Тетия еко– еоод София, жк Младост 1, бл. 95`,вх. А gsm 0889 541 942
Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа
Изтегляне 1.55 Mb.
|
|
4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа Защитени територии и защитени зони Не се засягат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Лот 2 на АМ Струма засяга и преминава през територията на защитена зона „Кочериново” с код BG 0002099 за опазване на дивите птици. Също така следва да се отбележи отново, че местоположението на трасето в границите на защитената зона не се изменя с идейния проект спрямо местоположението по предпроектните проучвания, върху които са извършени ОВОС и ОС за цялостния обект АМ Струма. Защитена зона Кочериново се намира в Югозападна България, в Благоевградската котловина. Територията му е заключена между главен път София - Кулата и гр. Кочериново на запад, гр. Рила на изток и пътя между двата града - на север. Южната граница преминава северно от с. Стоб, като южно от с. Пороминово върви в източна посока и обхваща земите между селото и квартал Бараково. Площта му е 2 434,9 ha. Територията включва няколко типа местообитания, основното от които представляват мезофитните и алувиално-ливадни тревни формации (182 ha) - влажни ливади, пасища и други открити тревни пространства, разположени в долното течение на Рилска река и около нейния последен ляв приток. Голям процент от територията е заета от обработваеми площи. Има и овощни градини. Защитената зона е създадена с цел:
Част от трасето на Лот 2 на автомагистралата преминава през западната част на защитената зона в близост до съществуващия път София-Кулата (западна граница на зоната), като пресича обработваеми земи и река с крайречна растителност и околни малки по територия влажни ливади и пасища. Засегнатите земеделски земи са хранително местообитание за белия щъркел и се ползват като гнездово местообитание от ливадния дърдавец. Крайречната растителност е подходящо местообитание за сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, който макар да не е обект на опазване в защитената зона, е включен като застрашен в приложение І на Директива 79/409/ЕИО. Трасето на Лот 2 попада в източната периферна част на защитена зона за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна BG0001013 „Скрино” от км 345+600 до км 346+100, с дължина на участъка около 500 м от трасето, които засягат площ от 13,5 дка от нея – в резултат на оптимизацията на проекта, предвиденият мост с дължина 10 м е изместен на км 345+408 (съгласно ПУП-ПП същият беше предвиден на км 345+405). Река Струма Река Струма по цялото протежение на магистралния път попада в списъка на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в Република България съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г. на МОСВ. Категоризацията на водите на р.Струма е извършена за 13 участъка от нейната дължина до границата с Гърция. При определяне на участъците са взети предвид физико-географските особености, разположението на хидротехническите съоръжения, основните замърсители и множеството притоци. Кислородният режим на реката, дори и след гр. Перник, е много добър – яз. Пчелина е много ценен в това отношение. Това се дължи на ясно изразения планинския характер на реката. По този показател водите са I категория, с едно изключение – участъка след гр. Перник до гр. Батановци, където водите са II категория. Следва участък с по-високо кислородно съдържание до с. Ръждавица, където водите са I категория. До границата водите са II категория по съдържание на разтворен кислород (О2). Само в отделни участъци, като след с.Невестино и след гр. Сандански водите не са подходящи за развъждане на риба, и то само при минималните водни количества. Долината на река Струма е известна и като основен миграционен биокоридор на птиците Via Aristotelis преминаващ през България. Някои от ключовите видове водолюбиви птици включени в приложение І на Директива 79/409/ЕИО са: къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/, лопатарка /Platelea leucorodia/, черен щъркел /Ciconia nigra/, малка бяла чапла /Egretta garzetta/, голяма бяла чапла /Casmerodius albus/, бял щъркел /Ciconia ciconia/ и голяма бекасина /Galinago media/. Други видове водолюбиви птици, обект на опазване, съгласно чл.4.2 на Директивата за птиците, които мигрират по поречието на струма са голямата пъструшка /Porzana porzana/ и големият зеленоног водобегач /Tringa ochropus/. Освен тези видове, според Zalles and Bildstein (2000), по долината на р. Струма мигрират и следните видове грабливи птици обект на опазване по чл. 41 или 4.2 на Директивата: черна каня /Milvus migrans/, орел рибар /Pandion haliaetus/, египетски лешояд /Neophron percnopterus/, сокол орко /Falco subbuteo/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, осояд /Pernis apivorus/, голям креслив орел /Aquila clanga/, средиземноморски сокол /Falco eleonorae/, вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, малък ястреб /Accipiter nisus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, ливаден блатар /Circus pygargus/, полски блатар /Circus cyaneus/, степен блатар /Circus macrourus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/. По долината на река Струма мигрират и значително разнообразие от пойни видове птици в големи количества. Част от вариантите на трасето на автомагистрала Струма минават предимно по заливните тераси на реките Джерман (южно от град Дупница) и Струма (от устието на р. Джерман до държавната граница с Гърция), като многократно ги пресичат. Обекти на културно-историческото наследство По време на СМР свързани със строителството на ЛОТ 2 на АМ „Струма” необходимо да бъдат осигурени наблюдения от археолог поради наличие на много обекти в района на Струма от различни епохи. 4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси Реализацията на инвестиционното предложение не предполага ползване на природни ресурси. Геоложката основа, която ще се засегне при изграждането на пътя не подлежи на регенерация. Хумусният пласт ще се отдели и съхрани до приключване на СМР, след което ще се използва по предназначение. След завършване на строителните дейности, ще бъде изпълнен цялостен ландшафтно-устройствен проект. Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи. Същите са необратими, но незначителни предвид малката площ, която се засяга. Процесът на строителството ще бъде свързан и с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална. Замърсяване на повърхнастни и подземните води, геоложката основа и почвата може да възникне единствено вследствие аварии на превозни средства (строителна техника), което е непредсказуемо. 5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение Алтернативи на трасето на Лот 2 са подробно разгледани и оценени в доклада за ОВОС за цялостния обект. Приета е алтернативата „кафяв” вариант на трасето за Лот 2. Наложилите се изменения са резултат от технически и нормативни изисквания, които са изпълнени в разработения идеен проект за лота. ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ):
По аналогия на характеристиката и прогнозата за въздействието на ПУП-ПП за Лот 2 на АМ „Струма”, в настоящата информация е представена прогнозна оценка за потенциалното въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда и човешкото здраве в обхват от по 25м ивици от двете страни на трасето. Целта е да се отчете и въздействието върху околната среда и човешкото здраве, в случай, че на фаза технически проект или при строителството на трасето се наложат незначителни изменения - промяна на криви, нивелета, попадане на неотразени в подземния кадастър мрежи на други ведомства, за които се налага реконструкция и др.). 1.1. Въздействие върху атмосферата и атмосферния въздух Характеристиките и режимът на климатичните елементи в региона определят климата му като преходен. Според климатичното райониране на Алисов, регионът попада в най-южната част на умерено-континенталната подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Според класификацията на Кьопен регионът попада в климатичен тип Сfa – умерено-топъл влажен климат с горещо лято. Класификацията на Торнтуайт също определа региона като умерено-топъл. Индексът на овлажнение на същия автор го определя като сух, субхумиден /сух с недостатъчно овлажнение/. Индексът е около -17. Климатични фактори Атмосферна циркулация - Най-съществената особеност на атмосферната циркулация в региона е, че преобладаващият зонален пренос (запад-изток) се променя на пренос север-юг поради направлението на речните долини на реките Джерман и Струма. През цялата година преобладават въздушни маси на умерените ширини. През лятото има нахлувания на тропични въздушни маси, а през студеното полугодие и на арктични въздушни маси. Речните долини са фактор за задържането на студен въздух, макар и в по-малка степен, отколкото котловините. В източната част на региона в подножието на Рила възниква планинско-долинен вятър, особено добре изразен през топлото полугодие при антициклонални синоптични обстановки. Вятър - Представителна за този участък е климатичната роза за станция Рила, където преносът е север-юг. Средната скорост на вятъра от север е 4.5m/s, от юг – 3.2m/s, каквато е и стойността на средногодишна скорост. Преобладаващите ветрове от север са в 48.2% от случаите в годината, от юг – 14.8%. 
Роза на вятъра за климатична станция Рила Релеф – за района на ЛОТ 2 Дупница–Благоевград (юг) включва долината по долното течение на р.Джерман до вливането й в р.Струма и част от долината на р.Струма между селищата Бобошево и Благоевград – юг (кв.Струмско). Речните долини са с надморска височина между 400m и 500m, която намалява от север на юг. Радиация - Сумарната слънчева радиация (ССР) е приходната част на уравнението на радиационния баланс. Максимумът й в целия посочен регион е през м.юли, а минимумът – през м.декември. Разходната част в това уравнение е ефективното излъчване (ЕИ). Максимумът му в целия регион е през летните, а минимумът - през зимните месеци. Този вътрешно-годишен ход е обусловен от продължителността на светлата част на денонощието и от режима на облачността. Той е променлив и зависи от температурата на въздуха и на почвата, влажността на въздуха и на почвата и количеството и вида на облачността. Разликата между приходната и разходната част на уравнението се нарича радиационен баланс (РБ). Максимумът на радиационния баланс също е през м. юли, а минимумът – през м.януари, когато той може да стане и отрицателен. Балансът е фактор, който в значителна степен определя денонощния и годишен ход на температурата на въздуха и влияе пряко или косвено на повечето останали климатични елементи. Участъкът има ССР около 5 600 MJ/m2, ЕИ около 3 300 MJ/m2 и средни годишни стойности РБ от 2 300 МJ/m2 – отрицателни, но близки до нулата през м. Януари. Слънчево греене - Средногодишната продължителност на слънчевото греене е около 2 200 часа годишно. Максимумът е през месеците юли и август, а минимумът – през месеците декември и януари. Тази продължителност е около 48% от максимално възможната за съответната географска ширина, като през лятото този процент е около 70, а през зимата – около 25. Температура на въздуха - Средногодишната температура на въздуха в региона е около 11.5С. Максимумът е през м.юли /около 22С /, а минимумът – през януари – около 0С. Абсолютните максимални температури се наблюдават най-често през юли и са около 42С, а абсолютните минимални – през януари и са около -27С. Средната месечна минимална температура е най-ниска през януари и най-висока през юли. Мразовитите дни и ледените дни имат максималния си брой през януари. Средна месечна минимална температура на въздуха за ЛОТ 2
Брой на мразовити и ледени дни, коефициент на замръзване по участъци
Поради сравнително голямата надморска височина на региона, броят на часовете с температура на въздуха над 32С е сравнително малък. Брой часове месечно и годишно на темп. над 32С
Средната месечна и годишна денонощна амплитуда на температурата на въздуха се колебае между 8С и 15С с максимум през лятото /юли и август/ и минимум през зимата /януари/. Средна месечна и годишна денонощна амплитуда на темп. на въздуха по участъци
Влажност на въздуха - Средногодишната стойност на пъргавината на водната пара /абсолютната влажност/ е около 10hpa. Максимумът е през юли – около 16hpa, а минимумът – през януари – около 5hpa. Относителната влажност е с вътрешно-годишен ход обратен на този на температурата – максимумът е през декември и януари – около 80% , а минимумът – през август – около 55%. Дефицитът на влажността се колебае между 1.5 и 14 hpa с максимум през август и минимум през януари. Средна месечна и годишна относителна влажност по участъци
Облачност и мъгли - Максимумът на количеството на облачността е през декември и януари – 6.5 десети, а минимумът – през август – 2.5 десети. През лятото се наблюдават най-много ясни дни, а през зимата – най-малко. Годишният брой на ясните и мрачните дни е около 75, като броят им нараства от север към юг. Мъглите са редки – около 10 дни годишно с максимум през студеното полугодие. Средна месечна и годишна обща облачност по участъци
Валежи - Средногодишните валежни суми са около 580mm. Максимумът на валежите е през месеците май и юни, с добре изразен вторичен максимум през ноември. Минимумът е през август-септември с добре изразен вторичен минимум през февруари – март. Без валежните периоди са най-дълги през лятото и най-къси през зимата. Средна месечна и годишна сума на валежите по участъци
Средна продължителност (в дни) на максимален без валежен период
Снежна покривка - Снежна покривка се образува средно в двадесет дни през трите зимни месеца. В средната и южната част на трасето не всяка година се образува снежна покривка. Когато се образува, най-често тя не се задържа повече от 48 часа. Брой на дни със снежна покривка по месеци и годишно
Текущо състояние на атмосферния въздух В района на Лот 2 липсват значими организирани източници на замърсители. През годините са наблюдавани незначителни превишения на ПДК за прах за някои от пунктовете, които се намират и до и в населени места (Дупница, Джерман). Не са наблюдавани превишения на ПДК за азотни оксиди, серни оксиди и др. Въздействие върху атмосферния въздух по време на строителство: По време СМР ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии. В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни; - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси; - строително-монтажни дейности; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство. Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на: - Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Използването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден оксид; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа. - Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства. Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи.. Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално. Фазата на строителството (особено разглеждана спрямо експлоатационния период на съоръженията) като цяло е ограничена във времето и няма да окаже значим и траен ефект върху качеството на атмосферния въздух. Избягването на здравния риск за местното население изисква спазване на точен график на строителните работи, съобразени с метеорологичните условия, т.е да се позволи на атмосферата да се самоочиства. Например, когато има безветрие и въздухът е много замърсен, да се спира за известен период строителната дейност, за да може замърсяването да се разсее. Предвид характера на строителните дейности и обема им, кумулативния ефект, който ще се наблюдава в резултат на изграждането на трасето, е незначителен, в обхвата на засегнатите терени. Не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.
Изместването на трасето, което е предмет на изработения идеен проект за Лот 2 на АМ „Струма” ще доведе до абсолютно незначително изместване и на основните точки, в които са концентрирани атмосферните замърсители, оценени подробно в доклада за ОВОС. Така например, годишните количества на емисиите ще останат съгласно изчислените с модела по време на изготвянето на доклада за ОВОС през 2007 г., а именно:
Като цяло трафикът по АМ “Струма”, в т.ч. по Лот 2, ще има малък принос в емисиите за тези замърсители в сравнение с емисиите от населените места (в зоните около тях). Залпови емисиите на въглеводороди, въглероден диоксид (СО2), въглероден оксид (CO) и други токсични вещества ще има при възникване на пожар, експлозии и разливи, в следствие на тежки пътно-транспортни инциденти. Количеството на емисиите, зависи от големината на аварията, т.е. от продължителността й и от количеството вещество, участващо в аварията. Емисии за отделните замърсители при структурата на потока за 2020г. Лот 2 минава извън населени и индустриални зони, като в доклада за ОВОС като най-подходящ е определен и избраният „кафяв” вариант – освен единични превишения на азотни оксиди, останалите замърсители не се очаква да превишават нормите според резултатите от моделирането. Превишенията не достигат до населените зони. Изместването на трасето, което е предмет на настоящото инвестиционно предложение, не се очаква да бъде по-негативно за околната среда, в сравнение с оцененото трасе на фаза предпроектни проучвания в доклада за ОВОС. С построяването на АМ "Струма", в т.ч. Лот 2, се очаква замърсяванията по съществуващия път Е-79 да намалеят значително, тъй като транспортният поток (особено тежкия транзитен), ще увеличи средната скорост на преминаване с термично стабилен режим на работа на двигателите, което от своя страна намалява количеството на изхвърлените вредни вещества. В крайна сметка това ще подобри хигиенните параметри на атмосферния въздух на населените места. 1.2. Въздействие върху водите Основната водна артерия в разглеждания регион, река Струма, води началото си от южните склонове на Витоша на 2180 m надморска височина, което е на около 0,6 km южно от Черни връх. Тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 m н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 km, приема водите на около 42 притока от І и ІІ порядък като по-големите са: Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Водосборът на р. Струма е 10797 km2 и попада в Западния Беломорски регион. Средно годишният отток на р.Струма се изменя в границите от 2,117 m3/сek при Перник до 76,167 m3/сek при Марино поле. Вариациите на оттка са около 0,3. По дължина на реката минималните водни количества нарастват от 1 m3/сek при Перник до 33,49 m3/сek при Марино поле. Нарастването на максималния отток е много по-чувствително: от 3,5 m3/сek при Перник достига до 149 m3/сek при Марино поле. Река Струма по цялото протежение на магистралния път попада в списъка на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в Република България съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г.на МОСВ. ЛОТ 2 в по-голямата си дължина се изгражда успоредно на р. Джерман и пресича Рилска река. И двете реки са леви притоци на р. Струма. Водата на р. Джерман е пресна (M<0.5 g/dm3), подчертано хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-натриева като през хладните сезони се появява и Mg2+ в по-значителни количества. Водата както на р. Струма, така и на р. Джерман е със слаба алкална реакция (рН от 7.4 до 7.8), което показва, че тя не е в състояние да пренася тежки метали в разтворено състояние. Изграждането на АМ „Струма” в райна предвижда тунелно строителство ( два тунела), но не се очаква въздействие върху подземните водни тела. В района на обекта р. Джерман и р. Струма са определени като чувствителни зони изискващи специален режим на управление с цел да се намали и/или предотврати постъпването на биогенни елементи във водните тела с последващо влошаване на екологичното състояние на повърхностните водни тела. Строителството и експлоатацията на АМ „Струма” нямат отношение към биогенните елементи и не са фактор, застрашаващ водите в това отношение.
Трасето на Лот 2, в т.ч. необходимите реконструкции на други ведомства, се отдалечава от леглото на р. Джерман, с което се постига превенция на рисковете по отношение замърсяването на повърхностните водни тела. При тези условия се редуцира риска от аварийно замърсяване на водите, на един от големите притоци на р.Струма.
Строителството на ЛОТ 2 на АМ “Струма” може да предизвика само временно и локализирано увеличаване на мътността на водата на р. Струма и нейните водопритоци в участъците, където се изграждат мостове, водостоци или подпорни стени. Мътността ще е от минерален произход и ще е свързана с изкопните и насипнте работи в близост с водостоци и деретата, само когато по тях тече вода. Това обаче ще има временен характер и не може да бъде повод за промени в категорията на реките като приемници. Инвестиционното предложение не е свързано с водоползване и дейности в повърхностни водни обекти, както по време на строителството така и при тяхната експлоатация. (освен при изграждане на мостовите устои, което се одобрява в Разрешителните за ползване на воден обект, съгл. ЗВ). .
Експлоатацията на автомагистралата не е свързано с постоянно или значително водопотребление. По време на експлоатацията не се налага ползване на водни ресурси. Експлоатацията не предполага отделяне на отпадъчни води, подлежащи на събиране и пречистване.
Скалните разновидности, които доминират в сектора, принадлежат на кватернера, по-малко на неогена (Джерманска и Бараковска свита), за подложка на които служат допалеозойските метаморфити от Огражденската надгрупа, вендските интрузивни скали на Струмската диоритова формация (при Дупница и Бобошево) и палеогенските седименти от пъстрата подвъглищна и въгленосната задруги на Бобовдолския грабен между Дупница и Бобошево. Стратиграфски взаимоотношения на формациите Огражденска надгрупа. Включва полиметаморфни скали с докамбрийска възраст. Те са в основата на стратиграфския разрез. Поделени са на Тросковска и Арденска. група. Тросковската група е представена от Четирската свита. Четирска свита - ортоамфиболити (с изходни скали предимно пироксенити, перидотити и габро). Присъстват и метадиабази и туфи. Дебелина на свитата до 500 m. Формацията се разкрива в западния борд на Благоевградския грабен (на S от Благоевград). Горната й граница е тектонски усложнен литоложки преход. Арденската група представлява гнайсово-мигматитов комплекс, включващ мигматити (биотитови и двуслюдени, очни, очно-ивичести и ивичести) и небулити, богати на пегматитови, аплитови и кварцови жили. Разпространена е на север от Тросковската група до с.Драгодан. Струмска диоритова формация (СДФ). Струмската диоритова формация включва магмени скали (габро, габродиорити, диорити и плагиогранити) с амфиболови пегматитови жили. Пресича диабаз-филитоидния комплекс (извън района) и е покрита от пермски седименти. Продукт е на океанска островнодъгова обстановка. Основните й разкрития в трасето са на север от Дупница. Палеоген. Палеогенът е представен от три задруги: Пъстра подвъглищна задруга с моласов състав - полимиктови конгломерати и пясъчници, с прослойки от алевролити и аргилити. Контактите й с подложката (СДФ) са тектонски. Дебелината на задругата е около 200 m. Въгленосната задруга следва нагоре с преход. Представена е от пясъчници, песъчливи глини и дребнокъсови конгломерати с въглищни аргилити и въглища. С изчезването на въглищните пластове се преминава в следващата аргилитова задруга Дебелината на задругата е до 100 m. Задругата на тънкослойните аргилити е изградена от слабо битуминозни “хартиени” шисти с тънки прослойки пясъчници. Дебелина на задругата около 300 m. Неоген. Неогенът е представен от седименти с понтийска възраст, които се разкриват в левия борд почти по цялото трасе в сектора. Разполагат се трансгресивно върху пъстра подложка от по-стари скали, но най-често са ограничени от разломи. Поделени са на две свити - Джерманска и Бараковска. Джерманската свита е изградена от светли алевролити с неясна слоистост, с неиздържани прослойки от пясъчници, конгломерати и глини. Дебелина 500 m. Бараковската свита следва с преход. Той се бележи от появата на олистостромни образувания (гнайсов блокаж) и латерално зацепване на алевролитите със средно-грубозърнести пясъчници, които са една от основните литоложки разновидности на свитата наред с дребнокъсовите до гравийни конгломерати и брекчоконгломерати. Произходът на седиментите е алувиално-пролувиален. Дебелината на свитата е около 100-200 m. Кватернер. Кватернерните седименти заемат по-голямата част от трасето на сектор ЛОТ 2 по цялата му дължина. Отложенията са с различна възраст и генезис. Алувиални еоплейстоценски чакъли от много добре заоблени полимиктови късове с тухленочервен песъчливо-глинест пълнеж се разкриват на N от Благоевград до NW от Кочериново. В основата им залягат груби несортирани добре заоблени чакъли с песъчлив или песъчливо-глинест пълнеж. Нагоре в разреза късовете издребняват, като постепенно се налага песъчливо-глинестата маса. На места имат характерен тухленочервен цвят. Долната им граница е размивна. Дебелината им е до 50 m и се разполагат на височина 60-130 m над речното ниво. Плейстоценски чакъли и валуни от надзаливните тераси на р.Рилска и р.Струма се наблюдават при Кочериново и на N от Мурсалево. Дебелината на плиоценските чакъли и валуни достига 12 m. Холоценът е представен от генетично разнообразни отложения: пясъци и чакъли с коса слоистост от заливните тераси на р.Джерман, Струма, Рилска и техните притоци. Често образуват наносни конуси от чакъли с пясъчно-глинеста запълваща маса по цялото протежение на трасето. Големината на късовете в подножието на долинните склонове достига 0.5 m. Делувиални образувания от ръбести чакъли със землеста спойка се наблюдават в подножието на склоновете и между конусите. Имат характера на брекчи до брекчоконгломерати с песъчливо-глинест, неравномерно разпределен пълнител. Дебелината на делувиалните образувания варира в широки граници и зависи от интензивността на ерозията и денудацията. Тектонски строеж Основна структура е Благоевградският грабен. Образуването му се контролира от разседи и отсед-разседи с посока N-NW (Струмски разлом), меридионални (Благоевградски разлом, Западнорилска разломна зона) и посока NE (разломи по р.Джерман, Клисурски разлом в северозападния склон на Рила). Благоевградският грабен е наложен напречно на по-старите, ранно- и късноалпийски, разломно ограничени структури с направление NW-SE (Влахинския, Западнорилския и Верилския блок и Бобовдолския грабен). Разломи със същото NW направление усложняват оградните разломи на Благоевградския грабен с разсед-отседни движения.
От реализирането на инвестиционното предложение в този участък не се засягат находища на подземни богатства. В обхвата на 4 дка се засягат территории за добив на инертни материали. Няма възражения от страна на собствениците по отношение на необходимостта от промяна на предназначението на земята и преминаването и към транспортна территория като начин на трайно ползване. Въздействие по време на строителство: Нарушения на геоложката среда се очакват главно на етапа на строителството. Засяга се геоложката основа, т.к. този вид строителство е свързано с изкопи и насипи, за изграждане на пътното тяло. Големите нарушения са свързани с основните работи по изпълнение на дълбоките траншеи, високите насипи, тунелите, подпорните стени, мостовете и другите съоръжения. Едно от основните изменения, които се очакват да настъпят в геоложката среда е изменението на нейното напрегнато състояние. Това ще се дължи на прилагането на допълнителни товари (напр. при насипите) и разтоварването й, следствие на изкопите. От особено значение ще бъде и очаквания резултат следствие прокопаването на тунелите. При всички тези посочени строителни работи освен използването на мощна и тежка земекопна, транспортна и уплътнителна техника, ще се извършат и взривявания. Друго изменение в геоложката среда е очакваното активизиране на свлачища и срутища, особено при недобро проучване и несъобразено с геоложките дадености строителство. Към това може да се добави и възможността за активизация на процесите на изветряване и ерозия, които обикновено съпътстват подобен тип строителство. Могат да се очакват негативни геоложки изменения от необходимите в случая депонирания на земни и скални маси и от взаимствани изкопи. Последните са нужни при осъществяването на очакваните мащабни и обемни насипни работи. Не бива да се подминава и необходимостта от качествени строителни материали (основно скални) са пътните настилки. ЛОТ 2 прави далечен западен обход на гр. Дупница, с което се избягват свлачищните проблеми характерни за района, но налага дълбоки скатни изкопи и решаване на проблеми с устойчивостта на подсечените (земни и изветрели скални) скатове и овладяването на повърхностната ерозия. Трасето има на места северно изложение, частично ще бъде в неподходящо положение спрямо слънчевото греене, което ще породи познаните трудности при експлоатацията през зимата. За този участък се предвижда материалите за насипи да се търсят във възможността от влагането на тези от изкопите и в насипите и изпозването на кариери.
По време на експлоатацията не се очаква въздействие върху земните недра и геоложката основа. 1.4. Въздействие върху почвите и земеползването Съгласно почвено-географското райониране на България инвестиционното предложение попада в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт , средно Струмско-Осоговската провинция, която се простира от Дупница до Кресна и обхваща изцяло трасето на ЛОТ 2. По протежение на трасето на автомагистрала „Струма”, респ. територията на инвестиционното предложение канелените горски почви са представени главно от вида излужени. Излужените канелени горски почви имат добре оформен профил, състоящ се от два ясно обособени хоризонта: хумусно-акумулативен (А), с мощност 30-40/50 cm и метаморфен–B(t), с мощност 50-70 cm. Хумусно-акумулативният хоризонт се характеризира с тъмно червеникаво-кафяв цвят, сбит строеж и дребнобуцеста структура. При нормална мощност на профила тези почви попадат във втора/трета бонитетна категория (при неполивни условия), а при условия на напояване те се категоризират като първокласни земи. Разновидностите с по-плитък профил и ерозираните такива принадлежат към 4-5/6 бонитетна категория (Карта на бонитетните категории). Като интразонални почви между канелените горски почви са разположени и различни представители на примитивните и наносните почви: литосоли, регосоли, ранкери, делувиални почви. Значително представени в разглежданата територия са още и наносните почви (Fluvisols): делувиални, алувиални, техните ливадни разновидности, както и наносни почви от смесен тип. Въпреки че отложените наноси са много разнообразни във вертикално и хоризонтално направление, общо взето те са леки по механичен състав, скелетни в определени участъци, със значително присъствие на чакъл. Характеризират се с рохкаво сложение на профила, нестабилна структура и с висока степен на дренираност. В по-ниската част на терена и непосредствено до река Струма се простира ивицата на алувиалните почви, характеризиращи се с голямо разнообразие на механичния си състав: песъчливи, каменисти, глинесто-песъчливи, както и средно песъчливо-глинести. Върху първата незаливна тераса и други сравнително близки до реката незаливаеми площи се наблюдават съчетания от различни почвени образувания, които в зависимост от произхода и характера на наносните материали, близостта до страничните склонове, както и в зависимост от дълбочината на подпочвените води, могат да бъдат диференцирани съответно като алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, делувиално-алувиални и алувиално-делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви, заблатени се отличават с високото ниво на подпочвените води, в зоната на активния коренообитаем слой. Имат тежко песъчливо-глинест механичен състав. Върху тях се развива единствено блатна растителност. Не е възможно тези почви да се ползват без изграждане на дренажна система. Засолени почви: Срещат се в съчетание с алувиално-ливадните почви. Тъй като алувиалните наноси са твърде разнообразни по дълбочина и капилярната подемност в отделни участъци не е гарантирана по цялата мощност, засоляването най-често се проявява на петна, с различна площ сред алувиално-ливадните почви. Рендзини (Leptosols): Образувани са върху твърди или напукани карбонатни скали (варовити). Разположени са на наклонени релефни форми, в подножието на варовиковите възвишения, между делувиалните шлейфове. Профилът им е плитък, от типа А/С, характеризиращ се с малка мощност (20-30cm). Хумусно-акумулативният им хоризонт e богат на карбонати (40-50%). Високото карбонатно съдържание забавя разлагането на органичното вещество, минерализирането протича бавно, като се натрупват по-големи количества устойчив хумус (2,5-3,0%). Рендзините са скелетни почви, съдържат варовити скални късове по целия профил и имат рохкаво сложение. Силно дренирани са. Проблем при тяхното използване е ниската им водозадържаща способност, което налага необходимостта от напояване. Застрашени са от развитие на водна ерозия. Ако не са ерозирани, са подходящи за отглеждане на лозя за производство на десертно грозде, при условие че се използват хлорозоустойчиви подложки. Ако са силно ерозирани, се използват за залесяване. Кафяви горски почви, светли, вторично затревени (Cambisols – по класификацията на ФАО): Кафявите горски почви, светли, са разпространени в средния планински пояс – над 600-700 m н.в., върху по-силно наклонени и стръмни, припечни склонове (главно с южно и югозападно изложение), с преобладаване на влажни букови и иглолистни гори. Кафявите горски почви имат слаба устойчивост на химическо замърсяване, породи киселата си реакция и лекия механичен състав. Антропогенни почви (Anthrosols): Почвите в близост до населените места са подложени на значително антропогенно въздействие, поради което в състава и строежа на профила им са настъпили съществени изменения, нарушаващи полифункционалността им. От регламентираните деградационни процеси (според класификацията на увредените земи) актуални за почвите от територията по протежение на вариантите за трасета на магистралата са: ерозия, засоляване и алкализиране, преовлажняване-заблатяване, дехумификация. От регламентираните деградационни процеси (според класификацията на увредените земи) актуални за почвите от територията по протежение на вариантите за трасета на магистралата са: ерозия, засоляване и алкализиране, преовлажняване-заблатяване, дехумификация.
Водната ерозия е процес, засягащ целостта на почвения профил и с нейното развитие се влошават естествените фактори на почвеното плодородие. Ерозионните процеси водят до влошаване на условията за развитие на растителността и постепенното ограничаване на видовото разнообразие. В зависимост от степента на ерозиране мощността на почвения профил е намалена в различна степен: при слаба степен – частично е отнесен А-хоризонт; при слаба до средна - при обработка се засяга и В-хоризонта, но преобладаващи са материалите от А-хоризонт; при средна – обработва се В-хоризонт, но участват и примеси от А-хоризонт; при силна - обработва се С-хоризонт, но участват и примеси от А- и В-хоризонтите. Излужените канелени горски почви са ерозирани върху значителна част от площта им (виж Почвените карти). Бонитетът на ерозираните почви намалява в различна степен в зависимост от изискванията на отглежданите земеделски култури. Най-силно ерозираните почви са изоставени като непродуктивни. Големи количества усвоими от растенията химични елементи се изнасят от почвата и заедно с почвените частици попадат в течението на река Струма. Засоляване: Засоляването е процес, при който се акумулират водо-разтворими соли в повърхностния хоризонт на почвата. Факторите, които са причина за засоляването на почвите, са: високо ниво и висока минерализация на подпочвените води в терасата на р. Струма и добре изразена капилярна подемност на почвата в целия диапазон от нивото на подпочвените води до повърхността на почвата, свързана със средно-песъчливо-глинест механичен състав. Засоляването е съпроводено с алкализиране на почвите. Дехумификация: Този деградационен процес протича главно в обработваемите земи. Причините са свързани с изгаряне на стърнищата, липсата на органично торене, бързата минерализация на органичното вещество, причинена от прекалената химизация на земеделския процес и др. Заблатяване на почвите: Наблюдава се в почвите, разположени най-близо до р. Струма, върху заливната тераса. Нивото на подпочвените води е плитко (дълбочина от 0 до 100 cm), в почвения коренообитаем слой. В почвата се установяват анаеробни условия, които обуславят протичането на редукционни процеси и влияят депресиращо върху развитието на кореновата система на растенията. Замърсяване на почвите Замърсяване с тежки метали – олово от автомобилните аерозоли, кадмий и цинк от праха от изтриването на автомобилните гуми, отлагани в крайпътните ивици. Оловният прах се адсорбира от хумуса и глинестите минерали в почвата, но поради факта, че вече се ползва безоловен бензин, количествата са пренебрежимо малки и не се коментират. Най-много кадмий се акумулира в почви с неутрална и алкална реакция, както и в почви, съдържащи много хумус и с голям сорбционен капацитет. В почви с лек механичен състав и ниско съдържание на хумус кадмият по-лесно мигрира в дълбочина. Ширината на засегнатата от замърсяването ивица от двете страни на съществуващия път зависи от метеорологичните условия и от интензивността на автомобилния трафик. По-високи концентрации на замърсителите и по-голяма ширина на ивицата се установяват в подветрената страна на пътя (по посока на преобладаващите ветрове). Според проведени изследвания на крайпътни замърсявания на почвите в страната, най-високите концентрации на тежките метали се откриват в 5-метровите ивици от двете страни на пътя, след което концентрациите рязко спадат. Замърсяването в подветрената страна на пътя е с по-високи концентрации и се изчерпва на разстояние 100 m, а от другата страна – на разстояние 20 m. Към момента се установяват концентрации на олово в почвите - около и малко над пределно допустимите (ПДК), върху банкета на отделни участъци от съществуващия път Е-79. На 50 m встрани от пътя концентрациите спадат до фоновите (ФК). Понижението на почвения бонитетен бал (ПББ) при замърсяване с тежки метали и токсични елементи в ниво В I (1,1ПДК - 2,0 ПДК) за най-широко разпространените в територията на обекта почви е: за тютюн – с 50%, за фуражни култури – със 70%. За зърнено-житни култури, трайни насаждения и лозя ПББ не подлежи на корекция, т.е. замърсяването при тях до тези нива не представлява голяма опасност.
Маневрирането на транспортните и строителните машини ще доведе до вторично уплътняване на почвите в зоната на действието им. Най-голяма потенциална опасност от вторично уплътняване съществува при почвите с тежко-песъчливо глинест и леко глинест механичен състав, ако маневрирането на строителната техника се извършва върху влажно-пластична почва. Опасност от уплътняване на сложението съществува и при почвите, съдържащи чакълести частици с разнообразна големина. Нарушенията на почвения профил в почвите с по-лек механичен състав, разположени върху наклонени терени, ще провокира ускоряването на ерозионните процеси. Очаква се въздействието да е незначително, тъй като ширината на нарушените ивици няма да е голяма. Възможни са и локални замърсявания на почвите с горива и масла при възникнали аварии на техника.Замърсяванията на прилежащите земи с аерозоли от ауспухови газове в процеса на строителство ще са незначителни и няма да се отразят върху качеството на земите предвид кратките срокове за строителство. Изграждането на пътното платно засяга почвата в обхвата на трасето. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство и необратимо. Може да се определи като незначително. Въздействие по време на експлоатацията: По време на експлоатацията на трасето не се очаква значително въздействие върху почвите, освен в случай на аварийно замърсяване. 1.5. Въздействие върху ландшафта Характеристика на ландшафта Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (проф.М.Георгиев, “Структура и динамика на ландшафтите в България,1977), територията на Лот 2 на АМ „Струма”, попада в обхвата на Южнобългарска планинско-котловинна област , в Южнострумска подобласт в райони: Кочериново-Симитлийски и Огражденски Пътят започва в близост до гр. Дупница навлизайки в Средноджерманския район. В тази подобласт пътя преминава през следните класове ландшафт: Клас - Планински ландшафти Тип - ландшафти на умереновлажните планински гори Подтип - ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади Група - ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали Южнострумска подобласт с райони: Кочериново-Симитлийски и Огражденски. Клас - Планински ландшафти Тип - ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори Подтип - ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори Група - ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване Описаните накратко по-горе класове и групи ландшафти от своя страна се поделят най-общо в: 1. В зависимост от преобладаващото участие на природни или антропогенни компоненти, ландшафтите се разделят на: - природни ландшафти – те са формирани под влияние на природните фактори и не попадат под въздействие на човешката дейност. Устойчивостта на тяхната структура се определя от процесите на саморазвитие и саморегулиране. В повечето случай това са и ландшафтите попадащи под защитата на държавното природно законодателство. - антропогенни ландшафти – те са резултат от човешката дейност, която променя в различна степен някои от природните компоненти, формирайки техния специфичен характер и структура. Към антропогенните ландшафти се отнасят по-голяма част от съвременните ландшафти на земята. 2. В зависимост от степента на човешка намеса и настъпилите изменения в ландшафтите, могат да се срещнат – девствени (примитивни), слабо изменени и окултурени (културни). 3. В зависимост от преобладаващата функция на територията: - селищни (урбанизирани), селскостопански, промишлени, рекреационни, крайпътни и др. В обсега на трасето няма изцяло съхранени първични ландшафти, което се отнася включително и за защитените зони от екологичната мрежа „Натура 2000”. Широко разпространение имат агроландшафтите, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на веществата и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.). Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Те заедно с агробиоценозите обуславят различните степени на хеморобност на съответните участъци от локалните ландшафти. Около всяко селище като постоянен комплексен източник на замърсяване са формирани трайни зони с антропогенно и техногенно замърсена подземна вода, които са изтеглени по посока на нейното движение. Освен това всяко селище разположено по бреговете на преминаващите през локалните ландшафти реки представлява постоянно действащ източник на замърсяване с променлива интензивност. То влошава качествата на речната вода на по-малко или по-голямо разстояние по течението надолу в зависимост от самопречистващите възможности на реката. Въздействие по време на строителство: Териториите, засегнати от строителството са в малка или по-голяма степен повлияни от антропогенна дейност. Промените в структурата и функционирането на ландшафтите свързани със строителството на ЛОТ 2 на АМ „Струма” няма да предизвикат съществени изменения, нито ще допринесат за значителен кумулативен ефект по отношение на въздействието на ландшафта. Осъществяването на предвидените мероприятия ще предизвика незначителна промяна в съществуващата пейзажност и визуалност. Далечният визуален обхват (макар и не добре изразен) в различните участъци на пътя включва панорамни изгледи към околните била или полянки, меандрите на реката. При строителните работи по изграждането на пътя ландшафтът ще бъде частично променен, но няма да се промени неговият тип (антропогенен). След приключване на строителните работи всички терени, използвани за работни площадки, е необходимо да се почистят и рекултивират.
Пътищата, и ж.п.линиите формират т.н. „линеарни ландшафти” със собствено съдържание и специфика. Транспортните инфраструктурни обекти са свързани с промени в ландшафтните доминанти. Визуалните нарушения и зрителното въздействие донякъде е относително.
Участъкът на Лот 2 на магистрала „Струма” попада в южноевропейския тип растителност, със средиземноморски степни и средноевропейски елементи. Под въздействието на човешката дейност естествените растителни формации са почти изчезнали. От терените формации в обхвата на трасето преобладават тези на белизмата (Dichanthium ischaemum Roberty), по-рядко са на черната садина (Chrysopogon gryllus Trin) и гребнестия пирей (Agropyrum cristatum Gartn.). На повечето места тези формации са заменени с обработваема земя, естествени или изкуствени ливади, овощни градини, лозя. При единично запазените влажни и заблатени екотопи (покрай реките Джерман и Струма) ливадната власатка (Festuca pratensis Huds.), тръстиката (Phragmites australis) и папурите (Typha sp. div.) формират малки по площ съобщества. От дървесните видове се срещат единично и благун (Quercus conferta Kit.), бодлива круша (Pyrus pyraster L.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.) в по-южните части и др. От храстовите видове - смрадликата (Cotinus coggygria Scop.), драката (Paliuros spina-christi Mill.), храстовидна зайчина (Coronilla emerus L.) и др. От балканските ендемити в този район са установени паничковиден карамфил (Dianthus pelviformis Heuff.), босненска мишовка (Minuatria bosniaca (Beck.)Deg.), златиста раменка (Anthyllis aurea Welden), Балкански коротамнус (Corothamnus rectipilosus), шпрунерово сграбиче (Astragalus spruneri Boiss.), жълта звездоглавка (Cephalaria flava (S.S.) Szabo.), златиста метличина (Cenaturea drysolepis ), широколистна гъжва (Sesleria latifolia Deg.) и др. От застрашените и редки растителни видове (Червена книга на България) тук се срещат Купенов лук (Allium cupanii Raf.), пролетен гороцвет (Adonis vernalis L.), синята детелина (Trifolium speciosum Willd.), татарска змийска трева (Goniolimon tatricum (L.) Boiss.), бенедектински трън (Cnicus benedictus L.). Каталог: images -> stories -> docs docs -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България docs -> Иван Минков Кмет на Община Кочериново Техническа спецификация docs -> На оперативна програма "административен капацитет" за 2007 2015 г. Съдържание І. Въведение 4 ІІ. Система за оценка на опак 5 Определение за оценка 5 Цели на оценката 5 Видове оценки 5 docs -> Резюме на проект с рег. № К09-15-5/30. 04. 2009 г и наименование „Публичност и ефективност на производството по несъстоятелност” docs -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за docs -> Приложение 13 Задължения на бенефициентите за осигуряване на информация и публичност docs -> Проектно предложение Наименование на проекта docs -> 1. 6 „Транснационално и междурегионално сътрудничество” docs -> Резюме на проект №07-23-171 Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|