Тезата на Исократия Какво е Исократия?

14 април 2002 20:52ч

15 април 2002, 21:50ч

Изгубена инвестиция? Глупости! Отворете очите си, военни индустриалци.

Чуваме как даден закон е приет или отхвърлен под претекст, че демилитаризацията ще създаде безработица и икономически спад. Каква велика заблуда! Тези, които се страхуват от загуба на инвестиции и безработица от военната индустрия, няма защо да се тревожат.

Вярно е, че създаването на глобална военна организация, ще съкрати военните бюджети и разходи на отделните държави. Вярно е, че под защитата на глобална военна организация на много страни няма да им се налага да харчат огромни военни бюджети, както правят сега и което повечето от тях не могат да си позволят. Огромните бюджети, определени днес за самоотбрана, ще бъдат спестени. Малките, или да кажем слабите, страни ще получат управлявани военни услуги от глобалната военна машина, за частица от това, което харчат за защитата си днес.

Управлявани военни услуги /УВ/ означава, че страните могат да присъединят отбранителните си сили към исократично контролираната глобална военна организация под прекия контрол на глобалното правителство на ООН. Това означа, че една страна може да плаща някаква годишна такса и да разчита на силата на мощна глобална военна армия, като е възможно във всяка страна да е разположена малка военна сила.

Не е нужно дори тези страни да поддържат собствени армии. Вместо това, те биха могли да имат национална служба по сигурност, постоянна или не, която да реагира при извънредни ситуации. Поддържането на глобална армия ще освободи тези страни от тежкото финансово бреме, което се принудени да плащат сега за поддържане на собствена армия. Хората, освободени от военна служба, няма да бъдат безработни, а ще бъдат ангажирани с друга дейност.

Опасенията за загуба на инвестиции и безработица са напразни. Напразни са, защото ще бъдат създадени политики за пренасочване на военните средства. Същите индустрии, заводи, производства и търговски организации ще бъдат ангажирани в алтернативни проекти за друг вид продукция. Търсенето на продукцията на тези заводи не само няма да намалее, но и ще се повиши многократно с пренасочването на материалните и човешки ресурси.

Ще се промени само вида на продукцията, за която се използват продуктите. Вместо танкове, ще се произвеждат тежки машини за пътно строителство, вместо военно-транспортно машини - граждански транспортни средства от всякакъв вид за предвижване по земя, въздух и море. Вместо военни кораби ще се строят товарни такива. Вместо военни самолети - пътнически и товарни. Вместо куршуми ще се произвеждат потребителски стоки.

Вместо военни химикали - ще се произвеждат животоспасяващи лекарства. Вместо хирургически прецизни бомби - хирургическо оборудване за спасяване на човешки животи. Ще се нуждаем от повече пристанища, шосета, железопътни линии и летища. В цели райони от света липсва елементарна инфраструктура. Погледнете Африка, Южна Америка, Китай и Русия. Нужно ни е хилядолетие за да изградим необходимата инфраструктура, която ще подобри икономическата дейност и човешкия живот по света.

Ще се нуждаем от мостове да съединят региони, страни и дори океани. Защо да няма мост над Атлантическия океан, съединяващ Европа с Америка? Военните инженери могат да бъдат мобилизирани за създаване на подобен проект. Не знам как би могло да се осъществи. Може би на основата на непотъващи подвижни основи. Може дори да има станции и цели градове в океана. Можем да го постигнем с пренасочването на масово пропиляваните понастоящем материални и човешки ресурси за въоръжението на всяка страна.Същите принципи важат и за човешкия потенциал, впрегнат понастоящем във военното дело. И не мисля, че само слабите страни ще спечелят от пренасочването на ресурсите. Развитият свят в известен смисъл се нуждае дори повече от тези ресурси. Във Великобритания, голяма част от страните от ЕС, както и в Америка, има недостиг, както на човешки, така и на материални ресурси за обслужване на гражданите.

На много хора се налага да чакат дълго за болнично лечение, поради някакъв недостиг – бил той на хора: сестри, лекари и помощен персонал; бил на сгради и оборудване. В момента във Великобритания лекарите и сестрите изобщо не достигат. Представете си какво би било, ако военно медицинският персонал бъде освободен и пренасочен към държавното и частно здравеопазване. Това не се отнася само за Великобритания. Недостиг на квалифициран персонал има във всички водещи отрасли в развитите, развиващите си и неразвитите страни.

Има недостиг на учители и на полицаи, докато хиляди войници по света седят и си лъскат ботушите. Недостиг на учени, които да правят медицински открития, докато хиляди учени с редки познания разработват оръжия за масови епидемии. В някои страни има недостиг на персонал, като например във Великобритания, където не достигат преподаватели. В други страни като Гърция, има стотици безработни учители, защото държавата не може да си позволи да ги наеме. Накъдето и да погледнем, има недостиг. Накъдето и да погледнем има възможност за подобрения, ако само пренасочим наличните ресурси, които в момента пропиляваме в областта на военното дело. Ние разполагаме с тези ресурси. Разполагаме с тях в излишък, но ги пропиляваме за свръх милитаризацията на света.

Хората от военната индустрия, които се опасяват, че ще загубят работата и дохода си, не бива да с страхуват. Напротив, те биха могли да печелят повече, като удовлетворят едно дълго задържано търсене. Единствената разлика, е че това търсене няма да бъде на военни продукти. И без друго търсенето на такъв тип продукти намалява. Ако само пресметнат колко тежки машини са необходими за изграждането на световната инфраструктура, ще разберат, че това търсене е в пъти по-голямо от търсенето на танкове и друго военно оборудване. След това могат да пресметнат дългосрочната печалба и необходимост от работна сила.

Подобно пренасочване на средствата на производство на всички фронтове, ще осигури постоянен икономически растеж за години напред. Растеж, от който ще спечелят всички – от отделния човек до големите индустриалци във всяка страна. Това пренасочване на ресурсите ще генерира търсене, което ще донесе печалба на всички в ситуация, в която няма губеща страна.

21. Глобална полиция и глобален съд

Политиката на междудържавни граници може да продължава да съществува и да се подобрява, докато необходимостта от тях не отпадне изцяло. Докато един ден свободата на движение не се превърне в глобално право без ограничения. Нека погледнем реалността. Защо емигрират хората? Има само две причини: да избегнат политическо/военно преследване или в търсене на по-добър стандарт на живот. Някои като мен емигрират в търсене на по-добри възможности за образование, които липсват по родните им места. Всеки емигрант, какъвто и да е мотивът му за напускането на родното място, мечтае да се завърне там. Всеки емигрант, не би емигрирал въобще, ако основните предпоставки за задоволяване на нуждите му от препитания и образование, съществуваха в собствената му страна. Навярно, когато достигнем етап на изравняване на жизнения стандарт по света, необходимостта от миграция, а оттам и на граничен контрол ще отпадне.

Единствената област, в която се нуждаем от повече полиция е глобалната сцена. На прага на Европа и навсякъде по света ставаме свидетели на организирана престъпност – от терористични групи до трафик на наркотици, изпиране на пари, а напоследък дори сексуално робство се развива ефективно и в глобален мащаб. Така както се нуждаем от глобална военна единица, се нуждаем също и от глобална полицейска сила, която да въдворява законите по света.

Нуждаем се от глобална полицейска сила под директния контрол на исократичното правителство на глобалните ООН. Не частичното кооперирано между държавно-контролираните малки офицерски части, които по-често са ангажирани в състезание кой ще бъде звездата на шоуто. Можем да се поучим от американците, които използват подобна система с тяхното Федерално бюро за разследване. Властта на ФБР на национално ниво е по-голяма от тази на полицейските части в отделните щати. Същите или подобни принципи могат да бъдат използвани като основа и разработени, за да покрият цели райони и в крайна сметка света. Приканвам експертите да излязат с предложения.

Всички съзнаваме, че на полицията днес не й достигат хора. Неоправдано е следователно изпращането на офицери да преследват престъпници по света, когато те не са достатъчно на домашния фронт. Знаем, че дейността на Интерпол е бавна и незадоволителна. Почти рутинно следователите пристигат, когато е твърде късно. В някои страни, ниско платените полицейски служители стават жертви на престъпници, които им плащат, за да не бъдат на определени места в определени часове. И това не се случва само в изолирани и отдалечени места о света.

Необходимостта от глобална полицейска сила, обслужваща всички нации, е факт. Тази необходимост расте с всеки изминал час. Във същото време във всяка страна има излишък на човешки ресурси. Повече от три четвърти от населението на света чака да бъде обучено и ангажирано в смислено производство. Всичко, което трябва да направим е да инвестираме в наличните човешки ресурси.

Необходимостта от глобална полицейска сила, подкрепяна от глобален съд е реална. Глобален съд, който не се влияе от отделна държава или група държави. Истински глобален съд под контрола на исократично избраното правителство на глобалните Обединени Нации. Глобален съд с пълномощия да наказва не отделни престъпници или групи престъпници, но престъпни правителства и членове на правителства, замесени в престъпни дейности. Това, с което разполагаме в момента е селективен процес, при който политиците могат да намерят убежище в редица държави.

Дори в случаи на сериозни военни престъпления, съдебното преследване е избирателно и бива осъществено само, ако по този начин могат да се спечелят изборни гласове. За едни и същи или подобни военни престъпления, някои биват величани като герои, а други заклеймявани като престъпници в зависимост от това, кой подход ще спечели повече изборни гласове.

Единствената причина за селективното прилагане на настоящата съдебна практика е отсъствието на глобална правителствена система, която ефективно да защитава интересите на глобалните граждани. Ето защо необходимостта от глобална полицейска сила и глобален съд е по-голяма от всякога.

Тази необходимост ще продължава непрекъснато да нараства. Глобалната Исократия прави възможно изграждането на подобна глобална съдебна система и полицейска сила, извън контрола и влиянието на отделна държава. А това е единственият път напред към глобален мир и глобална борба с престъпността.

Глобалната полицейска сила се нуждае от подкрепата на глобален съд. С формирането на глобална икономика и глобална политика, необходимостта от глобален съд става все по-голяма - не само за борба с глобалните терористи и престъпници, но и за всякакви дейности, излизащи извън границата на отделната държава.

Подобна дейност е новопоявяващата се електронна търговия и други онлайн дейности. С продължаващата глобализация, глобални проблеми ще продължават да възникват, и те ще изискват глобален съд за справедливост, който да ги решава. Отговорност пред този съд ще носят отделните държави, нарушаващи човешките права или извършващи други престъпления в областта на търговията, икономиката, околната среда и други.

Процесът Локърби е пример за процес с почти глобални измерения. Жертвите са с мултинационален произход. Престъплението е замислено на територията на едни страни, а осъществено на територията на друга. Жертвите и техните държави желаят процеса да се състои на територията на страната, където е извършено престъплението - Шотландия. Обвинените, които са граждани на Либия, с право изискват съдебен процес на територията на неутрална държава. Целият случай е с мултинационален характер, достигащ почти глобални измерения.

Парите не са лесна материя, макар да вярвам, че ние хората сме научили някои неща за тях. Учат ни, че парите имат три основни функции: разменна, разчетна и средство за натрупване. Ето защо парите представляват ценност за размяна, без да притежават собствена стойност. Стойността на парите зависи от стойността на стоките и услугите, срещу които могат да бъдат разменени.

Ако направим сравнение с покупко-продажбата на валута, замяната на една валута с друга, ще видим, че парите нямат собствена стойност. Много от валутите не се търгуват по света. Въпреки, че дадена валута притежава разменна стойност в собствената си държава, тя няма такава извън националните граници на международния пазар.

Нека се опитаме например да продадем иракска валута в Европа - никой не би я купил. Тя няма разменна стойност и следователно е без стойност. Предложете на американци или германци да заменят един долар срещу милион иракски пари и те ще откажат. Същото ще се случи и на всяко място по света, защото иракската валута няма разменна стойност, няма номинална стойност извън границите на Ирак. Това се отнася и за много други валути.

Разменната стойност на всички валути, дори на най-силните като долара, еврото, лирата, германската марка /която вече не съществува/, японската йена се определя от желанието на хората да ги използват като разменно средство за търговия със стоки и услуги. Веднага щом хората спрат да употребяват съответната валута, тя губи разменната си стойност и автоматично се обезценява.

Може следователно да се спори дали парите представляват търговска стока след като нямат търговска стойност. Ето защо не е правилно валутите да се търгуват и въпреки това при сегашното икономическо положение и търговски климат, търговията с валута е не само логична, но и се вписва в икономическото уравнение. Вярвам, че това е тотална загуба, на която рано или късно трябва да обърнем внимание.

В известен смисъл състоянието на глобалния капиталистически пазар през 19 век е било по-стабилно от настоящото. Причина за това, е че тогавашният финансов пазар е бил базиран една единствена валута. Златото. Днес в центъра има три водещи валути /щатския долар, британската лира, японската йена/ и новолансираното евро, които се борят помежду си /още с лансирането си еврото се превърна в силен претендент на валутния пазар/. Тези няколко валути си оспорват първенството във валутната лига. Останалите се борят да запазят разменната със стойност, но въпреки това не струват и хартията, на която са отпечатани в реалния валутен свят. Никоя от националните валути няма златно покритие. Дори по-лошо валутите са се превърнали в средство за манипулация от страна на държавните правителства, използвани за непряк контрол на икономическите цели на държавата, чрез действия като девалвация и манипулация с лихвените проценти.

Последно 2 август 2002

4 януари 2003, 02:22ч

обратно 3 август 2002 21:53ч

17 май 2004, 00:37ч след около час работа

обратно 12 септември 2004 22:24ч

24. Глобалната спекулация с валута

Вярвам, че спекулацията с валута е проклятие за реалния икономически растеж. Валутата в настоящата и хартиена форма не трябва да бъде възприемана като търговска стока. Валутата не е продукт на производството. Не е услуга с търговска стойност. Не е потребителска стока. И въпреки това паричните спекуланти се отнасят с нея като с такава.

Търговията и спекулацията с валута са се появили и развили единствено поради честата правителствена намеса в определянето на валутната стойност посредством различни манипулативни действия като контрол на лихвените проценти, девалвация и т.н. Затова можем лесно да идентифицираме валутната спекулация и търговията с валута като един от вътрешните недъзи на настоящата капиталистическа система. Недъг, който вярвам, трябва да бъде идентифициран и отстранен заради доброто на самата система.

Валутата няма вече златно покритие. Преди 1000 британски лири или щатски долари са можели да се разменят срещу 1000 златни единици Вече не е така. /Не искам да се превръщам в защитник на златния стандарт и предимствата му пред абстрактния/. Но валутата сега няма продуктова стойност, продажна стойност, а само чиста спекулативна стойност. Спекулативна стойност без разменна такава.

Вярвам, че решението или лекарството за сегашното състояние на безсмислена валутна търговия и спекулации е въвеждането на единна глобална валута. Това е ситуацията, която предвиждам да се случи. Знам, че ще отнеме време. Но съм убеден, че е наистина въпрос само на време. Нещо повече, това може да се окаже единственото дългосрочно разрешение.

Навярно това ще бъде крайното изискване за създаването на една истинска глобална икономика. Съдбите на цели страни ще спрат да се определят от малцина. Мощните финансови институции и техните ръководители, независимо дали става въпрос за един човек или група от хора повече няма да са в състояние да причиняват колапса или издигането на дадена национална икономика. Навярно тогава ще стане възможна реалната конкуренция по света. Една глобална валута ще обслужва потребителя, предприемача, държавата и открития пазар без загуби, генерирани от днешния мултивалутен модел.

Една централна глобална банка с глобална валута ще премахне много от недъзите на настоящата система. В това отношение Джордж Сорос предлага някои брилянтни идеи, на които никой досега не е обърнал внимание. Други също са изказвали подобни виждания. Навярно е време да се слушаме в тях. Аз дълбоко вярвам, че една глобална валута ще сложи край на валутните спекулации и ще допринесе за по-стабилен икономически климат по света, докато в същото време не допуска болезнени катаклизми в някои части на световния пазар.

Слабите и малки икономики няма повече да бъдат изложени на милостта на няколкото силни страни и дори още по-лошо на няколкото мощни организации. Слабите икономики няма да се превръщат в жертви на отделни хора. Страните в криза няма да стават жертви на онези, които владеят икономиката.

Свидетели сме на признанието на Джордж Сорос, мощен спекулант във валутния свят, който казва, че докато системата предлага възможност за злоупотреби, някой винаги ще се възползва от нея. Ако не е той, ще бъде някой друг. Изходът е да премахнем възможността. Да не позволим на отделен индивид или група да придобива власт над валутата на дадена страна или група страни. Като се откажем от мултивалутната система и приемем една глобална валута, със сигурност ще премахнем този риск.

Миналият опит показва, че не можем да оставим отделните страни да се защитават сами на международния валутен пазар. Защото както мнозина експерти посочват, при настоящата система валутните пазари са вътрешно нестабилни. Нуждаят се от ръководство и регулации. Под ръководство имам предвид здравословно, а не задържащо такова, не политически мотивирани манипулации и намеси.

26. Сега ли да действаме или никога?

Въпросът сега е кога и как да достигнем нужното състояние за една глобалнаикономика да действа стабилно. Дали да подсилим настоящите международни финансови власти? Дали да ги изоставим? Дали да ги премахнем и да въведем нови наистина глобални власти, политики и средства като единна глобална валута.

Контролът върху капитала води до затворени икономики. Затворената икономика е заплаха за свободата. И въпреки това както показва опитът на някои азиатски държави например, контролът върху капитала и рестрикциите на експорта са предотвратили колапса на финансовия пазар и икономиките на тези страни. Контролът върху капитала ще стане излишен тогава и само тогава, когато имаме единна глобална валута. Тогава ще стане възможно установяването на стабилен световен финансов пазар.

Двигател за установяването на единна валута в Европа беше необходимостта да се даде силен тласък на евро-консолидацията. Бихме могли например да използваме примера на ЕС като случай на мини глобализация, както на икономическия, така и на политическия фронтове. След въвеждането си през януари 2002 еврото непрекъснато печели позиции, независимо от слабото представяне на някои от основните икономики в ЕС като тези на Франция и Германия.

Въпреки заплахите и предупрежденията за катастрофи, въвеждането на еврото премина гладко. Въпреки неизбежните съпътстващи проблеми, то набира скорост. Европа е готова да премахне многовалутната система и загубите, произтичащи от нея. Скоро през 2004 други 15 страни се присъединяват към ЕС и евросистемата. Кои ще бъдат следващите? Докато Русия е изкушена от идеята за сближаване на границите си с тези на ЕС, ЕС се изкушава от ресурсите на Русия, както в областта на природни изкопаеми, така и в областта на научни открития.

Въпреки титаничните трудности, еврото оживя. Въпреки жестоките политически борби и референдуми, еврото е живо. Обратно на катастрофалните прогнози на изтъкнати финансисти, еврото процъфтява. Обратно на прогнозите на някои суперсили като САЩ, еврото набира скорост. Въпреки някои прогнози, че еврото няма да издържи и шест месеца, то става по-силно от другите две водещи валути - щатския долар и британската лира. Независимо от вековната стабилност на лирата и долара, еврото ги настига много по-рано от очакваното И все пак то е още, образно казано, в люлката. Представете си силата му, когато проходи и се превърне в централен бегач.

Приемам, че задачата за въвеждане на единна валута, няма да е лека. Въпреки това, вярвам, че е възможна. Нещо повече, вярвам, че е жизнено необходима за днешната глобална икономика и още по-важна за глобалното общество. САЩ представляват множество от самоуправляващи се държави. Най-мощната икономика на света е модел за мини глобализация от индивидуални държави, принадлежащи към централна организация. И въпреки това, те имат една единна валута, управлявана от единна федерална банка.

Какво значение има дали една страна има държавни граници или не? В Европа видяхме как валути с вековна история бяха премахнати в името на една обща валута. Най-мощната и най-употребяваната международна валута - щатският долар е един за всички щати.

Полза от общата валута ще извлекат всички, включително големите играчи като американската икономика. Мултинационалните американски компании днес трупат загуби за милиони само от обръщането на валута при външнотърговски операции. Тези пари могат да бъдат разпределени като дивиденти между акционерите. Понякога таксите за обръщане на валута могат да определят дали компанията е на печалба или не.

Същото важи и в глобален мащаб. Не виждам защо глобалното общество да не положи основите за създаването на истинска глобална икономика. Може това да се окаже лекарството за премахване на периодите на цикличност в икономиката на свободния пазар. В известен смисъл ние вече имаме валута с международна търговска стойност, валута която се търгува наистина по целия свят - щатския долар. Дали ще я наречем ИсоДолар^tm или евро е без значение. Това, което има значение е възприемането на единна валута, а не името й.

Навярно първата необходима стъпка е създаването на международна организация или институция като МВФ /Международен Валутен Фонд/; глобална банка, която да обслужва националните икономики и да има за цел не печалба, а глобална икономическа стабилност. Не считам това решение за окончателно, но ако се окаже успешно, може да бъде възприето окончателно. Аз го виждам по-скоро като временно решение, хвърлящо мост към оптималното решение, а именно създаването на единна глобална валута.

Вярвам, че интегрирането на всички национални валути в единна глобална валута в идните години ще бъде в крайна сметка оптималното стабилизиращо решение. Може да се стане така, че първоначално малки групи от държави ще се отказват от националните си валути и ще се обединят в териториална или регионална група с единна валута. Пример за такава регионална формация е ЕС и въвеждането на еврото, което се превърна в обща валута за всички страни членки. Дори онези, които отказват да го приемат като Великобритания, търгуват с него. Британските магазини и компании вече търгуват с евро.

Африканските държави и арабския свят вероятно вече обсъждат зад кулисите подобен ход, докато гледат и се учат от европейския опит. Вярвам, че въпреки острите, достигащи фанатизъм риторики срещу европейския валутен съюз, базирани на националистически и фашистки основания, този съюз в крайна сметка ще преодолее препятствията по пътя си и ще постигнем успех /всъщност вече сме свидетели на успеха/.

След като световната икономика достигне фазата на единна глобална валута, ще се озовем в ситуация на исократична валута. Това ще бъде една от стабилните основи за истинска глобална икономика, която ще осигури стабилност на всички сектори. Ще осигури също защита за отделните спестители, чийто спестявания няма повече да бъдат изложени на опасност да бъдат пометени за една нощ нито от реални, нито от изкуствени валутни спекулации, водещи до насилствени или доброволни обезценки на националната валута.

Като обобщение вярвам, че валутата не е нито стока, нито ценен актив, който може да бъде търгуван. Валутата вече няма златно покритие, нито някакъв друг стоков резерв. Никои от ограничените икономически ресурси не са въвлечени в продукцията и търговията с валута. Валутата не е потребителска стока, нито имот, нито услуга. Тя не служи за нищо друго, освен като разчетно средство за размяна срещу стоки и услуги.

Ето защо може да се спори дали валутата може да се класифицира като търгуем продукт или услуга. Всички валутни оценки се базират на спекулации и очаквания. Достатъчно е президентът на дадена страна да се сгоди или да има извънбрачен флирт, за да видим как валутата на тази страна се срива с драматичен ефект за бизнес обществото и за общността като цяло, оставяйки следи както върху националната, така и върху световната икономика.

Нека не забравяме, че икономическите вълнения са били причина за много войни, включително Втората Световна Война. Нека не забравяме, че и днес светът понася тежки и болезнени удари, дължащи се на икономическа нестабилност. Такива удари могат да обърнат посоката на развитие на една страна и да доведат до спад на жизнения стандарт вместо до повишаване. Дори за миг не си помисляйте, че такива неща не се случват днес. Ярки примери тук са Русия и другите бивши съветски републики, дори съседни на тях държави като България, Румъния и други. Милиони интелигенти хора живеят под жизнения минимум дори в техните икономики с ниски ценови равнища.

Ето защо лесно може да бъде отстоявана тезата, че икономическата стабилност и предотвратяването на икономически загуби са част от формулата за създаване на социално управление и развитие а нашия свят. Затова вярвам, че единната глобална валута е не лукс, а необходимост. Една дълго отлагана необходимост.