The great controversy

През всички векове избраните на Спасителя са били възпитавани в училището на изпитанията. На земята са вървели по тесните пътеки; били са пречиствани в пещта на скръбта. Заради Исус са търпели съпротива, омраза, клевети. Следвали са Го в болезнени борби, били са готови за себепожертване и са понасяли горчиви разочарования. Чрез личната си горест са научили колко лош и противен е грехът и колко е силен, колко тежка е вината и колко голямо е нещастието, което носи. И гледат на него с отвращение. Съзнанието за вечната жертва, принесена за тяхното спасение, ги прави смирени в собствените им очи и изпълва сърцата им с такава благодарност и хваление, които не могат да бъдат схванати от несъгрешилите. Обичат много, защото много им е било простено. Станали участници в Христовите страдания, те са подготвени да участват и в славата Му.

Наследниците на Бога са дошли от тавански стаи, от колиби, от зандани, от ешафоди, от планини и пустини, от земни и морски пещери. На земята “биваха убивани”, “с мъки мъчени”, “търпяха лишение, бедствия и страдания”. Милиони са отишли в гроба опозорени, само защото твърдо са отказвали да отстъпят пред измамните искания на Сатана. Човешките съдилища са ги осъждали като най-големи престъпници. Но сега “сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Земните присъди се ревизират и се отсъжда точно обратното. “Господ... ще отнеме укора на людете Си...” (Исая 25:8). “И ще ги наричат свят народ, изкупените от Господа.” Той е наредил да им се даде “венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух” (Исая 62:12, 61:3). Повече не са слаби, наскърбени, прогонвани и потискани. Отсега нататък ще бъдат винаги с Господа. Стоят пред престола, облечени с одежди, по-богати от одеждите на най-почитаните на земята. Увенчани са с корони, по-славни от короните, украсявали някога челата на земни монарси. Дните на страдания и плач са преминали завинаги. Царят на славата е обърсал сълзите от всички лица; всяка причина за скръб е премахната. Божиите наследници размахват палмови клонки и запяват мелодична, хвалебствена песен. Всеки глас я подхваща, докато небесните сводове проехтяват от величествения химн: “Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” И всички жители на небето отговарят с възгласа: “Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове” (Откр. 7:10, 12).

В този живот ние можем само да започнем да разбираме удивителната тема на изкуплението. С ограничения си разум можем най-сериозно да разглеждаме срама и славата, живота и смъртта, правдата и милостта, срещнали се на кръста. Но колкото и да напрягаме ума си, няма да успеем да ги схванем напълно. Сега дължината и широчината, дълбочината и височината на изкупителната любов се разбират неясно. Изкупителният план няма да бъде напълно разбран даже и когато изкупените ще виждат, както са видени, и ще познават, както са познати. Но през вечните векове, пред удивения им и възхитен ум ще се разкриват все нови и нови истини. Макар мъките, скърбите и изкушенията на земята да са свършили и причината за тях да е отстранена, Божиите чада винаги ще имат разумно разбиране за цената на спасението си.

Христовият кръст ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. В прославения Христос ще виждат разпнатия Христос. Никога няма да се забрави, че Този, Чиято мощ сътвори и поддържа неизброимите светове в обширните космични пространства, възлюбеният на Бога, Величието на небето, Този, Комуто херувими и серафими се покланят с удоволствие, смири Себе Си и се унижи, за да въздигне и възвиси падналия човек. Че Той понесе вината и позора на греха, както и мъката след като Отец скри лицето Си от Него. Докато окаяността на един загубен свят съкруши сърцето Му и смаза живота Му на Голготския кръст. Творецът на всички векове, върховният Съдия на човешката участ, лишил се от славата Си и унижил се толкова много от любов към човека, винаги ще буди учудване и възхита на вселената. Когато изкупените от всички народи погледнат Изкупителя си и видят вечната слава на Отца да блести на лицето Му; когато погледнат към Неговия престол, пребъдващ от вечност към вечност, и знаят, че царството Му не ще има край, ще избухват във възторжена песен: “Достойно, достойно е Агнето, Което е било заклано и ни е изкупило за Бога със собствената Си скъпоценна кръв!”

Тайната на кръста обяснява всички други тайни. В светлината, струяща от Голгота, Божиите качества, които са ни изпълвали със страх и благоговение, изглеждат красиви и привлекателни. Виждат се милост, нежност и бащинска любов, смесени със святост, справедливост и мощ. Чрез славата на Божия престол, велик и превъзвишен, ние виждаме характера Му в милостивите откровения и разбираме, както никога преди това, значението на скъпото име Татко наш.

Ще се разбере, че Този, Който е безкраен в мъдрост, не е могъл да измисли никакъв друг план за нашето спасение, освен да пожертва Своя Син. Наградата за тази жертва е радостта да види земята, населена с изкупени същества, свети, щастливи и безсмъртни. Резултатът от борбата на нашия Спасител със силите на мрака е радостта на изкупените, отекваща през вековете за прослава на Бога. А стойността на всяка душа е толкова висока, че Отец е възмезден и доволен от платената цена. А и Христос е удовлетворен, като гледа плодовете на Своята велика жертва.

41
Запустяването на земята

“... Греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздавала, да! Платете й двойно според делата; с
чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и
е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели
разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея... и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час ще дойде съдбата ти!” (Откр. 18:5-10).

“Земните търговци”, които “се обогатиха от безмерния й разкош”, “ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки: Горко, горко, граде велики, облечен с висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя това богатство!” (Откр. 18:11, 3, 15-17).

Такива са наказанията над Вавилон. В деня на Божия гняв той е препълнил чашата на своето нечестие; времето му е дошло; узрял е за унищожение.

Когато Божият глас превърна пленничеството на Своя народ в освобождение, сред загубилите всичко в големия конфликт на живота ще настане страшно пробуждане. През благодатното време те са били заслепени от измамите на Сатана и са оправдавали греха в живота си. Богатите са се гордеели с превъзходството си над по-малко облагодетелстваните. Но богатствата си са спечелили чрез престъпване на Божия закон. Пренебрегвали са задължението си да хранят гладните, да обличат голите, да постъпват справедливо и да са милостиви. Стремели са се да се издигнат и да печелят уважение. А сега са лишени от всичко, което ги е правило велики, и са оставени разголени и беззащитни. Гледат ужасени унищожаването на идолите, предпочитани пред Твореца. Продали са душите си за земни богатства и радости и не са се стремели да богатеят в Бога. Резултатът е поражение. Удоволствията им са се превърнали в жлъчка, съкровищата им - в ръжда. Придобивките на целия им живот са пометени за миг. Богатите оплакват разрушаването на големите си къщи, разпиляването на натрупаното злато и сребро. Но оплакванията им са потиснати от страха, че заедно с идолите си ще загинат и самите те.

Неправедните са изпълнени с разкаяние, но не защото са пренебрегвали Бога и съчовеците си, а защото Бог е победил. Плачат, защото се е получил точно този резултат, без да се разкайват за своето нечестие. Ако можеха, не биха оставили неизползвано средство, за да победят.

Светът е свидетел, че незасегнати от бедствия, епидемии, бури и земетресения остават точно онези, на които същият той се е подигравал, осмивал и искал да заличи от земята. Този, Който е унищожаващ огън за престъпниците на Неговия закон, за народа Си е спасителен покров.

Проповедникът, пожертвал истината, за да спечели благоволението на хората, сега разбира характера и влиянието на поученията си. Става явно, че едно всепроникващо око го е следвало на амвона, по улиците, при срещите с хората в различни обстоятелства на живота. Всяко вълнение, всеки написан ред, всяка изречена дума, всяка постъпка, дали фалшива сигурност, са били разпръснати семена и сега в лицето на нещастните души вижда жетвата.

Господ казва: “И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир”. “Защото с лъжите си оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; и укрепихте ръцете на злодееца, за да се не върне от нечестивия си път, та да се спаси животът му” (Еремия 8:11; Езекиил 13:22).

“Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми!... Ето, Аз ще ви накажа за злите ви дела...” “Лелекайте пастири и извикайте, и вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта, защото напълно настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати... и пастирите не ще имат средство за избягване, нито началниците на стадото за избавление.”

Проповедници и народ виждат, че не са поддържали правилни отношения с Бога. Виждат, че са се бунтували срещу Автора на целия справедлив и праведен закон. Пренебрегвайки Божествените предписания, са предизвикали възникването на хиляди злини, несъгласия, омраза, нечестие, докато земята се е превърнала в обширно поле на борба, блато на поквара. Тази е гледката сега пред отхвърлилите истината и избралите да поддържат заблудата. Невъзможно е да се изрази копнежът на непослушните и неверните към онова, което са загубили завинаги - вечния живот. Те, на които светът се е покланял заради талантите и красноречието им, сега виждат всичко в истинска светлина. Съзнават какво са предизвикали чрез своето престъпление, хвърлят се в краката на презрените и подиграните заради верността им и признават, че Бог ги е обичал.

Хората виждат, че са излъгани. Започват да се обвиняват взаимно за това, че са били подмамени към гибел. Но всички се обединяват, за да осъдят жестоко проповедниците. Неверни пастири са пророкували успокоителни неща; подвеждали са слушателите си да отхвърлят Божия закон и да преследват онези, които са искали да го пазят свято. Сега в отчаянието си тези учители признават пред света измамното си дело. Множествата се изпълват с ярост. “Ние сме изгубени! - викат те. - И вие сте причината за нашата гибел.” И се нахвърлят върху им. Това са точно хората, някога възхищавали им се най-много. Същите ръце, увенчавали ги преди с лаври, сега ще се вдигнат срещу им. Мечовете, които трябваше да погубят Божия народ, сега се използват, за да погубят неприятелите му. Шири се борба и кръвопролитие.

“Екотът ще стигне и до краищата на света, защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на нож...” (Еремия 25:31). Шест хиляди години е продължавала великата борба; Божият Син и Неговите небесни пратеници са се борили срещу силите на злото, за да предупреждават, осветляват и спасяват човешките чеда. Всички вече са взели решение; неправедните напълно са се присъединили към Сатана в борбата му против Бога. Дошло е времето Бог да оправдае и възстанови авторитета на Своя потъпкан закон. Сега борбата е не само със Сатана, но и с хора. “Господ има съд с народите... ще предаде нечестивите на нож.”

Знакът на освобождението е поставен на онези, които “въздишат и плачат поради всичките мерзости”. Сега излиза ангелът на смъртта, представен във видението на Езекиил чрез въоръжените със смъртоносни оръжия мъже, на които е дадена заповедта: “Поразете! старци, юноши, девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми” (Езекиил 9:1-6). Унищожението започва от изповядвалите, че са духовни пастири на народа. Фалшивите стражи трябва да паднат първи. Няма милост и пощада за нито един от тях. Мъже, жени, момичета и малки деца загиват заедно.

“...Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:21). “И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си и езикът им ще тлее в устата им. И в оня ден между тях ще има голям смут от Господа, тъй щото ще залавят всеки ръката на ближния си и неговата ръка ще се подига против ръката на ближния му” (Захария 14:12,13). Жителите на земята - свещеници, управници и народ, богати и бедни, висши и низши, падат в бясната борба на собствените си жестоки страсти и чрез ужасното изливане на Божия гняв без милост. “В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани” (Еремия 25:33).

При идването Си Христос изличава неправедните от лицето на земята с дъха на Своята душа, унищожава ги със светлостта на Своята слава. Завежда народа Си в Божия град и земята остава без жителите си. “Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я и разпръсва жителите й... Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи, защото Господ е изговорил това слово... Защото престъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея, се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха...” (Исая 24:1, 3, 5, 6).

Цялата земя изглежда като самотна пустиня. Развалини на градове и села, унищожени от земетресението, изкоренени дървета, груби, назъбени скали, изхвърлени от морето или изтръгнати от земята, са разпръснати по повърхността й, грамадни зеещи пропасти отбелязват местата на планини, изскубнати от основите им.

Сега се осъществява събитието, сянка на което беше последната тържествена служба в Деня на умилостивението. Когато службата в Светая Светих (най-святото отделение на светилището) приключела и греховете на Израил били премахнати от светилището чрез кръвта от приноса за грях, козелът “за отпущане” бивал представян жив пред Господа. В присъствието на цялото събрание първосвещеникът изповядвал над него “всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове” и ги възлагал “на главата на козела” (Левит 16:21). По същия начин и когато службата в небесното светилище приключи, в присъствието на Бога и небесните ангели и на множеството изкупени греховете на Божия народ ще бъдат поставени на Сатана. Той ще бъде обвинен за всичкото зло, извършено от грешниците. И както козелът “за отпущане” биваше изпращан в пуста и ненаселена земя, така и Сатана ще бъде заточен в запустялата земя - ненаселена и мрачна пустиня.

Писателят на кн. “Откровение” предсказва заточаването на Сатана и хаоса, и запустението на земята. И заявява, че така ще продължи хиляда години. След като представя сцените на второто идване на Господа и опозоряването на неправедните, пророчеството продължава: “И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години и, като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след като той трябва да бъде пуснат за малко време” (Откр. 20:1-3).

Че изразът “бездна” представлява земята в състояние на хаос и мрак, е очевидно от други библейски текстове. За земята “в начало” Библията свидетелства, че е “пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната”*. (Битие 1:2). Пророчеството учи, че земята ще бъде върната поне наполовина в това състояние.
* Същата дума в същото значение се среща и в Откр. 20:1-3, преведена еднозначно и в септуагинтата (от гръцкия вариант на Стария завет).

БИБЛЕЙСКИЯТ МИЛЕНИУМ

III. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ НАЧАЛОТО НА МИЛЕ-НИУМА. ЩЕ СТАНАТ ШЕСТ СЪБИТИЯ: 1. Той ще възкреси праведните мъртви (1 Сол.4:16). 2. Ще грабне праведните живи заедно с възкресените праведни мъртви, за да Го посрещнат в облаците (1 Сол. 4:17). 3. Ще промени смъртните им тела, за да станат подобни на Неговото славно тяло (Фил.3:20-21) и ще ги преобрази (1 Кор. 15:51-55; Исая 25:9). 4. След като е събрал всички праведни 1 Сол. 4:17-18; Матей 25:34-40; 24:30, 31), ще вземе в небето Своите изкупени (Йоан 14:1-3; 17:24; 1 Сол. 4:16-18). 5. Живите нечестиви ще бъдат унищожени от блясъка на Неговото идване (Лука 17:26-30; 2 Сол. 2:8). 6. Ще върже Сатана на земята за хиляда години (Откр. 20:2-3).

4. ПРЕЗ ВРЕМЕ НА МИЛЕНИУМА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ ПУСТА (Откр. 20:3; Еремия 4:23-26; Исая 24:1, 3). Нечестивите са мъртви (2Сол. 2:8). Не е останал жив човек (Исая 34:20-22; Еремия 4:25-26; 25:31-33). Сатана е вързан на запустената земя (Откр. 20:1-3). Праведните са на небето (Откр. 20:4,6; Даниил 7:22), заети с дело на съд (Откр. 20:4; 1 Кор. 6:1-3; Деян. 24:25; Юда 6).

В КРАЯ НА МИЛЕНИУМА СВЯТИЯТ ДУХ СЛИЗА ОТ НЕБЕТО (Откр. 20:9; 21:1-5; Захария 14:4, 9); нечестивите са възкресени при “второто възкресение” (Откр. 20:5, първа част). По този начин Сатана бива освободен отново да ги измамва (Откр. 20:7-8). Той и нечестивите заобикалят Святия град, за да го превземат (Откр. 20:8-9). Всички те биват унищожени (Откр. 20:9) и земята - подновена (Откр. 20:1-5; 2 Петрово 3:10-14).

Тук трябва да бъде домът на Сатана заедно с неговите зли ангели в продължение на хиляда години. Ограничен само в пределите на земята, той няма да има достъп до други светове, за да изкушава и безпокои никога непадналите в грях. Именно в този смисъл е вързан - не може да упражнява мощта си върху никого. Напълно е лишен от възможността да мами и руши - единствено негово наслаждение в продължение на толкова много столетия..

С поглед напред към времето, когато Сатана ще падне, пророк Исая възкликва: “Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди..., ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова. Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:12-17).

В продължение на шест хиляди години сатанинското дело на бунт “правеше да трепери земята”. Той “запустяваше света и съсипваше градовете му.” И “не пускаше в домовете им затворниците си.” В продължение на шест хиляди години тъмницата му е държала Божия народ и би го държала пленник навеки, но Христос строши веригите и освободи затворниците.

Даже и неправедните сега са извън властта на Сатана. Той остава сам със злите си ангели, за да мисли и осъзнава последиците от проклятието, докарано от греха.”Всичките царе на народите - те всички спят в слава, всеки в дома си [гроба]. А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче... не ще се съединиш с тях в погребение, защото си погубил земята си, избил си своите люде” (Исая 14:18-20).

В продължение на хиляда години Сатана ще броди насам-натам по пустата земя, за да наблюдава резултатите от своя бунт срещу Божия закон. През това време страда много силно. От момента на неговото падане досега е действал активно, което е спъвало размисъла. Но сега, лишен от сила, не му остава нищо друго освен да мисли върху ролята си от времето на бунта срещу небесното управление и да гледа с трепет и ужас напред към страшното бъдеще, когато ще страда за всичкото причинено зло и ще бъде наказан като подбудител на грехове.

Божият народ няма да ликува от пленничеството на Сатана. Пророкът казва: “И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, от неволята ти и от жестоката работа, в която ти бе поробен, ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът!... Господ строши тоягата на нечестивите, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше племената с непрестанно биене, който властваше с гняв над народите, с преследване, което никой не въздържаше” (Исая 14:3-6).

През хилядата години между първото и второто възкресение се провежда съдът над неправедните. Апостол Павел посочва този съд като събитие, следващо второто идване на Христос. “...недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата “ (1 Коринт. 4:5). Даниил обяснява, че когато дойде “Старият по дни”, ще се “даде... съдът на светиите на Вишнаго” (Даниил 7:22 - ЦП). През това време праведните царуват като царе и свещеници на Бога. Йоан обяснява в Откровение: “И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят... те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години” (Откр. 20:4-6). Точно за това време Павел е предсказал, че “светиите ще съдят света” (1 Коринт. 6:2). Заедно с Христос те съдят неправедните, като сравняват живота им с книгата на закона - Библията, и решават всеки случай според делата, извършени в тялото. Тогава наказанието, което нечестивите трябва да понесат, се определя според извършените от тях деяния; и се отбелязва срещу имената им в книгата на смъртта.

Също така и Сатана, и ангелите му ще бъдат съдени от Христос и Неговия народ. Павел казва: “Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?” (1 Коринт. 6:3). А Юда обяснява, че онези “ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден” (Юда 6).

В края на хилядата години ще стане второто възкресение. Тогава неправедните ще бъдат събудени от смъртта и ще се явят пред Бога, за да получат “писаната присъда”. Така писателят на кн.”Откровение”, след като описва възкресението на праведните, казва: “Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години” (Откр. 20:5). А за неправедните Исая обяснява, че “ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани” (Исая 24:22).