Глава 2. Непоносимост към дълг: генезисът на серийните неизпълнения Непоносимостта към дълг е синдром, при който правителствата, тласкани от слабите си институционални структури и проблематична политическа система, се изкушават да прибягват към заемане на външен ресурс като средство за избягване на трудни решения, свързани с разходите и данъчното облагане. Тази глава очертава статистическата рамка за разглеждане на серийните неизпълнения в контекста на неспособността на някои правителства да избягват повтарящи се неизпълнения по своите дългови експозиции. Читателите, които желаят да избегнат донякъде техническото естество на дискусията, могат спокойно да пропуснат настоящата и следващата глава и да преминат направо на глава 4, в която се обсъжда външният суверенен дълг, без това да доведе до някакви съществени пропуски в последова- телността. Непоносимостта към дълг се изразява в силно напрежение при обслуж- ването на външните кредитни ангажименти, присъщо на много от разви- ващите се икономики още при нива на задлъжнялост, които изглеждат напълно поносими според стандартите на развитите страни. Това напрежение често води до порочен кръг от загуба на пазарно доверие, покачване на лихвените нива по предлаганите от инвеститорите инстру- менти и вътрешна политическа съпротива срещу погасяване на задъл- женията към чуждестранните кредитори. В резултат възникват нарушения по обслужването на суверенните ангажименти дори при съотношения на дълг към брутен вътрешен продукт доста под 60% – което е критичният коефициент, залегнал в европейския договор от Маастрихт с оглед защита на системата на еврото. Оказва се, че безопасните дългови прагове силно зависят от кредитната история и инфлационните показатели на конкретната държава. 23 23 По-късно в глава 8 използваме нови исторически данни върху вътрешните публични задължения на развиващите се пазари и откриваме, че в някои случаи този фактор действително е от значение. При все това той не променя коренно удивителния феномен на серийните неизпълнения, разглеждан тук.
