­ка(Emberiza hor­tu­lana L.)
  

• 
  Лалу­гер(Spermophilus(Ci­tellus) citellus L.)
  
• 
  Го­­р­ски сънливец(Dryomys nitedula Pall.)
  
• 
  Ле­ш­ников сънливец(Muscardinus avelanarius L.)
  
• 
  Вълк(Canis lupus L.)
  
• 
  Пъстър пор(Vormela peregusna (Guldenstaedt))
  
• 
  Видра(Lutra lutra L.) – за водни басейни с риба в тях
  

Oт Списъка се вижда, че от характерните за тази отсечка на магистралата в Приложение 2 попадат 63 гръбначни вида(без риби и прилепи), от които 2 вида земноводни, 3 вида влечуги, 52 вида птици и 6 вида бозайници.

Във втория списък са посочени най-пряко засегнатите и приоритетни за опазване видове. В оценката, разбира се, трябва да се отчита обстоятелството, че всеки пътен обект представлява само една тясна ивица – с малка площ и отнемащ твърде малък процент от територията на района, за който са характерни посочените видове. Трябва да се отчита също, ча една част от видовете са само преминаващи (мигриращи), а друга част не се размножава в обхвата на обекта.

Разглежданото трасе и прилежащитте му територии, включват в себе си три височинни пояси (за различните варианти) от 0 до 200 m н. в.; от 200-600 m н. в. и от 600 до 1000 m н.в. В климатично отношение Лот 2 преминава през областта на умерено континенталния климат (северната си част от Дупница до Благоевград). Влажностният режим на прилежащите територии се определя от р. Струма (14% от годишния обем на оттока). Продължителността на сушата е 2,5 месеца, 4 месеца и 9,5 месеца за Благоевград и за Дупница- 0,8 месеца, 2,2 месеца и 11,2 месеца.

В реките в района на Лот 2 и най-вече в р. Струма от рибите (Pisces) се срещат значителен брой видове. И тук с най-много видове е представено сем. Шаранови (Cyp­rinidae). С най-големи рибни запаси е р. Струма. Тук най-често срещащи са видовете речен кефал(Leuciscus cephalus (L.)), маришка мряна (Barbus cyclolepis Neckel), вардарски скобар (Chondrostoma vardarense Karaman (Chondrostoma nasus vardarensis), струмска говедарка (Al­burnoides bipunctatus (Bloch)). Срещат се още видовете сом (Silurus glanis L.), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus (L.)), костур (Perca fluviatilis L.), кротушка (Gobio gobio (L.)), черен морунаш (Vimba mela­nops Heckel), распер (Aspius aspius (L.)), струмски щипок (Cobitis strumicae Karaman) и др.

Влечуги(Reptilia) са представени – разр. Люспести (Squamata) – стенен (сив) гущер (Lacerta(Podarcis) muralis Laur.), македонски гущер (Lacerta (Podarcis) erhardii riveti Chab.), зелен гущер (Lacerta viridis Laur), ливаден гущер (Lacerta agilis L.) (сем. Lacertidae), слепок (Ahguis fragilis L.)(сем. Anguidae), обикновена водна змия (Natrix natrix L.) - във водни басейни в района, сива водна змия (Natrix tesselata Laur.) голям стрелец (Co­lu­ber jugu­la­ris L.), смок-миш­кар (Ela­phe longi­ssi­ma Laur.), пе­т­­нист смок (Ela­phe quatorlineata sauromates Pall.), медянка (Co­ro­ne­lla austri­a­ca Laur.) (сем. Co­­lu­b­ri­dae), пе­пелян­ка (Vipera ammodites L.), усой­ни­ца (Vi­­pe­ra berus L.) – по-високо в планините (сем. Vi­pe­ri­dae); разр. Tes­­tu­di­nata - обикновена блат­на ко­с­те­нур­ка (Emys orbi­cu­­laris L.) – в за­бла­те­ни водни ба­се­й­­ни (сем. Emy­didae), шипо­о­па­ша­та ко­­стену­р­­ка (Te­s­­tudo her­manni Gmelin), шипо­бе­д­­ре­на кос­те­нурка (Tes­tu­do grae­ca L.) (сем. Tes­­tu­di­nidae).

В района се срещат (ловуват привечер и нощем) и значителен брой видове прилепи (разр. Chiroptera). За района са характерни и някои видове прилепи, посочени за Кресненското дефиле от Б. Петров в изданието “Биоразнообразие на Кресненския пролом” (Берон, 2001).

В участъка на Лот 2 отсъстват природни екосистеми и биотопи, които да са обект на защита. Следователно магистралата "Струма" в тази си част не ще окаже съществено отрицателно въздействие върху безгръбначната фауна и насекомните съобщества. Не може да се очакват и сериозни негативни въздействия и по отношение на мигриращите птици - голяма бяла чапла (Egretta alba (L.)) (сем. Ar­deidae), зеленоглавата патица (Anаs platyrhunchos) (сем. Ana­­tidae), ма­лък яст­реб (Accipiter nisus (L.)) (сем. Ac­­cipit­ri­dae), сокол-ски­тник (Falco peregrinus Tunstall) (сем. Falconi­dae) (разр. Falconiformes) и др.

Липсата на големи влажни зони не дава възможност за формиране на колонии от гнездящи птици, т.е. не може да се очаква силно негативно въздействие.

Разположението на трасето и в двата му варианта не крие опасност от необратими негативни въздействия върху видовото разнообразие и плътността на популацията на риби, характерни за Струма.

Сериозното замърсяване на реката с феноли и катрани под Кочериново създава по-силен негативен антропогенен натиск, отколкото може да се очаква от строежа и експлоатацията на магистралата.

Районът е беден на висши и нисши животни и представители на ловната фауна, с малки изключения на яребици, пъдпъдък, фазан и заек.

В заключение може да се подчертае, че по отношение на фауната в разглеждания участък не могат да се очакват ясно изразени негативни въздействия, водещи до необратими промени в наличните зооценози.

В близост до Лот 2 няма защитени територии и обекти на животинския свят, които могат да бъдат засегнати от строителството и експлоатацията на разглежданото пътно трасе.

Въздействие по време на строителство и експлоатацията:

Строителството и експлоатацията на Лот 2 няма да доведат до значително негативно въздействие върху фауната, т. е. до пълното унищожаване или до сериозно нарушаване (и вследствие на това значителна промяна) на характера на местообитанията им, а от там и до изчезването на редки и застрашени животински видове от тази част на страната.

Трасето на Лот 2 на АМ „Струма” преминава през райони с множество обекти на културно-историческото наследство. В миналото през долината на р. Струма са минавали важни римски и късноантични пътища.

Известните археологически паметници в района на Лот 2 на АМ „Струма” са представени основно от антични селища, трако-римски светилища, епиграфски паметници, монетни съкровища, праисторически селища, антични гробници, средновековни, антични и могилни некрополи, селища от къснобронзовата епоха, манастирски комплекс, оброчища, антично светилище, църква, терми, крепост и др.

Яхиново

В м. "Зла бара" при селскостопанска работа са намерени части от сребърен колан, обеци и монети на Сигизмунд III. Всички те са били част от огърлица, т.е. находката е значително по-късна от самите монети.

В чертите на града са открити 64 сребърни талера на Дубровник от 18 век.

До Мухтийската воденица, на 5 km северозападно от града са открити две глинени гърнета от късната желязна епоха.

В източния край на града са откривани оброчни плочки и римски монети.
В североизточното покрайнина на града, над левия бряг на р. Джерман, при теснината "Цифуньо" и върху възвишение, има средновековна крепост "Кулата" с площ от 5,6 дка. Допустимо е крепостта да е изградена още в късната античност.

Висока могила

В м. ”Градище" е открита бронзова статуетка на Хермес.

На 3 km северозападно от селото в м. "Боро" има антечно селище и в близост се намира некропол. Погребенията се извършват чрез трупополагане, а инвентарът им се състои от гривни, монети, домашни съдове и др.

В м. "Чардако" на 1 km западно от селото и на 1,5 km източно от р. Джерман има енеолитно селище, проучено при спасителни археологически разкопки. Регистрирани са 5 строителни хоризонта. Материалите са синхронизирани с Марица I - Ш - Дикилиташ. Под тези хоризонти има ями, в които е открита и неолитна керамика.

Случайна находка. Гърне с около 600 сребърни римски монети. Преобладават тези от времето на Траян - 204. Вероятно са заровени по времето на Адриан.

Бобошево

Медно находище. Според Ст. Чохаджиев то е използвано през енеолита, като контрола върху него през ранния енеолит е осъществявало селището при с. Слатино.

На десния бряг на р. Струма, над селото, е разположен манастирския комплекс "Св. Димитър", През 1985 г. са проведени археологически разкопки.

В землището на селото има много оброчища и пет църкви. Три от църквите са късносредновековни - "Св. Илия" в източната част на селото, под м. "Бялата пръст" (XVII век), "Св. Димитър" на 4 km над селото (края на XV век), и "Св. Атанас" в селските гробища (XVII век).

В м. "Скалето" между Бобошево и Пастух се намира крепостта Долна Сътеска от 10-11 век. Там са открити останки от крепостни стени и водопровод. На левия бряг на р. Струма, северно от селото в м. "Оливерица" до манастира "Св. Тодор" има църква, датирана в 12 век.

На 1,2 km северно от селото, в м."Селище" се намира църквата "Св. Тодор". Датирана е в края на 14 век според едни изследователи, а според други трябва да се датира в XII век, или първата четвърт на XI век. Вторият пласт на стенописите е в първата половина на XIV век.

Надгробна плоча със старогръцки надпис. Открит е в нива в м."Мордище" на 1 - 1.5 km северно от селото и в близост до р. Струма. Камъкът е бил счупен в древността и е бил свързан с железни скоби, което е разрушило част от надписа. Старогръцкият надпис е от 8 реда и е свързан с хероизирането на починалия Тит Флавий Хермиан от двете му дъщери с тракийски имена.

Под Долнокрайнската чешма е намерена глинена урна с горели кости, две злат-ни обеци, две златни тръбички, една сребърна монета на Антонин Пий (138-161) и др.

В селото е открит фрагмент от мраморна плоча с изображение на Хера.
При вливането на р. Джерман в Струма и може би на мястото на днешното Бобошево и северно от него в м. "Мордише" е съществувало значително селище през римската епоха. Ив. Кепов в книгата си "Минало и сегашно на Бобошево", с. 118 и сл. съобщава за два мраморни надписа, за изображение на Хеката, зазидано в чешма, за стар водопровод и др., както и за монети от римските императори Антонин Пий (131-161) до Теодосий (408-450) и др. Селището е разположено на площ от 30 дка.

Драгодан

Надгробни могили в м. "Могилата", намираща се на 500 m североизточно от махала Горни Драгодан. Проучени при разкопки, с вероятна датировка І-ІІІ век. В м. "Мрамор" има останки от селище от І - ІІІ век. В м. 'Терена", намираща се на 200 m източно от "Голямата могила" се намира Пандурската могила. В могилния насип са намерени керамични фрагменти от халколита и бронзовата епоха. В могилата е открито и богато погребение с кремация върху елипсовидна площадка с 18 кани и 1 амфора, устие от бронзов съд, стъклен съд, железен нож, медицински инструменти от бронз и др. От последните години от управлението на Адриан (134-138 г.).

Мраморна икона, известна като Драгодановска житийна икона.

Мурсалево

На 1 km южно от селото, в м. "Деве Барган" в близост до ж. п. гарата между шосето за с. Фролош и ж. п. линията, на левия бряг на р, Струма има праисторическо селище от ранния неолит. Освен от ранния неолит има и останки от РЖЕ.

В м. "Мраморите" на десния бряг на р. Струма до Мурсалевския мост са запазени останки от селище и водопровод. Тук има и две надгробни могили - Голямата и Малката. Вероятно тук е била крепостта Мрамор през 11-14 век.

Кочериново

В м. "Кепрашлъко" има останки от сгради със стени от ломени камъни. Има два строителни периода: от началото на 3 век и втората половина на 3 и първата половина на 4 век. Открити са много монети. Вероятно тук е имало тържище.

В м. “Градишето” на 500 m северно от м."Харамията" на възвишение, е имало укрепление, за което няма повече данни.

В м. "Св. Архангел" южно от селото по течението на Чалтишката вода има 3 воденици, разположени на 500 m една от друга. При втората се намира и м."Църквище".

Край река Крашевица, на 3 km северозападно от селото, са останките от средновековната крепост Крашевица. Тя е разрушена през 12 век от Стефан Неман, заедно с Перник и Велбъдж.

Върху първата тераса на десния бряг на Рилска река, западно от града, има некро-пол от три могили. През 1993 г. частично е проучена третата или т. нар. Малка могила. Датирана е в ранноелинистическия период. Южно и източно от могилите на 200 до 600 m е имало селище. В Голямата могила има само един богат гроб, на тракиец от римско време.

Оброчен надпис от първата половина на 3 век публ. от Ернст Калинка. Вероятно е свързан с римско селище, разположено при вливането на Рилска река в Струма.

Бараково

Оброчен надпис върху варовикова колона, счупена на две. Посветен на Зевс, Хера, Хе-ракъл, Дионис и Афродита от 3 век. Името на посветителя е тракийско. Вероятно е свързан със селище от римската епоха, което се намира при вливането на Рилска река в Струма. Възможно е объркване в границите на землищата. Възможно е обаче обектите да са два.

Над м. "Дълбоката падина", на 1,3 km североизточно от селото при оран са изровени няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от плочести камъни. В един от гробовете са намерени 13 златни мъниста, един златен пръстен и сребърна фигурка на птица. Вероятно имат античен произход.

На около 1 km източно от селото, върху тераса на десния бряг на р. Струма и устието на р. Лисийка в м."Каси баня", има праисторическо селище. През 1977 - 1979 г. са проведени сондажни разкопки. Установени са културни пластове от средния и късния неолит и от ранния халколит.

При изготвяне на парцеларните планове ще бъдат отразени всички регистрирани /известни обекти на КИН.

Въздействие по време на строителство:

По време на СМР по пътя е възможно да се открият, респ. засегнат, археологически обекти. При констатиране на подобен случай следва да се преустанови строителството в съответния участък и да се уведомят незабавно съответните институции (НИНКН и регионалните музеи) и да се изчака провеждането на съответните спасителни, консервационни и пр. работи.

Не се очаква. Експлоатацията на пътя не е свързана с въздействие върху обектите на КИН.

Въздействието върху материалните активи като цяло ще бъде положително и дълготрайно, предвид, че изграждания обект е нов.

Предвиденото инвестиционно предложение, по начин и степен на въздействие може да се раздели на два етапа – въздействие по време на строителството, и въздействие по време на експлоатацията.

Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията на инвестиционното предложение са общите и локални вибрации, прахът, токсичните вредности, шумът, неблагоприятният микроклимат, физическото натоварване.

• 
  Неблагоприятен микроклимат - Работата ще се извършва на открито, което я причислява към категорията за неблагоприятен микроклимат. Освен това, през летните месеци в кабините на тежкотоварните и изкопни машини има условия за прегряващ микроклимат;
  
• 
  Наднормени шумови нива - Неблагоприятният здравен ефект на шума е главно върху централната нервна система и се изразява предимно в разстройство на съня и развитието на неврозо-подобни състояния;
  
• 
  Тежките строителни машини генерират шум с висок интензитет, който в кабините надвишава допустимите норми от 85 dB/А и оказва неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и нервната система;
  
• 
  Наднормени нива на общи вибрации - На общи вибрации ще бъдат изложени водачите на тежкотоварните камиони, багери, булдозери. Общите вибрации увреждат главно костно-ставния апарат, съдовата система, а чрез ефекта на резонанса те оказват и неблагоприятен ефект върху редица вътрешни органи;
  
• 
  Локални вибрации - На въздействието на локални вибрации ще бъдат изложени и работещите с асфалтополагащи, валякови и къртачни машини. Неблагоприятният здравен ефект се изразява в увреждания на сетивната и микросъдовата система на горните крайници. Този ефект е по-силно изразен при работа в условията на преохлаждащ микроклимат;
  
• 
  Прах - Строителните работи ще се извършват на открито. По време на строителството, което е свързано с изкопни и насипно-уплътнителни работи, при най-неблагоприятни климатични условия (сухо и безветрено време), прахът е възможно да достигне стойности над ПДК, като ще се добави и прахът, който ще се генерира от транспортните машини. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици, и много други условия. Обикновено при такива строителни дейности, най-високите концентрации на прах са локализирани на мястото им на генериране. Наднормените прахови нива са рисков фактор както за развитието на белодробни заболявания от общ характер, свързвани с дразнещия ефект на праха, такива като ринит, хронични бронхити и техните усложнения, така и за развитието на професионална прахова патология.
  
• 
  Вредни токсикохимични фактори - Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда, са СО, NOx, SO₂, въглеводороди, прах, бензинови пари, асфалтови пари. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните при строителството машини, режима им на работа.
  
• 
  Физическо натоварване - Трудът в пътното строителство е в голяма степен механизиран. Въпреки, че в по-голямата си част дейностите по строителството се извършват с помощта на механизация, има и работни операции, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка и тежка физическа работа.
  

Рискът за населението ще бъде различен по степен в зависимост от близостта на магистралата до жилищните сгради, но като цяло може да се оцени като изключително ограничен.

Основните фактори, рискови за здравето на населението, живеещо в близост до трасето на автомагистралата, ще са шумовият и прахов фактори. В момента, с функционирането на първокласен път Е–79 тези фактори са налице и по настоящем населението е експонирано на шум и прах в не по-малка степен от тази, очаквана при реализирането на инвестиционно намерение.

По време на строителството на пътя, параметрите на акустичната среда ще бъдат временно влошени през деня в най-близко разположените до трасето населени места. Този риск може да се минимизира чрез добра работна организация – строго определени маршрути на движение на пътно-строителната техника, лимитиране на работата на празен ход, работа само през деня и др.

Независимо от научно обоснованата прогноза за увеличение на пътния трафик след построяването на автомагистралата е необходимо провеждането на редовни натурни измервания на пътния поток, замърсителите и шумовото натоварване след пускане на пътя в експлоатация.

От участък на Лот 2, в непосредствена близост до трасето е гр. Кочериново (кв. Левски). Съгласно доклада за ОВОС е препоръчано в участъка да бъдат изградени шумозащитни съоръжения, което е отразено и в идейния проект. Препоръчани и заложени в Решението по ОВОС са и други мерки, които са отразени в идейния проект на Лот 2.