29 променливи, като например на намаленията на фискалния резерв (данните за които ревниво се пазят от правителствата и оповестяването им често става със значително закъснение) или на повишаването на лихвените нива (които не са особено показателни
при финансови системи, плътно контролирани от държавата, каквито бяха повечето от тях до съвсем неотдавна). Както и при инфлацията, 25-процентният праг, който може да се прилага като индикатор за силни валутни сътресения за периода от
Втората световна война насам, е твърде висок за по-ранните периоди, през които дори много по-слаби вариации са представлявали огромна изненада и са носели пагубен ефект.
Ето защо, ние ще приемем за срив всяко годишно обезценяване на валутата, ндхвърлящо 15 процента. Отново, както
при инфлационните процеси, и тук ще се интересуваме не само от началната дата на събитието (както е при
Франкел и Роуз, а също при Камински и Райнхарт), а от целия период, през който годишната обезценка е надхвърляла споменатия праг.
12
Едва ли е учудващо, че
най-големите валутни сривове, показани в таблица 1.1, като цяло съвпадат по време и размери с профила на инфлационните кризи. Тук обаче „палмата на първенството“ отива не при Унгария (както беше в случая с инфлацията), а при Гърция от 1944 г.
Девалвация През дългите години, когато основното платежно средство са били монетите, предшественик на съвременната инфлация и на валутните кризи е била девалвацията чрез намаляване на ценното метално съдържание в тях.
Лесно е да се отгатне, че тя е била особено
популярна по време на войни, когато е служела на царствените особи като източник на тъй необходимия им ресурс.
В тази книга се спираме също така на валутните „реформи“, или реденоминации, и техните мащаби. Те често пъти представляват част от циклите на хиперинфлация и дори не е необичайно да ги наблюдаваме по няколко пъти за сравнително кратки промеждутъци от време. Така например в своята борба с инфлацията Бразилия е реденоминира-ла валутата си цели четири пъти за периода от 1986 до 1994 г. Когато започнахме работата по тази книга, рекордьор по мащаб на
конверсията беше Китай, който през
1948 г. обръща паричната си единица в съотношение три милиона към едно.
Уви, още преди да успеем да я завършим, това
постижение бе подобрено от Зимбабве, където извършената промяна в номинала бе десет милиарда към едно!
12
Пак там; Камински и Райнхарт (1999).
