279 имотите. Ударението на нашата дискусия ще падне върху двете последни глобални кризи, за които документацията е най-изчерпателна: Голямата депресия от 30-те и Втората голяма контракция. Очевидно е, че въвеждането на този широк диапазон от макроикономически данни ни дава една много по-детайлна картина на кризата.
Казус 16.1 Глобални финансови кризи: Работна дефиниция Най-общо казано, глобалната криза има четири основни елемента, които я разграничават от регионалната или от не така злокачествената международна криза:
1. Един или повече от световните финансови центрове бива обхванат от тежка (системна) криза под една или друга форма. Това „изискване" гарантира, че поне една от засегнатите държави има значим (макар и не непременно преобладаващ) принос в световния БВП. Кризите в световните финансови центрове пряко или косвено се отразяват и върху финансовите потоци към много други държави – такава роля са изиграли Великобритания за „нововъзникващите" пазари при бума в кредитирането от 20-те на
XIX век, както и Съединените щати за
Латинска Америка в края на 20-те на XX в.
2. Кризата включва два или повече обособени региона.
3. Броят на държавите в криза във всеки един от тези региони е три или повече. Това изискване (за разлика от изискването към дела в регионалния БВП) означава, че кризата само в една голяма държава – каквито са например Бразилия за Латинска Америка или Китай и
Япония за Азия – не е достатъчна за покриване на нашата дефиниция.
4. Стойността на
нашия съставен кризисен индекс, претеглен на база
БВП в глобален мащаб, е с поне едно стандартно отклонение над нормалното.
