Тезата на Исократия Какво е Исократия?
Изтегляне 2.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разликите между настоящите системи са незначителни
- Нужна е нова Исо-медия
- Ролята на правителството при Исократия
- Управленски органи и институции
Извън Англия мнозина вярваха и все още вярват, че с този ход беше г-жа Тачер, използвайки националистично-патриотичния претекст си осигури популярност, за да бъде преизбрана на следващите избори. Същото разбира се отнася и за аржентинското правителство. Ако този случай трябваше да се реши от народа на Аржентина и Великобритания, съмнявам се, че щеше да се стигне до военни действия. Всички тези факти потвърждават опасността пред, която е изправено гражданското общество в условията на несъвършената демокрация.Разликите между настоящите системи са незначителниНастоящите системи Въпреки невероятния напредък, до който е достигнала човешката цивилизация, въпреки хилядите години, през което демокрацията е упражнявана, все още много народи днес не могат да приложат принципите на демокрацията и да се възползват от предимствата й. Защо? Заради нейните недостатъци? Заради това че в някои от случаите законно избраните олигарси са част от причината? Или може би те са самата причина? Независимо от феноменалния напредък, до който е достигнала нашата цивилизация, все още има много хора, които не могат да се радват на елементарни човешки права и свободи. Равенството, което всяко човешко същество заслужава, е недостъпно за повечето хора. Основни човешки права са потъпкани при много от съществуващите днес системи на управление. Сред тези системи са: Демокрация Полу-демокрация Военно-контролирана демокрация Тоталитарни режими Социализъм Диктатура Монархия
Анархия. Да, дори анархия – Афганистан напр. /това беше писано преди 11 септември и падането на правителството на талибаните/ Исократия дава възможност на тези несъвършени системи да загърбят миналото и да направят голяма крачка напред. Да направят крачка, с която да максимизират личната свобода. Исократия дава възможност на всички да осъществят бърз напредък. Всяка една страна, независимо от това коя система прилага по настоящем, може да се усъвършенства и развие. Може да достигне до най-добрата форма на човешко управление, базирано на принципите на Исократия. Според мен всички известни и практикувани днес системи страдат от едни и същи недостатъци и водят до еднакви резултати: от демокрацията и свободния пазар до олигархичния тоталитаризъм и комунизъм, до монархията и насилствените диктаторски режими, до криещите се под религиозен камуфлаж диктатури. При всички тях се наблюдава една и съща характеристика: по един или друг начин малцината избрани налагат волята си над мнозинството. При всяка от тези системи някои групи получават привилегирован статут. Разликите са в степента на привилегированост, в личната свобода, която се предоставя на отделния гражданин. Би било преувеличено и несправедливо да кажа, че тези системи са еднакви. Въпреки това между тях съществуват фундаментални прилики и само степени на различие. Нека да ги разгледаме.
Списъкът може още дълго да продължи. Ясно е, че в миналото никой не си е помислял дори, че обществото в голямата си част може да се включи в процеса на вземане на решения. Всеки гласоподавател да има право на вот по всеки закон, подложен на гласуване. Сега можем да си го помислим. Сега възможностите са реални. Хората са достатъчно напреднали по отношение на своето развитие и единственото, което им липсва е нова политическа система. Точно тази система е Исократия. Тя дава възможност на всеки гражданин да гласува по всеки въпрос, закон или проектозакон. Исократия дава възможности. Осигурява права. Настъпило е времето. Сега е възможно. Модерната технология, с която разполагаме прави възприемането на Исократия възможно точно сега. Напредъкът в областта на информационните технологии и революционните открития, които се правят всеки ден, правят напълно реално приложението на Исократия. Компютрите и Интернет могат да осигуряват на хората по света много евтина, а в скоро време може би и безплатна връзка. Хората от най-отдалечените краища на земята могат да комуникират в реално време. В по-напредналите страни почти всяко домакинство е оборудвано с телефон и телевизор; скоро всеки ще има и мобилен телефон. По един или друг начин почти всяко семейство има Интернет достъп, за да общува с други и да обменя мнения. Някои страни като Великобритания и Германия вече претендират, че всяко домакинство има Интернет връзка. Сега е времето за Исократия. Сега е възможно да се извърши отдавна чаканото подобрение на демократичната система. Сега е възможно да се отървем от избраните олигарси и диктаторското управление. Според мен единственият начин истинската демокрация да възтържествува е чрез Исократия. Абсолютна демокрация, истинска демокрация. Само с помощта на няколко милиона лири във всеки дом могат да се инсталират компютърни устройства, които да позволят на хората да гласуват. Широката общественост ще има възможност да приема или отхвърля предложения, направени от правителството, отделни групи или дори индивиди. Но нека не стигаме толкова далече. Да вземем за пример лотарийната система във Великобритания. Устройства в магазини, супермаркети, бензиностанции и други охраняеми места позволяват на хората спокойно и сигурно да участват в лотарията. Появяват се автоматизирани телефонни системи за гласуване като тази, използвана в музикалната класация Евровижън. Подобни устройства и средства могат да се прилагат, за да позволят на хората да гласуват пряко по всички въпроси. С новите технологични открития в областта на електронния подпис и сензорните компютри, хората могат да гласуват без опасения, че някой друг може да се възползва от личното им право на глас. По този начин на правителството ще се даде възможност да прилага истинските желания и избор на народа. При Исократия правителствата все повече и повече ще се превръщат в реална изпълнителна власт. Вече няма да има политици, които казват: “ вярвам, че това е най-доброто за страната”. При Исократия правителствата ще трябва да правят това, което избирателите вярват, че е най-добро за страната. Нека не забравяме, че демократично избраните управляващи се превръщат диктатори и ще продължават да се превръщат в диктатори, защото системата им го позволява. А това е една от основните човешки слабости. Нужна е нова Исо-медияНякой от радикалните промени, необходими, за да стане възможно приложението на Исократия, са в начина по който са организирани медиите днес. Средствата за осведомяване трябва да бъдат задължени безпристрастно да излагат всички “за” и “против” спрямо новите проекто закони и нормативни актове. Всички предложения за промени в законите трябва да се представят от медиите по точен и неподвеждащ начин. Хората трябва да имат възможност да слушат или гледат безпристрастни дискусии на специалистите по всички въпроси. Така всеки гражданин ще може сам да реши какво да подкрепи или да не подкрепи. При едно широко безпристрастно медийно отразяване на мненията и съветите на специалистите, всеки сам ще може да реши за себе си каква позиция да заеме. Трябва да се сложи край на порочната практика, при която една медия е изцяло за или изцяло против дадена политическа идея и оказва влияние върху милиони хора, които слушат, гледат или четат публикации./ вж. Исо-медия за повече подробности/ Способен ли е всеки човек да взима решения по всеки въпрос? Има основания някои да възразят, че за да решаваш по определени въпроси е необходимо да притежаваш специализирани познания. Такива например са решенията, засягащи ядреното въоръжаване, икономическата политика и др. Но аз отново повтарям, че ако на хората се предоставят безпристрастни и добре обосновани мнения на специалисти, те ще могат сами да вземат верните решения. Още повече, че и политиците, натоварени със законодателна власт, не са специалисти по всички въпроси. Не е нужно хората да са експерти, за да решават. Не е нужно човек да знае как се прави една машина, за да кара кола. Не е нужно човек да може да управлява самолет, за да реши дали да пътува. Хората имат достатъчно разум способности, за да решават по специализирани въпроси, след като веднъж са чули мненията за и против на самите специалисти. Как ще става това, ще изясня по-късно в раздела Исо-медия. Вярвам, че по този начин всеки човек ще узрее достатъчно, за да решава правилно. Ако им се даде възможност, гражданите ще се развият, ще формират мнения и идеи. По-добре е те да допуснат грешка и да бъдат засегнати от последствията, отколкото да бъдат засегнати от грешка, допусната от тяхно име, но от някой друг. Допуснатата грешка, много по-лесно ще бъде коригирана в условията на Исократия. Достатъчно е да погледнем колко остарели и погрешни са някои от днешните закони. Защото ако един закон не обслужва нечий политически интереси, никой не си прави труда да го промени. При Исократия общността, ще може да контролира начина по който, нейните представители гласуват в парламента на Обединените Нации. Защото в крайна сметка тези решения засягат международната общност. При глобалната система Исократия хората ще могат да взимат отношение, както по локални и вътрешни въпроси, така и по международните проблеми. Така ще се сложи край на начина, по които по-силните страни злоупотребяват с по-слабите, налагайки им регулации, които никога не биха приложили в собствените си страни. Системата Исократия ще бъде така организирана, че общността да решава, както на вътрешно, така и на международно ниво. За първи път хората ще бъдат истинското законодателно тяло, а правителството ще изпълнява истинските решения на народа. Оттук идва и името Исократия. Защото правителствените служители: министри, министър-председатели и президенти само ще изпълняват решенията на хората, а истинското право на власт ще принадлежи на народа. Президентите, министър-председателите, членовете на конгреса и т.н. никога няма да притежават абсолютна власт. Никога няма да могат да считат, че притежават божествено право да управляват, и че народът ще застане зад всяко тяхно решение. Ще се преустанови сегашната практика на налагане на закони и нормативни актове чрез изнудване или дисциплинарни мерки, предприети срещу членовете на собствената партия. В английския парламент например даден депутат може да бъде изключен от партията си, ако не следва политиката й; ако не гласува като всички останали. С други думи, ако не се придържа към установената линия, може да се окаже на улицата. Ролята на правителството при ИсократияНякой може да попита каква тогава ще бъде ролята на правителството. При Исократия правителството ще бъде изпълнител, истински представител на народа. В крайна сметка, това е ролята, отредена на министрите: да представляват и обслужват общността. Правителството, независимо от начина, по който е избрано се превръща автоматично в законен представител на целия народ, а не само на онези, гласували за него, не само на онези, подкрепили го финансово. Представителните роли при Исократия Независимо под каква точно форма ще се въведе системата Исократия, никой отделен човек няма да е в състояние да придобие абсолютна власт, по начина по който това е възможно днес. Ролята на президента, министър председателя и държавните секретари ще бъде да представляват и изпълняват желанията на народа. Решение по всеки въпрос ще се взима от народа чрез исо-гласуване. Гражданите ще имат дори възможност да гласуват вот на недоверие на правителството в рамките на седмици. Няма да е необходимо електоратът да чака до следващите общи избори, за да отстрани правителство или член на парламента, ако действията им не отговарят на народните желания. Разбира се, ще мине време, докато се установи докъде точно трябва да се простират правомощията на избраните народни представители министър-председатели и президенти. Управленски органи и институцииПравителствените институции и организации като полиция, армия, съд и т.н. ще бъдат натоварени с някои предварително уточнени действия. По отношение на тези действия институциите ще имат право да не изпълнят правителствено разпореждане, ако то не е в съответствие с обществения вот. Президентът, министър председателят и министрите ще бъдат пряко отговорни, както пред парламента, така и пред самите избиратели. Всичко ще трябва да бъде одобрено от гласоподавателите. Ясно е, че през един преходен период, /който се надявам да не трае дълго/, някой по-второстепенни въпроси, ще се решават директно от парламента, до настъпване на същинската Исократия . Разбира се и при тези изключения ще има ограничения. Например ще се постави изискване за поне 75% или 80% кворум от народните представители, избрани при Исократия Исо-представители и Исо-членове на парламента. Ако президентът или министър председателят изгубят доверието на определен процент от народните представители, правата им могат да бъдат отнети и длъжността им временно изпълнявана от председателя на Народното събрание. Кой днес взима решения в отсъствието на министър председателя? Парламентът, разбира се. При Исократия депутатите ще имат истинска изпълнителна власт. Те няма да бъдат изложени на злоупотреби от страна на партийния лидер или партиен комитет. Отделните членове на парламента няма да се страхуват, че ще загубят местата си, ако не следват партийната линия. Вътрешният механизъм на Исократия ще бъде развиван, усъвършенстван и променян, докато се достигне до оптимален вариант, при който системата ще работи гладко и безпроблемно. Ако някой член на исо-парламента действа в съгласие с партийната политика, но против волята на избирателите си, те ще могат моментално да поискат вот на недоверие срещу него. При тези условия едва ли някой депутат ще се осмели да наруши волята на тези, които представлява. В същото време могат а бъдат създадени комисии или други организации, които да следят за подобни злоупотреби от страна на депутатите. Тези организации ще имат властта да отнемат правата на даден депутат, докато бъде проведено гласуване за вот на доверие. Локалната и семейна Исократия отговарят на човешката природа Принципите на Исократия могат да бъдат прилагани и на местно ниво. Жителите на областта могат да гласуват на седмична или месечна база по проблемите, които ги касаят пряко и нямат национален обхват. Няма да съществуват кметове и общински съветници с диктаторски правомощия. Всеки нов закон, правило или регулация ще се приема с одобрението на общността. Техните избрани представители в местната управа ще изпълняват истинските им желания. Принципите на Исократия съвпадат с една от основните склонности на хората – да формират групи. С помощта на Исократия могат значително да се подобрят условията на живот във всяка малка общност. Примери за подобна общност са семейството, съседи и приятели и всяка друга група. По-големи общности са местността, областта, държавата.
Не бива да допускаме превръщането на Исократия в серия от правила, закони, подзаконови норми и регулации, защото това ще задуши личната свобода на индивида. Още по-лошо това би довело до задушаване на самата Исократия от множеството правила и регулации. Трябва да се търси максимална опростеност. Отменянето на стари и ненужни закони трябва да се превърне в приоритет при установяването на Исократия. Сложните закони трябва да се заменят с опростени и разбираеми. Също така не бива да се допуска Исократия да задушава и пречи на свободния пазарен механизъм. Такива примри могат да бъдат посочени. В една развита демократична страна като Швейцария например, съществуват толкова много закони и ограничения, че размерът на самоубийствата е един от най-високите по света. До това свръхрегулиране и задушаване на личната свобода се стига, точно защото отделни индивиди, получавайки политическа власт, започват да злоупотребяват със системата и да създават купища нови правила. Ако общността има възможност, тя би предотвратила това. Подобни злоупотреби няма да се допускат при Исократия. И ако някога се стигне или се появи опасност да се стигне до подобно натрупване на правила, ще бъде много лесно процесът да бъде коригиран. При днешната демократична система е почти невъзможно да бъде отменен даден закон. Някои днешни закони датират от стотици години и са тотално несъвместими с днешната реалност и условия на живот. Много рядко се правят законови промени или се осъвременяват закони с цел да отразят текущите промени. Защо? Много просто, защото политиците са прекалено заети с приемането на нови и нови закони, които да опосредстват постигането на личните им цели и налагането на техните желания над общността; политиците нямат време и не са склонни да се тревожат за осъвременяването на стари и неработещи закони. Трябва много да се внимава, за да не бъдат разбрани погрешно принципите на Исократия. Ако някой екстремист се опита да използва принципите на Исократия за да потисне личната свобода и правата на общността, последната трябва да реагира и да му попречи да упражни контрол върху нея. Свидетели сме как безразличието на хората към политическия живот е довело до катастрофални последици. Прекаленият контрол чрез директна намеса разрушава личната свобода. Прекалено много правила, наложени върху индивида, ограничават индивидуалността и водят до механично съществуване. Подобно съществуване води до отчаяни постъпки. Подобен задушаващ контрол ще наруши функционалността и на най-развитото либерално общество. С други думи не бива да се допуска погрешното разбиране на Исоктратия като извинение за потискане на личността. Личната свобода, уважение и зачитане, трябва да бъдат защитавани и максимално разширявани. Максимална свобода – минимална намеса Исократия се базира на максимална свобода на индивида и на минимална външна намеса, на максимално взаимозачитане на правото на мнение на всеки и на равенство. Това може да се постигне единствено с участие в процесите на взимане на решения на всички нива – от семейството и местното управление, до национално и глобално ниво. Но винаги трябва да става с минимална външна намеса и ограничение на личния избор. Същото се отнася и за икономическия живот – на областта, на страната, както и на глобалния икономически живот. Потребителите като цяло ще определят с гласовете си как даден човек или глобална корпорация ще въздейства върху живота им. Разбира се, без да се допуска екстремисти да задушават или ограничават икономическия живот и свободната конкуренция. Ставали сме свидетели как дори в развити демократични държави шепа хора могат да се обединят и упражняват контрол върху основните органи на властта. Веднъж взели контрола върху тези органи, те могат тотално да направляват процеса на вземане на решения. След което това малцинство започва да налага собствените си идеи и последиците от тях върху болшинството от хора, засегнати от съответните решения. Често пъти тези идеи и решения са в абсолютно противоречие с желанията на обществото. В някой случаи местните власти изцяло игнорират предложения, направени от жителите на областта. В други случаи гласуването по тези решения се отлага и проточва с години. В трети случаи при прилагането на взетите решения, те се видоизменят до степен, която няма нищо общо с първоначалното предложение, произлязло от общността. Управлението на микро-космоса от микро-хората Един от дефектите на всички познати до днес системи, независимо дали са диктаторски или демократични, е влиянието върху управлението на една група, която аз наричам “микро-космос”. Под микро-космос разбирам хората зад кулисите. Онези които използват влиянието си върху политиците, за да обслужват собствените си интереси. При Исократия тези хора няма да имат възможност да действат и да оказват влияние върху правителството, тъй като решенията няма да се взимат от отделни политици, а от народа като цяло. Примерите за подобен микро-космос варират от организираните групи за натиск – екологични, етнически, бизнес, профсъюзи и лоби-групи, до отделни индивиди като приятели, съпрузи, любовници и благодетели. Трябва да сме сигурни обаче, че няма да сгрешим с този критерий, защото много често подобренията за обществото са произведени точно под влиянието на групите за натиск. Така например профсъюзите на запад успяват да извоюват нормални работни часове и условия на труд за работниците. Малките екологични групи алармират обществото за разрушителните, да не кажа катастрофални практики, в които са замесени правителствата и големите конгломерати. Примери за отрицателното, но ефективно влияние на групите за натиск е могъщото влияние на лоби групата на тютюневата индустрия. Те са способни дори да назначават и уволняват министри. Не мислете, че тези примери засягат, малки диктаторски страни. Те се срещат и в най-напредналите демократични държави като Великобритания и Щатите. В Щатите при управлението на Картър, здравният министър е принуден да си подаде оставката под прекия натиск на лоби-групата на тютюневата индустрия. Подобно влияние има тютюневата индустрия и във Великобритания при управлението на Мейджър. При настоящата демократична система много често натиск при взимането на решения оказват не лоби-групи, а отделни хора като съпруги или любовници на политиците, техни приятели и т.н. неизброими са примерите в човешката история, при които зад решенията на власт-имащите стои натискът на могъщи групи за натиск или индивиди. При Исократия тази практика ще бъде бързо ограничена до пълното й ликвидиране. Влиянието на лидерите и правителствените институции не е нито неестествено, нито необичайно явление. То е дълбоко заложено в човешката природа. Това е явлението, което общо описваме като борба за налагане на собствените ни желания и мнения върху другите. Наблюдава се всеки ден между съпрузи, приятели и т.н. Понякога го правим дори неосъзнато. Много по-страшно е обаче, когато единият партньор посредством сила, била тя физическа, финансова, емоционална или друга, се опитва да упражнява влияние върху другия. Политическите предизборни обещания Посланията стават ясни. Това което хората искат, и от което се нуждаят, е свободата за пълно, а не извънредно участие в процеса на взимане на решения, касаещи страната им, живота им, света. Настъпи време националните парламенти да се превърнат в истински представители на народа и изпълнители на волята му. Тези институции трябва да престанат да бъдат диктаторски и да налагат на обществото, онова което те считат, че е от обществен интерес. Профсъюзите Водещо място при системата Исократия ще има исократизацията на институциите. Това не се отнася само за правителствените организации, а също така за профсъюзите, търговските гилдии, доброволни организации и т.н. профсъюзите трябва да престанат да бъдат оръжие в ръцете на политическите партии. Тяхна основна отговорност е да защитават интересите на членовете си и да имат отговорно отношение към тях и към страната като цяло. Всички институции от браншови тип като профсъюзите например трябва да проумеят, че не могат да се подставят над интересите на страната. Тяхната дейност може да има много силен отрицателен ефект върху работната сила на страната. Поради тази причина профсъюзите трябва да станат първите исократични институции във вътрешното управление. При Исократия членовете на профсъюзите ще имат право на таен вот по всички въпроси, отнасящи се до профсъюзната политика. Самата политика ще се диктува от членовете на техните представители чрез редовно гласуване. За да бъдат извоювани правата, на които се радват служителите в развитите страни днес, се е проляла кръв, погубени са животи, разрушени са мечти. В други страни днес все още се пролива кръв и се погубват животи в борба за извоюване на минимални права за работниците. Тези права, обаче, които поколения от нашите предци са се борили и са давали живота си, за да извоюват, са заплашени днес от екстремистки действащи профсъюзи, които злоупотребяват с поверената им колективна власт. Такива екстремистки профсъюзи нарушават основната свобода на индивида. Диктаторската власт, където и под каквато форма да се упражнява, противоречи на човешката природа. За съжаление подобни проява на диктатура не са изолирани случаи. Примери могат да се посочат както в развиващите се, така и в развитите държави. Предстои ни все още дълъг път да извървим. При Исократия би било възможно профсъюзите да поискат народа да подкрепи и оторизира протеста им. Така те ще имат възможност директно да изложат проблема пред хората и да ги направят съпричастни. Общността ще се превърне в краен арбитър и никое правителство не би се осмелило да наруши волята на народа. Същият принцип би могъл да се прилага и от частна компания. Тя ще има възможност да представи случая си пред тези, които понасят крайния ефект – потребителите. За една такава компания, също както за един работнически профсъюз, би било равносилно на самоубийство да тръгне срещу желанията на народа. Разбира се, точната формула, по която ще работи исократичния принцип може да бъде допълнително търсена и усъвършенствана. Но в нейната основа задължително трябва да бъде свободата на индивида да се развива и усъвършенства. Исократия /Нео-демокрация/ С наличната днес технология, която ни позволява да упражняваме правото си на глас дори ежедневно, трябва да подлагаме на гласуване всеки въпрос. Това се отнася както за местните, така и за централните парламенти. Диктаторското управление от избрани представители или назначени министри трябва да бъде напълно елиминирано, както на местно, така и на централно ниво. Вот на доверие трябва да гласуват обикновените граждани, а не шепа народни избраници. При исократичното управление всеки въпрос трябва да се подлага на гласуване. Ако една управляваща партия, премиер или президент изгуби вота на доверие, те ще губят и правото си да участват в следващите общи избори. Тяхната длъжност ще бъде временно изпълнявана от друг представител на изпълнителната власт до провеждането на нови избори. Нека не забравяме, че при Исократия всички членове на изпълнителната власт ще имат за задача да представляват народа и да изпълняват волята му. В новия свят обичайни ще станат по-честите общи избори. Възможността за свикването на такъв тип избори ще бъде напълно реална. Практиката по провеждането им ще бъде променяна и усъвършенствана до откриването на точната формула. По време на преходния период до настъпването на същинската Исократия на народните избраници може да се дава минимален срок от една година, преди да им се гласува вот на доверие, освен ако не извършат нещо в тотален разрез с народната воля. Възможно е също така при Исократия да не е необходимо гласуването на вот на доверие. Всяка страна ще определи практиките сама за себе си. Друга възможност е комисията, разследваща действията на исо-депутатите да има право да отнема и политическите им права и да насрочва нови избори. Проектозакони и закони При исократичната система ще изчезне олигархията на партийните лидери. Може дори да се окаже, че при развитието и узряването на Исократия необходимостта от политически партии и парламентарни членове напълно ще отпадне. Едно е сигурно – тяхната роля драстично ще се промени. Право да предложи проекто закон ще имат не само политическите партии и исо-депутатите, но и всеки гражданин. Такива предложения ще трябва да отговарят на определени условия като например определен процент обществено управление, изразено чрез подписка, гласуване или друг алтернативен начин. Впоследствие одобрението на тези закони пак ще се извършва чрез всеобщо гласуване. Механизмите и усъвършенстването на исократичните процедури ще бъде различно във всяка област. Възможно е някъде законът да се гласува първо от парламента, а на друго място първичнотo одобрение да бъде на народа и впоследствие да бъде дообработен от парламента, без да се правят съществени промени. Какъвто и вариант да се избере, важното е, че решението ще принадлежи на народа. При Исократия законодателната власт ще принадлежи изцяло на народа. Meдия и Исо-медияtm При настоящата демократична система са се установили и развили някои практики със сериозен отрицателен ефект върху общественото мнение. При настоящата демократична система са се установили и развили някой практики със сериозен отрицателен ефект върху обществото. Пример за подобна практика е безпрецедентната сила на влияние на днешната медия във всичките й форми. За съжаление тези изумителни сили на влияние системно се използват злоупотреби с общественото мнение от редактори и директори, правителства, отделни индивиди или големи компании. Този порок на днешните системи на управление трябва да бъде отстранен, за да стане възможно практикуването на Исократия. Независимо дали ни харесва или не, медиите са се превърнали в мощен източник на влияние. Без значение за какъв тип медии говорим – аудио, видео, писмена или смесени, медиите днес не са средство за разпространение на информация, а за пренасяне на огромно влияние върху общността. По този начин общественият отклик на всякакви обществени и политически събития е в голяма степен повлиян, ако не и изцяло базиран на медийната култура и сила. За съжаление тази медийна култура се формира от неколцина влиятелни личности или медийни магнати като Рупърт Мърдок например, от неколцина главни редактори в отделна страна или диктаторски режими. Подобно могъщо влияние върху общността е напълно несъвместимо както с исократичната система, така и с морала и със самата човешка природа. Тези сили са олигархични, диктаторски, и още по-лошо определят се от нечии финансови интереси. Не искам с коментара си да омаловажавам труда на голяма част от репортерите, които всеки ден полагат усилия, за да ни информират за текущите събития и да ни предоставят компетентни мнения по тях. Уважавам техните предупреждения, които провокират въпроси, спасяват животи и предотвратяват катастрофални политики. Тези хора знаят най-добре колко пагубно влияние върху работата им могат да имат редакторите или медийните собственици. При настоящата система, медията по един или друг начин упражнява огромно влияние върху съзнанието на хората. Независимо дали това влияние е директно или индиректно, съзнателно или несъзнателно, то оказва пряко влияние върху общественoто мнение и отклик. В някои страни с дикторско управления управление медията е тотално контролирана, цензурирана и използвана като средство за налагане на контрол. За съжаление в немалко случаи медията се използва с пропагандни цели и от демократични правителства. А не съществува пропаганда, която да се използва за честни и чисти цели. Нуждата от пропаганда възниква, когато управляващите имат нужда да захранят публиката с фалшива информация. В някои страни медиите са толкова свободни и нерегулирани, че отделни индивиди или малки групи могат да ги контролират изцяло. Този контрол им позволява пряко и косвено да влияят и насочват общественото мнение за постигане на собствените си цели и изгоди. Например един вестник може да подкрепя действията на дадено правителство, защото това облагодетелства неговите собственици или редактори. В същото време, същото това правителство може да е заклеймявано от друг вестник или друга медия, които биха спечелили, от смяната на въпросното правителство. За да спечелят аудитория, вестниците, а в някой страни и телевизиите, открито заявяват пристрастията си към дадена политическа партия. Ако тази партия е на власт, тогава подкрепящата я медия, благославя всичките й действия. Ако партията е в опозиция, то медията заклеймява всички правителствени планове и действия. За да се предотвратят злоупотребите и да се намали вредното влияние на медиите върху общността като цяло, е необходимо да бъдат предприети радикални мерки, които да променят начина, по които са организирани средствата за осведомяване. Необходими са драстични мерки, които да регулират медийния свят и да го принудят да отразява абсолютно безпристрастно събитията. Всяка медия трябва да бъде задължена да представя аргументи, както за, така и против, и да осигурява безпристрастно /т.нар. трето мнение/ по всякакви локални, национални и международни въпроси. Репортери с противоположни идеи трябва да публикуват мненията си на една и съща страница; да ги споделят по аудио програмите в едно и също реално време, да ги изразяват по едни и същи телевизионни програми. По всеки въпрос трябва да се посочват аргументи за и против, както и неутрални мнения. Така общността ще може да формира собственото си мнение и да реши какво да подкрепи и какво не. Такъв тип исо-медия ще бъде ценен проводник на експертни мнения и позиции по всички въпроси и ще позволи на общността сама да формира гледната си точка. Трябва да се внимава обаче, изискването за безпристрастност на медиите да не стане причина за ограничаване на свободата на словото. Тази свобода трябва да стане ИСТИНСКА и максимална. Свободата на словото не може да съществува, когато мненията и речите са повлияни от едностранни аргументи, какъвто е случая с медиите днес. Свобода на словото не може да съществува, когато не всички аргументи са достъпни. Свободата на словото е фалшива, когато ораторите изразяват едностранни мнения. Свободата на словото се превръща в налагане на мнение, когато на публиката не се представят всички аргументи за и против, както и безпристрастно трето мнение по въпроса. Днешните медии не успяват да предоставят аргументи за и против, защото фаворизират едно или друго мнение, една или друга политика, политическа партия, правителство или опозиция. Истината е, че много от днешните партии дължат оцеляването си на връзките си с една или друга политическа или обществена група. При Исократия ще се изисква нов стил и нов формат на медийна презентация. Ще се нуждаем от нова медийна култура, при която всеки от играчите, бил той вестник, списание, радио или телевизия, ще бъде длъжен да представя факти за против всеки политически въпрос. Това ще бъде нова медийна ера, в която общността ще получава едновременно подкрепящите и отричащи дадена теза аргументи. Някои вестници и телевизионни програми вече опитват да прилагат подобен подход по избрани теми – предоставят противоположните гледни точки и оставят публиката сама да реши. Същите изисквания ще важат и за локалните медии. Свободата на словото ще бъде подкрепена от правото на публиката да получи многостранни мнения по всички въпроси При Исо-медия всички местни и национални медии ще бъдат задължени по закон да публикуват всички проектозакони, поправки в законите и нови правила. Законът ще задължава още тези публикации да бъдат придружени от безпристрастни коментари за и против и от компетентно трето мнение. Медии, за които се докаже, че по някакъв начин са подкрепяли или отричали дадено предложения ще бъдат сурово санкционирани чрез парични глоби и отнемане на лиценза. Общността има право на достъп до безпристрастни компетентни мнения , както и сама да решава според собствените си предпочитания, отсъждания и желания. При днешното бързо развитие не е възможно хората да има експертни мнения по всички въпроси. Те могат да формира мнението си, само когато детайлно се запознаят с мнението на специалистите. Медиите днес са се превърнали в мощно оръжие. Те са се развили и са получили водеща роля за днешното общество. Такава роля е публикуването на новини за събития и новини. Това личи дори от имената им CNN news, BBC news, Euro news и др. В същото време днешните медиите изпълняват и друга важна функция – те упражняват огромен контрол върху аудиторията. Влиянието им е толкова силно, че може да предизвика избора или свалянето на правителства, да направлява националната и дори международната политика. Възможно ли е цивилизацията да продължи да се развива при тези условия? Съмнявам се. При днешната информационна система имаме един или няколко влиятелни ежедневника, които се четат от милиони и следват определена линия на подкрепа или отхвърляне на дадена партия или правителство. Подобно неограничено влияние може да бъде опасно, вредно и дори катастрофално. Подобна неконтролирана сила води до фанатизъм и забавя прогреса на човешката цивилизация. Затова медията трябва да бъде регулирана, така че да обслужва нуждите на обществото, докато то се развива. На медиите не трябва да се позволява да провеждат кампании в подкрепа на даден политически въпрос, партия или личност. Това влияние може да бъде отнето от медиите, като им бъде наложено да излагат всички аргументи по даден въпрос. Резултатът ще бъде преместване на фокуса на вземане на решения върху общността. Всъщност при тази нова информационна практика истинската власт ще принадлежи на народа. В този случай медията наистина ще бъде ценен източник на информация за всеки човек и за обществото като цяло. Каталог: pdf pdf -> Взаимодействие Подписан е втори договор за сътрудничество pdf -> Програма за развитие на детската ясла за 3 години pdf -> Програма "Регионално развитие"2007-2013" Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитиеr и от pdf -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 pdf -> Книги ангелов, Б. Паисий Хилиндарски. С., 1984. Ангелов pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи pdf -> Седмичник ипи Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|