Тезата на Исократия Какво е Исократия?
Изтегляне 2.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. Духът зад тези мисли
- 8. Какво е Исократия
- 9. Исократия /Нео-Демократизъм/
- 10. Механизмите на Исократия
- 11. Нива на приложение на системата Исократия
- 12. Заключение за духа зад тези мисли
- 13. Нуждата от Исократия
ИСОКРАТИАЧаст първаВъведение в мислите и определенията в Исократия1. Ключът към тази книга с мисли за Исократия Това не е книга с разкази, нито книга с уроци. Това е книга с мисли. И като такава аз вярвам, че всеки читател трябва първо да получи ключа към тези мисли преди да се отправи на пътешествие из идеите за Исократия. За да получите ключа за тази книга с мисли, трябва първо да прочетете следващите няколко кратки пасажа: Добре дошли в Исократия, За мислите за Исократия, Тезата преди въведението, Духът зад тези мисли, Какво е Исократия. Тези пасажи обхващат само няколко страници и аз горещо съветвам читателя да се запознае с тях, преди да започне да чете останалото, защото иначе рискува да разбере погрешно посланието или дори напълно да изгуби пътеката по време на своето пътешествие из мислите за Исократия. Аз съм добре известен с лошите си правопис, синтаксис и граматика. Става даже още по-лошо, когато пиша на различен от родния си език /не че има кой знае какво значение! Тъй като най-наред ще публикувам тази книга с мисли безплатно в Интернет, бихте могли да се натъкнете на драстични правописни, синтактични и граматични грешки. Това е без значение за мен. Това, което има значение е ценността на посланието и приносът, който ще окаже за напредъка на човешкото общество. Оставям правописната и граматична страна на филололозите и езиковите експерти. 2. Добре дошли в Исократия Докато седя и пиша тази книга с мисли, си задавам въпроса: “Защо?”. Защо изразявам тези мисли? Защо вярвам, че се нуждаем от нова, по-добра и по-честна обществено-управленска политическа система: система, която ще доведе до по-безопасно и по-хуманно общество Общество, в което всеки гражданин ще взима реално участие в управлението на страната, регионалната и световната общност като цяло. Защо се нуждаем от нова система, с която ако не да елиминираме, то поне да минимизираме злоупотребата с власт от страна на отделни индивиди; от групите за натиск, от малцината назначени, избрани или не, които дори първоначално да са имали добри намерения, впоследствие са били подведени от системата да действат като олигарси или директно да се превърнат в такива. Нуждаем ли се от нова система, при която свободата на личния избор е максимално гарантирана? Искаме ли нова интегрирана система, с която ако не успеем да елиминираме напълно, то поне да минимизираме страданията на мнозина. Наистина ли се нуждаем от нов, изпълнен с надежда, хоризонт? Нужно ли е да получаваме равни възможности и щастие, без да пречим на възможностите и да накърняваме радостта на другите? За мен отговорът на всички тези въпроси е категорично ДА. Да, да, да. Аз вярвам, че се нуждаем. 3. Защо правя това? След това се питам какво печеля от това. Защо аз? И разбирам, че отговорът е лесен: защото аз съм един от вас. Аз вярвам, че много от вас мислят като мен. Всеки честен човек би се съгласил с тези мисли. Всеки, който желае да бъде приеман и уважаван от другите, ще се съгласи с мислите за Исократия. Вероятно много от вас нямат възможност да ги изразят. Възможно е настоящата организация на обществото да налага мълчалива забрана на мислещите по този начин хора и така те биват възпрепятствани или обезкуражавани да изразят схващанията си. Аз знам, че не съм сам. Аз съм само един от общността на многото; един от вас, които поставяте ценностите, етиката и човешкото благополучие над всичко. За да изисква уважение и зачитане от другите и от институциите, човек трябва първо да уважава и зачита другите; но още по-важно е да зачита себе си като част от обществото. Аз вярвам, че повечето хора с цялото си сърце предлагат зачитане и уважение на другите, от които на свой ред очакват същото зачитане и уважение. Тогава защо? Защото и аз като вас се тревожа за нашия свят. Защото се тревожа за вас, без да ви познавам лично. Защото за мен е чест и удоволствие да допринеса с нещо за нашия свят. Защото това ме кара да се чувствам щастлив. Защото като човек и като член на глобалното общество, чувствам удовлетворение – удовлетворение, което и вие бихте могли да почувствате. Защото вярвам, че и вие, и аз и всички останали могат да извлекат полза от Исократия. Защото ние всички го заслужаваме. Ето защо си струва трудът да изразя мислите за Исократия. Затова се заемам да споделя тези мисли с вас. Защото аз съм само искра от огъня на Исократия, а останалите искри сте вие. И затова вие също трябва да положите усилие. Аз не се ръководя от финансови мотиви и за мен е без значение дали разпространението на тази книга с мисли ще ми донесе някаква парична печалба, въпреки дългите часове на работа и средствата, които съм инвестирал, за да я публикувам. Ето защо аз предлагам тази книга с мисли за Исократия абсолютно безплатно, като я публикувам най-напред в Интернет. На един по-късен етап, когато книгата започне да е разпространява в книжен вариант, тя може и да генерира финансови постъпления. Не знам. За щастие все още имам възможност да работя, за да осигурявам доходите си. Моята награда е удоволствието да споделя мислите на Исократия с вас. Мисълта, че по някакъв начин, макар и с малко, допринасям за развитието на човечеството, е най-голямата ми награда. Моята истинска отплата ще бъде да открия, че вие сте се възползвали от Исократия. 4. Произхода на мислите за Исократия Мислите за Исократия се породиха преди много време, още в началото на 70-те години, в място, известно днес като East London University. По това време следвах Икономика и разработвах проект за оценка на демокрацията. Но недостигът на средства и време, необходимостта да издържам семейството си и липсата на механизъм за разпространение на Исократия, отложиха проекта ми. Преди всичко обаче, аз чувствах, че са необходими зрялост и житейски опит, за да проверя верността на идеите за Исократия. Няма да преувелича, ако кажа, че през 70-те считах принципите на Исократия твърде напредничави за времето си, за да бъдат видени, разбрани, приети и приложени. Незрялостта на политическия свят, на която станах свидетел по време на Студената война и на безброй военни преврати, връщащи демокрацията и човешкия дух в пещерната епоха, подсъзнателно ме подтикваха да изоставя за известното време идеята за Исократия. Друга причина да отложа проекта беше липсата на необходимата технология за разпространение и приложение на Исократия. Сега времето настъпи. Технологичният прогрес го направи възможно. Глобализацията на нашия свят го направи не само възможно, но може би също така и необходимо. Политическата зрялост на днешния демократичен свят включително супер-силите, макар и да не е пълна, е на такова ниво, на което принципите на Исократия могат да бъдат разбрани и възприети от мнозина. Само се надявам, че сега ще успея да се движа със скоростта, с която се движи нашият свят, ще завърша и ще публикувам Исократия в много, много, много близко бъдеще. /Говоря за това “много близко бъдеще” от 1998!/ 5. Тезата преди въведението Поздравявам тези преди нас, чиито усилия и дела са допринесли за напредъка на цивилизацията; включително и тези, от чиито грешки сме извлекли поука. Онези знайни и незнайни, които са помогнали човешкият живот да стане по-лек. От обикновения занаятчия до най-големия учен, до човека на изкуството и академика; но най-вече поздравявам онези, които са жертвали живота и удобствата си за напредъка на човешката цивилизация. От цялото си сърце аз заставам зад правото на лична свобода на всяко човешко същество. Ако имах възможност, винаги бих предпочел повече лична свобода отколкото по-голямо богатство. Всъщност аз правех този избор през целия си досегашен живот – понякога с цената на значителни финансови загуби. На основата на тази теза аз прокламирам свободния пазар, защото вярвам, че всеки трябва да е свободен да се включи в него. Точно тази свобода е била двигател на човешкото и пазарното развитие през вековете. Тази същата свобода днес насърчава човешката цивилизация и пазарния напредък. Тази свобода на личността ще продължи да насърчава утрешните глобални общество и икономика. Тази свобода на личността прави възможна надеждата. Без надежда човечеството би се превърнало в растителен оазис. Тази свобода на личността направлява човешките усилия през надеждата. Точно тази свобода да се надяваме на подобрение, на повишаване на стандарта на живот е довела нашата цивилизация до днешното напреднало общество. Сега е време да разширим още повече тази свобода. Време е да разтворим границите на личната свобода, да се отправим към нови хоризонти. В този смисъл аз отричам всички форми на екстремизъм и фанатизъм, независимо дали са леви или десни. Екстремизъм от страна на работодатели или служители; екстремизъм от бизнес организациите или от профсъюзите. Аз съм изцяло против фанатизма, упражняван от всяка малка или голяма група/организация, независимо дали се проявява зад националистка, религиозна или някаква друга маскировка. Въпреки това, аз не приемам промяната, напредъка и прогреса като форми на екстремизъм. Ето защо поздравявам онези, чиито усилия винаги ще допринасят за напредъка на нашата цивилизация, за подобряването на живота и за радостта от него. Това трябва да продължи, докато всяко човешко същество, независимо от цвят на кожата, раса, националност, религия, социален статус и т.н. получи пълно зачитане и уважение за себе си и за своите човешки и граждански права. В този смисъл аз не считам за екстремисти защитниците на свободата, но строго осъждам онези, които се опитват да използват идеята за свобода за друга цел. Независимо дали ни харесва или не, такова нещо като 100% свободен пазар не съществува и винаги ще съществува правителствено регулиране на пазарното поведение. Доказано е, че позитивното регулиране е абсолютно необходимо за всички играчи на пазара, независимо дали става дума за предприемачи или потребители, но още по-важно, по-необходимо е дори регулирането за опазването и гарантирането на пазарния механизъм; за защита на слабите; за защита срещу човешките слабости и пороци, каквато например е алчността. Ето защо моето разбиране за свободен пазар винаги ще бъде пазар, на който държавните или глобалните организации оказват минимална, но градивна намеса. Затова аз вярвам, че правителствата, правителствените корпорации и партньорства са необходимост, осигуряваща защита на слабите; предлагаща обществени услуги с идеална цел, на онези, които се нуждаят от подобни услуги. Убеден съм, че правителственото участие е абсолютно необходимо за глобализацията както на обществено-ръководената политическа система, така и на икономиката. Вярвам, че правителствата могат и трябва да осигурят плавност при преодоляването на някои икономически проблеми, тъй като определени оздравителни мерки могат да се окажат болезнени за мнозина. Така например, аз считам, че проблем като инфлацията трябва да бъде преодоляван плавно в продължение на да кажем пет години, отколкото да бъде решен в рамките на година и да остави милиони хора без работа и без дом. В много страните политиците са постъпвали по този начин и ще продължават да го правят, абсолютната власт, която днешната система на управление им позволява да имат. Твърдо заставам зад идеята, че местни и международни правителствени институции, трябва да подхождат към решаването на глобалните проблеми и въвеждането на оздравителни мерки със сърце, ако това е възможно. Не виждам нищо лошо в смесването на едно горчиво лекарство с друго – сладко под формата на грижа за слабите и уязвимите. 6. Духът зад тези мислиИзбрах името Исократия заради комплексното му значение. Гръцкото iso означава равен, а krato произлиза от глагола “държа”. Тази книга с мисли никога няма да претендира, че е съвършена или по-висша, тъй като стъпва само на днешното знание, вчерашното разбиране и една визия за утрешния ден, основана на днешните възприятия. Затова призовавам всички, които могат да допринесат за доразвиване на идеята за Исократия, да се включат и да дадат своя принос. По-нататък ще изясня какъв може да бъде вашия принос. Мислите за Исократия не се отличават съществено от тези, които споделят всички добри доктрини и религиозни учения. На тези страници, обаче, няма да се докосваме до религиозния аспект. Предпочитам да оставя това на експертите – по този начин им отправям едно предизвикателство и покана. Покана най-накрая да приемат, че независимо каква вяра изповядва или практикува човек, религиозните принципи в основата си се базират на едни и същи ценности: взаимно уважение, зачитане и любов. Покана да не свеждаме зачитането, уважението и любовта само до тези, които изповядват нашата вяра. Покана да премахнем религиозните граници. Покана не само да бъдат водачи, но да позволят на хората да полетят на крилата на зачитането, уважението и любовта към онези, които изповядват различни религии. Духът на мислите за Исократия, независимо дали са икономически или политически, се основава и базира на вярата в равенството, което по начало е базирно на най-ценните човешки качества: любов, зачитане, и взаимно уважение. Духът на Исократия е основан на принципите за развитие и непрекъснат напредък в името на доброто на човечеството. Когато казвам равенство, винаги имам предвид истинско равенство между представителите на човешкия род, а не погрешното значение, което комунистическата система се опита да даде на това понятие. Говоря за максимизиране на равните възможности, равните човешки права, правото на равно участие при взимането на решение при обществено-ръководената държава, равно уважение, оценка и зачитане. 7. Как достигнах до тези заключения? Като оставим настрана икономическото ми образование и дългогодишен опит като предприемач, в стремежа си да разбера повече за вътрешните човешки мисли, аз придобих квалификация и практикувах психоанализа чрез хипноза в продължение на няколко години през 90-те в Енфийлд Таун, както и на популярната Харли Стрийт. По време на практиката си имах привилегията да работя със забележителни личности, които търсеха помощта ми в усилието си да се освободят от всевъзможни психологически проблеми, смущаващи живота им. В почти всички случаи, от най-леките до най-сериозните, водещи към желание за самоубийство, причината се оказваше просто комбинация от липса на любов, липса на уважение и липса на зачитане, на които е бил изложен пациента. Понякога ставаше въпрос за погрешно разбиране от страна на пациента на оказаните му любов, зачитане и уважение. Без значение, обаче, симптомите и болката оставаха едни и същи. Ето защо аз съм убеден, че същите тези причини, които причиняват огромно психологическо страдание на отделния индивид, могат да причинят същото страдание на група от индивиди, била тя семейна, местна, национална или глобална група. Затова мога с лекота да отстоявам аргумента, че ако максимизираме нивото на взаимна любов, зачитане и уважение в рамките на групата “човечество”, то индивидите в тази група, ще бъдат по-щастливи, по-здрави и способни да разширят личните си хоризонти отвъд днешните разбирания за умения и способности. Всичко, което трябва да направим, е да си окажем взаимно уважение и зачитане. Един от начините да го направим, е да приемем правото на всеки от нас да участва в процеса на вземане на решения, които управляват нашия живот. 8. Какво е ИсократияИсократия е нова обществено-ръководена, политико-икономическа система, която укрепва системата на управление и съвместното съществуване на хората в обществото. Постига го като поставя реалния процес на вземане на решения директно в ръцете на обществото. Базирана на максимално зачитане на човешките права и взаимно уважение, Исократия предлага една модерна система, при която членовете на обществото имат равно участие в процеса на вземане на решения, ръководещи функционирането на човешкото общество. Исократия е доста напредничева обществено-ръководена система, при която решенията се взимат от тези, които въпросните решения засягат. При Исократия управляваните контролират начина, по който са управлявани. В същото време управляващите, такива каквито ги познаваме днес, се превръщат просто в представители и изпълнители на желанията на управляваните. Исократия е най-напредничавата и вероятно крайна форма на обществено-ръководена система. Засега и вероятно дълго време занапред Исократия ще бъде първата и единствена обществено-ръководена система, която докосва човешката същност. Вярвам, че Исократия е най-съвместимата с хората система от всички, познати досега. Равното участие при взимането на решения е същността на системата Исократия. Исократия призовава и изисква всички граждани да имат правото и да желаят доброволно да гласуват за всеки закон или правило, засягащи живота им: независимо дали са локални, национални или глобални. Обществено-ръководената система Исократия поставя крайната власт за вземане на решения в ръцете на отделните членове на социалната група с локален, националн или глобален характер. Принципът на Исократия се основава на човешката необходимост от максимум свобода, взаимно зачитане, уважение и любов, без значение от расата, цвета на кожата, пола, религиозния или обществения статус. В основата на Исократия е правото на всеки индивид да расте и да се развива свободно. Тези принципи на Исократия трябва да бъдат проповядвани от семейството, училищата и църквата. Що се отнася до общественото управление при системата на Исократия, хора с по-ниско обществено положение няма да съществуват. Всеки ще има равно участие в политическия живот независимо дали е част от правителството, управляващата партия, или обикновен, партийно безпристрастен член на обществото. Виждам едно бъдеще, в което хората се отнасят един към друг като с равен, независимо от цвета на кожата си, расата или религията си, паричната си власт или политическо влияние. Мечтая за време, когато в Щатите ще има чернокож президент, а в ЮАР – бял и те ще са избрани в системата на Исократия. Виждам време, в което хората ще получават поста заради своите качества и опита си, а не заради цвета, пола или етническия си произход. Бих искал занапред да виждам повече жени на поста президент или министър-председател. Може би скоро ще станем свидетели на първата жена президент на САЩ. Очевидно имам предвид Хилари Клинтън /едно момиче с характер/. Виждам бъдеще, в което националистическият екстремизъм ще бъде минимизиран, ако не и напълно заличен. Исократичните принципи правят възможно зачитането на етническата идентичност посредством взаимното зачитане. Виждам време, в което ние всички ще се превърнем, ще се чувстваме и ще се държим като граждани на света. Системата на Исократия поставя основите на взаимното уважение и зачитане. При Исократия ще бъде възможно в една църква да се съвместяват различни религиозни сектори, които да споделят съботната, неделната или всекидневната служба. Исократия може да доведе до събития при които последователите на различни религии от будизма до исляма, юдеизма и християнството могат да се обединят за една сутрешна служба. Исократия проправя пътя на световните религиозни лидери да обединят вярващите, да зачитат чуждата вяра без омраза или убийства в името на една религия или друга. Исократия проправя пътя на световните религиозни лидери да обединят вярващите, да зачитат чуждата вяра без омраза или убийства в името на една религия или друга. Исократия доразвива принципите на демокрацията. Въпреки това обаче, Исократия се разграничава от пороците на демокрацията и разширява границите на общественото управление до нови, неизследвани хоризонти, отвъд познатите днес. Освен политически проблеми в Политическа си част, Исократия третира и икономически в своята икономическа част, както и глобални в последната част – Глобална Исократия. Независимо дали ни харесва или не, икономическите и глобалните въпроси са тясно свързани със системата на управление. Икономическата Исократия е метод на приложение на исократичните принципи на свободния пазар. По този начин Исократия гарантира печалбата, както на предприемача, така и на купувача. Сближава интересите на двамата. Така Исократичната икономика предлага защита и гарантира оцеляването на системата на свободния пазар. Глобалната Исократия, обединява политическата и икономическа Исократия и разширява идеите до глобални измерения. Глобалната Исократия предлага готови решения за безпроблемното ръководене на глобалната икономическа и политическа сцена. Осигурява равно участие в процеса на вземане на решения на всички страни по света и също така на техните граждани. Глобалната Исократия повдига въпроси, но също така предлага решения на глобални икономически и политически проблеми. Целта й е подобрение на глобалното взимане на решения с цел максимална полза за гражданите на света. Пример за подобно решение е идеята на Исократия за исо-валута: единна глобална валута, която вярвам ще доведе до преодоляването на много от катастрофалните катаклизми, характерни за настоящата мулти-валутна система. Установяването на Исократия изисква радикална промяна на много от настоящите механизми и практики на управление. Подобна промяна е въвеждането на т.нар Исо-медия, за която ще обясня по-подробно на следващите страници. 9. Исократия /Нео-Демократизъм/С разполагаемата технология всички граждани биха могли, ако е необходимо дори всекидневно, да упражняват правото си на глас по въпроси, подложени а гласуване. Същото се отнася както за централното, така и за местното управление. Диктаторското управление, поверено в ръцете на няколко избрани представители и шепа министри, ще бъде премахнато на всички нива: местни, национални и глобални управляващи институции. При исократичното управление всеки ще има правото да гласува по всички въпроси. В новия свят обичайни ще станат по-честите общи избори. Възможността за провеждането им ще бъде реална и няма да струва допълнителни средства. Точният механизъм може да бъде променян и пригодяван, докато бъде открита точната формула. Например на лидерите и партиите може да се дава по минимум една година преди да бъдат подложени на вот на доверие. Всички тези механизми ще бъдат поотделно определени за всяка страна в зависимост от желанията и решенията на нейните граждани. Страните могат да обменят помежду си опит и практика и да продължават да развиват Исократия, докато бъде постигнат оптимумът на общата полза. 10. Механизмите на ИсократияКак да упражняваме и приложим системата на Исократия? Технологичният напредък през 21 век достигна етап, на който бихме могли да създадем или пригодим съществуващата технология, така че всеки гражданин да може да гласува от всяко място и по всяко време – ежедневно, седмично, на две седмици, месечно или на каквато друга времева скала гражданите на Исократия решат. Световната компютърна мрежа и връзката с Интернет, която бързо стана достъпна за всяко домакинство, е пример за това как подобна технология може да бъде използвана. Съществуващият хард и софтуер, като този който се използва в лотарията например, са пример за съществуваща технология, която би могла да се доразвие и пригоди за нуждите на Исократия. Енкриптични технологии като PGP /Pritty Good Privacy/ и други могат да бъдат пригодени и прилагани, за да гарантират сигурността и личния достъп и да предпазват от подправяне на вота. Исо-електронната система за гласуване може да бъде безпроблемно развита на база познатата ни днес технология. 11. Нива на приложение на системата ИсократияСистемата Исократия може с лекота да бъде приложена както в най-малката, така и в най-голямата група от хора: от групата на съседите до локалната, регионалната, националната, международната и глобалната група. 12. Заключение за духа зад тези мислиЧовечеството се е развивало и е достигнало до днешния етап на напредък в познанието за света, човешките взаимоотношения, научния и технологичния прогрес, само благодарение на необходимостта и способността си да формира групи. Друга също толкова важна причина е необходимостта и способността на тези групи да обменят помежду си знания и работен опит. Най-напред е възникнала необходимостта хората да се групират, за да ловуват или да се защитават заедно срещу гигантски животни и заплахи от такива животни, което не било по силите на отделния човек. По—късно хората започнали да се групират, за да защитават територията си, независимо дали ставало дума за лагера, селото, града или страната. Този първичен животински инстинкт за групиране сме запазили и до днес. Ще го запазим и за в бъдеще. Това е вродена човешка черта, която ние ще продължим да развиваме заради доброто на човечеството. Нуждата да действаме като група. Нуждата да бъдем част от групата. После правото на силния създала първите управници на групата. Най-силните управлявали семейството, после лагера, селото и групата от села. Впоследствие тези управници започнали да получават властта поста, силата на парите, военната сила, която създала армии и оттам монархии. Монарсите на свои ред ставали ръководители , а понякога и императори, управляващи крале, кралици и кралства само по правото на наследствената хералдика вместо по силата на собствените си способности и одобрението на народа. Когато хората започнали да живеят в организирани групи, за да оцелеят, започнали да се уважават способностите и специализацията. Но преди всичко – породила се друга важна човешка нужда: нуждата от уважение на личността, от равно зачитане на всички членове на групата. Тези човешки нужди от уважение, зачитане и взаимна любов, направлявали човешкото развитие към все по-високи и по-високи нива на цивилизовано поведение и отношения. Тези същите нужди станали причина да избухне недоволството на онези, чиито права били потъпкани и те жертвали живота си с надежда за по-добро социално управление и равноправие. На тях дължим свободата и стандарта на живот, на който се радваме днес. Или поне това е в сила за някои части на света, докато за други все още не се зачитат свободата, човешките права и стандарта на живот. Същите човешки нужди са накарали древните гърци в Атина да разработят и упражняват първата модерна система за обществено управление, която включвала в себе си необходимостта от сила, от зачитане, уважение и любов между членовете на групата. Системата била наречена Демокрация. Това била първата система, която давала равно право на глас на гражданите на града или държавата да определят кои ще ги представлява във властта, кой ще управлява тяхната група или държава и за какво време. Трябва обаче да направим разлика между значението на думата Демокрация и това за какво се е използвала и се използва днес. Демокраця произлиза от комбинацията на думи “demos”, което означава общност и “kratos”, чието първо значение е власт, но също така означава и държа. По този начин значението на думата демокрация може да се изтълкува като власт в ръцете на общността. Въпреки това обаче думата се употребява за система, при която общността само избира представител или представители, които да я управляват. Членовете на атинянската група имали право да вземат участие и да определят с цивилизовани средства и без употреба на сила кой ще ги ръководи, кой най-добре ще представлява интересите им като група. Това били първите стъпки към създаването на система, която давала на жителите на всеки град или държава частично участие в процеса на вземане на решение, касаещ управлението на тяхната общност. Управлението станало изборно, а не наследствено или тиранично, наложено от отделни индивиди. Демократичната система веднага се превърнала в заплаха за могъщата по онова време Персийска империя. Въпреки атаките на многочислена армия срещу силно уязвимата държава Атина, вътрешните качества на демократичната система помогнали на атиняните да вземат повратно всеобщо решение, което довело до тяхната победа и оцеляване. А това се оказало също така оцеляването и разпространението на демократичната система. Същата система, върху която съвременния свят изгражда днес своето управление. Същата система, за която много от нашите предци са пожертвали живота си, за да можем ние днес да се радваме на права, свободи и стандарти. Макар и твърде различна от първоначално възприетата и упражнявана от Атиняните, демократичната система и днес все още се прилага в много страни; /макар да е нужно с огорчение да приема, че това не се отнася за всички страни в днешното общество/. Демокрацията се е развила, видоизменяла и усъвършенствала до настоящата си форма, прилагана в много държави. И е служила много добре на човечеството. Бих могъл да кажа, че демокрацията е най-важният фактор, допринесъл за развитието на цивилизацията до днешния й напреднал етап. Главната сила, довела до днешното високо напреднало ниво на човека и качеството на живот. Доказателство за това е неоспоримият факт, че водещи супер-сили днес, както в икономическо, така и в технологично отношение са страните с дългогодишна демокрация. Макар и да съм убеден, че демокрацията има какво още да предложи на човечеството, вярвам, че днешните човешки граници се простират отвъд възможностите на демократичната система. Вярвам, че вътрешните несъвършенства на демократичната система започват да се превръщат в опасност за самата нея. Нещо повече, вярвам, че същите тези дефекти са заплаха за оцеляването на човечеството. Вярвам в това, защото при сегашната система напредналите демократични държави със статус на супер-сили поверяват пълната власт на един единствен човек или на малка група от хора. При нашата демократична система отделен човек или група от хора могат да получат власт, даваща им възможност да нанесат огромни, непоправимо катастрофични и неудържими удари на нашия свят. Считам тази власт не само за опасна, но също така не намирам за мъдро и приемливо съсредоточаването й в ръцете н един човек, тъй като нееднократно сме ставали свидетели колко несъвършени можем да бъдем ние хората. Ето защо вярвам, че днешното човешко общество силно се нуждае от нова система за управление – една нова система, развита отвъд възможностите на демокрацията. Система, която стъпва върху основите на демокрацията, но в същото време се насочва към нови хоризонти на общественото управление. Нова система, в която са преодолени дефектите и ограниченията на демокрацията. Нова система, която ще позволи човешкият живот да се развие и подобри. Човешкото общество в началото на 21 век е достигнало ниво на зрялост, което му позволява да се насочи към крайната система на управление. Оптималната система, която ще позволи общественото управлението да се осъществява на всички нива по начин по-съвместим с човешката природа. Система на управление, която ще бъде защитена от човешките слабости и несъвършенства. Колкото повече човечеството се доближава до пълната глобализация, толкова по-очевидна става необходимостта от подобна система на управление. Книгата с мисли за Исократия дава предложения как може да бъде създадена, пригодена и построена подобна система. В тази книга се поставят основите, необходими за построяването на подобна система. Друг важен принос направен тук е поканата към всеки, който може и желае да допринесе с мислите си за идеята. Отправям покана и предизвикателство към всички читатели да тръгнат на това пътешествие из Исократия без предубеденост и задръжки. Всеки от вас може да допринесе за по-добра система на управление и подобрение на човешкото общество. Тази по-добра система се нарича Исократия. 13. Нуждата от ИсократияНапълно съм съгласен с Джордж Сорос, който в книгата си “Криза на глобалния капитализъм” от 1998/99 изразява тревогата си по отношение на глобалната икономика. Глобалното общество настоява за драстични мерки и промени, за да избегне болзнените конфликти, познати от миналото и причинили страдания на милиарди хора, водейки ги до пълна мизерия. Убеден съм, че единственият начин, да се избегне това е посредством глобализиция на двата фронта: политически и икономически. Икономическите империи и колонии, характерни за последното хилядолетие постепенно ще погинат, ще се изравнят по финансова мощ или поне ще се уравновесят на едно по-балансирано ниво. Част от този процес неминуемо ще се осъществи посредством свободния пазар. Пълното му осъществяване обаче може да бъде постигнато само чрез съвместните усилия на всички нации. Отделните нации трябва да работят в по-тясно сътрудничество за напредъка на всички държави, а не само на отделни такива. Действията на една отделна нация в най-отдалеченото кътче на света оказват ефект на много други нации и в крайна сметка на самата нация, предприела тези действия, били те политически или икономически. Ето защо вярвам, че е необходимо да изградим едно глобално общество, където отделният индивид хармонизира личните си интереси с тези на останалата част от човечеството. Едно общество, в което всеки отделен човек е готов да отстоява тези принципи. Да ги отстоява пред всеки, който би се опитал да ги наруши, бил той отделен човек, група, религиозна институция или суверенна държава. Време е човешката раса да се изправи в защита на основните човешки принципи от икономически и политически характер в световен мащаб. Да ги защити пред всеки потисник, бил той приятел или враг, или дори родината. Отделният човек, обаче, или хората в групи от хиляди и дори милиони никога не биха могли да постигнат тази цел. Сами те никога биха могли да осъществят обществения напредък. Основният фактор, който би позволил осъществяването на подобен напредък е участието на всяка нация. Затова всички и всеки от нас поотделно трябва да се стреми да накара своята нация/държава да действа и спазва същите правила, принципи, програми и действия. Трябва да се стремим да накараме всяка страна да пригоди своята външна и икономическа политика, както и политиката на околната среда към глобалния контекст, а не да преследваме единствено към локални облаги. Това поражда необходимостта от истинска глобална политическа система. Вярвам, че тази нужда вече е факт. Но съществуването на истинска глобална политическа система не е достатъчна. Сегашните управляващи институции, били те представителна демокрация, автокрация, авторитаризъм или затворено диктаторско общество не са в състояние да осъществят прехода към отворено глобално общество. Затова вярвам, че през 21 век е узряла и станала неотложна необходимостта ни от нова, съвместима политическо-икономическа, социално-управлявана политическа система. Настоящите управляващи институции се ръководят и са повлияни от лични интереси, мотивация за печалба и националистични увлечения. Истински отворената глобална система не може да бъде наложена по диктаторски маниер чрез мощта на няколко икономически сили. Нито може да бъде приложена в условията на диктатура, автокрация или изборно-представителна система, в каквато се е превърнала демокрацията днес. Вярвам, че в крайна сметка решенията трябва да се взимат на едно по-ниско ниво с пълното участие на обикновените граждани. За да се осъществи това, е необходима напреднала политико-икономическа система. Това е системата, която предлагам, и на която давам името Исократия. Вярвам, че по някакъв начин основите на системата Исократия вече са поставени. Голямата електронна революция и световната компютърна мрежа вече позволяват на хората по света достъп и влияние върху глобалните събития. Вече се чуват гласове, говорещи глобалния език. Ще цитирам г-н Сорос: “За да стабилизираме и регулираме глобалната икономика, се нуждаем от глобална система за политически решения. Накратко казано, нуждаем се от глобално общество, което да поддържа глобалната икономика.”. Аз бих добавил следното: “необходимостта от глобална система, която да поддържа глобалната икономика е точно толкова голяма, колкото и необходимостта от глобална икономика, която да поддържа глобалната политическа система. Поради тази причина огромна е нуждата ни от глобална политико-икономическа система на управление. Твърдо съм убеден, че се нуждаем от политическа система, която лесно да синхронизира националните и интернационални политики и икономика на глобалната сцена. Глобална система, при която всички ще участват в процеса на взимане на решения. Система, при която отделният човек ще се включва в определянето, както на локалната, така и на централната политика; както на националната, така и на глобалната политика. Система на местна автономия, гарантиране на индивидуалната свобода и отричане на егоистичните стремежи. Считам, че подобна система е осъществима само в условията на Исократия. Както мъдрият Далай Лама казва: “ Всеки от нас е индивидуална цялост. Но в същото време всяка цялост е част от по-голяма цялост.” 14. Защо хората откликват на Исократия Преди да публикувам мислите за Исократия, ги споделих с няколко избрани приятели – от обикновени хора до адвокати, банкери и други учени, млади и стари, мъже и жени. Помолих ги да бъдат критични и да споделят мнението си. Основният коментар, който получих от всички тях, беше че днешните хора са твърде политически дистанцирани. Днешното общество е прекалено заето, за да се занимава с въпроса за социално-управляваната система. Някои дори не изчетоха теорията до края. Почувствах се наистина много разочарован от общите коментари. Те, обаче, са напълно обосновани – особено в днешния свят на развити държави. В напредналите икономики общността е твърде заета да поддържа и увеличава стандарта си на живот. Прекалено заета с работа и развлечения, хората пускат гласовете си за една или друга партия веднъж на няколко години. Някои дори не си правят труда да упражнят гласа си. В развиващите се държави и религиозните общества хората се борят за оцеляване и често пъти биват заблуждавани от своите избраници и управници. За тези хора гласуването е разточителен лукс, за които те нямат нужното време. Независимо дали са граждани на напреднала или развиваща се държава, последното, което хората искат, е да участват в някакви промени. Още повече когато се касае за радикална промяна, която може да засегне някои от управляващите личности или групи. Можем да приемем, че голяма част от гражданите на света днес са станали апатични към системата на управление и самите управляващи. Това, обаче, е само още една причина за мен да не се откажа и за вас да се опитате да превърнете апатията в съпричастност. Ключът е в отговора на въпроса: “Защо хората днес са станали апатични към системата на управление и управляващите?” Истината е, че хората са такива, защото възгледите им системно са били манипулирани от сегашната власт. Хората считат промяната за невъзможна. Независимо кои ще поеме властта и по какъв начин – чрез избори, назначение или по наследство, нищо съществено няма да се промени за обикновените хора. След като веднъж минат изборите, коментарите обикновено са: “това вече не е най-удачно за гражданите” и “най-доброто за страната в момента е да изоставим предизборните обещания и да предприемем точно обратните мерки”. Непрекъснатата злоупотреба от страна на демократично избраните дикторски режими неизбежно е довела хората до днешната апатия по отношение на системата на управление. Тази апатия е едно от последствията на демокрацията или едно от нейните несъвършенства, което ще доведе до края й и може би до разрушението на света такъв, какъвто го познаваме. Въпреки това, аз силно вярвам, че след като хората се убедят, че при системата, на Исократия, техните мнения и глас наистина ще са от значение, тази апатия ще бъде заличена. След като веднъж разберат, че правителствата нямат друг избор освен да изпълняват желанията на гласоподавателите, гражданите на света ще започнат да се интересуват и активно да участват в процеса на вземане на решения. След като веднъж бъде убедена, че властта не е прерогатив на управляващите и правителството, а на самата нея, общността ще започне активно да участва в социалното управление на собствения си живот. При системата на Исократия настоящото убеждение, което аз също споделям, че “няма значение кой ще ни управлява”, няма повече да бъде валидно. Хората ще знаят, че при Исократия техният глас има значение. Решенията и изборът на общността ще бъдат от значение. Постепенно незаинтересоваността и безразличието ще бъдат заменени от радостна и горда съпричастност. 15. Покана към религията Няма значение каква религия изповядвате – ислямска, християнска, юдизъм, будизъм, хиндуизм или някаква друга; няма значение в коя част на света живеете; няма значение какъв цвят е кожата ви, от каква раса, какъв е полът или общественото ви положение, светът се глобализира за всички. Вярата не може да продължи да се основава на страха. Страхът от божието наказание, от църквата и духовенството не може да продължи да привлича хората към религиозните принципи и поведение. Напротив, подобно основано на страха поведение, отблъсква хората от религиозните ценности, които според мен не са нищо друго освен уважение, любов и взаимно зачитане. Религиозните лидери трябва да призоват вярващите, без да им вменяват страха от наказание. Трябва да опитат да се развият и променят в тон с модерното общество, иначе рискуват да останат само шепа духовници. Лидерите на всички религии трябва да се съберат и да премахнат религиозните граници, които в продължение на години са сериозна заплаха за човечеството. Разрушете духовните бариери, които разделят хората. Премахнете религиозните причини, поради които хората в продължение на хиляди години варварски се преследват и избиват. Заедно предложете учение за любов, равенство и взаимно зачитане на всички. Започнете най-напред да проповядвате любов и взимане на хората от всички религии. Едва тогава, вие духовенството, можете да наречете себе си слуги на Бога и пастири на стадото. Страхът може да служи като оръжие за поробване на хора. Страхът може да породи омраза и агресия. Заради страха от Бог мнозина са причинявали жестоко страдание на други. Страхът винаги води до агресия. Агресията не е част от човешката природа. Човешката природа е любов. Агресията е страхливост. Любовта е смелост. Да обичаш, уважаваш и зачиташ другите е човешко. Станете част от стадото си, а не само негови аристократични водачи. Престанете да го сочите с пръст. Престанете да бъдете част от хора, който пита: “Вижте какво е причинила религията на хората?”. По-добре започнете да питате: “Какво хората и особено духовенството, политиците и управляващите са причинили на религията и на вярата.” Точно висшето духовенство, кралете и кралиците, както и правителствата са тези, които използваха или по-скоро злоупотребяваха с различни религиозни доктрини, за да оправдаят участието си катастрофични войни срещу други религии. Някои от тях са готови да направят същото и днес. Колкото до моето лично отношение към религията, то не е по-различно от това на повечето хора. Независимо дали вярваме в Бог или не, независимо дали ни харесва или не, предназначението на религията е да проповядва любов, честност, равенство, съжителство, уважение и взаимно зачитане. В този й аспект, аз вярвам че на религията трябва да се обърне сериозно внимание и трябва да се съблюдава от всички. Аз не определям религиозността на хората по това колко често ходят на църква. Определям я по техните действия и по чувствата, които хранят в сърцата си към другите хора, включително към тези от различна религия, цвят, раса и група. Горд съм да кажа, че успях с немалко усилия да издигна една църква от основите й, и днес тя процъфтява и обслужва местната общност. Това е църквата на 12-те апостола в Брукманс Парк в Хертфордсшир, Англия. Аз лично съм изпитал човешката слабост, както на духовенството, така и на паството. Изпитал съм слабости и сила, които идват от самите хора. Ние всички сме слаби и склонни към грях. Моят призив е: “Нека загърбим лицемерието и бъдем честни. Нека загърбим недоверието и бъдем доверчиви. Нека загърбим завистта и започнем да се радваме и възхищаваме на другите. Нега загърбим омразата и запазим любовта. Нека премахнем дивашкото религиозно разделение и започнем да си помагаме и ценим хората от всички религии.” Аз например мечтая за създаването на първата мултирелигиозна църква. В моята представа това е парагонална сграда, като секторът на всяка религия започва като лъч от центъра и достига до външната стена. Един триъгълен сектор ще бъде за православните християни, друг за католиците, трети за мюсюлманите, евреите, хиндите и будистите, но всички ще използват един храм за молитвите си. Всеки сектор да бъде свързан с различна религия, но всички религии да бъдат заедно. Възможно е всяка религия да има определен час за своята служба/литургия, а веднъж седмично всички заедно да отправят към Бога молитвите си. Това е един проект, към чието осъществяване трябва да се стремим в бъдеще. Това е моето предизвикателство към днешните и утрешни религиозни лидери. Разрушете бариерите на вярата! Проповядвайте любов към всички, без значение от религиозната им принадлежност! 16. Вие можете да вземете участие! Вашето участие! Тези от вас, които са съгласни с принципите на Исократия и биха желали да станат с приноса си част от нея, могат да го направят по редица начини. Развитието и разпространението на исократичната идея, е най-големият принос, който можете да осъществите. Бихте могли да посветите време и усилия на възприемането, разпространението, завършването и установяването на Исократия като нова, обществено-управлявана система във вашата страна. Ако можете да си го позволите и чувствате необходимост да го направите, можете да помогнете с финансови средства. Ако вярвате, че Исократия предлага ценност за мнозина, чувствайте се свободни да я подкрепите финансово с каквато и да е сума. Аз не определям цена на тази книга. Предлагам я безплатно, но ще приема доброволни средства от всеки, който може да си го позволи. Ще научите как да направите това на уеб-сайта www.isokratia.com. Друг чудесен начин да се включите е като се абонирате за билютина Исократия. Дори не необходимо да плащате абонаментна такса. Електронното издание ще се разпространява напълно безплатно по и-мейл от newsletter newsletter@isokratia.com За повече информация посетете сайта www.isokratia.com. за абонамент по стандартната поща, можете да изпратите заявка на адреса, който ще посочим на сайта, веднага щом имаме възможността да издаваме и разпространяваме билютина на хартиен носител. Пощенските и административни разходи за хартиеното издание ще зависят от съответния район, в който живеете. Но ако нямате Интернет достъп и не можете да посрещнете финансовите разходи за абонамент, не се тревожете. Ние ще направим всичко възможно да ви снабдяваме с безплатни копия, като открием спонсори, които да покриват пощенските и административни такси. Вие можете да участвате като откриете и привлечете подобни спонсори. Това могат да бъдат вашите работодатели, приятели, местни организации и т.н. Само ги насочите към нашия сайт или им дайте пощенския ни адрес. Навярно бихте могли да убедите и местната пощенска служба да разпространява безплатно билютина на Исократия за тези, които нямат средствата да покрият пощенската такса. Можете да допринесете с мисли и идеи в специфични експертни области. Една добре обмислена идея или предложение е добре дошла от всеки. Ако не сте професионалист в дадена област, запомнете, че не е необходимо човек да е академик, за да има добри идеи. Най-добрите идеи, разбира се, се раждат от съвместното усилие на сърцето и мозъка. Нека не забравяме, че зад всеки изобретателски импулс се крие една необходимост. Вашата необходимост да вземете участие може да бъде извор на много мисли и идеи, които да формират базата за по-нататъшно развитие. Можете да участвате като споделяте. Може вашите мисли да станат идея, която друг да доразвие. Не разчитайте, обаче, на мен. Създайте собствени групи и форуми за взимане на решения и развийте идеята за Исократия в вашия район. Тези от вас, които искат да споделят с мен идеите си, могат да ми ги изпращат на suggestion@isokratia.com или да ги изпратите на посочния на уеб-сайта пощенски адрес, ако нямате Интернет достъп. Когато ми изпращате идеите си, моля ви да ги формулирате кратко и ясно, за да редуцирате времето и средствата за преглеждането им. Ако имате идея, обсъдете я с някой друг или с групата си за решения. Оформете я и ми я изпратете. Мога да обещая, че ще прегледам толкова от тях, колкото успея в рамките на човешките възможности. Ако обемът им е твърде голям, ще се опитам да намеря доброволец, а при необходимост и платен асистент, който да преглежда навреме предложенията ви. 17. Подчертавам, че най-големият принос, който можете да направите, е да помогнете за разпространението на Исократия. Нещо повече, можете да създадете дискусионни групи, в които независимо от мен да доразвиете и разпространите във вашия край идеята за Исократия. Ако необходимо и би улеснило нещата, сайтът на Исократия би могъл да се направи на няколко езика. Аз от своя страна бих приел помощта на онези, които могат да преведат Исократия на други езици. Ще положа всички усилия да публикувам на сайта, всички, достигнали до мен преводи. Позволете ми да повторя. Разпространението и доразвитието на Исократия е най-големият принос. Да привлечете вашите колеги и приятели. Да споделите с тях мислите за Исократия, да ги помолите да участват в билютина. Това няма да ви струва нищо, а от друга страна ще упражни маркетингов ефект, който ще ни помогне да натрупаме финансова преднина и да разпространим книгата сред онези, които нямат достъп до Интернет. Нуждаем се от хора и средства, за да преведем книгата на други езици. Можете да спонсорирате или да убедите някой друг да спонсорира тази дейност. Можете самите вие да преведете книгата на родния си език и да ни изпратите копие, което да публикуваме на уеб-сайта. 18. Бърз преглед на основните начини за участие от страна на тези, които са достатъчно дръзки да прегърнат първи идеята за Исократия Можете да участвате като лобирате в местните и националните си органи на управление за възприемане на Исократия. Можете да участвате като убедите собствената си политическа партия да възприеме исократичния принцип на вземане на решения. Ако успеете да го направите, приносът ви ще бъде наистина голям. Ако сте поддръжник на някаква партия, можете да й направите голяма услуга, като я убедите да възприеме принципа на Исократия; защото, ако партийният ви опонент ви изпревари, това може за дълго да ви избута встрани от политическата сцена. Toчно така се случва през 19 век с Либералната партия в Англия, когато тя пропуска да приеме една нова социална политика, силно опонираща на Профсъюзите и широката общественост. Лейбъристката партия идва на власт и възприема въпросната политика. В резултат на това един век по-късно либералната партия си остава малцинство във Великобритания, докато лейбъристите управляват втори мандат с впечатляваща изборна победа. Част 2
Политическа Исократия Крайната система за социално управление Исо-гласуване (Исократична система за гласуване ) Най-просто казано Исократия е система за обществено управление, при която вземането на решения е изцяло в ръцете на тези, за които се отнасят тези решения. При Исократия управляваните контролират управляващите. Управляващите, такива каквито ги познаваме днес, стават просто представители и изпълнители на истинските желания на управляваните. Исократия е най-напредналата система за обществено управление, позната на човечеството днес. Тя представлява ултимална форма на обществено управление. Понастоящем и вероятно дълго време занапред Исократия ще бъде единствената система, която се докосва до човешката природа. Вярвам, че Исократия е най-съвместимата с човешката същност система, съществувала някога. Исократия е основно базирана на принципа, при който гласоподавателите определят какъв е интересът им. Принцип, при който взимането на решения наистина е в ръцете на засегнатите от тези решения. Система, при която общността наистина има думата във вземането на решения, касаещи живота им. Система, при която гласоподавателите имат право да гласуват колкото пъти е нужно: ежедневно, ежеседмично, на две седмици, всеки месец. Само тогава можем с право да настояваме, че властта принадлежи на народа. Само тогава политиците няма да могат да твърдят, че “вярват”, че това, което правят е най-доброто за народа. Само тогава ще престанем да генерираме законно избрани диктатори с фиксиран период на власт. Само тогава ще спрем да поверяваме властта на отделен индивид или група от индивиди. Тогава ще можем с основание да твърдим, че никой отделен човек или група от хора не притежава абсолютна власт. При Исократия ще се нуждаем от нова система за гласуване, даваща възможност за електронно гласуване. Гласоподавателите ще имат възможност да упражняват гласовете си от лесно достъпни места като магазини, общински служби, полицейски управления, пощенски станции, банки и др. Биха могли да го правят и по всяко време от вкъщи, както и от всяко друго място в страната или по света, където имат на разположение електронни устройства. Електронното гласуване ще може да се извършва по Интернет, телевизия, телефон, мобилни телефони, лаптопи или всяка друга форма, която ще бъде открита в бъдеще. За тези които вкъщи нямат достъп до устройства като Интернет, телевизия или телефон, такъв ще бъде осигурен на публични места. Електронното гласуване ще се извършва от лесно достъпни места, както лотарийните компютри, които днес могат да бъдат открити на всяка улица. Практически гласоподавателите ще могат да избират дали да гласуват чрез домашни или обществени устройства, достъпни във всяка част на страната и света. Достатъчно ще бъде да се попълни заявка за гласуване и да представи регистрационна карта, чети ма само от един компютър, дигитален подпис или някакъв друг идентификационен символ. Машините за гласуване могат да бъдат разположени на охраняеми места, както банкоматите например, така че гласоподавателите да упражняват гласа си в удобно за тях време. За гарантиране на автентичността машините за гласуване и компютрите ще могат да регистрират подадения глас и да откажат да приемат повторно гласуване по същия въпрос, подадено чрез същата регистрационна карта. Приканвам експертите да помислят върху създаването на съвършена система за гласуване, която да отговаря на изискванията на Исократия. Макар да съм убеден, че експертите не се нуждаят от покана. Печалбата, която ще генерира създаването на подобна интегрирана програма, е достатъчно привлекателна сама по себе си. Както вече споменах, най-напред започнах да мисля за системата Исократия през 70-те, докато пишех есе за оценка на демокрацията в Източния Университет в Лондон. Най-голямата пречка, която виждах по онова време, беше самото прилагане на системата. Как да се даде възможност на всеки лесно и удобно да гласува веднъж или два пъти в седмицата или месеца, където и да се намира. Съществуващата по онова време технология не предоставяше подобна възможност. В резултат на което, аз отложих писането на теорията до днес, когато разполагаме с нужната технология. Дори ако тази технология, не е в точната форма, необходима за Исократия, при съществуващите технически възможности няма да представлява проблем бързо да се създадат необходимите машини за гласуване, гарантиращи пълна защита срещу злоупотреби със системата. И ако преди 25 години мислех, че идеите ми са изпреварили времето, изведнъж имам чувството, че ако скоро не завърша писането, бързият напредък на техниката ще превърне идеите ми в старомодни. С днешните технически средства гласуването на всекидневна или друга времева база е напълно възможно. В бъдеще вероятно ще станат достъпни и други начини. Технологията е напълно готова да посрещне предизвикателството на Исократия. Вместо хартиени билютини, бихме могли да използваме електронни, които гласоподавателят ще може да активира само със собствените си пръстови отпечатъци върху машината за гласуване например. /Това е още една идея, върху която хората на техниката могат да помислят/. Всяко бъдещо развитие на техниката може да се окаже полезно. Великобритания, Германия и Канада са водещи страни в създаването на ефективни и сигурни системи за електронно гласуване. Някой местни власти вече са планирали електронно гласуване за първата част на 2002. Гласоподавателите също започват да възприемат идеята. В началото на 2002 г в една лондонска община е проведено проучване, според което 70% от населението се интересува от онлайн форуми и телевизионно гласуване. Тези заключения са подкрепени и от порталният провайдер Touch, който заключава че 75% от имащите право на глас, са по-склонни да упражнят това си право, ако гласуването се извършва електронно, а не по стандартния начин. Исократия срещу настоящата система Считам, че институциите на представителната демокрация днес са застрашени. Идеята на демократичната система е да се взимат колективни решения, подчинени на интересите на общността. Гражданите избират представители, които на свой ред взимат колективни решения чрез гласуване. Това е общият принцип на представителната демокрация. Кандидатите представят пред избирателите идеите, които защитават, и на всеки 4-5 години избирателите дават гласа си за онзи кандидат, чийто идеи са най-близки до техните собственици. Много отдавна, обаче, кандидатите за прозрели, че има много по-лесен начин да бъдат избрани: като кажат на електората не това, което мислят в действителност, а това, което електоратът иска да чуе. Наистина, опасна ситуация. И все пак точно такъв е начина, по който демокрацията се упражнява днес. Кандидатите са разработили изкусни техники за балансиране между обещания и действия. Посредством проучвания на общественото мнение и фокус групи те установяват какво точно техните избиратели искат да чуят. След това кандидатите изготвят своите послания, така че да отговорят на желанията на електората. При Исократия това няма да е възможно, защото избирателите ще имат право да сменят представителите си по всяко време; защото последната дума при взимането на решения за всякакви правила, регулации и промени в законите, ще бъде на електората Присъединявам се към Джордж Сорос и другите, които вярват, че днешната форма на демокрация е неефективна и корумпирана. Външната политика се ръководи от вътрешни съображения. Примерите са многобройни, като случая с президента на Франция Жак Ширак, който на среща с друг държавен глава, използва по-голямата част от времето, убеждавайки го да съдейства на френски купувач в приватизационна сделка. Друг пример са африканските държави, където богати и бедни на ресурси страни имат еднакъв стандарт на живот. Единствената разлика е, че управляващите на богатите на ресурси страни са много по-корумпирани. Въпреки това вярвам, че не можем да си позволим да се върнем към олигархията, нито да изоставим демокрацията. Вярвам, че сега имаме избор. Имаме възможност да използваме основата на демократичната система за създаването на една по добра. Има обаче един фактор, който трябва смело да приемем и той е, че всички хора са несъвършени и се нуждаят от развитие. Точно този фактор комунистическата система отказваше да приеме и затова се оказа неспособна да оцелее. Но точно върху човешката несъвършеност ние можем да изградим съвършената система. Да надграждаме над демокрацията, докато достигнем системата, която максимално ограничава човешката несъвършеност. Считам, че една от най развитите форми на демокрация днес е тази на Великобритания. Забележително е, че тя в по-голямата си част се базира на неписаната конституция на страната. Правото на избор съществува и въпреки това, също както в другите демократични държави, анахроничният демократичен режим дава твърде ограничена власт на народа. В най-добрата си форма демокрацията дава властта на законно избрани диктатори или олигарси, а не на народа. Ден след ден вестниците и дори някои членове на управляващата лейбъристка партия във Великобритания заклеймяват Тони Блеър като „шефът Блеър”, „човекът оркестър”, мъжът, който прави политика в движение”, „диктаторският режим на Блеър” и т.н. Трябва обаче да кажа, че Тони Блеър е много либерален и прогресивен лидер, загрижен за обикновените хора. Самата система обаче принуждава него и други като него да действат по един и същ начин. Те са хората, взимащи крайните решения. А докато крайното решение се определя от един единствен човек, този човек рано или късна започва да взима диктаторски решения и да управлява диктаторски
Ако за момент спрем и се замислим, ще разберем, че както в миналото хората са се събирали на групи, за да ловуват, да се защитават срещу други хора и животни или за да властват над други, по същия начин днес хората се групират в политически партии, за да спечелят властта, която демократичната система им предлага. При сегашната демократична система политиците и политическите партии се отнасят към предизборните си обещания, идеи и платформи като към търговски стоки. Когато никоя партия не спечели изборите с пълно мнозинство, три или четири политически партии започват да търгуват правителствени постове и министри и се обединяват, формирайки управляващо малцинство. Само за да бъдат част от правителството или да спечелят едно две министерства, политици и политически партии с напълно противоположни платформи стават партньори. Вярвам, че мултипартийният режим, характерен за сегашната демокрация, не дава възможност хората да бъдат представлявани във всички, късащи ги аспекти. При този режим е невъзможно да се упражнява истинска демокрация. Всички знаем, че предизборните обещания са мъгляви и рядко се изпълняват. След като веднъж бъдат избрани, лидерът, министър председател или президент, както и политическата партия зад тях, получават абсолютна власт. С тази власт, те имат възможност за времето, за което са на власт, да налагат собствените си виждания и желания. Разбира се, всичко това се прави с уговорката, че “те са убедени, че в момента това е най-доброто за избирателите”. “Те са убедени”. Точно така, ние гласуваме за мъгляви обещания, който в повечето случаи биват изоставяни след изборите и прокламирани отново, когато наближат следващите избори. След като лидерът е веднъж избран, той получава абсолютна власт за срока на мандата си. Примерите са неизброими. Например решението относно каква сума да се отпусне за здравно осигуряване, образование, отбрана, държавните служби и околната среда, се променя на 180 градуса при превръщането му от предизборен манифест в реалност. Обикновено се дават обяснения от сорта на “при настоящите обстоятелства”, “при новопоявилите си тенденции” или “убедени сме, че предишните виждания вече не са най-доброто за хората”. Дори най-стратегически решения като това дали една страна да влезе във военен конфликт самостоятелно или в коалиция, се взима от един единствен човек. Плашещо! Ужасяващо! Повечето от войните по света са резултат от еднолично решение и често пъти в пълно противоречие със съветите на специалистите. За съжаления тези военни действия не са само исторически събития от миналото. Свидетели сме как Аржентина превзе Фалкландските острови под претекста за патриотизъм. Под същия претекст и г-жа Тачер се включи във войната за тези острови. Каталог: pdf pdf -> Взаимодействие Подписан е втори договор за сътрудничество pdf -> Програма за развитие на детската ясла за 3 години pdf -> Програма "Регионално развитие"2007-2013" Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитиеr и от pdf -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 pdf -> Книги ангелов, Б. Паисий Хилиндарски. С., 1984. Ангелов pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|