Този път е различно
Измерване на надеждността
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Измерване на надеждността За да приложим на практика концепцията за наличието или липсата на издръжливост към дълг, ние се нуждаем от количествен измерител, чрез който да оценим доколко една страна е надеждна като кредитопо-лучател. Тук се фокусираме основно върху два индикатора: суверенния рейтинг, 28 Използвайки съвсем различен подход, едно проучване на Международния валутен фонд (2002) достига до прагове за външния дълг за развиващите се пазари (без най- бедните и силно задлъжнели страни) в диапазона на 31 до 39 процента, в зависимост от това дали е включено официалното финансиране или не. Тези резултати, които ще представим по-късно, предполагат, че за страните с непоносимост към дълг праговете би следвало да са още по-ниски. 50 определен от Institutional Investor Magazine, и съотношението на външен дълг към БВП (или към приходи от износ). Рейтингът на Institutional Investor, или накратко IIR, се издава два пъти годишно за всяка страна на база на проучванията и информацията, предоставяни от икономисти и аналитици на суверенния риск от водещи световни банки и инвестиционни компании. В него държавите се оценяват по скала от 0 до 100, като по-високите стойности означават по-ниска вероятност от неизпълнение по външните задължения. 29 Съответно при изчисляване на риска можем за удобство да си служим с променливата 100 – IIR. За съжаление пазарните индикатори за риска от неизпълнение (да кажем, базирани върху цените, при които даден суверенен дълг се търгува на вторичните пазари) са налични за доста по-малка извадка от държави и в много по-кратък времеви диапазон. 30 Вторият основен компонент на нашия измерител за вероятността една страна да изпадне в нарушение по задълженията си е сумата на общия външен дълг, отнесена към БВП или – алтернативно – към експортните приходи. Забелязвате, че тук акцентираме върху общия (както публичен, така и частен) външен дълг. Причината е, че исторически основната част от задълженията на развиващите се икономики са външни, но онези от тях, които са били частни преди поредната криза, често пъти след нея се превръщат в публични. 31 (По-късно в глава 8 ще разширим своя анализ, за да включим и вътрешните задължения, които придобиха особена значимост в началото на XXI век предвид големите обеми от публичен вътрешен дълг, емитиран от правителствата на развиващите се икономики непосредствено 29 За подробности по темата виж изданието на Institutional Investor от септември 2002, както и техния уебсайт. Макар да не са решаващи за нашия анализ, ние възприемаме рейтингите, поставени във всеки полугодишен отчет, като индикативни за риска от неизпълнение в краткосрочен план, в рамките на една до две години. 30 За измерител на вероятността от неплащане за голяма част от развиващите се икономики могат да се ползват и цените на вторичен пазар за външния дълг на търговските банки, които са налични за периода след средата на 1980-те. Брейди преструктурирането от 90-те обаче превърна голяма част от тези банкови задължения в облигационен дълг, тъй че от 1992 г. нататък цените на вторичния пазар би следвало да се заменят от спреда на Индекса на облигациите на развиващите се пазари (ИОРП), който понастоящем остава най-широко използваният измерител на риска. Тези базирани на пазара индикатори обаче дават значително отклонение при представителната извадка, тъй като всички държави от ИОРП, както и тези, за които има данни за цените на дълга на вторичния пазар от 80-те, притежават неблагоприятна кредитна история, което рязко ги разграничава от контролната група на държавите - редовни платци. 31 Виж Речника на дълговите термини (казус 1.1) за кратко обяснение на различните понятия за дълг, използвани в настоящото проучване. 51 преди последната криза.) Данните за частния вътрешен дълг продължават да са трудно установими. Таблица 2.3. илюстрира коефициента на корелация между двата показателя, базирани на външния дълг и рейтинга на Institutional Investor. Примерите покриват голяма извадка от развиващи се икономики и от тях става очевидно, че и при двата измерителя (външен дълг към БВП и външен дълг към експортни приходи) съотношенията между рисковия рейтинг и задлъжнялостта показват много сходна картина. Както може да се очаква, корелацията остава в положителни граници при всички регионални групирания на страните и в повечето от случаите е статистически значима. Таблица 2.3. Риск и дълг: Корелация между дълговите показатели и рисковия рейтинг, 1979-2007 г. 100 – рейтингът на Institutional Investor (IIR) Корелация с показателя външен дълг към БВП Пълна извадка на развиващите се страни 0,45* Африка 0,33* Азиатски развиващи се икономики 0,54* Близък изток 0,14 Западно полукълбо 0,45* Корелация с показателя външен дълг към експортни приходи Пълна извадка на развиващите се страни 0,63* Африка 0,56* Азиатски развиващи се икономики 0,70* Близък изток 0,48* Западно полукълбо 0,47* Източници: Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003), актуализирано по данни на Световната банка (от различни години), Global Development Finance и Institutional Investor. Забележка: Със звездичка (*) са отбелязани случаите, в които коефициентът на корелация е висок и статистически значим. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|