Този път е различно
Азиатската дългова криза от 90-те години на XX век
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 4. Латиноамериканската дългова криза от края на XX и началото на XXI век
| 3. Азиатската дългова криза от 90-те години на XX век Защо този път е било различно? Мисленето е било следното: Този регион се отличава с консервативна фискална политика, стабилни курсове на валутите, високи показатели на стопански растеж и спестовност на населението, а също така няма история на финансови кризи. В средата на 90-те Азия става любимка на чуждестранния капитал. Регионът се отличава с няколко привлекателни черти: (1) изключително висока спестовност на домакинствата, на която правителствата могат да разчитат в случай на финансово напрежение; (2) относително силни фискални позиции на правителствата, т.е. липса на публична задлъжнялост; (3) валутите неофициално са прикрепени към долара, което гарантира сигурност на инвестициите, и (4) по онова време се счита, че азиатските страни никога не изпадат във финансова криза. Но в крайна сметка дори бързо развиващите се икономики със стабилна фискална политика не са застраховани срещу удари. Една от големите слабости в случая с Азия е било прикрепването на валутите към долара, което 41 е било не толкова явно, колкото по подразбиране. 21 Това е направило региона изключително податлив на кризи на доверието. И именно това се случва, започвайки от лятото на 1997 г. Държави като Тайланд веднага понасят колосални загуби от курсови разлики, когато безнадеждните им опити да подкрепят местните си валути претърпяват неуспех. 22 Корея, Индонезия, Тайланд, както и други страни са принудени да се обърнат към Международния валутен фонд за огромни спасителни пакети, но дори и те не са достатъчни, за да предотвратят дълбоките рецесии и главоломните обезценки на валутите им. 4. Латиноамериканската дългова криза от края на XX и началото на XXI век Защо този път е било различно? Мисленето е било следното: Дългът е под формата на облигации, а не на банкови кредити. (Забележете как разбирането кое от двете е по-сигурно се колебае от едната крайност в другата). Предвид големия брой държатели на облигации, правителствата ще са стимулирани да избягват неизпълнение по задълженията си, защото предоговарянето ще е много по-трудно, отколкото в случая с банките (виж за сравнение т. 2 по-горе). В началото на 90-те международните кредитори започват обилно да инвестират в Латиноамериканския регион, който току-що се е отърсил от цяло десетилетие на криза и стагнация. Средствата са канализирани не като банкови кредити, а под формата на облигации, което създава у мнозина убеждението, че всякакво предоговаряне е изключено. Счита се, че след като дълговият инструмент е разпръснат сред обширно море от държатели на ценни книги, няма как да се повтори сценарият от 80-те, когато държавите длъжници успешно принуждават банките да преструктурират (да удължат и на практика да намалят) плащанията по дълга. Накратко казано, липсата на възможност за предоговаряне прави нарушаването на ангажиментите значително по-трудно. 21 Например в средата на 90-те Тайланд твърди, че валутата му не е прикрепена към долара, а към (неопределена) кошница от валути. Инвеститорите обаче ясно виждат, че в тази кошница освен долара няма почти нищо друго, тъй като курсът на местния бахт се колебае в твърде тесни граници около него. 22 Централните банки обикновено губят пари при всеки неуспешен опит да подкрепят местната валута, тъй като продават твърда валута (напр., долари) в замяна за местна валута (напр. бахти). Съответно когато курсът на местната валута се срине, банката реализира големи загуби. 42 Налице са и други фактори, приспиващи тревогите на инвеститорите. Много от латиноамериканските страни са преминали от диктатура към демокрация, „гарантирайки по-голяма стабилност“. Мексико вече не представлява риск поради Северноамериканското споразумение за свободна търговия, влязло в сила през януари 1994 г. Нито пък Аржентина, която „неотменимо“ е обвързала паричната си единица с американския долар чрез въвеждането на валутен борд. В крайна сметка кредитният бум от 90-те приключва с поредица от кризи, започвайки с финансовия колапс на Мексико през декември 1994 г. Следват провалът на Аржентина по ангажименти на стойност 95 милиарда долара – най-големият в дотогавашната история, бразилските кризи от 1998 и 2002 г. и уругвайската от 2002 г. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|