Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Външни дългови кризи Тези кризи включват пряко неизпълнение на правителствените ангажименти по външен дълг – това ще рече по плащания на кредити, отпуснати под юрисдикцията на друга държава. Обикновено (макар и невинаги) те са деноминирани в чужда валута и кредиторите са чуждестранни лица. Рекордът за най-голямо неизпълнение по такъв дълг се държи от Аржентина, която през 2001 г. не извършва плащания по задължения, надхвърлящи 95 милиарда щатски долара. В този случай ангажиментът е преструктуриран чрез удължаване на срока и намаляване на лихвените вноски. Понякога се случва и държавите директно да откажат да платят, както е в случая на Мексико от 1867 г., когато правителството на Хуарез зачерква дълг в песо на стойност повече от 100 милиона долара към император Максимилиан. Все пак по-обичайно е правителствата да преструктурират задълженията си при условия, по-неизгодни за кредитора от оригиналните (като пример можем да посочим недотам известните външни преструктурирания на Индия през периода 1958-1972 г.). Проблемите с външния дълг привличат значително внимание от страна на водещи съвременни икономически историци като Майкъл Бордо, Бари Айхенгрийн, Марк Фландро, Питър Линдерт, Джон Мортън и Алън Тейлър. 17 За причините и следствията на тези доста драматични епизоди се знае относително повече в сравнение с ранните банкови кризи (да не говорим за кризите с вътрешни задължения, за които не е написано почти нищо). Датите на неизпълненията и преструктуриранията по суверенните ангажименти са изброени и обсъдени в глава 6. За периода след 1824 г. повечето от датите са заимствани от няколко публикации на Standard & Poor’s, които са съответно упоменати в приложенията. Тъй като обаче в тях липсват голяма част от следвоенните просрочил и преструктурирания, сме ги допълнили с информация и от други източници. 18 16 Виж Кампрубри (1957) за Перу, Ченг (2003) и Макелдъри (1976) за Китай и Ноел (2002) за Мексико. 17 Това не е изчерпателен списък на учените, работили по въпросите на историческите суверенни неизпълнения. 18 Сред тях са най-вече Линдерт и Мортьн (1989), Сътьр (1992), Пърсел и Кауфман (1993) и Макдоналд (2006). Разбира се, сред задължителните източници в тази област 35 Макар за разлика, да речем, от банковите кризи (при които краят често е неясен) проблемите с външния дълг да са далеч по-отчетливо дефинирани, и при тях понякога се налага известна субективна преценка, както ще обсъдим в глава 8. Така например при подредбата на случаите, при които дадена страна е изпадала в неизпълнение, ние приемаме, че ако просрочието се случи две години или по-малко след предходното, то представлява част от същия епизод. Определянето на крайната дата на уреждането на задълженията (макар и по-лесно от това при банковите кризи поради наличието на формални споразумения между страните) също повдига въпроси в голям брой от случаите. Моментът на първоначално неизпълнение може да се постави с точност, но често пъти окончателното споразумение с кредиторите (ако такова изобщо се състои) отнема безкрайно много време. Рекорд в това отношение държи уреждането на следреволюционните задължения на Русия, започнало през 1918 г. и продължило шестдесет и девет години. Провалът по външните плащания на Гърция от 1826 г. затваря пред нея вратите на международните капиталови пазари за петдесет и три последователни години, а този на Хондурас от 1873 г. също има сходен по продължителност ефект 19 . Разбира се, разглеждането на кризисното събитие в неговата цялост е полезно за характеризиране на циклите на подобни епизоди, за изчисляване на рисковите фактори и така нататък. И все пак трудно можем да окачествим петдесет и три годишен период от развитието на дадена страна като една непрекъсната криза – дори и през тези години не всичко да е вървяло по мед и масло. Ето защо при структуриране на моделите за отразяване на кризите в аспекта на всяка отделна страна ние сме въвели още два измерителя, чиято цел е да обхванат ключовия период около дадено събитие. Първият регистрира само конкретната година на неизпълнение, докато вторият създава седемгодишен прозорец около тази дата. Основанието за това е, че нито трите предходни, нито трите последващи години могат да бъдат приети за „спокойни“ или „нормални“. Тази техника позволява последователен анализ на поведението на различните икономически и финансови индикатори в широк диапазон от страни и епохи. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|