Този път е различно
Кризи, определяни от събития: Банкови кризи и неизпълнения
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Банкови кризи
- Казус 1.1 Речник на дълговите термини
| Кризи, определяни от събития: Банкови кризи и неизпълнения по външен и вътрешен дълг В този раздел ще опишем критериите, използвани в настоящото проучване за дефиниране на банковите кризи, на кризите с външен дълг, както и на неизпълненията по вътрешни държавни задължения. Последните традиционно са най-оскъдно документирани и най-зле разбирани от трите. В казус 1.1 е даден кратък речник на ключовите дългови понятия, които ще използваме по-нататък в нашия анализ. Банкови кризи По отношение на банковите кризи в настоящото проучване ще акцентираме върху събитията. Основната причина да прибегнем до този подход е липсата на достатъчно исторически данни, които да ни позволят да ги представим количествено по подобие на инфлационните или валутните събития. Така например относителните цени на акциите на отделните банки (или на финансовите институции като цяло спрямо пазара) биха били логичен индикатор, който да вземем предвид. Проблемът тук е, че в по- старата част от нашите извадки, както и при съвременните развиващи се икономики много от банките нямат публично търгувани акции. Казус 1.1 Речник на дълговите термини Външен дълг Общата сума на задълженията на една държава към чуждестранните ѝ кредитори, както публични, така и частни. При тези ангажименти често пъти кредиторите определят всички параметри по сделките, а условията на договорите се уреждат по силата на тяхното национално законодателство или на международното право (в случаите на многостранни задължения). Общ държавен (или публичен) дълг Общата сума на задълженията на правителството както към вътрешни, така и към външни кредитори. Под „правителство“ обикновено се разбират централната администрация, федералните и местните агенции, както и всички други институции, които ползват заемни средства с явни гаранции от страна на държавата. Вътрешен държавен дълг Всички дългови ангажименти, които правителството на една страна е поело по силата и при условията на местното законодателство независимо от националността на кредитора или от валутата на дълга. По тази причина тук се включва и вътрешният дълг в 32 чужда валута, описан по-долу. Условията по ангажиментите могат да бъдат определяни от пазара или поставяни едностранно от правителството. Вътрешен дълг в чужда валута Кредитните задължения на едно прави- телство, поети при условията на местното законодателство, но деномини- рани във валута, различна от националната (или свързани с такава валута). Задължения на централната банка Обикновено не се причисляват към държавния дълг, въпреки факта, че в повечето случаи по подразбиране са гарантирани от държавата. Централните банки най-често емитират такъв дълг, за да подпомогнат операциите на местния пазар, както и за да компенсират нежелателни колебания на курса на националната парична единица. Тези задължения могат да бъдат деноминирани както в местна, така и в чужда валута. Друга подходяща идея е кризите да се илюстрират с измененията в обема на депозитите. Този показател ще бъде уместен там, където кризата е съпроводена от масови тегления на вложители, както е било при многобройните банкови паники от XIX век. Често пъти обаче проблемите на финансовите институции възникват не откъм страната на пасивите, а от продължително влошаване в качеството на активите. То може да се дължи примерно на колапс в цените на недвижимите имоти (какъвто бе случаят в САЩ в началото на кризата с второкачествените ипотечни инструменти от 2007 г.) или на нарастващи затруднения в реалния сектор (както при глобалното продължение на същата криза). В подобна ситуация за индикатор на началото на финансовия трус могат да послужат рязкото увеличение в дела на необслужваните кредити или зачестилите фалити на търговски предприятия. За съжаление в много страни дори и понастоящем данните за фирмите в несъстоятелност и за влошаването на кредитните портфейли са спорадични, неточни или въобще отсъстват. Причината за това е, че банките се опитват да скрият проблемите си толкова дълго, колкото е възможно, а надзорните органи често пъти се преструват, че не забелязват. Предвид тези ограничения в информацията, ние съдим за банковите кризи по два типа събития: (1) масови тегления на депозити, водещи до закриване, сливане или национализация на една или повече финансови институции (по примера на Венецуела от 1993 г. или на Аржентина от 2001 г.), или (2) в случай че липсва паника сред вложителите – закриване, сливане, изкупуване или мащабна държавна интервенция във важна финансова институция (или група от институции), бележеща началото на поредица от подобни събития (както в Тайланд през 1996-1997 г.). За целта разчитаме на наличните проучвания и на специализираната преса. Всички тези сценарии неизменно са съпроводени от силно финансово напрежение. 33 Таблица 1.2 Дефиниране на кризите според събитията: Обобщение Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|