39
Основните страни – участнички в Първата световна война, са натрупали огромни задължения. На този фон публичната задлъжнялост в региони като
Азия и Латинска Америка, които са избегнали тежките последици от сраженията, изглежда доста скромна и управляема. 20-те са период на
неукротим глобален оптимизъм, доста сходен с онзи от времето на петгодишния разцвет преди световната финансова криза, започнала в САЩ в средата на 2007 г. Точно както глобалният мир е важен компонент на динамиката, присъща на началото на XXI век, така и тогава широко разпространеното схващане е било, че опитът от Първата световна война няма скоро да се повтори.
През 1929 г. глобалният срив на капиталовите пазари бележи началото на
Голямата депресия. Свиването на икономиката
стопява държавните ресурси, докато всеобщата дефлация тласка нагоре лихвените нива. Резултатът е най- голямата вълна от фалити в историята.
2. Дълговата криза от 80-те години на XX век Защо този път е било различно?Мисленето е било следното: Цените на стоките са стабилни, лихвите са ниски, парите от нефта се „рециклират“, в правителствата работят опитни технократи, а инвестициите са насочени към инфраструктурни проекти с висока възвръщаемост. Облигационните заеми от периода между двете войни (1920-1930) вече са заменени от банкови инструменти. Търговските банки, държащи основните обеми от кредити, са стимулирани да набират информация и да извършват мониторинг, за да си гарантират, че средствата се харчат по предназначение и кредитите им ще бъдат изплатени.След години на продължителен застой през 70-те светът изживява период на бурен растеж в цените на стоките. Със своето изобилие от суровини и природни богатства Латинска Америка изглежда обречена да пожъне огромни печалби в резултат на нарастващото търсене и потребление. В същото време глобалната инфлация е довела до невиждано ниски лихви на пазара за дългови инструменти в богатите страни. И
не на последно място Латинска Америка обслужва изрядно задълженията си вече от цяло поколение, като последните ѝ по-сериозни проблеми датират от времето на
Голямата депресия.
40
Много държавници и икономисти се изказват положително за кредитите, отпускани от западните банки на развиващите се страни. Налага се мнението, че тези институции играят важна посредническа роля, като
привличат излишъка от средства, генерирани от Организацията на страните – износителки на петрол, и го „превъртат“ през зараждащите се икономики.
Банките влизат в схемата, защото се предполага, че те притежават необходимите познания в кредитирането и мониторинга, за да финансират едромащабно Латинска Америка (като естествено си приспадат и солидни комисиони за труда).
Еуфорията от 70-те, както и толкова други преди нея, завършва в сълзи.
Лихвите
тръгват стремително нагоре, а цените на стоките и суровините се сриват, довеждайки до мексиканската криза от август 1983 г. Тя не след дълго е последвана от над дузина други, поразили големи развиващи се икономики като Аржентина, Бразилия, Нигерия, Филипините и Турция.
Когато в началото на 80-те богатите държави се втурват да обуздават инфлацията, нарасналите лихви и комисионни значително оскъпяват револвирането на кредитите на изпадналите в
затруднение страни, които до момента като правило са били краткосрочни (защо това е било така е въпрос, който ще разгледаме в главата, посветена на теорията на суверенните задължения). С падането на световното търсене падат и цените на стоките и суровините, в някои случаи с над 70 процента в сравнение с достигнатите максимуми.
Сподели с приятели: 
