Тезата на Исократия Какво е Исократия?

Монархията

Ще има ли място при Исократия за монархия или монархическа система като тези в Саудитска Арабия, Йордания /не споменавам Великобритания, Швеция и другите представителни монархии без действителна власт/ или дори за една тоталитарна затворена система като тази в днешен Китай? Отговорът ми е да или поне би могло. Исократия може да съществува съвместно дори с такива системи. Ако по някакви културни, религиозни или други причини е необходимо монархията да бъде запазена като представителна система на управление в дадена страна, не виждам защо Исократия да не съществува съвместно с тази система. Достатъчно е властта за взимане на решения да бъде дадена на народа. Достатъчно е кралските семейства да не се намесват; да нямат право да се намесват.

Исо-икономиката е съчетание между интересите на бизнеса и на потребителите. Досега бизнесът се възползваше от обединената покупателна сила на потребителите, за да реализира икономия от мащаба. Бизнесът има възможност да прехвърли върху потребителите част от тези реализирани ползи посредством по-ниски цени. Но истината е, че никоя компания не го прави, освен ако не е принудена от конкуренцията. В бъдеще можем да станем свидетели на това как потребителите реализират изгода от собствените си покупателни сили чрез различни средства. Или поне да използват обединената си покупателна сила, за се възползват от някои от ползите, реализирани при икономия от мащаба.

За тези, които не са запознати с икономията от мащаба, ще се опитам да я обясня по-просто: Исо-икономиката е движение към изравняване между продавача /предприемача/ и купувача /потребителя/. По настоящем, когато един магазин бъде отворен на даден място, той закупува количество стока, зависещо от броя на купувачите, които ще пазаруват в този магазин. Ако става въпрос за верига магазини, количеството закупена стока отговаря на общия брой на купувачите, които ще пазаруват от магазините на тази верига. Единичният магазин има ограничени покупателни способности, което резултира в ограничена покупателна сила на самия магазин по отношение на производители, търговци на едро, вносители, дистрибутори и агенти.

Големите вериги магазини разполагат с комбинираната покупателна сила на милиони потребители и това им дава още по-голяма собствена покупателна способност. По този начин те могат закупуват стока директно от производителите на изключително ниски цени. Направената икономия от покупната цена се усвоява от компанията, притежаваща магазина и само в редки случай малка част от нея бива трансферирана към купувачите под формата на по-ниски крайни цени.

Когато купувачите решат, че трябва да се възползват от част от направената икономия от мащаба, те могат да принудят магазините да я споделят. Представете си, че жителите на даден град заедно решат да не пазаруват от даден магазин. Покупателната сила на магазина веднага ще падне на нула, защото той ще загуби клиентите си.

Точната форма, по която потребителите ще решат да се възползват от ефекта на комбинираната си покупателна сила може да бъде различна. Тук аз ще се опитaм да дам само някои предложения. Процесът, структурата и дейностите за постигане на този ефект, ще нарека исо-икономика. Ще го нарека исо /равен/, защото постепенно предприемачът и производителят ще се приближат един до друг и ще изравнят силите си за разлика от положението при днешната капиталистическа система.

Същият основен и опростен принцип по-късно ще се разрасне и развие, докато обхване целия икономически сектор от производство, до търговия, услуги, банкиране и т.н.

Обобщено с прости думи, ако възприемем, че потребителите на дадено място, например една страна, решат да спрат да пазаруват в определен супермаркет, покупателните сили на този супермаркет веднага ще паднат. Следователно можем да заключим, огромната покупателна сила на днешните супермаркети, не би съществувала, ако потребителите решат да поемат контрол върху собствените си покупателни сили. По този начин може да се разсъждава и за всеки друг икономически сектор, който оперира на база търсене и предлагане.

Същото се наблюдава и в международната търговия. Когато лидерите на една страна договарят условия на търговия, тарифи и т.н., те използват не друго, а комбинираната покупателна сила на потребителите от страната. Когато Америка убеждава другите страни да премахнат или намалят вносните тарифи за американски стоки, те използват комбинираната покупателна сила на своите граждани. Когато Джордж Сорос купува или продава валута, той го прави, използвайки комбинираната покупателна сила на потребителите на услугите на неговата организация, за да инвестира в инвестиционните си фондове.

Саморазпределение на богатството

Развитието на исо-икономиката в крайна сметка ще доведе до споделяне и преразпределение на богатството. Исо-икономичният принцип ще се разрасне и ще достигне всички сектори на икономиката – локална, национала, глобална, стремяща се или достигаща равновесие между продавач и купувач. Да се надяваме.

В днешно време потребителят систематично е подложен на манипулации и злоупотреби от икономическата система. Независимо от вида на системата – свободен пазар, социализъм или автархия, потребителят е икономически изолиран и навярно неспособен да изисква и спечели пропорционална икономическа полза от силата си. Единствената разлика между сегашните системи, е степента, до която потребителят е подложен на манипулация, експлоатация и злоупотреби. Потребителят, разбира се, не е някой друг освен широката общественост, включваща теб и мен. Подчиняването на един регион или страна и премахването на импортните й тарифи по отношение на друга страна, засяга всички потребители по света.

Защо? Едни и същи продукти и услуги, произвеждани и дистрибутирани от едни и същи компании, се продават на различни цени в различни страни и региони. Ценовите разлики са толкова големи, че са напълно неприемливи. В днешно време можем да видим как един продукт се продава на значително по-ниска цена в страна с висок стандарт на живот, в сравнение със страна с нисък стандарт. Като махнем транспортните и тарифните разходи, ситуацията не се променя. Авторитарните системи ще трябва да решат дали желаят да платят цената на това да се сринат или да изостанат чувствително.

Как да достигнем исо-икономиката - някои мисли

В бъдеще време ще станем свидетели на това как потребителите ще решават дали даден супермаркет ще съществува на тяхната територия или не, и то при напълно свободен локален, национален и глобален пазар. В бъдеще време ще станем свидетели на това как фиксираните или плаващи маржове на печалбата ще се договарят съвместно между потребители, доставчици и производители. При все това търговците ще трябва да уважават потребителя и да му предлагат по-ниски крайни цени.

Магазинът ще изпитва респект към силата на местните потребители. В противен случай, потребителите ще бъдат в състояние да направят този магазин нежелан на територията; ще имат право да му отнемат лиценза за дейност или да му наложат санкции. Днес подобни идеи може да изглеждат малко крайни. В близко бъдеще обаче, със сближаването на хората посредством информационните технологии, това може да се превърне в норма. Защо потребителите на едни и същи стоки трябва да плащат различни цени в различните държави, области и дори квартали?

Не след дълго ще станем свидетели как местни и национални потребители ще упражняват контрол върху собствените си покупателни сили. Местното население може да създаде доброволни комисии или да платят на външни консултанти, които да имат пълен достъп до покупните фактури на магазините, за да инспектират и проверят доставната цена по отношение на продажната цена и печалбата. Отчасти подобни функции изпълняват днешните антимонополни комисии.

Магазините на свой ред ще имат възможност да запазят по-висока печалба от по-ниски доставни цени, която ще бъде резултат от собствените им ефективност и усилия. Остатъка ще трябва да бъде прехвърлена на купувача. Или поне една справедлива част от печалбата трябва да бъде прехвърлена на потребителя посредством по-ниски крайни цени. Ползите във всеки отделен случай ще се оценяват поотделно.

В крайна сметка покупателната сила на магазините е всъщност покупателната сила на потребителите. В бъдеще предстои да видим как потребителите ще започнат да контролират тази сила чрез потребителски асоциации. Големите организации за продажба на дребно днес процъфтяват само благодарение на обединените сили на потребителите си, на консуматорите, на мен и теб.

3 юли 2002, 23:33ч

1 октомври 2002, 22:19ч

26 април 2004, 00:18ч
8 юли 2002 22:10ч

В ситуация, при която един магазин се опита да разшири маржа на печалбата си извън позволеното, потребителите ще имат различни начини за ответна реакция. Ето два от основните:

Първо, местното население бойкотира съвместно всички покупки от въпросния магазин. Магазинът няма да може да оцелее, ако злоупотребява с властта си за да си докарат допълнителна печалба. Предимството за магазините ще бъде, че ще действат в определени граници с гарантирана печалба и ще могат да планират инвестициите си.

Второ, един магазин може да се избере като нежелан за дадена територия и в такъв случай местните власти ще трябва да му отнемат лиценза

В бъдеще независими потребителски асоциации могат да бъдат създадени на местно, национално и глобално ниво. Пример за силата на потребителски бойкот е този с продажбата на нови коли в Обединеното кралство. Цените на новите коли в периода 2000/2001 са били с 90% по-високи от тези на същите коли в европейските държави. Това важи дори за коли, произведени в Англия.

След като производителите не последваха апела на потребителите да намалят цените, потребителската асоциация Уич призова към бойкот на покупката на нови коли. Един-двама производители, които намалиха продажните си цени, увеличиха продажбите си с 30-40%, докато останалите ги сведоха до нула. С разпространението на слуха, положението се влоши, докато се наложи Правителството да се намеси посредством министерството на Търговията и Индустрията със специфични насоки към автомобилните производители. Цените продължиха да падат.

Във Великобритания беше променено трудовото законодателство, за да бъдат ограничи действията на Профсъюзите. Стачките бяха обявени за незаконни и направени почти невъзможни. Независимо, че в някой случаи тези действия са действително необходими заради екстремистките действия на някои профсъюзи през изминалите години, водещият мотив за промяна в закона е привличането на инвестиции чрез защита на капитала. В крайна сметка тези закони се превърнаха в определящ фактор, който привлече водещи японски производители да открият заводи във Великобритания, въпреки че трудовата производителност в кралството е в пъти по-ниска от тази в Германия.

Правителствата нямат монопол в разрушителната пазарна намеса. Екстремистките действия на профсъюзите от времето преди новите законови регулации са също пример за пазарна намеса. Кой плаща цената за тези намеси? Обикновените граждани.

Причината за вредната намеса може понякога да бъде комбинация от политически и икономически причини. Намеса на свободния пазар, повлияна от малцина. Случаят, за който веднага се досещам, е този при който Тони Блеър спря либерализирането на пазара на стари автомобили, зарад заплахи от страна на японските гиганти като Тойота и Нисан да преместят продукцията си от страната.

В резултат вместо пазарът да се отвори за свободен внос на стари и нови коли, беше въведена квота, ограничаваща вноса, осъществяван от лица извън завода производител до 50 броя от модел на година за новите автомобили и пълно ограничение за вноса на стари автомобили. Очевиден случай на нарушение на свободата на индивида. Очевиден случай на нарушаване на пазарната конкуренция. Очевиден случай на правителствена политико-икономическа намеса. Очевиден случай на отрицателна правителствена пазарна намеса, която доведе до изкуствено високи цени на автомобилната индустрия в кралството.

Жертва, както винаги, е потребителят и широката общественост. Английският потребител е наказан и принуден да заплаща по-високи цени в сравнение с европейските си съседи, дори за коли, произвеждани във Великобритания. Представете си какво би станало, ако хората имаха право да решат дали пазарният внос да бъде свободен или не. Едно исо-икономическо решение в ръцете на народа. Дали този народ би гласувал срещу собствените си средства?

Пазарна намеса на международната сцена

От друга страна международната пазарна намеса в националните икономики може да бъде погледната като инжектиране на огромни парични средства от страна на МВФ. Лек, еднакво необходим на болните и на здравите, тъй като спира заразата, преди да се разпространи.

Опрощаването на огромни национални дългове на изостаналите държави от страна на напредналите, също е форма на пазарна намеса. Това обаче е оздравителна намеса. Превантивна намеса, спираща срива на тези икономики и предотвратяваща катастрофичните резултати от хуманитарен и икономически характер за останалия свят. Тайната тук е да се избегнат онези политики на намеса, които са довели изостаналите икономики до ръба на разруха.

Днес правителството в САЩ проверява чрез пазарна намеса дали да разруши целостта на Майкрософт заради обвиненията за злоупотреба с монополна власт срещу компанията. Друг пример за оздравителна намеса, която цели да предпази потребителя от злоупотреба с монопол, ако обвиненията се окажат верни. Защото не всичко, което блести е злато.

В действителност знаем поне за четири случая, когато без намесата на монетарните власти, би се стигнало до международен финансов срив: 1982, 1987, 1994 и 1997. въпреки това международния контрол си остава недостатъчен и му липсва необходимата глобалност.

По време на криза международните финансови институции и националните монетарни власти си сътрудничат изцяло. Въпреки това не съществува международна централна банка, нито международен регулативен орган, които да кореспондират на съответните национални органи. Създаването на подобни институции и въвеждането на регулации няма да бъде лесно, разбира се. Широко прието е, че парите и кредитът са свързани с националния суверенитет и са национален прерогатив. Не би трябвало да бъде така обаче.

За съжаление при настоящата система отделните нации не са много склонни да си координират. Просто защото вярват, че всякакви международни регулации ще нарушат националния им суверенитет, което не е задължително. Не е задължително, ако имаме една глобална система като Исократия, която ще позволи и доведе до глобална исо-икономика в полза на целия свят. Такъв ход на регионално ниво направи ЕС с въвеждането на еврото и Европейската централна банка. Този пример може да бъде последван и разширен в глобален размер.

Например ролята и функциите на МВФ могат да бъдат променени, за да отговарят на новите глобални изисквания. Настоящите функции на МВФ и основната му мисия е запазване на международната банкова система, а не на глобалния финансов пазар. На МВФ в настоящата му форма му липсват ресурси, за да действа като глобална монетарно-стабилизираща сила.

Липсата на глобален орган, който да регулира финансовите пазари в комбинация с неадекватната мултивалутна система в глобалната икономика ще продължи да причинява финансови шокове, както в центъра, така и в периферията. Измененията на валутните курсове между трите водещи валути могат да причинят само допълнителни усложнения. Промяната в лихвените проценти и валутните курсове са проводник на финансови шокове.

Трябва само да си спомним международната дъгова криза от 1982, която беше предшествана от драстично покачване на лихвените проценти в САЩ. Азиатската криза от 1997, която беше следствие от покачването на щатския долар. Вътрешно европейската валутната криза от 1992, причинена от подобни валутно-курсови изменения между Германия и останалата част от Европа. По начало такива смущения в глобалната капиталистическа система и финансовите пазари имат пропорционално по-голям ефект в периферията, отколкото в центъра.

“Свободната” пазарна търговия е контролирана както в т.нар централизирани икономики като Китай, така и в т.нар свободни икономики. Така е и в напредналите западни държави, и в развиващите се азиатски страни, и в изостаналите. Недостатъците на капиталистическата или свободна пазарна система, винаги ще изискват някаква форма на пазарна намеса. Важното е да направим разграничение между оздравителна и разрушителна намеса. От значение е да насърчим оздравителната и да ограничим разрушителната, политически ръководена, основана на лични интереси намеса, която в икономическо отношение винаги ще бъде катастрофална.

Много топ икономисти и финансови специалисти продължават да ни повтарят, че максимизирането на печалбата е основната цел на отворения пазар. Това поведение следва диктата на личната полза. Въпреки това многократно е доказвано, че максимизирането на печалбата не трябва да бъде водеща цел. Има доста други възможности. Социалните ценности не могат да бъдат измервани с парични стойности. Отказвам да приема, че не съществува друг измерител на щастието и успеха, различен от парите.

Вярвам, че еуфоричното чувство, което може да бъде извлечено от социално управленската система Исократия и исо-икономика ще донесат истинско щастие на всички граждани. Между максимизирането на печалбата и социалните ценности може да бъде открит баланс, но само, когато хората, чийто живот е засегнат от този баланс, са ангажирани в процеса за взимане на решение; когато широката общественост решава, относно онова, което засяга живота й. Когато широката общественост започне да зачита мотивите за печалба на бизнеса. Когато бизнесът и обществото започнат взаимно да уважават правата си.

Това може да се случи само при принципите на Исократия и исо-икономика. Може да се каже, че конкуренцията ще нарасне, защото при исократичната система, тя ще вземе под внимание не само крайния потребител, но и не-потребителя, и въобще цялата общественост. Например свидетели сме на конкуренцията между органичната и неорганична храна. Предполага се, че производителите на органична храна взимат под внимание ценностите, грижите и здравето на потребителя.

Равновесието няма да бъде възможно, докато концепцията за отворено общество се практикува частично по света. Противоречията произтичат от факта, че докато напредналите икономики открито прокламират отвореното общество, те едновременно с това се превръщат в инструменти за потискане на този тип общество в периферните части на света. Тук трябва да си зададем въпроса защо периферията трябва да е по-малко демократична от напредналите западни икономики? Кой контролира демократизацията? Самите страни от периферията или западните икономики? Религията или културата? Или мултинационалните компании? Рано или късно глобалната исо-икономика ще установи баланс.

Вярвам, че ако им бъде позволено икономическите империи никога не биха отслабили примката около икономическите колонии и винаги ще държат слаби и под контрол. Един предубедено регулиран пазар ще помогне на силните да стават по-силни, а на слабите по-слаби. Ето защо Исократия в еднаква степен на глобалната и на локалната, на регионалната и на националната, на политическата и на икономическата сцена.

Компаниите на кои държави например са в състояние да погълнат компании на чужди държави чрез изкупувания? Банките на кои държави могат да придобият контрол върху банките на други държави? Възможно ли е банките на някоя развиваща се държава в Африка да погълнат някоя европейска банка или по-скоро европейските банки са тези, които упражняват контрол върху цели райони в Африка?

Всички по света осъзнават необходимостта от по-голямо глобално сътрудничество. Хората бързо се учат да правят разлика между индивидуалното и колективното взимане на решения. Исократичната система ще позволи глобалното сътрудничество по света..

Можем да посочим като пример екологичните организации, които си сътрудничат по света. Друг пример е необходимостта да се предотвратят или спрат войни по света. Необходимостта от обединяване на общности какъвто беше случая с Източна и Западна Германия и течащия в момента процес на обединение на Северна и Южна Корея. Необходимо е да се стабилизират икономиките в конфликтните точки по света, да се преустанови изчерпването на природните ресурси, като например ресурсите от риба чрез доброволно сътрудничество за ограничаване на незаконния риболов. Примерите са твърде много и ще продължат да се увеличават с разширяването на глобализацията.

Глобалният гражданин ще демонстрира желание и готовност да сътрудничи. Процесът вече е започнал. Ние вече наблюдаваме промяна в отношението. Тази промяна в крайна сметка неизбежно ще резултира в промяна на политиките. Избраните представители ще бъдат принудени в резултат да прилагат политиката, за която глобалните граждани настояват.

В момента се намираме в ранните етапи на глобални общество, базирано на глобална икономическа активност. Но все още сме част от общество където вземането на решения се определя от национални прерогативи, без достатъчно да се съобрази глобалния ефект.