Таблица 2: Десет(те) топ-управленски инструмента – наблюдение в четири времеви точки: 1993, 2000, 2014, 20171993

Топ инструменти за управление на бизнеса в практиката на търговски мениджъри
223
Продължение
Strategic Alliances
(Стратегически съюзи) – 62%
Pay-for-Performance
(Заплащане въз основа на постиженията) –
52%
Supply Chain
Management
(Управление на веригата на доставките) – 36%
Total Quality
Management
(Управление
чрез тотално
качество) – 34%
Cycle Time Reduction
(Съкращаване на времето) – 55%
Customer
Segmentation
(Сегментиране на клиентите) – 51%
Change Management
Programs
(Програми за промяна на управлението) –
34%
Digital Transformation
(Дигитална трансформация) –
32%
Self-Directed Teams
(Самоуправляващи се екипи) – 55%
Core Competencies
(Ключови компетентности) –
48%
Customer
Segmentation
(Сегментиране на клиентите) – 30%
Mission and Vision
Statement
(Мисия и визия) –
32%
Източник: Rigby, Bilodeau (2017).
Запознаването с това сравнение дава основание да се направят някои на- чални констатации и изводи.
• Средното ниво на използване на разглежданите топ-управленски инструменти в глобален мащаб намалява (1993 – 70%; 2000 – 60%;
2014 – 40%; 2017 – 39%); същевременно е налице стабилизиране на равнище около 40%. Това може да се дължи на развитието и диферен- цирането на инструментите на управленското познание; на засилването на различията между отделни сектори на общественото производство при използването на такива инструменти; така също на други фактори.
• Приемствеността и устойчивостта в развитието на топ-управленските инструменти, на това равнище на разглеждане – за изследвания дваде- сет и пет годишен период се дължи най-вече на популярните в упра- вленската общност инструменти: мисия и визия, системи за удовлетво- реност на клиентите, бенчмаркинг и управление чрез тотално качество.
Обяснението на този факт се нуждае от по-детайлно проучване. Има голяма вероятност, обаче, използването на тези инструменти да е свър- зано предимно със същността и характера на управленската и ръко- водната дейност; с процеса на вземане на решения; с изпълнението на необходимите ръководни роли.
• Динамиката в развитието на управленските инструменти е значима. Тя се диктува както от актуалните изисквания към управленското позна- ние (в контекста на общественото производство), така също от вътреш-

Цветан Давидков, Явор Янкулов
224
ните закономерности на развитие на знанието и неговото приложение.
Очаква се върху тази динамика все повече да влияе засилващото се убеждение, че съвременното управление е процес на непрекъснато уче- не и пренаучаване (и свързаните с това убеждение особености на моти- вацията за учене).

Изтегляне 229.33 Kb.

Сподели с приятели: