Тезата на Исократия Какво е Исократия?

16 април, 01:40ч

Глобалните капиталови финанси са друга чувствителна област, която в крайна сметка засяга всички ни. В условията на глобална икономика, това е друга важна област, която се нуждае от оздравителна превантивна намеса. Заплахата тук идва не само от правителствата, но също така от финансовите агенции, засягащи движението на капитала. Понякога такива движения могат тотално да парализират една икономика, независимо от това колко е напреднала.

Това най-ясно се вижда на международния капиталов пазар, където сме заплашени от друга форма на пазарна намеса. Става дума за пазарна намеса, която е не само изкуствена и ненужна, но и както многократно сме ставали свидетели – водеща до огромни и ужасяващи ефекти. Говоря за валутните спекулации от страна на големи финансови институции.

Станахме свидетели на катастрофалния ефект, които оказаха върху британската лира, спекулативните действия на Джордж Сорос, изтласквайки я от европейската монетарна система. Стигна се до светкавично покачване на лихвените проценти до непознати нива. Същото се случи и в други европейски държави като скандинавските страни, Русия и др. Беше направен опит да бъде срината и гръцката валута, но правителството на Папандреу успешно защити драхмата, заплащайки необходимата затова цена.

Нужни са радикални промени и мерки, за да се избегне бурното оживление и срива на цели икономики. В Глобална Исократия, аз предлагам едно радикално решение, което ще заличи много от недъзите на днешната капиталова, финансова и банкова система. За някои то ще бъде шокиращо. Бъдете търпеливи. Скоро ще разберете. Нека първо разгледаме по-внимателно настоящите икономически дейности в световен мащаб и взаимовръзките между световните икономики.

48. Напредналите икономики - мултинационално и глобално равновесие

Докато концепцията за отворено общество се практикува само частично пo света, равновесие няма да бъде постигнато никога. В противоречие със самите себе си, напредналите икономики твърдят, че подкрепят идеята за отворено общество, докато в същото време се превръщат в инструменти за потискане на други общества в периферията на света. Тук трябва да се запитаме защо периферията е по-малко демократична от Запада? Кой управлява процеса на демократизация? Самите страни от периферията или западните икономики? Религията или културата? Или мултинационалните компании? Рано или късо глобалната исо-икономика ще наложи балансиращ ефект.

Аз вярвам, че ако им бъде позволено да продължат, икономическите империи, ще затегнат още повече примката около колониите, държейки ги бедни и потиснати. Пристрастно регулираният пазар ще позволи на богатите да стават по-богати, а на бедните ще прави по-бедни. Ето защо Исократия е необходима на глобалната сцена, също толкова, колкото и на местната, регионалната и националната, както в политически, така и в икономически аспект.

Компаниите на кои страни например имат възможност да погълнат подобни компании в други страни чрез сливания и поглъщания? Банките на кои страни могат да придобият контрол над банките на други страни? Възможно ли е баките на някоя неразвита африканска държава да погълнат някоя европейска банка или европейските банки сa тези, които придобиват контрол върху банките на цели райони в Африка?

Всички по света започват да разбират необходимостта от по-голямо сътрудничество. Хората бързо се научват да правят разлика между индивидуалното и колективното взимане на решения. Исократичната система ще позволи глобално сътрудничество по света. Исократичнита принципи ще позволят на глобалния гражданин да взима колективни решения.

За пример тук могат да бъдат посочени екологичните организации, които си сътрудничат по целия свят. Друг пример включва необходимостта да се предотвратят или спрат войните. Необходимостта да се обединят общностите, както това стана в Германия и Корея. Необходимостта да се улеснят и стабилизират икономиките в криза по света. Да се спре изчерпването на природните ни ресурси, като например запасите от риба, чрез доброволно сътрудничество за борба с незаконния риболов. Примерите нямат край и ще стават все повече с разрастването на световното сътрудничество.

Глобалният гражданин ще желае да сътрудничи. Този процес вече започна. Вече виждаме промяна в отношението. Тази промяна постепенно и неизбежно ще доведе до промяна на политиките. В резултат избраните представители ще бъдат принудени да променят отношението си и да защитават, това което исократичните граждани желаят; това, което исократичните граждани демонстрират с поведението си и сътрудничеството си.

Ние се намираме в началния стадий на глобалното общество, базирано на глобална икономическа дейност. Въпреки това, обаче, все още живеем в общество, в което взимането на решения, както по отношение на вноса, така и на износа, се базира на национални интереси, без особена загриженост за глобалния ефект.