Година на неизпълнение или

47
Филипини
1983 70,6 278,1
Хондурас
1981 61,5 182,8
Чили
1972 31,1 n.a.
1983 96,4 358,6
Югославия
1983 n.a n.a
Южна Африка
1985 n.a n.a
Ямайка
1978 48,5 103,9
Средно
69,3 229,9
Източници: Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003), актуализирано по данни на
Световната банка (от различни години), Global Development Finance.
Забележки: Разделението на страните по приходи е според данни на Световната банка (от различни години) и Global Development Finance. N.a. – няма данни. Дългът е отчетен към края на съответната година, което е възможно да води до завишение на коефициентите на дълг към БВП, тъй като в повечето случаи е била налице значителна девалвация на валутите.
Таблица 2.2.
Външен дълг към момента на неизпълнение на задълженията: Разпределение по
групи, 1970-2008 г.
Съотношение на външен дълг към БВП към края на първата година от неизпълнението или преструктурирането (в проценти)
Процент от случаите на неизпълнение, попадащи в съответната група
<40 19,4 41-60 32,3 61-80 16,1 81-100 16,1
> 100 16,1
Източници: Таблица 2.1. и изчисления на авторите.
Забележки: Разделението на страните по приходи е според данни на Световната банка (от различни години) и Global Development Finance. Групирането е само на база на примерите, за които разполагаме с данни за съотношението дълг към БВП. Всички случаи, обозначени с „n.a.“ в таблица 2.1., са изключени от изчисленията.
Явно е, че гореспоменатите епизоди е Мексико през 1982 г. и Аржентина през 2001 г. не представляват някакви изключения, също както не е изключение и последният пример с Еквадор от 2008 г. Таблица 2.2, която е извлечена от таблица 2.1, показва, че външният дълг е надхвърлял 100 процента от БВП само в 16 процента от случаите, както и че повече от половината дългови кризи са се случвали при нива под 60 процента.

48
Виждаме също така, че при почти една пета от неизпълненията съотно- шението не е надхвърляло 40 процента.
27
Следва да се отчете, че коефициентите на дълг към БВП в таблица 2.1. са дори завишени над обичайните си нива поради факта, че в годините на съответните събития те са били повлияни от девалвацията на местните валути, съпровождаща оттеглянето на местните и чуждите инвеститори.

Фигура 2.1. Съотношение на външен дълг към БВП при развиващите се икономики –
изрядни и неизрядни в кредитните си задължения, 1970-2008 г. Източници:
Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003), актуализирано по данни на Международния
валутен фонд, World Economic Outlook, Световната банка (от различни години),
Global Development Finance.
Нека сравним също и профилите на външната задлъжнялост на разви- ващите се икономики със и без история на просрочил по задълженията.
Фигура 2.1. показва разпределението на коефициента външен дълг към БВП съответно за двете групи за периода 1970-2008 г. Разграничението на графиките е очевидно и показва, че държавите с просрочил са по-задлъжнели от другите (макар показателите им като цяло да са по-лоши и при равни нива
27
Отбележете, че таблици 2.1. и 2.2. измерват брутно общия външен дълг, тъй като правителствата длъжници нямат особена възможност да облагат с данъци или по друг начин да конфискуват активите на частните лица, държани зад граница. Така например, когато през 2001 Аржентина изпада в неизпълнение по външния си дълг в размер на 95 млрд. щ.д., нейните граждани държат в чужбина активи, оценявани от някои коментатори на 120-150 млрд. щ.д. Този феномен е често срещан и е особено типичен за дълговите кризи от 80-те.

49 на задлъжнялост). Ножицата между изрядните и неизрядните кредито- получатели се разтваря още повече, ако по хоризонталата поставим коефициента външен дълг към приходи от износ. По всичко личи, че най- рисковите развиващи се икономики (тоест онези с най-високи нива на непоносимост към дълг) поемат сравнително повече кредити, особено в съотношение към експортните им приходи, които са техният основен източник на чужда валута. Ето защо не бива да ни учудва, че толкова много от циклите на инвестиране и възвръщаемост в тези икономики приключват безславно. Разбира се, за всеки танц са нужни двама, тъй че това не би могло да се случи без съучастието и на кредиторите, увлечени от синдрома „този път е различно“.
Можем да използваме тази статистика, за да се запитаме дали не съществува праг на съотношението външен дълг към БВП при развиващите се икономики, отвъд който рискът от остри симптоми на непоносимост към дълг да нараства рязко. Но това би била само първата стъпка, тъй като, както ще видим по-нататък, различните фактори, стоящи зад тази непоносимост, варират и са строго индивидуални за отделните страни. В частност можем да отбележим, че историята на инфлационните процеси и на неизпълненията по минали ангажименти играе съществена роля – колкото по-лоша е тя, толкова по-нисък е капацитетът за поемане на дълг. Повече от половината държави със стабилна кредитна история имат коефициент на външен дълг към БВП под 35 процента (като при 47 процента от тях той е дори под 30 процента).
За сравнение, при мнозинството от онези с недотам чисти досиета същият коефициент е над 40 процента. Дори без да вземаме под внимание специфичните за всяка страна фактори на непоносимост към дълг, само от таблици 2.1. и 2.2. можем да извадим заключение, че при нива на външен дълг към БВП от порядъка на 30-35 процента и повече кредитните рискове при развиващите се икономики започват да се покачват значително.
28

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: